№ 1252
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501720 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на община Варна против Решение №
2200/16.06.2023 година, постановено по гр.дело № 7666/2021 година, по описа на ВРС, XL
състав, с което е прието за установено по отношение на А. К. Н., че общината не е
собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна, с площ 1205 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е взето предвид, че
процесният имот попада в територия с характеристика на урбанизирана зона за градско
развитие, обитаване и вилен отдих, преди влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗОС. Иска се
отмяна на първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Претендират се разноските,
направени пред двете инстанции.
Въззиваемият А. К. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който се излага, че решението не страда от твъдяните в жалбата пороци
и отправя искане същото да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по иск на А. К. Н. против община Варна с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че последната не е
собственик на ПИ № *** по КК на гр. Варна, с площ 1205 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.
Излага се, че Н. е собственик на имота по давност чрез владение, упражнявано в периода от
1970 г. до предявяване на иска в съда – 01.06.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с
който оспорва иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и отправя
искане за неговото отхвърляне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК,
от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищецът се позовава на самостоятелни
собственически права върху имота /изтекла в негова полза придобивна давност/, наличие на
титул за собственост у ответника /АЧОС № 6214/22.10.2010 г./ и упражнявана фактическа
власт върху недвижимостта към момента на предявяване на иска, а и към настоящия.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В конкретния случай предявеният отрицателен установителен иск за собственост е
допустим от гледна точка на изискването за правен интерес, предвид твърденията,
подкрепени с доказателства, че ищецът вероятно се легитимира като собственик на
оригинерно основание на процесния имот – придобивна давност с начало на владението
след м. май 1971 г. /през 1970 г. ищецът е непълнолетен и не може да свои/ и съобразно
установеното по делото, че ответникът – община Варна му оспорва това право, с оглед
издадения акт за частна общинска собственост № 6214/22.10.2010 г., с който имотът е
актуван като общински, което препятства възможността ищецът да се снабди КНА за
собственост върху спорния имот.
С оглед горното и при положение, че ищецът е във фактическа власт на спорния
имот, съдът намира, че е налице правен интерес от предявения иск, като от преценката на
2
ищеца зависи каква форма на защита на твърдяното му да е накърнено субективно право да
избере – положителен или отрицателен установителен иск за собственост. В случая,
успешното провеждане на отрицателен установителен иск за собственост върху спорния
имот срещу общината би било предпоставка /не единствена/ ищецът да се снабди с КНА за
собственост на имота по обстоятелствена проверка. Доводите на ответника основани на
разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС /обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС
на РБ - бр. 18 от 2022 г./, според която давността за придобиване на имоти частна държавна
или общинска собственост спира да тече от 01.06.2006 г. до 31.12.2022 г., не променят
извода за наличие на правен интерес от иска, а имат отношение към съществото на спора.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ответника община Варна е да докаже, че
спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния имот/, а едва след
това ищецът следва да докаже фактите, които изключват това право.
Безспорно е по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
Община Варна е съставила АЧОС № 6214/22.10.2010 г., за процесния ПИ № *** по КК на гр.
Варна, с площ 1205 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** с посочено правно основание за
придобиване на собствеността чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.
Съставянето на АЧОС, респ. липсата на такъв не влияе върху режима на
собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основанието вписано в
него, общината е станала собственик. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, предвижда, че са
общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по
давност или по друг начин определен в закона. Възможността собствеността да премине в
общината възниква с приемане на Конституцията на РБ от 1991 г., където за първи път
общинската собственост е призната за отделна форма на собственост. Разграничението на
двата вида собственост и отделянето на общинската от държавната собственост се извършва
с измененията на чл. 6 от ЗС /ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. / и с § 6 и § 7 от ПЗР на ЗМСМА от
1991 г.
В хода на производството ответникът се позовава на разпоредбата на § 42 от ЗИД на
ЗОС. Горното придобивно основание с оглед естеството си е по силата на закона. То се
изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на
имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този
параграф нужди. За да настъпят последиците на горните законови текстове е необходимо да
се установи, че към 1999 г., когато тази разпоредба е била приета, спорният имот е бил
частна държавна собственост и отреждането му съгласно предвижданията на действащия
към датата на влизане в сила на закона ПУП е за целите, посочени в този параграф, а именно
- за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия.
В тежест на ответника е да установи, че се касае за безстопанствен имот, който по
силата на чл. 6 от ЗС /отм./ е станал държавна собственост. Съгласно горецитираната
разпоредба /в първоначалната й редакция - ДВ, бр. 92/1951 г./ държавна собственост са
3
имотите, които Държавата придобива по установен от закона ред, както и имотите, които
нямат друг собственик. Задължителната съдебна практика по приложението на чл. 6, пр. 2 от
ЗС /отм./ приема, че доказването на придобивното основание във втората хипотеза става
чрез изследване на данните, които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга
документация относно недвижимите имоти; ако при съставянето на тези карти и планове,
респ. при отреждането със съответния план /кадастрален, регулационен или друг/ имотът
няма известен собственик, то той се води за безстопанствен. В такъв случай имотът
преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат
друг собственик /Р № 541 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на ВКС, І ГО; Р № 27 от
15.04.2016 г. по гр. д. № 3554/2015 г. на ВКС, I ГО и др. /. От заключението на вещото лице
по приетата от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, е видно, че реална част от имота с площ от 732 кв.м. по КП от 1960 г. е
записана на М.Г.Г., останалата част с площ от 473 кв.м. по същия КП е записана като Ф.. По
КП от 1979 г. имотът е записан на името на К.С. Н., по ПСИГ реална част от него с площ от
732 кв.м. отново е записана на името на М.Г.Г., а останалата част с площ от 473 кв.м. по
същия КП е записана като Ф.. По КП от 1997 г. имотът е записан като собствен на К. Н. С..
Едва в регистъра на ПНИ от 2002 г. ПИ № 318 е записан на неустановен собственик, така и
в регистъра на КК от 2008 г. до 2010 г., когато имотът е записан като собственост на община
Варна по силата на съставения АЧОС № 6214/22.10.2010 г. Установява се още, че имотът
попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е бил предоставен за ползване на бащата
на ищеца К. Н. С. по силата на Решение № 4, обективирано в Протокол № 15/18.10.1967 г.
на ОНС – Варна, въз основа на което е издадено Удостоверение № 29 в изпълнение на ПМС
№ 21/1963 г., обстоятелство, което не се оспорва от страните.
От гореизложеното следва, че целият ПИ № 318 не може да се счита за
безстопанствен имот към приемане на разпоредбата на чл. 6 от ЗС /отм./, тъй като по КП от
1960 г. и по ПСИГ от 1997 г. по отношение на реална част с площ от 732 кв.м. има вписан
собственик, различен от Държавата и наследодателя на ищеца.
Дори и да се приеме, че ПИ № 318 е държавна собственост към 1999 г. с оглед
предоставянето му за ползване по реда на ПМС № 21 от 1963 г., то по отношение на него не
са налице предпоставките на § 42 от ЗИД на ЗОС за трансформирането му в общинска
собственост. Към датата на влизане в сила на нормата имотът няма отреждане по подробен
градоустройствен план за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени
мероприятия. Видно е от коментираната вече СТЕ, че първата регулация за имота е ПУП –
ПУР /план за улична регулация/ от 2011 г. Територията, в която попада ПИ № 318 е с
земеделски характер до 29.05.2000 г., когато е одобрен околовръстния полигон на с.о. „З.“ с
Решение № 322-4/29.05.2000 г. на ОС – Варна. Едва след тази дата е урбанизирана.
Следователно община Варна не може да се легитимира като собственик на процесния
имот по силата на § 42 от ЗИД на ЗОС.
С оглед гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск за собственост
е основателен и като такъв подлежи на уважаване, като обжалваното решение се явава
4
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия Н. на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да му се присъдят разноски като въззивникът община
Варна следва да бъде осъден да заплати сумата от 1900 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ
/лист 18/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2200/16.06.2023 година, постановено по
гр.дело № 7666/2021 година, по описа на ВРС, XL състав.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43,
представлявана от Иван Портних, в качеството му на кмет ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 1900 /хиляда и деветстотин/ лева –разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5