№ 12534
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110132500 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 151332/20.07.2022 г, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Х. И., против В. Г. В., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 1/сумата от 3945 лева – главница по договор
за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г., изчислена за периода
от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; 2/ сумата от 415.23 лева – договорна лихва
за периода от 20.01.2019 г. до 14.11.2019 г.; 3/ сумата от 108.58 лева –
обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г. и 4/ сумата
от 87.67 лева – такси и разноски за нотариални покани за периода от
20.01.2019 г. до 21.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6221/2020 г. по описа на СРС – 28.01.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях
договор за потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г. По посочения
договор банката била кредитодател, а ответницата В. Г. В. кредитополучател.
Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала
на ответницата сумата от 3945 лева – като превод по банкова сметка с
титуляр В. Г. В.. Договорната лихва за първите 24 месеца от договора била
уговорена на 13.15 % - формирана от фиксирана надбавка от 1.15 % и
референтен лихвен процент от 12 %. По сметката, обслужваща кредита била
1
уговорена и месечна такса от 3.50 лева, а кредитът бил за срок от 110 месеца
– при вноска от 66.52 лева / с изключение на последната в размер на 66.39
лева/ - платима до 20-то число на месеца – с първа вноска 20.01.2019 г. и
последна вноска 20.02.2028 г. Така сумата, която ответницата следвало да
заплати на банката към края на договора, възлизала на общо 7227.79 лева – от
които 3945 лева главница, 2897.79 лева – договорна лихва и 385 лева месечни
такси.
След сключване на договора обаче ответницата не заплатила нито една
вноска по кредита. Поради това и ищецът се възползвал от правото си да
обяви същия за предсрочно изискуем – поради незаплащане дори на първата
вноска. Поради това с нотариална покана било изпратено уведомление за
предсрочна изискуемост – връчени лично на 14.11.2019 г. В тази връзка и
дружеството счита, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем.
Поради това и ищецът счита, че ответницата дължи пълния размер на
главницата по кредита. Заедно с това същата дължала и договорната лихва
върху сумата в размер на 415.23 лева – за периода от 20.01.2019 г. до
14.11.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/. Предвид изпадането си в
забава ответницата дължала и обезщетение за забава от 108.58 лева – за
периода от 20.02.2019 г. до 21.01.2020 г. /преди обявеното в България
извънредно положение/.
На последно място ответницата дължала и десет месечни такси за
обслужване на кредита – 9 броя по 3.50 лева и едно вноска от 2.17 лева, както
и разноските за нотариалните покани – общо 54 лева.
Излагат се подробни доводи, че процесният договор за кредит бил
валиден, а ответникът бил запознат със съдържанието му, но така и не
заплатил дължимите суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит №
FL958730 от 20.12.2018 г. и погасителен план към него, извлечение от сметка,
нотариална покана и разписка към него ведно с две платежни нареждания.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата В. Г. В. чрез лице от
домашните.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор. В същия ответникът твърди, че
действително била страна по процесния договор за кредит като не оспорва
усвояване на процесната сума от 3945 лева. Ответницата обаче твърди, че
била заплатила над 1410 лева по кредита – чрез автоматично удържане на
суми от банковата й сметка. Заедно с това ответницата била заплатила и по
изпълнителното дело – сумата от 1650 лева. Доколкото обаче заповедта не
била влязла в сила ответницата счита, че настоящите искове били и
недопустими.
С тези аргументи претенциите се оспорват по размер е и се иска да
бъдат и отхвърлени. Претендират се разноски.
С отговора са представени: покана за доброволно изпълнение и
2
платежни нареждания. С допълнителна молба са представени още платежни
нареждания.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 173908/28.05.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., ищецът, редовно
призован, изразява становище, в което поддържа, че исковете са основателни
и иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Ответницата редовно призована – не се явява, представител на изпраща.
От същата е постъпила писмена молба, с която поддържа доводите си за
неоснователност на претенциите.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представено копие от договор за
потребителски кредит № FL958730 от 20.12.2018 г. се установява, че на
20.12.2018 г. между дружеството ищец като заемодател и ответницата В. Г. В.
като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит при
следните параметри: заемна сума от 3945 лева, годишен процент на разходите
от 17.12 %, годишен лихвен процент, формиран както следва: за първите 24
месеца от договорна надбавка от 12 % и референтен лихвен процент от 1.15
%, а за оставащия срок на договора – 14 % договорна надбавка и референтен
лихвен процент. В чл. 5, т. 2 от договора е отразена и месената такса за
обслужване на сметката от 3.50 лева.
В тази връзка и съгласно договора сумата, която следва ответницата да
заплати по договора възлиза на общо 7227.79 лева – като включва 3945 лева –
чиста стойност на кредита, 2897.79 лева – договорна лихва, 385 лева –
месечни такси за поддръжка на сметката и 0 лева застрахователни премии.
Договорът, погасителният план и методиката за формиране на референтният
лихвен процент са подписани на всяка страница от ответницата
заемополучател като подписът й не е оспорен.
На следващо място от приложени по делото нотариална покана от
05.11.2019 г. и разписка към нея е видно, че заемодателят се е възползвал от
правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем – като е отправил
уведомление в тази връзка до ответницата – а именно, че счита вземанията по
договора за незабавно изискуеми от получаване на уведомлението.
Нотариалната покана е връчена на 14.11.2019 г. лично на ответницата – като
подписът й отново не е оспорен.
По делото са представени и платежни нареждания за суми платени от
ищеца: 18 лева в полза на нотариус Петьо Петров и 36 лева в полза на
адвокатско дружество – префактурирана нотариална такса.
По делото са представени и множество платежни нареждания от
ответницата, поради което и съдът е допуснал съдебно счетоводна
експертиза.
Съгласно заключението по същата, сумата от 3945 лева е действително
3
преведена на ответницата по банкова сметка с IBAN BG 79 BPBI 7943 1075
2149 03 – с титуляр ответницата – на 20.12.2018 г.
След усвояване на кредита обаче ответницата не е извършила никакви
плащания, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Предвид образуване на дело – по заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – съответно издадени
заповед за изпълнение с допуснато незабавно изпълнение и изпълнителен
лист – ищецът е образувал срещу ответницата и изпълнително производство.
Считано от 09.03.2022 г. чрез съдебен изпълнител – е постъпила сумата от
1226.10 лева. С тази сума ищецът е осчетоводил погасяване на 662.33 лева –
главница, 162.24 лева – лихви, 128.96 лева – разноски пред ЧСИ. Ако бъде
съобразено плащането на сумата от 1226.10 лева – то от ответницата остават
дължими 3282.67 лева – главница, 252.99 лева – договорна лихва, 107.37 лева
– обезщетение за забава и 87.67 лева – такси.
Към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК обаче – няма постъпили от длъжницата
ответник плащания и непогасените от ответницата вземания са както следва:
3945 лева – главница, 415.23 лева – договорна лихва, 107.37 лева –
обезщетение за забава и 87.67 лева – такси.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от
3945 лева и за сумата от 415.23 лева, предявеният иск за обезщетение за
забава е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а
предявеният иск за сумата от 87.67 лева – с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 415 от ГПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсва данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за кредит, предоставяне на договорения заем чрез
превеждане на сумата по заема по банкова сметка на заемополучателя и
настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо
които не е настъпила падежна дата.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за кредит по смисъла
4
на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен в изискуемата се
писмена форма. По тези съображения и съдът приема, че между страните е
налице валидно облигационно отношение. В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на
договора (110 месеца), падежите на всяка вноска (20-то число на съответния
месец), брой на вноските (110 вноски), сумата на кредита (7227.79 лева),
годишен лихвен процент / който към момента на сключване на договора е
13.15 % - т.е. 12 % + 1.15 % - за първите 24 месеца/ размерът на всяка вноска
/66.52 лева/, посочени са допълнителните разходи по кредита и условията за
пресрочното му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в
срок. Горното налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В настоящия случай ответницата не оспорва, а и от ССчетЕ се установява,
че е усвоила процесната сума от 3945 лева – главница по кредита – като
същата е преведена по нейна банкова сметка.
Съдът намира и че ответницата действително е изпаднала в забава при
плащане на вноските по кредита, доколкото видно от ССчет.Е – същата не е
извършила никакви плащания след сключване на договора – а всички
постъпления са от проведено принудително изпълнение. В тази връзка и
банката е имала право да пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост
на непогасените вземания. Последната е надлежно обявена на ответницата.
Това е така, доколкото волеизявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост е достигнало реално до кредитополучателя /ответницата го е
получила лично на 14.11.2019 г./. Видно от представената по делото
нотариална покани и извършените отбелязвания в същата при връчването й е
спазена процедурата по чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност вр. с чл. 47 от ГПК. По тези съображения и поканата следва да се
счита за редовно връчена 14.11.2019 г., която дата и правилно е приета за
дата на настъпване на предсрочната изискуемост /така Решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно
извършените погасявания на вземанията по кредита в хода на изпълнителното
дело – доколкото от ССчетЕ се установи, че преди същото /противно на
твърденията й/ от ответницата не са платени суми по кредита.
Тези плащания съдът следва да отрази по делото, но същите нямат
отношение към дължимостта на процесните суми – към датата на образуване
на заповедното производство. Поради това и искът за сумата от 3945 лева
следва да се приеме за доказан по основание и размер. Същото е относимо и
към претенцията за договорна лихва – доколкото договорът е обявен за
предсрочно изискуем преди да са изминали 24 месеца от началото на
изпълнението му – т.е. приложимият лихвен процент е 13.15 % - без да е
променян едностранно от банката.
Доколкото ответницата е изпаднала в забава досежно вноските по кредита
– от деня на падежа на всяка вноска ответницата дължи и обезщетение за
5
забава. Правилното изчисляване на сумите от 415.23 лева – договорна лихва и
107.37 лева – обезщетение за забава – се установи от неоспорената от
ответницата съдебно счетоводна експертиза.
В договора за кредит изрично е уговорено и заплащането на сумата от
3.50 лева – такса за обслужване на сметка, която сума не е прекомерна и е
включена в ГПР от 17.12 % - чл. 3, ал. 9 от договора. Размерът на сумата от
33.67 лева – 9 х3.50лева + 2.17 лева за първия месец – такси за обслужване на
сметката се установява, както от ССчетЕ, така и от погасителния план към
договора.
Изцяло неоснователна е обаче претенцията за „нотариални“ разноски по
арг. от чл. 60 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ вр. с чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК /разпоредбата е приета с ДВ. бр. 25 от 2014 г.- 23.07.2014 г., а разноските
са извършени много след тази дата, поради което законовият текст е
приложим/. В тази връзка съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да
събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. От своя страна дейността по изготвяне и връчване на
уведомления по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ по естеството си не касае допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, а е във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението. По тези съображения и посочените действия не
попадат в обхвата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК /така Решение № 345/09.01.2019 г.
по търг.д. № 1768/2018 г. на 2-ро т.о. на ВКС, Определение № 750/13.11.2020
г. по в.ч.гр.д. № 648/2020 г. на Пернишкия ОС/. Освен това съдът намира
разноските за прекомерни, доколкото от една страна ищецът не е бил длъжен,
а по собствена преценка е приел да използва услугите на нотариус, за да обяви
предсрочна изискуемост.
Поради това и за сумата от 54 лева – исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 6221/2020 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 91.13 лева и 467.37 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС –
съгласно договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението е
действително заплатено, като липсва възражение за прекомерност на същото.
Поради това от сумата от общо 558.50 лева предвид изхода на делото
ответникът длъжник дължи сумата от 551.88 лева.
Ответникът длъжник претендира разноски, но не представя
6
доказателства да е извършил такива, поради което и разноски не му се
дължат.
По разноските в производството по гр.д. № 32500/2022 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество отново претендира сумата
от 91.13 лева за държавна такса, сумата от 400 лева – депозит за експертиза и
сумата от 658.74 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС. Разноските са
действително заплатени, като липсва възражение за прекомерност на същите.
От сумата от общо 1149.87 предвид изхода на делото ответницата
дължи сумата от 1136.24 лева.
Ответницата претендира разноски, но не представя доказателства да е
извършил такива, поради което и разноски не й се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. В., с ЕГН: ********** и
адрес: АДРЕС ДЪЛЖИ НА „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* с
адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, следните суми:
1/сумата от 3945 лева – главница по договор за потребителски кредит №
FL958730 от 20.12.2018 г., изчислена за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020
г.; 2/ сумата от 415.23 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до
14.11.2019 г.; 3/ сумата от 108.58 лева – обезщетение за забава за периода от
20.02.2019 г. до 21.01.2020 г. и 4/ сумата от 33.67 лева – такси за обслужване
на сметка за периода от 20.01.2019 г. до 21.01.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6221/2020 г. по описа на СРС –
28.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 6221/2020 г. по описа на СРС – като към датата на приключване
на устните състезания по настоящото гр.д. № 32500/2022 г. на СРС –
04.06.2024 г. от ответницата В. Г. В. е събрана /погасена/ сумата от 1226.10
лева – в изпълнително производство по изп.д. № 65/2021 г. на ЧСИ Георги
Николов, образувано въз основа на заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6221/2020 г. по описа на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните
суми: за сумата от 54 лева – такси за нотариална покана, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 6221/2020 г. по описа на СРС, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА В. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
********* с адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260,
сумата от общо 551.88 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
6221/2020 г. по описа на Софийски РС и сумата от общо 1136.24 лева –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 32500/2022 г. на СРС
7
съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 6221 по
описа за 2020 г. на Софийския районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8