О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
254
гр.Бургас, 12.02.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в закрито заседание, на дванадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №156 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Бургстрой-2“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.55, вх.П, ет.1, с управител И. Атанасов Новаков, чрез
пълномощника И.К. – БАК, с адрес ***, с която се обжалва Определение №8962/03.12.2018г., постановено по ч.гр.д.№4417/2018г. по описа на
Районен съд Бургас като неправилно и незаконосъобразно. С обжалваното определение
е допълнено Определение №8072/05.11.2018г., постановено по гр.д. №4417/2018г.
на БРС в частта за разноските, като е осъдено „Бургстрой-2“ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.55, вх.П,
ет.1, с управител И. Атанасов Новаков, да заплати на „Вама“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ №37А,
представлявано от Христина Василева, възнаграждение за един адвокат в размер на
600 лв., за исковото производство и в размер на 400 лв. – за производството по
ч.гр.д. №2422/2018г. на БРС.
В частната жалба се твърди, че в
заповедното производство не са представени доказателства от ответната страна за
направени разноски за адвокатско възнаграждение, а списък за разноските е представен
едва в исковото производство, поради което районният съд не е следвало да ги
присъжда.
На следващо място се твърди, че
отговорът на исковата молба не е подписан от представител на ответното
дружество, а това е задължителен реквизит за редовност и допустимост, и поради
това не е следвало да се приема от съда като изразено становище по делото.
В случай, че настоящият съд приеме
отговора на исковата молба за редовен, се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за исковото производство в размер на 600 лв. и се
иска от съда да го намали съобразно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради гореизложеното се иска от съда
да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Не са
ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден
отговор на частната жалба от адв. К.К. – БАК, пълномощник на „ВАМА“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ №37А, представлявано от Христина Милчева Василева, с който частната
жалба се оспорва като неоснователна и необоснована. Изложени са съображения и
се иска от съда да я отхвърли. Не са ангажирани доказателства.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай производството по
гр.д. №4417/2018г. е прекратено, поради депозиран на 02.11.2018г. отказ от иска
и ответникът има право на присъждане на направените от него разноски.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че в
производството по ч.гр.д. №2422/2018г. по описа на БРС не са представени
доказателства от ответната страна за направени разноски за адвокатско
възнаграждение. С депозираното възражение срещу Заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който,
е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Присъждане
на разноските е поискано с отговора на исковата молба и списък е представен
своевременно в исковото производство.
Съгласно задължителната практика на върховната съдебна
инстанция, обективирана в т.12 от ТР № 4/2013г., правомощие на съда в исковото
производство е да разпредели отговорността за разноските, свързани с издаване
на заповедта за изпълнение. Ето защо, правилно районният съд е присъдил и
направените в заповедното производство разноски от ответната страна.
Неоснователно е и възражението в частната жалба,
касаещо нередовност на отговора на исковата молба, поради неподписването му от
представител на ответника. Действително при подаване на отговора, същият не е
бил подписан, но след дадени от районния съд указания, нередовността е била
отстранена своевременно на 17.10.2018г. – преди депозирания отказ от иска.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, настоящият състав намира също за неоснователно, тъй като заплатеното
възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради гореизложеното, настоящият състав намира
частната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение – да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8962/03.12.2018г., постановено по гр.д.№ 4417/2018г. по
описа на Районен съд – гр.Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.