О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
София, 17.05.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на 17.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. № 156 по
описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от Д.Й. и Р.Й., чрез адв. Б., срещу
определение № 922 от 21.12.2018г., постановено по гр.д. № 1133/2017г. по описа
на Костинбродския районен съд, с което е оставена без
уважение молбата на Д.Й. за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, които Д.Й. е осъдена да заплати на насрещната страна в
производството – А.В.. Жалбоподателите твърдят, че в
открито съдебно заседание на 03.09.2018г. са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на насрещната
страна, по което възражение съдът не се е произнесъл. Изтъкват, че минималният
хонорар по дело с цена на иска до 1000 лв. е 300 лв., а съдът е осъдил жалбоподателката Й. да заплати такъв в размер на 600 лв.,
като се е позовал на факта, че в друго съдебно производство е бил заплатен
хонорар от 1200 лв. Оспорват реалното заплащане на адвокатското възнаграждение
в такъв размер и сочат, че действително заплатената сума е 600 лв., като тя е
само за съставяне, подписване и подаване на отговор по гр.д. № 693/2017г. по
описа на КРС, но не и за процесуално представителство по настоящото гр.д. №
1133/2017г. по описа на КРС, а за извършвани разходи в него няма доказателства.
Считат, че първоинстанционният съд не бил съобразил
предявения от ответницата насрещен иск, който бил отхвърлен, а във връзка с
него също е следвало да се присъдят разноски. Намират, че не следва да дължат
разноски от 250 лв. за съдебно- почеркова експертиза,
тъй като тя била допусната във връзка с неуспешно оспорване от страна на
ответницата на официален удостоверителен документ. Молят съда да отмени
обжалваното определение в частта за разноските над 100 лв. до пълния им
присъден размер от 950 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подаден отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Насрещната страна описва хронологията
на отношенията между страните. Поддържа, че по искова молба на жалбоподателката било образувано дело № 693/2017г. по описа
на КРС. В него бил предявен и установителен иск за
собственост върху един от делбените имоти, който
съдът отделил за разглеждане в самостоятелно производство – гр.д. № 1133/2017г.
по описа на КРС. Счита, че не е била длъжна да договори ново адвокатско
възнаграждение за това новообразувано производство. Намира, че присъденото
адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3
от НМРАВ, тъй като по делото са проведени общо пет открити съдебни заседания,
както и с оглед обема извършени процесуални действия. Счита, че доводите на жалбоподателката за незаплащане на адвокатски хонорар са
несвоевременно изтъкнати с жалбата, докато в хода на първоинстанционното
производство тя била направила единствено възражение за неговата прекомерност.
Анализира нормативния ред за заплащане на разноски в делбеното
производство. Оспорва твърденията на жалбоподателката,
че била предявила насрещен иск. Оспорва и довода, че липсвала индивидуализация
на разноските за изготвяне на заключения по двете експертизи. Моли съда да
остави без уважение частната жалба.
От фактическа страна
съдът констатира, че Д.Й. е подала искова молба срещу А.В., с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК с предмет – установяване на изключително право на собственост на ищцата върху
гараж, и с правна квалификация чл. 34 от ЗС – за делба на УПИ, ведно с
построената в него сграда. Ищцата изрично е посочила, че, ако искът по чл. 124
от ГПК бъде отхвърлен, претендира делба и на гаража.
Страните не спорят, а
и от доказателствата по делото се установява, че по тази искова молба е било
образувано гр.д. № 693/2017г. по описа на РС – Костинброд. По него е постъпил
отговор от 19.10.2017г., с който ответницата А.В. е изразила становище за
допустимост на делбата на посочения УПИ, и е оспорила иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е направила възражение, че самата тя е придобила гаража – негов
предмет – по давност (т. 2.6 от отговора). Към отговора е приложено пълномощно
от А.В. за адв. Е., който е упълномощен да състави,
подпише и подаде отговор на искова молба в производството по гр.д. № 693/2017г.
по описа на КРС и да осъществява пълно процесуално представителство по делото
пред първа съдебна инстанция. В т. 8 от пълномощното е уговорено възнаграждение
в размер на 1200 лв., а съгласно т. 9 от него, то има характера на разписка за
сумата 600 лв., представляваща част от договореното адвокатско възнаграждение.
С протоколно
определение от 06.12.2017г. съдът е разделил производството и е постановил,
искът по чл. 124 от ГПК да се докладва на председателя на съда за образуване в
отделно производство и определяне на съдия- докладчик.
Видно от делото на
КРС, приложено към настоящото дело, по този иск е било образувано гр.д. №
1133/2017г. по описа на КРС.
Производството по същото
е било оставено без движение за заплащане на държавна такса, а след заплащането
й е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определение по
чл. 140 от ГПК, съдържащо проект за доклад на делото.
В първото открито
съдебно заседание, проведено на 07.03.2018г., процесуалният представител на
ответницата е поискал допълване на доклада със заявеното в отговора възражение
за придобиване на процесния гараж от самата нея по
давност, и е оспорил представени от насрещната страна писмени доказателства по
реда на чл. 193 от ГПК.
Съдът е допуснал
съдебно- техническа и съдебно- почеркова експертиза,
при депозит от 300 лв. за първата (200 лв. вносими от
ищцата и 100 лв. от ответницата) и 250 лв. за втората (вносим
от ответницата). Доказателства за заплащането на тези депозити се откриват на
л. 69 и л. 76 от първоинстанционното дело.
Съгласно заключението
по СПЕ, оспореният по реда на чл. 193 от ГПК документ е автентичен, т.е.
оспорването му от страна на ответницата е неоснователно.
В последното открито
съдебно заседание по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК от името на
ответницата, в който първоначално са фигурирали единствено направените разноски
от 100 лв. и 250 лв. във връзка с допуснатите експертизи. На ръка е дописана и
сумата 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
В последното открито
съдебно заседание е докладвана молба от ищцата, с която същата претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, като прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
С постановеното по
делото първоинстанционно решение е отхвърлен
предявеният от Д.Й. иск за признаване за установено по отношение на А.В., че
ищцата е собственик на основание придобивна давност
на гараж с площ 16,50 кв.м., построен в УПИ ХІІ-152, кв. 33 по плана на гр. Г..
Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски по
делото в размер на 950 лв. В тази част от диспозитива
на решението са възпроизведени разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК,
но липсват мотиви за присъждането им в този размер.
С молба от
31.10.2018г. Й. е поискала изменение на решението в частта за присъдените в
нейна тежест разноски по реда на чл. 248 от ГПК, като е изтъкнала, че не са
представени доказателства за реално извършване на претендираните
разноски от страна на ответницата, както и че заплатеният от последната адвокатски
хонорар не съответствал на цената на иска с предмет ½ ид.ч. от гараж, както и на фактическата и правна сложност
на делото. Изложила е и съображения, че не следва да дължи разноските от 250
лв. за СПЕ, тъй като те са били направени от ответницата във връзка с нейно
необосновано оспорване на писмен документ. Отправила е молба за намаляване на
разноските, които е осъдена да заплати на ответницата, до размер от 100 лв.
Постъпил е отговор на
молбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Оспорват
се твърденията на молителката във връзка с предмета на иска. Ответницата се
позовава на адвокатското пълномощно по гр.д. № 693/2017г. по описа на КРС.
Извършва изчисления въз основа на НМРАВ. Оспорва доводите на молителката за недължимост на депозита от 250 лв. за изготвяне на
заключение по СПЕ.
С определение №
922/21.12.2018г. районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК
като е споделил напълно доводите на процесуалния представител на ответницата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена в срок и е
внесена държавна такса за разглеждането й. Поради това тя е редовна и допустима
в частта й, в която изхожда от ищцата в Д.Й..
Същевременно, в частта, в която изхожда от Р.Й., жалбата е недопустима,
доколкото този жалбоподател не е страна в производството по чл. 248 от ГПК, а
разноски не са присъждани нито в негова тежест нито в негова полза. Поради това
той няма правен интерес да обжалва определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съответно, в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна поради
следните съображения.
Основателно жалбоподателката Й. изтъква, че не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна по
гр.д. № 1133/2017г. по описа на КРС. Съгласно изричната воля на упълномощителката В., представеното пълномощно за адв. Е. е по друго дело, а именно – гр.д. № 693/2017г. по
описа на КРС. Поради това няма основание да се присъжда в производството по
настоящото дело адвокатско възнаграждение, отразено в това пълномощно.
Изложените от ответната страна съображения, че искът по чл. 124 от ГПК бил
отделен за самостоятелно разглеждане в новото производство след
упълномощаването на адв. Е. да подаде отговор и след
изразяването на становище от негова страна по иска по чл. 124 от ГПК в
производството по гр.д. № 693/2017г. преди разделянето му, биха били
основателни, ако пълномощното беше формулирано във връзка с конкретен/и
предявен/и иск/ове. След като, обаче, то е издадено
изрично за подаване на отговор и за осъществяване на процесуално
представителство по определено дело (а не по исковете, предявени за разглеждане
по това дело), уговореният за това адвокатски хонорар следва е обвързан със съответното
дело и следва да бъде присъден именно в него, независимо че същият адвокат е
представлявал същата страна и по друго дело (или множество други дела).
Поради това
съдът намира, че обжалваното определение е неправилно в частта, с която е
оставена без уважение молбата на жалбоподателката Й.
за изменение на първоинстанционното решение в частта
за присъдените в нейна тежест разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
заплатено от насрещната страна. Решението следва да бъде отменено в тази си
част, като вместо това се постанови друго, с което първоинстанционното
решение се изменя в частта за присъдените разноски.
С оглед
гореизложеното, не е необходимо да се обсъждат доводите на страните относно
своевременността на направеното възражение за липса на реално заплащане на това
възнаграждение, както и да се изследва по същество възражението за негова
евентуална прекомерност.
Неоснователно жалбоподателката счита, че във връзка с предявения от ответницата насрещен иск,
който бил отхвърлен, също е следвало да се присъдят разноски, но този път - в
нейна полза. Настоящият съдебен състав констатира, че такъв иск не е
предявяван, а твърденията на ответницата за придобиване на гаража от нейна
страна по давност са релевирани под формата на правоизключващо възражение. Така избраната форма на защита
е формулирана последователно и непротиворечиво както в т. 2.6 от отговора на
исковата молба, така и в първото открито съдебно заседание по делото, в
резултат от което съдът е докладвал именно възражение, а не насрещен иск, за
придобиване на правото на собственост върху гаража от ответницата по давност
(л. 55 от първоинстанционното дело). В съответствие с
това, правилно КРС не е събрал държавна такса за предявяването на това
възражение, нито се е произнесъл с отделен диспозитив
по него. Съответно, не е формирана сила на присъдено нещо по отношение на
правото на собственост на ответницата върху гаража, поради което няма основание
да се присъждат разноски във връзка с това възражение.
Неоснователно
жалбоподателката намира, че не следва да дължи
разноски от 250 лв. за съдебно- почеркова експертиза,
тъй като тя била допусната във връзка с неуспешно оспорване от страна на
ответницата на официален удостоверителен документ. По този въпрос следва да се
споделят доводите на ответната страна, че процесуалният закон поставя отговорността
за разноските единствено в зависимост от уважената / отхвърлената част от иска,
но не и в зависимост от резултата от направените в хода на производството
оспорвания. Функцията на последните е да издействат благоприятно решение на
направилата ги страна по съществото на спора, т.е. по предявените и приети за
разглеждане искове, но (за разлика от исковете) те нямат самостоятелно значение
и не пораждат правни последици извън производството, в което са направени.
Поради това понесените във връзка с тях разноски се присъждат в съответствие с
принципите, които важат за всички останали разноски по делото, а именно –
изхода на спора по предявените искове (арг. от чл.
78, ал. 1 - 3 от ГПК).
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, В ЧАСТТА Й, подадена от Р.К.Й. с ЕГН **********,
като недопустима поради липса на правен интерес.
ОТМЕНЯ определение
№ 922 от 21.12.2018г., постановено по гр.д. № 1133/2017г. по описа на Костинбродския районен съд, В ЧАСТТА МУ с което е
оставена без уважение молбата на Д.Й. за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските над 350 лв. до пълния размер от 950 лв., които Д.Й.
е осъдена да заплати на А.В., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №
218/28.09.2018г., постановено по гр.д. № 1133/2017г. по описа на Костинбродския районен съд В ЧАСТТА,
с която Д.К.Й. с ЕГН ********** и адрес ***, ет. 2, е осъдена да заплати на А.К.В.
с ЕГН ********** и адрес ***, разноски по делото за разликата над 350 лв. до
пълния присъден от районния съд размер от 950 лв.
Определението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.