Р Е Ш Е Н И Е
№822/21.10.2020г.
гр.
Пазарджик, 21.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Живко
Пенев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 651 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на А.Р.Ч., ЕГН **********,***,
чрез упълномощен адвокат – В.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр. София с иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000
лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и други по време на престои в
пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника за времето от 01.01.1991
г. до 31.12.2010 г., от 01.02.2011 г. до 31.03.2019 г. и от 01.11.2019 г. до подаване
на исковата молба пред съда – 15.06.2020 г., ведно със законовата лихва от
01.01.1991 г. до крайното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че е пребивавал в Затвора Пазарджик за времето от 01.01.1991 г. до
31.12.2010 г., от 01.02.2011 г. до 31.03.2019 г. и от 01.11.2019 г. до подаване
на исковата молба пред съда – 15.06.2020 г.,
където изтърпявал наказания „лишаване от свобода“. През цялото време е
бил в пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00 м² на човек. Не му
бил осигурен
санитарен възел с течаща топла и студена вода. Килиите били мръсни, имало
дървеници, хлебарки и гризачи.
Твърди, че работил в цеха в прашна обстановка, без предпазни
дрехи и маска. Паднали му три зъба от стрес. Заявява, че на 13.05.2020 г. му е нанесен безпричинен побой от трима
надзиратели.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява. Явява се и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат В.С.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се
доказателства и се излагат доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София
- в депозиран писмен
отговор и устно в
съдебно заседание застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни
от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те в
изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други
права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да
се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде
отхвърлена. Прави възражение за изтекла петгодишна абсолютна давност на право
на иска за обезщетение относно периодите пред 2015 г. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е недоказан
по основание и размер. Счита, че от събраните доказателства не са установени
настъпили вреди за ищеца. Сочи, че ако съдът приеме, че ищецът е пребивавал в
условията на пренаселеност, да се уважи исковата претенция в минимален размер.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
От събраните по делото писмени
доказателства – справки е видно, че ищецът Ч. ***
както следва :
Постъпил - 16.01.1996 г. -
освободен - 27.03.2000 г.
Постъпил - 07.12.2001 г. -
освободен - 21.08.2002 г.
Постъпил - 13.05.2004 г. -
освободен - 10.12.2004 г.
Постъпил - 22.05.2005 г. -
освободен - 11.03.2011 г.
Постъпил - 03.11.2011 г. -
освободен - 15.03.2019 г.
Постъпил – 04.02.2020 г. от
Затвора Бобов дол.
Съгласно номенклатура на „Главна
дирекция изпълнение на наказанията“ списъците за вечерна проверка се съхраняват
в срок от три години, поради което не било възможно да бъде подадена до съда
подробна информация за визираните периоди.
От 01.07.2016 г. ищецът е
настанен 5 отделение, спално помещение № 502 с размери 3,68 х 10,41- общо 38,31
кв.м. в тях санитарен възел с размери 1,17 х 1,33 - 1, 56 кв. м.,8 броя двойни
тип „вишка“, с размери 70 х 190 см. единичното, 4 броя метални шкафове с
размери 40 х 45 х 90 см., 1 брой дървена маса, 2 броя дървени столове.
От 19.07.2016 г. е настанен в 7
отделение, спално помещение № 703 с р - ри 3,19 х 15,05 - общо 48,01 кв.м. в
тях санитарен възел с размери 1,25 х
1,50 м.- 1, 78 кв. м., 10 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190 см.,
10 броя метални шкафове с размери 40 х45 х 90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя
дървени столове.
От 01.01.2017 г. е настанен в 7
отделение, спално помещение № 702 с р -ри 3,62 м. х 14,70 м. - общо 53,21 кв.м.
в тях санитарен възел с размери 1,26 х1,18 - 1,49 кв. м., 10 броя двойни легла
с размери 70 х 190 см. единичното, 10 броя метални шкафове с размери 40 х 45 х
90 см., 2 бр. дървени маси и 2 броя столове.
На 28.03.2017 г. е преместен в
спално помещение № 703 с р - ри 3,19 х 15,05 - общо 48,01 кв.м. в тях санитарен
възел с размери 1,25 х 1,50 м.- 1, 78 кв. м., 10 бр. двойни легла тип „вишка“ с
размери 70 х 190 см., Юброя метални шкафове с размери 40 х45 х 90 см. 2 броя
дървени маси, 3 броя дървени столове.
На 10.06.2017 г. по негова молба
е преместен в 4 отделение спално помещение № 406 с размери 3,61 х 12,55 - общо
45,3 кв. м. в тях санитарен възел с р -ри 1,16 х 1,10 - 1,30 кв. м. , 8 броя
двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190 единичното, 8 броя метални шкафове
с р - и 40 х 45 х 90 см. , 2 броя дървени маси, 2 броя дървени столове.
На 27.06.2017 г. е настанен в
спално помещение № 403 с р -ри 3,18 х 15,07 - 47,92 кв.м. в тях санитарен възел
с р - ри 1,22 х 1,99 - 1,99кв. м., ., 10 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери
70 х 190 см., 10 броя метални шкафове с
размери 40 х45 х 90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени столове.
На 08.09.2017 г. е настанен в
спално помещение № 402 с размери 3,06 х 12,20 - общо 43,92 кв. м. в тях
санитарен възел с размери 1,53 х 1,51 - 2,31 кв. м. 10 бр. двойни легла тип
„вишка“ с размери 70 х 190 см., 10 броя
метални шкафове с размери 40 х45 х 90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени
столове.
На 29.11. 2017 г. е настанен в
спално помещение № 406 с размери 3,61 х 12,55 - общо 45,3 кв. м. в тях
санитарен възел с р -ри 1,16 х 1,10 - 1,30 кв. м. , 8 броя двойни легла тип
„вишка“ с размери 70 х 190 единичното, 8 броя метални шкафове с р - и 40 х 45 х
90 см. , 2 броя дървени маси, 2 броя дървени столове.
На 10.01.2018 г. е настанен в 7
отделение в спално помещение № 703 с р - ри 3,19 х 15,05 - общо 48,01 кв.м. в
тях санитарен възел с размери 1,25 х
1,50 м.- 1, 78 кв. м., 10 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери 70 х 190
см., 10 броя метални шкафове с размери
40 х45 х 90 см. 2 броя дървени маси, 3 броя дървени столове.
През този период къпането на
лишените от свобода е осъществявано по график два пъти седмично.
На 10.01.2019 г е настанен в 8
отделение спално помещение № 812 спално помещение с р - ри 5,70 х 3,60 - общо
20,52 кв. м. в тях баня и тоалетна с размери 1,50 х 1,00 - 1,5 кв. м. 4 бр.
двойни легла тип „вишка“ с р - ри 70 х 190 см. единичното, 4 бр.метални шкафове
с размери 40 х 45 х 90 см. 1 бр. дървена маса, 2 бр. дървени столове.
През изтеклия период лишения от
свобода А.Ч. е изтърпявал наказание „ Изолиране в наказателна килия“ както
следва :
По Зап. № 406 / 19.07.2016 г. в
периода 27.07.2016 г. до 01.08.2016 г. в наказателна килия № 102 с размери 3,62
х 1,85 - 6,7 кв. м.
По Зап. № 579 / 29.11.2016 г. в
периода 30.11.2016 г - 05.12.2016 г. в наказателна килия № 101 с размери 3,62 х
1,85 — 6,7 кв. м. без санитарен възел и течаща вода.
По Зап. № 260 / 26.05.2017 г.
изтърпяно през периода 09.06.2017 г. - 19.06.2017 г. в наказателна килия № 101
с р -ри 3,62 х 1,85 - 6,7 кв. м. без санитарен възел и течаща вода.
По Зап. № 405 / 19.07.2017 г.
изтърпяно в периода 23.07.2017 - 03.08.2017 г. в наказателна килия № 101 с р
-ри 3,62 х 1,85 - 6,7 кв. м. без санитарен възел и течаща вода.
Всички наказателни килии били
обзаведени с два броя единични легла с р - ри 70 х 190 см. и два броя метални
шкафове с размери 40 х 45 х90 см.
През изтеклия период лишения от
свобода А.Р.Ч. ***. Назначен е на работа, по негова молба във фирма „АББ“ на
29.05.2018 г. до 15.06.2018 г. за този период има зачетен 3 работни дни.
Всеки месец на лишените от
свобода се давали метли, кофи, парцали, препарати за почистване спалните
помещения и коридорите. На част от лишените от свобода, които са в материално
затруднение и не провеждат свиждане с близките си администрацията на затвора им
осигурява санитарни материали, самобръсначки, крем, четки за бръснене, четки
пасти за зъби и шампоани . отделно това на всички лишени от свобода се
подсигуряват по 400 грама прах за пране и 4 броя тоалетни сапуни на месец .
Затворът имал договор за 2019;
2020 г. с фирма „ДД1“ ООД която осъществява третирането на спални помещения,
както следва: през 2019 г. - 9 пъти. За 2020 г. спални, сервизни помещения и
коридори са третирани 3 пъти за гризачи и насекоми.
Здравословното
състояние на А.Р.Ч. е отразено в изготвената медицинска справка, от която е
видно, че през периода от 01.01.1991 г. до 31.12.2010 г. са регистрирани четири
хоспитализации. Първата е от 19.10.2000 г. до 08.11.2000 г. в СБАЛЛС София по
повод Първичен илеус. Проведено лечение с добър ефект. Второто настаняване
отново е там от 14.05.2001 г. до 29.05.2001 г., с диагноза Гастродуоденитис.
Третата поредна хоспитализация е в Психиатрично отделение на СБАЛЛС Ловеч, с
диагнозата Хроничен алкохолизъм. Пределир - без назначена перманентна терапия.
От 06.07.2010 г. до 03.08.2010 г. е на лечение в ХО на СБАЛЛС София, по повод
Хидроцеле на десен тестис. Осъществено оперативно лечение с добър ефект. През
разглеждания период са проведени и няколко консултации, съответно на 23.10.2000
г. - кожен, на 31.10.2001 г. и на 28.11.2001 г. - психиатър, а на 16.06.2010 г.
с уролог. През 2006 г. и 2007 г. са констатирани отрицателни резултати при
флуорографско изследване. От 01.02.2011 г. до 31.03.2019 г. не се е налагало
болнично лечение. През 2011 г. проведено изследване от КАБКИС с отрицателни
резултати за СПИН, Сифилис, Хепатит Б и Ц. Таково е направено и през 2012 г.
отново отрицателно. През 2012 г. е проведено и флуорографско изследване - с
отрицателен резултати. На 20.07.2013 г. е проведена консултация с Ортопед, във
връзка с болки в кръста. На 19.11.2015 г. след косултация с Офталмолог са му
изписани очила. През Октомври 2016 г. поради съмнение за белодробна Туберкулоза
е проведена рентгенография и консултация с Пулмолог, със заключение че липсват
данни за активно белодробно заболяване. На 19.02.2016 г. му бил нанесен побой
от друг лишен от свобода. Констатирани преходни травматични увреждания по
торакса. Уведомена Районна прокуратура. При освобождаванането на 13.03.2019 г.
е изписан без оплаквания. При първоначалния преглед след превод от Затвор Бобов
Дол, на 04.02.2020 г. не е имал оплаквания и не са били установени съществени
отклонения в състоянието При престоя в Затвор Пазарджик не се е налагала
съществена медицинска намеса. Няма регистрирани хронични заболявания. Не се е
налагало да бъде консултиран по друг повод и/или хоспитализиран. Понастоящем
оплаквания няма. Без съществени отклонения в психичния и соматичен статус.
В съдебно заседание бяха
изслушани показанията на свидетеля Ц. Б.. С. - също лишен от свобода към
момента и търпящ наказанието си в Затвора Пазарджик. Свидетелят С. заяви, че познава
ищеца от 9-10 години. Били в една килия 17 човека, където имало хлебарки и
дървеници. Не знае някой от надзирателите да е нанасял побой на Ч.. Знае, че са
му падали зъби, като Ч. му бил споделил, че са от бой, но не знаел кой му е
нанесъл боя. Ч. *** работил, като свидетелят не знаел какви са условията, но
където работил той самият им предоставяли предпазни маски от администрацията на
затвора. Килиите ги почиствали лишените от свобода. Имали право да се разхождат
в коридора. За хлебарки и дървеници сега пръскали, но не и преди.
По делото е постъпило от Затвора
Пазарджик и писмо, касаещи твърденията на ищеца за инцидент на 13.05.2020
г., при който му е
нанесен безпричинен побой от трима надзиратели. От тези материали е видно, че действително на тази
дата е възникнал конфликт между ищеца и лишеният от свобода М. М., което е
довело до намеса на надзирателите, които са предотвратили физическата
саморазправа между двамата, но ищецът насочил агресията си спрямо тях, като
започнал да ги псува и вика. Поради това те приложили сила спрямо Ч., за да
преустановят конфликта, като го отвели до медицинския център, където не са
констатирани наранявания и нямало оплаквания от страна на Ч.. В тази насока са
приложените 6 броя писмени обяснения на лишени от свобода и 2 докладни записки
на надзиратели в Затвора Пазарджик. Видно от тях е, че освен самия ищец, който
твърди, че е „ударен“ от надзирател, никой от останалите не сочи надзирателите да
са нанесли побой на Ч., а само, че се
опитвали да го вкарат в килията, за да се успокои от възникналия конфликт с М...
Въз основа на събраните материали е издадена Заповед на началника на Затвора
Пазарджик, с която на Ч. е наложено дисциплинарно наказание.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск
за допустим.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пазарджик към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Пазарджик от ищеца за посочените в исковата молба периоди определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
В
конкретния случай според представените подробни справки се установява, че ищецът
Ч. ***
както следва :
Постъпил
- 16.01.1996 г. - освободен - 27.03.2000 г.
Постъпил
- 07.12.2001 г. - освободен - 21.08.2002 г.
Постъпил
- 13.05.2004 г. - освободен - 10.12.2004 г.
Постъпил
- 22.05.2005 г. - освободен - 11.03.2011 г.
Постъпил
- 03.11.2011 г. - освободен - 15.03.2019 г.
Постъпил
– 04.02.2020 г. от Затвора Бобов дол.
Следва
да се отбележи, че възражението за изтекъл давностен срок за предявяване на иск
за времето преди 2015 г. на процесуалния представител на ответника, поне за времето
от 01.01.1991 г. до 11.03.2011 г. е основателно. В тази част исковете следва да
бъдат отхвърлени. Давностният срок за предявяване на иск срещу ГД „ИН“ София
съгласно нормата на чл.110 ЗЗД, вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ и дадените разрешения
в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.
на ОСГК, за този период е изтекъл, тъй като в т. 4 на ТР е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им, е от момента на преустановяването им. Само за илюстрация -
последният от тези периоди – от 22.05.2005 г. до 11.03.2011 г. началният момент
за претенциите е именно 11.03.2011 г. и е изтекъл на 11.03.2016 г. За периода
03.11.2011 г. до 15.03.2019 г., началният момент е от 15.03.2019 г., когато
ищецът е освободен, който към момента не е изтекъл.
Съотнесени
към исковите претенции по периоди е видно, че в периодите, сочени в исковата
молба след 15.03.2019 г. до 04.02.2020 г. ищецът не е пребивавал в Затвора
Пазарджик, каквито са твърденията му в исковата молба, поради което искът за
тези периоди следва да се отхвърли изцяло.
За останалите периоди в исковата молба в
съответствие със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че
помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му
наказание, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване. По отношение на твърденията, че в помещенията има плъхове и
инсекти, по делото се посочиха конкретни данни и се ангажираха писмени
доказателства за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които не
бяха оспорени от страна на ищеца и съответно доказателства за противното не се
представиха. Не се доказаха и твърденията, че на ищеца не му е бил
осигурен санитарен възел с течаща топла и студена вода Не се доказаха и твърденията, че ищецът работил в цеха в прашна обстановка, без
предпазни дрехи и маска. Видно от показанията на свидетеля С. предпазни маски
са предоставяни. Недоказани останаха и твърденията, че на ищеца са паднали три
зъба от стрес. Свидетелят С. заяви, че самият ищец му е споделял, че зъбите са
му паднали след побой. Не се установи от събраните доказателства и на
13.05.2020 г. на ищеца да му е
нанесен побой от надзиратели.
Така
по същество всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе, са неоснователни.
Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение на твърденията за
пренаселеност в килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
м².
За
периода от 03.11.2011 г. до 15.03.2019 г. липсват данни по периоди в какви
килии и с колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът. От представените
справки е видно, че за периода от 04.02.2020 г. до 15.06.2020 г. също липсва
посочване с колко лишени от свобода е пребивавал ищецът в едно спално
помещение, включително и за периодите на изолиране в наказателни килии, въпреки
изискването повторно на подобна информация от съда. В определението си за
насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест
лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. Ето защо при липса на такава информация и
при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези
задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани
съответните факти, заявени от ищеца. В конкретната ситуация следва да се
приеме, че исковата молба за този период е основателна и минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е била по-малка от 4
м². Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че в този период от
време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Ч.. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени
по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната
компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва
да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока
в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение,
а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което
лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане
на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция
приема, че исковете следва да бъдат уважени при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както следва:
За
периода 03.11.2011 г. до 15.03.2019 г. следва да бъде уважен искът за сумата в
размер на 1600 лв. От събраните доказателства следва, че за периода от
04.02.2020 г. до 15.06.2020 г. искът следва да бъде уважен за сумата от 100 лв.
Така общата сума е в размер на 1700 лв. За разликата до претендираните 30 000
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на спора основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва
върху така уважената част от исковете, считано от края на всеки исков период,
за който се твърди да е причинявана вредата, до окончателното изплащане на
сумите.
По
разноските:
Ищецът
не е направил искане за присъждане на разноски, при което такива не следва да
се присъждат по делото с оглед изхода на спора.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на А.Р.Ч., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1 700
(хиляда и седемстотин) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца по време на престои в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника по периоди както следва: сумата в размер на 1600 (хиляда
и шестстотин) лв. за периода от 03.11.2011 г. до 15.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата в размер на 100 (сто) лв. за периода от 04.02.2020 г. до
15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от А.Р.Ч., ЕГН **********,*** против Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 1 700
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и за периодите от 01.01.1991
г. до 11.03.2011 г. и за времето от 01.11.2019 г. до 03.02.2020 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /п/
Решение от 18.2.2021г. по
Административно дело 1364/2020 Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 124 от 18.02.2021 г. на Административен
съд Пазарджик, десети състав, по адм. д. № 1364/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 822 от 21.10.2020 г. постановено по адм. д. № 651/20 г. по описа на
Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно и не подлежи на
обжоалване или протест.