№ 116
гр. Враца, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Гражданско дело №
20211400100440 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК от Т. Б. А., ЕГН **********, с
адрес гр.*** срещу К.Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.***.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда на Софийски
апелативен съд по ВНОХД №687/2013г. ищецът е осъден солидарно с К. А.
М. и Г. Т. Г. да заплати на ответницата сумата 250 000лв., като по присъдата е
издаден изпълнителен лист от 17.11.2014г. и е образувано изп.д.№1077/2014г.
на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Враца. Твърди се, че на
05.01.2015г. призовката за доброволно изпълнение е връчена на ищеца в
Затвора-Враца, където той изтърпявал наложеното му с присъдата наказание,
и върху възнаграждението му там е наложен запор, последната вноска по
който е преведена и изплатена на взискателя на 01.07.2016г.
Ищецът твърди, че след изтърпяване на наказанието е освободен и се е
върнал в дома си в гр.Враца, продължил да работи и да се грижи за
семейството си, но повече не получавал известия и спрямо него не са
извършвани принудителни действия по изпълнителното дело. Твърди също,
че на 01.09.2021г. получил съобщение на ЧСИ И. Ц. с район на действие
Окръжен съд-Враца за това, че е срещу него е образувано изп.д.№916/2021г.
за присъдената сума от 250 000лв. и дължимата лихва от датата на деянието
до окончателното й изплащане, като претендираната сума е в размер на 608
1
761.96лв., от които 250 000лв. главница, законна лихва от 10.07.2008г. до
26.08.2012г. в размер на 340 121.34лв. и такси по изпълнението в размер на 18
640.62лв.
Ищецът поддържа, че не дължи сумите по изпълнителното дело поради
изтекла погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като последното
принудително изпълнително действие по наложения запор е от 23.01.2015г., а
последното изпълнение по запора е от 01.07.2016г., когато сумата 125лв. е
преведена от негово име от Затвора-Враца и е изплатена от държавния
съдебен изпълнител на ответницата като взискател. Твърди, че други
действия по изпълнителното дело не са извършвани, като с постановление от
22.03.2021г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и изпълнителни действия не са предприемани и до датата на
получаването на съобщението от 01.09.2021г.
С това, че от 02.07.2016г. до 02.07.2021г. спрямо него не са извършвани
изпълнителни действия, ищецът обосновава твърдението си за изтекла
погасителна давност по чл.117, ал.2 ГПК за вземането на ответницата за
главница и лихви, с което е обоснован правния интерес от предявяването на
иска за установяване, че същият не дължи на ответницата сумата 608
761.96лв., от които главница – 250 000лв., законна лихва от 10.07.2008г. да
26.08.2021г. от 340 121.34лв. и такси по ЗЧСИ от 18 64062лв. по
изпълнителния лист, издаден на 17.11.2014г. по НОХД №687/2013г. на
Софийски апелативен съд.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адв.Ц.Д. от АК-
Монтана ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск.
В отговора не се оспорват твърденията на ищеца във връзка с издаването
на изпълнителния лист, образуването на изпълнителното дело при държавен
съдебен изпълнител, предприетите по него изпълнителни действия, неговото
прекратяване, образуването на ново изпълнително дело при ЧСИ И. Ц. и
размера на дължимите от ищеца суми.
Ответницата въвежда свои насрещни твърдения за съществуване на
вземането й, като се позовава на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение,
2
през който спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на наказателните дела за налагане
на мерки за принуда на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за
арест, както и всички давностни срокове, установени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Според ответницата в обхвата на тези
разпоредби попада и погасителната давност.
Като сочи, че в продължение на два месеца са били спрени давностните
срокове на посоченото по-горе основание, в конкретния случай давността за
вземането й би изтекла на 01.09.2021г. В същото време в отговора се
поддържа, че изтеклият от 01.07.2016г. давностен срок е прекъснат с
предприемането на изпълнителните действия по запор върху трудовото
възнаграждение и запор върху банкови сметки по изп.д.№916/2021г.,
обективирани в запорно съобщение изх.№30277/26.08. и запорно съобщение
изх.№30274/26.08.2021г., поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист от
17.11.2014г., от който е видно, че Присъда №1/28.01.2011г. по НОХД
№198/2010г. по описа на Окръжен съд-Враца, /в.н.о.х.д.№687/2013г. на САС,
н.д.№296/2014г./ подлежат на изпълнение и К. А. М., Т. Б. А. и Г. Т. Г. са
осъдени да заплатят солидарно на К. Г. Б. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 250 000лв., ведно със законната лихва от датата на деянието
– 10.07.2008г. до окончателното изплащане на сумата. От представените
разпореждане на Окръжен съд-Враца от 17.11.2014г. и Присъда №45/13 от
14.11.2013г. на САС се установява, че сумата по изпълнителния лист
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б.,
което тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на ответницата
Б..
Приложено е копие от изп.д.№1077/2014г. по описа на СИС при РС-
Враца, от което се установява, че изпълнителното производство е образувано
по молба на ответницата К.Б. от 23.12.2014г., с която е представен издадения
3
в нейна полза изпълнителен лист. По искане на взискателката е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ищецът Т.А. е получавал в
Затвора Враца, и последната сума по запора е заплатена на ответницата на
01.07.2016г. С молба от 01.03.2018г. ищцата е заявила, че поради изтърпяване
на наложените им наказания длъжниците са освободени от затвора и по тази
причина суми по наложените запори не постъпват, поради което е поискала
от съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото им
състояние. Такова проучване е извършено. Тъй като взискателката не е
поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с постановление от 22.03.2021г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С молба от
17.05.2021г. взискателката е поискала да й бъде върнат изпълнителния лист.
С исковата молба е представено съобщение до ищеца от 26.08.2021г. за
образуване въз основа на същия изпълнителен лист на изпълнително дело
№916/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№*** на КЧСИ, в което е посочено,
че дължимата сума е в размер на 608 761, 96лв., включваща главница в размер
на 250 000лв., законна лихва в размер на 340 121,34лв. за периода от
10.07.2008г. до 26.08.2021г. и разноски по изпълнението в размер на 18
640,62лв.
С отговора на исковата молба ответницата е представила копие от своята
молба вх.№17499/27.05.2021г., с която е поискала образуване на
изпълнително производство срещу тримата длъжници въз основа на
представения от нея изпълнителен лист, както и извършването на цялостна
проверка на имущественото им състояние и налагането на запори върху
банковите им сметки и трудови възнаграждения и възбрана върху
притежавани от тях недвижими имоти. Представени са запорни съобщения от
26.08.2021г., с които ЧСИ Ц. е наложила запори върху банковите сметки на
ищеца в "УниКредит Булбанк"АД и върху трудовото му възнаграждение от
"Чайка Ризорт"ЕАД.
При така изяснената фактическа обстановка за разрешаването на
повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:
С влязла в законна сила присъда ищецът е осъден да заплати на
ответницата обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
престъпление. Въз основа на издадения в полза на ответницата изпълнителен
4
лист на 23.12.2014г. е образувано изпълнително производство, в рамките на
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в Затвора
Враца, като последната сума по запора в полза на ответницата е постъпила на
01.07.2016г. След като ищецът е освободен от затвора суми по
изпълнителното дело не са постъпвали и други изпълнителни действия не са
предприемани, поради което с постановление от 22.03.2021г. изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради перемция.
След като е получила обратно изпълнителния лист, на 27.05.2021г.
ответницата е инициирала ново изпълнително производство пред частен
съдебен изпълнител и по нейно искане на 26.08.2021г. срещу ищеца в
качеството на длъжник са предприети действия на принудително изпълнение
чрез налагане на запори.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника за оспорване на
изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, като сочи на датата, на която е
извършено последното изпълнително действие въз основа на наложения
запор върху трудовото му възнаграждение по образуваното пред държавен
съдебен изпълнител изпълнително дело, на прекратяването на същото поради
настъпила перемция на 22.03.2022г., от което според него следва, че към
датата на 01.09.2021г., на която е получил съобщение от ЧСИ Ц. за
образуването на ново изпълнително производство, погасителната давност по
чл.117, ал.2 ЗЗД е изтекла.
Чл.117, ал.2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, новата давност е всякога пет години.
За разрешаването на въпроса изтекла ли е в разглеждания случай
петгодишната погасителна давност за вземането на ответницата срещу ищеца
съдът взе предвид следното:
За принудително събиране на присъдената й сума ответницата е
предприела действия и по издадения в нейна полза изпълнителен лист е
образувано изп.д.№1077/2014г. по описа на СИС при РС-Враца. По това дело
5
по искане на ответницата в качеството на взискател е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, получавано в затвора.
Чл.116, б."в" ЗЗД предвижда, че с предприемане на действия за
принудително изпълнение давността се прекъсва, а съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД
от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Налагането на запор в изпълнителното производство, съгласно т.1 от ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС съставлява насочване на изпълнението върху
отделен имуществени обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с
него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера и неговите
актове на разпореждане стават непротивопоставими на кредитора. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
В случая последното предприето изпълнително действие, съставляващо
принуда спрямо длъжника, е извършено на 01.07.2016г., когато въз основа на
наложения запор върху възнаграждението му е заделена и заплатена сума за
удовлетворяване на вземането на взискателката, т.е. на тази дата давността се
счита прекъсната и от нея насетне е започнала да тече нова петгодишна
давност.
Чл.3, т.2, в сила от 9.04.2020г. след изменението от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците
/изм. ДВ бр.34 от 2020г./ предвижда, че за срока от 13 март 2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Чл.5, ал.2 от закона, на който се позовава в пледоарията си по
същество пълномощникът на ищеца, действително забранява налагането на
запори на банкови сметки на физически лица и на запори върху трудови
възнаграждения, както и извършването на описи на движими вещи и
недвижими имоти, собственост на физически лица, по време на извънредното
положение, която забрана не обхваща задълженията за вреди от непозволено
увреждане, какъвто е разглежданият случай, но тази разпоредба няма
6
отношение към спирането на давностните срокове.
На следващо място трябва да се вземе предвид разпоредбата на §13 от
ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ бр.44/13.05.2020г., която повелява, че
сроковете, спрели за текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". В тази преходна
разпоредба законодателят не е направил разграничение, като не посочил дали
същата е приложима за процесуалните или давностните срокове, от което
може да се направи извод, че същата е приложима и за двата вида срокове.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че за времето от
01.07.2016г., когато е извършено последното изпълнително действие по изп.д.
№1077/2014г. по описа на СИС при РС-Враца, до датата 26.08.2021г., когато е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "Чайка
Ризорт"ЕАД по изп.д.№916/201г. по описа на ЦСИ И. Ц., след приспадане на
времето, в който давностният срок е спрял да тече на основание чл.3, ал.2
ЗМДВИП, срокът на петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД
за вземането на ответницата не е изтекъл.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен
При този изход на делото и с оглед на това, че ответницата е
представлявана от адвокат безплатно в условията на чл.38, ал.2 ЗА, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц.Д. от АК-Монтана адвокатско
възнаграждение в размер на 13 705лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу К.
Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.*** иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, че не дължи сумата 608 761.96лв., от които
главница – 250 000лв., законна лихва от 10.07.2008г. до 26.08.2021г. от 340
7
121.34лв. и такси по ЗЧСИ от 18 640.62лв. по изпълнителен лист от
17.11.2014г., издаден от Окръжен съд-Враца по НОХД №198/2010г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на адвокат
Ц.З. Д. от АК-Монтана адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер
на 13 705лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8