Решение по дело №220/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20227090700220
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №10

гр. Габрово, 06.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари ................. през две хиляди двадесет и трета година  в състав :                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

 

при секретаря  …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №220 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :     

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от "*****" ЕООД, ЕИК****************, представлявано от управител срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-306-0114082/07.10.2022г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив, ЦУ на НАП с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. ******** ул.“*********“№***, търговска клетка на първи етаж в *************, стопанисван от „*****“ЕООД ЕИК************ и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Изложено е становище за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата нарушава принципите на съразмерност, равенство и безпристрастност, прогласени в АПК.

Според жалбоподателя не било посочено какво точно е нарушението извършено от търговеца. Твърди се, че при постановяване на Заповедта били нарушени процесуалните правила по АПК, като по този начин било налице несъответствие с целта на закона. В оспорената заповед липсвали мотиви, като в нея не било указано че търговеца можел да се възползва от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от АПК.

В жалбата се излагат се подробни мотиви за неправилност на оспорената Заповед, като се иска нейната отмяна, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят е представляван от процесуален представител- адвокат, който моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски, за които е представен списък.

Ответникът – Началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив, при ЦУ на НАП, не се явява, като се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и по изложени съображения прави искане същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на разноски. Постъпило е писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт, в което по същество моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата с подробно изложени аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2022 г. в 12: 15 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се в гр. ******* ул.“********“№** търговска клетка на първи етаж в ********* стопанисван от „*****“ЕООД ЕИК**********. При проверката било установено, че при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. тениска с търговска марка „*********“ на стойност 39. 00 лв, заплатени в брой, не е бил издадена фискална касова бележка от монтираното работещо в обекта фискално устройство модел Datecs DP25 с Ин на ФУ: DT789403 и ФП № 02789403, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Поръчката е била извършена преди легитимацията на проверяващите, заплатена в брой от С. Ч. – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП. След легитимация на проверяващите от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет № 0003322/05.10.2022 г. и КЛЕН за същата дата, от който е видно че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатираната фактическа наличност съгласно попълнен въпросен лист е в размер на 1181 лева, от които 30 лева начална сума за деня. За установените факти и обстоятелства от проверката бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0114082/05.10.2022г..

Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което било нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което на 07.10.2022 г. на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-306-0114082/07.10.2022 г., с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 б. "а" ЗДДС – запечатване на търговски обект– магазин за дрехи, находящ се в гр. ********* ул.“*********“№***, търговска клетка на първи етаж в ***********, стопанисван от „*****“ЕООД ЕИК********** и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Заповедта е връчена на управителя И. С. П. на 14.10.2022 г., видно от намиращата се на л. 11 от делото разписка.

На 14.10.2022 г. срещу "*****" ЕООД, представлявано от И. С. П. е съставен АУАН №F681391/14.10.2022 г. за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При така установеното от фактическа страна Съдът обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице, което е адресат на акта.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповед за налагане на ПАМ № ФК-306-0114082/07.10.2022 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП оправомощена със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителен директор на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му с посочената по- горе заповед  на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред, в качество й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

При издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Не е налице неяснота относно субекта на когото се налага ПАМ, респ. липсата на адресат на същата. Задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съответно по чл. 3 от Наредба № Н-18, има за адресат лицето, което осъществява търговска дейност посредством обекта, като в настоящия случай това е "*****" ЕООД, на което дружество е наложена ПАМ, като е без значение кое е виновното физическо лице, неиздало изискващата се касова бележка.

В оспорената заповед, се съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на заповедта.

Посоченото като нарушение на процедурата по съставяне на процесната Заповед и съответно неяснота и непълнота на мотивите на оспорената Заповед, а именно че не е указана възможността съобразно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС за търговеца съгласно който текст Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, не се споделя от настоящия съдебен състав. Това е предвидена възможност за задълженото лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/2006г., от която в случая но не е лишено от АО постановил процесната Заповед. При условие, че търговецът заплати изцяло глобата или имуществената санкция и подаде молба, то може действието на постановената ПАМ да бъде прекратено от органа. Липсва задължение цитирания текст от ЗДДС да бъде включен в постановената Заповед за налагане на ПАМ.  

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на процесната

ПАМ, които са коректно посочени в заповедта, а именно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В съставения протокол за извършена проверка от дата 05.10.2022 г, е посочена контролна покупка на стойност 39, 00 лева, за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от кочан. С неиздаването на изискващата се касова бележка, в изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, дружеството фактически не е спазило изискването да регистрира и отчете извършената продажба, поради което правилно е прието, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за налагане на процесната принудителната административна мярка.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, към момента на плащането, са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство и производство по налагане на ПАМ, макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича от различното естество и целите, за които се издават актовете, с които приключват тези производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или възстановителни функции, докато наказателните постановления имат за цел налагане на административно наказване и/или имуществени санкции. Процесната заповед е мотивирана именно с наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на начина за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, респективно дали датата на съставения АУАН е предхождаща или последваща датата на издаване на процесния административен акт, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно  чл. 187, ал. 4 ЗДДС, ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на съставен АУАН и издадено наказателно постановление към момента на налагане на ПАМ, не би могла да доведе до незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя няма предварително изпълнение, както по силата на закона, така и допуснатото от административния орган. След като заповедта няма предварително изпълнение, ако тя влезе в сила, след като жалбата срещу нея бъде отхвърлена, то тогава тя би подлежала на изпълнение и жалбоподателят би могъл да се възползва от възможността, предвидена в нормата на  чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, след като за установеното нарушение вече би следвало да е издадено наказателно постановление.

Оспорената заповед, противно на твърденията в жалбата съдържа мотиви и съображения, защо административният орган е преценил да преустанови дейността на склада за срок от седем дни. Тези мотиви позволяват на Съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност. Констатациите, нарушението и правната му квалификация са отразени в заповедта пределно ясно и конкретно по начин, който не оставя съмнение, извършването на какво административно нарушение е вменено. Максимално допустимият срок на запечатването според закона е 30 дни, като в случая ПАМ е наложена за 7 дни, което се явява съразмерно с конкретната тежест на нарушението. Административният акт и неговото изпълнение, с оглед вида на вредата за данъчното облагане на търговците, не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която същият се издава, поради което не е нарушен принципът на съразмерност на чл. 6 от АПК и неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя в тази насока.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-306-0114082/07.10.2022г. е издадена от компетентен административен орган, който е приложил правилно относимите материалноправни норми на ЗДДС. Жалбата, като неоснователна подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в претендирания размер от 240 лева. Липсва своевременно заявено възражение за прекомерност от пр. представител на жалбоподателя по отношение на претендираното като размер възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба от управителя и представляващ "*****" ЕООД, ЕИК************** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-306-0114082/07.10.2022г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив, при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА "*****" ЕООД, ЕИК************ да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :