Решение по дело №545/2011 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 705
Дата: 12 май 2011 г. (в сила от 9 юни 2011 г.)
Съдия: Искър Николаев Искъров
Дело: 20112120200545
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 629                                                   2011 г.                                      гр. Бургас

                                            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА      

Бургаският районен съд                     наказателна колегия, ІХ наказателен състав

На двадесет и четвърти март                              две хиляди и единадесета година 

В публично заседание в следния състав:

                                                                 Председател: Искър Искъров

Секретар: П.С.М.

като разгледа докладваното от съдията Искъров

наказателно дело административен характер № 545 по описа за 2011 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на “МАЯМИ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Александровска” № 102, вх. 1, ет. 4, ап. 13, ЕИК *********, представлявано от управителя П.Р. П. с ЕГН **********, против наказателно постановление № 02-0200978/26.05.2010 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на осн. чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството-жалбоподател – като работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. С жалбата не се оспорва по същество твърдяното нарушение, но се излагат доводи за маловажност на същото, поради което и се моли за отмяна на издаденото НП или – при условията на евентуалност – за намаляване размера на наложеното административно наказание в минималния, предвиден в закона такъв, като се ангажират доказателства.

          В съдебно заседание дружеството-жалбоподател – редовно уведомено, не изпраща процесуален представител и не ангажира други доказателства.

          Административно-наказващият орган – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.

          Жалбата се явява допустима – като подадена от заинтересовано лице, в законоустановения за това срок по ЗАНН и съдържаща необходимите реквизити.

          След  преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено  следното:

          На 12.02.2010 г. служители на Дирекция “ИТ” – Бургас, между които и свид. К.П.Г. – тогава гл. инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски обект – супермаркет “Маями”, находящ се в гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”, бл. 528 и стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката се установило, че дружеството – като работодател, е допуснало до работа в магазина - на длъжност “продавач-консултант”, лицето В. И. Т. с ЕГН **********, без да й предостави екземпляр от сключения на 05.01.2010 г. трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП – Бургас. Такъв екземпляр, ведно с уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, били предоставени на работника след проверката – на 19.02.2010 г. Горните констатации на проверяващите ведно с други констатации от проверката, били обективирани в протокол за извършена проверка № 289/22.02.2010 г., изготвен от проверяващите и подписан и неоспорен от представител на дружеството. С оглед посочените констатации, свид. Г. съставила на дружеството-жалбоподател – в качеството му на работодател, АУАН № 02-0200978/22.02.2010 г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, изразяващо се в допускането до работа като продавач-консултант на В. Т. на 12.02.2010 г. без да й бъде предоставен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП – Бургас. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател и бил подписан от него без възражения. Такива не постъпили по акта и в законоустановения по ЗАНН срок за това. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП № 02-0200978/26.05.2010 г. на Директора на Дирекция “ИТ” – Бургас, с което за нарушението на чл. 63, ал. 2 КТ, на осн. чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството-жалбоподател – като работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв.

   Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните – безпротиворечивите, незаинтересовани и изцяло кореспондиращи с писмения доказателствен материал по делото показания на свид. Г. /на л. 26 по описа на материалите по НАХД № 545/2011 г. на БРС/ и в писмените /на л. 6 и 14-19 по описа на материалите по НАХД № 545/2011 г. на БРС/ доказателствени средства, а и видно от жалбата – не се оспорва и от представителя на дружеството-жалбоподател.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Както при съставянето на процесния АУАН, така и при издаване на обжалваното НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила – и двата акта са издадени от оправомощени за това органи и съдържат необходимите законови реквизити, поради което и от формална страна са годни да породят целените с тях правни последици.

По същество на твърдяното нарушение – съгласно императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от съответната ТД на НАП.

Безспорно се установи по делото, че към 12.02.2010 г. лицето В. Т. е работела като продавач-консултант в супермаркет “Маями”, находящ се в гр. Бургас, ж.к. “Меден рудник”, бл. 528, без да й бъде предоставен от работодателя й – дружеството-жалбоподател, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП - Бургас.

Ето защо съдът намира, че с горното деяние дружеството-жалбоподател - като работодател, действително е осъществило състава на нарушението на чл. 63, ал. 2 КТ, поради което и правилно е било санкционирано на основание санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 (в действащата към момента на издаване на обжалваното НП редакция – ДВ, бр. 108/2008 г.), предвиждаща за работодателя за нарушения на чл. 62, ал. 1 или 3 КТ и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ, имуществена санкция или глоба в размер на 15 000 лв.

          Предвид относително високата степен на обществена опасност на извършеното от дружеството-жалбоподател административно нарушение, обусловена от вида, естеството и значимостта на обществените отношения, засегнати с него – накърняване на едни от основните конституционни права на гражданите – трудовите такива, както и с оглед възможните неблагоприятни последици от това накърняване, съдът счита, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН с последиците от това.

Размерът на наложеното на дружеството-жалбоподател наказание – имуществена санкция от 15 000 лв., съдът обаче намира за прекомерно завишен, както с оглед принципа на чл. 3, ал. 2 ЗАНН (предвид междувременно настъпилата законодателна промяна в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 - ДВ, бр. 58/2010 г., в сила от 30.07.2010 г., явяваща се “по-благоприятен закон” с оглед възможността за определяне на санкцията в границите от 1 500 до 15 000 лв.), така и с оглед целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, непосредствено след констатиране на нарушението, дружеството-жалбоподател е изпълнило задължението си по чл. 63, ал. 2 КТ като е предоставило на работника В. Т. екземпляри от изискуемите документи. Ето защо съдът счита, че така наложената по размер санкция на дружеството се явява несъобразена с добросъвестното му поведение като работодател непосредствено след проверката, изразяващо се в незабавното отстраняване на нарушението на трудовото законодателство. Безспорно е, че една санкция в размер като наложения такъв би се отразила изключително неблагоприятно върху финансовото състояние на дружеството-жалбоподател в настоящите условия на икономическа криза и междуфирмена задлъжнялост.

Ето защо съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената на двужеството-жалбоподател на осн. чл. 414, ал. 3 КТ имуществена санкция бъде намален от 15 000 лв. на минималния такъв по сега действащия закон – 1 500 лв.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН Бургаският районен съд  

 

                                                Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0200978/26.05.2010 г. на Директора на Дирекция “ИТ” – Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на осн. чл. 414, ал. 3 КТ, на “МАЯМИ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Александровска” № 102, вх. 1, ет. 4, ап. 13, ЕИК *********, представлявано от управителя П. Р. П. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 15 000 лв. на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Верно с оригинала! П.М.