Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 16453 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 446164 от 06.07.2018г. по гр.д. № 85073/2017г. Софийски районен
съд, 81 състав признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Г.Б.В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, сума в размер на 1 115. 11 лв. - главница за доставена в
периода м. 05.2013г. - м. 04.2015г. топлинна енергия в имот с абонатен № 79254,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017г. до
изплащане на вземането, както и сума в размер на 228.32 лв. - лихва за забава
върху главното вземане за периода 15.09.2014г. - 31.08.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63542/2017г. на СРС, 81 състав,
като отхвърлил исковете за главница и лихва за потребена топлинна енергия до
пълните предявени размери. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските
за исковото и заповедното производство. Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца – „П.и.“ ООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Г.Б.В., която го
обжалва в частта, с която акцесорният иск за лихви за забава е уважен за сумата
228.32 лв., с оплаквания за неправилност – необоснованост. Съдът не взел
предвид, че ответницата е признала дължимостта на лихва в размер на 90.98 лв.,
както и че размерът от 228.32 лв. е определен върху цялата претендирана от
ищеца главница, а не върху уважената част от него. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло акцесорния иск. Претендира разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 19.11.2019г. оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
въззивницата адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
По подадено на 12.09.2017г. заявление, по гр.д. № 63542/2017г. на СРС, 81
състав в полза на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.Б.В., за следните суми:
3 979.91 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № 79254, за периода
м. 05.2013г. – м. 04.2015г., както и по фактури №№ 005592227377/31.07.2014г. и
**********/31.07.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до плащането, и за сумата 1 006.08 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2014г. – 31.08.2017г., като са присъдени и разноски.
С възражение от 16.10.2017г., подадено чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е заявил,
че признава и не оспорва вземанията на ищеца за главница в размер на 932.35 лв.
и мораторна лихва върху признатата главница в размер на 197.74 лв., а за
разликите от 3 047 лв. – главница, и 808.34 лв. – лихви за забава изрично
е заявил, че оспорва и не ги дължи, като се е позовал на погасителна давност за
вземанията за период преди м. 08.2014г.
След дадени на кредитора указания, в срока по чл. 415 ГПК същият е предявил
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за оспорената част от вземанията по
заповедта.
С отговора на исковата молба ответницата се позовава на изтекла погасителна
давност за вземанията до м. 08.2014г., като с уточнение в открито съдебно
заседание на 19.06.2018г. чрез процесуалния си представител заявява, че не
оспорва размера на отразената в справка на ищеца сума за отоплителен сезон 2014
– 2015г. от 2 047.46 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Възражението
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415,
ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и същите са допустими. Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението в атакуваната част не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Предвид извода за валидност на първоинстанционното
решение и необжалването му в частта по главния иск, между страните със сила на
пресъдено нещо е установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 115.11
лв. – главница за процесния период. Съобразно предвиденото в чл. 33 от
приложимите към периода на непогасените по давност вземания Общи условия от 2014г.
и посочения в неоспорената обща фактура от 30.06.2015г. срок за плащане до
14.08.2015г., ответницата дължи лихва за забава върху главницата от
1 115.11 лв. за периода 15.08.2015г. – 31.08.2017г., която, изчислена с
помощта на електронен калкулатор /върху призната с решението за дължима
главница/, възлиза на 231.83 лв.
С оглед изложеното, доводите в жалбата са неоснователни.
Признатите от ответницата вземания с възражението срещу заповедта не са били
предмет на исковото производство, а размерът на лихвата за забава е определен
от СРС съобразно отразеното в неоспорената справка върху признатата за дължима
главница от 1 115.11 лв., а не върху цялата претендирана главница от
3 047 лв., както се поддържа в жалбата. Видно от справката е, че върху
сумата от 2 047.46 лв. дължима е лихва в размер на 426.06 лв., като съдът
е определил размера на дължимата лихва по реда на чл. 162 ГПК, тъй като
поисканата от ищеца ССЕ не е допусната по изричното настояване на ответницата.
Районният съд е признал за дължима лихва в по-нисък размер от дължимата, но
предвид забраната за влошаване положението на обжалващия и липсата на подадена
жалба от насрещната страна, решението в атакуваната част следва да бъде
потвърдено. Това обосновава и извод за присъждане на разноски в посочените от
СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ
бр. 5/17.01.2006г.), съобразявайки, че освен подаването на молбата от 19.11.2019г.
упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални
действия – не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното
едно открито съдебно заседание, въззивният съд определя размер на
възнаграждението от 20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446164 от 06.07.2018г., постановено по гр.д. № 85073/2017г. на
Софийски районен съд, 81 състав в
обжалваната част, с която по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за
установено, че ответницата Г.Б.В., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 228.32
лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода 15.09.2014г. -
31.08.2017г.
ОСЪЖДА Г.Б.В., ЕГН **********,***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 20.00 лв. (двадесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 85073/2017г. на Софийски районен
съд, 81 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „П.И.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.