№ 342
гр. Стара Загора, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530200813 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-004200 от
30.12.2021 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на ИВ. Ж. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 250 лева за нарушение по
чл.150а, ал.1, без посочено предложение, във връзка с чл.177, ал.1, т.1, без
посочено предложение, от Закона за движение по пътищата.
В жалбата и постъпилото писмено становище по делото от страна
на адвокат П.П. от АК Стара Загора и в хода на съдебните прения се излагат
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се
моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се направените по
делото разноски, възнаграждение за ползвана правна помощ.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител, главен юрисконсулт Москова, взема
становище, че така подадената жалба е неоснователна и моли съда за
потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
1
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На И.Ж.а Т. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение, серия АВ, № 131869 от 20.12.2021 година за това, че на същата
дата в 13.30 часа, в град Стара Загора по улица „Христо Ботев“ до № 4, в
посока запад-изток по данни на свидетелите очевидци № 1 и № 2 управлява
лек автомобил мерцедес с регистрационен № СТ 1166 РС, собственост на
друго лице, като водачът управлява моторното превозно средство без
СУМПС. Същото е отнето при съставяне на АУАН серия АА № 232644 от
28.11.2021 година. Издадена ЗППАМ № 21-0348-000169 от 28.11.2021 година
по описа на РУ Дупница, ОД на МВР – Кюстендил по чл.171, т.1, буква „б“ от
ЗДвП, невръчена. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.150а, ал.1
от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото
си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
Видно от представения по делото АУАН, жалбоподателят е
привлечен към наказателна отговорност за извършено нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, а именно че на 20.12.2021 година е управлявал лек автомобил,
без свидетелство за управление на МПС – отнето при съставяне на АУАН
серия АА № 232644 от 28.11.2021 година. Издадена ЗППАМ № 21-0348-
000169 от 28.11.2021 година по описа на РУ Дупница, ОД на МВР –
Кюстендил по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за отнемане на свидетелството,
по реда на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, която обаче към момента на
проверката не е била връчена. Същата е била връчена ден след проверката а
именно на 21.12.2021 година.
2
От така установеното може да се направи извода, че към момента
на проверката жалбоподателя не е бил с отнето свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство и е управлявал същото в
срока на издадения му по-рано АУАН /един месец/. Временното отнемане на
свидетелството е станало с връчването на заповедта на 21.12.2021 година. До
този момент свидетелството само е било иззето със съставения АУАН но не и
временно отнето, тъй като жалбоподателя не е знаел за този факт и е узнал за
това едва с връзването на вече издадената ППАМ № 21-0348-000169 от
28.11.2021 година по описа на РУ Дупница, ОД на МВР – Кюстендил по
чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за отнемане на свидетелството, по реда на
чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
При така установеното административно-наказващия орган при
реализиране на административно наказателната отговорност е допуснал
нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН а именно
неправилно е определил кои норми от закона са нарушени и а и оттам
наложеното административно наказание не съответства. Като нарушена е
посочена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, без да се посочи кое от
предложенията там се приема за нарушено, а е трябвало да се посочи
предложението – временно отнемане по реда на чл.171, т.1 от закона, макар и
това да не е било породено като правонастъпило към момента на проверката.
Впоследствие е наложено наказание по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
което изцяло не съответства на описанието като нарушение. Наказанието по
чл177, ал.1, т.1 от ЗДвП се налага когато водачът е бил лишен от правото да
управлява по съдебен или административен ред, докато когато отнемането на
свидетелството е по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП, нарушението следва да се
квалифицира по реда на чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП, но не и по чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Следователно въз основа на изложеното, съдът приема че от една
страна не е налице административно нарушение по смисъла на закона, тъй
като свидетелството е било само иззето със съставения на 28.11.2021 година
АУАН, а фактическото временно отнемане е настъпило едва след връчването
на ППАМ № 21-0348-000169 от 28.11.2021 година по описа на РУ Дупница,
ОД на МВР – Кюстендил по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за отнемане на
свидетелството, по реда на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП на 21.12.2021
година. Тоест до момента на връчването на заповедта, жалбоподателя не е
3
знаел за наложената му мярка а само че свидетелството му е иззето. От друга
страна не са и правилно посочени нарушените правни норми, което е
самостоятелно основание да се приеме, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Предвид заявената претенция от страна на жалбоподателя за
присъждане на направените от него разноски, съдът осъди въззиваемия да
заплати на жалбоподателя сумата от 150 /сто и петдесета/ лева
представляваща направените разноски за ползвана и реализирана правна
защита и съдействие.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1228-004200 от
30.12.2021 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на МВР/, с което на ИВ. Ж. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 250 лева за нарушение по
чл.150а, ал.1, без посочено предложение, във връзка с чл.177, ал.1, т.1, без
посочено предложение, от Закона за движение по пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ж. Т.,
ЕГН **********, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4