Присъда по НОХД №245/2025 на Окръжен съд - Ямбол

Мотиви на присъда № 13 от 13.10.2025г.по нохд № 245/ 2025г.по описа на ОС-
Ямбол:
Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подс. Г. И. П. от
гр.****, обл.**** за престъпление по чл.343, ал.3, буква "б", вр.с ал.1 буква “в”, вр.с чл.342
ал.1 от НК за това, че на **.**.****г., около 17.30ч., на Автомагистрала „Тракия" в района на
километър 277 +200, с посока на движение към гр. Бургас, като водач на МПС - лек
автомобил марка и модел "**** *****" с peг. № ** **** **, негова собственост, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.102 от ЗДвП, забраняващ на водача, собственика
или оправомощения ползвател на МПС да предоставя моторното превозно средство на лице,
което не е правоспособен водач, като предоставил управлението на МПС- собствения си л.а.
марка и модел "**** *****" с peг. № ** **** ** на неправоспособния водач Н. В. К., който
не е притежавал свидетелство за управление на МПС и който, нарушавайки правилата за
движение по чл.25 и по чл.150 от ЗДвП, допуснал ПТП и при условията на независимо
съпричиняване и по непредпазливост подсъдимият е причинил смъртта на повече от едно
лице - П. В. К., на **г. и Н. В. К., на ** години.
В. Д. К. е конституирана в наказателния процес в качеството на частен обвинител.
Същата като родител е наследник на починалите си деца Н. К. и П. К..
По искане на адв.П.- упълномощен защитник на подс.Г. П., направени самопризнания
от подсъдимия и цялостно признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение
за предварително изслушване на страните.
На осн.чл.372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подс.П. без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
обвинението така както е предявено, като счита същото за доказано от обективна и от
субективна страна. Прави искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК при превес на смегчаващите вината обстоятелства
към минималния размер предвиден в инкриминираната разпоредба, което да се намали с
една трета. Иска се на подсъдимия да се определи наказание 4 години лишаване от свобода,
като след приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК да бъде осъден на 2 години и 8
месеца лишаване от свобода, което да се отложи за изтърпяване при условията на чл.66, ал.1
от НК. На основание чл.343г от НК пледира подсъдимия да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 години.
Частният обвинител В. К. участва в наказателния процес лично, като се присъединява
към искането на прокурора, на подсъдимия да му бъде наложено условно наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимият Г. П. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник
адв.П., чрез който пледира, че фактическата обстановка е безспорна и е правилно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се съгласие с правната квалификация
на деянието. По отношение размера на наказанието защитника на подсъдимия счита, че
същото следва да се определи при превес на смегчаващите вината обстоятелства в размера
посочен от представителя на ОП-Ямбол.
Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Г. И. П. притежава свидетелство за управление на МПС от 2004г.
Същия притежава лек автомобил марка „***“ модел „****“ с рег.№ ** **** **.
На **.**.****г.решил да заведе племенниците си /деца на сестра му В. К./ Н. Т. на
1

**г., П. К. на **г. и Е. К. на ** години на море. За целта ги качил в собствения си лек
автомобил „***“ и потеглил от с.*****, обл.*****, след което се включил по магистрала
Тракия с посока на движение към гр.Бургас. Около 17часа на **.**.****г.отбил автомобила
в района на км.277+200 и спрял в аварийната лента за да разговаря по телефона. След
разговора, тъй като бил изнервен предложил на П. К. да поеме управлението на автомобила,
но той отказал. След това предложил на Н. К. въпреки, че е знаел, че той не притежава
свидетелство за правоуправление. След като се съгласил двамата си разменили местата, като
Н. К. седнал на мястото на водача, а подсъдимият на задната седалка. На предна дясна
седалка пътувал П. К. , а св.Е. К. на задната, заедно с подсъдимия. Всички били без
поставени предпазни колани.
По същото време и в същата посока от гр.София към гр.Бургас, св.Д. Н. управлявала
собствения си лек автомобил „***** *-**“ с рег.№ ** ***** **, като на предната дясна
седалка в детско кошче е пътувало и 10 месечното й дете. На около 50метра пред нея
пътувал съпругът й св.К. В., управлявайки автомобил „***“. Св.Н. се движела с около 131
км/ч, в дясната активна пътна лента. Пътните и атмосферни условия са били дневна
светлина, ясно време, добра видимост и суха асфалтова настилка.
В този момент неправоспособния водач Н. К. след като предприел управлението на
автомобила „***“, първоначално се движел в аварийната лента, като в определен момент от
движението, ускорявайки се насочил лекия автомобил косо наляво спрямо първоначалната
си посока и със скорост от около 41 км/ч навлязъл в дясната активна пътна лента. Към този
момент в предвид разликата в скоростите на двете превозни средства и траекториите им на
движение лекия автомобил „****“ застигнал лекия автомобил „***“ и на около 11,6метра
преди мерната линия е реализирал удар в задните му състави. За автомобила „****“ ударът е
челен- ексцентричен, обособен в челните му състави. За лекия автомобил „***“ ударът е
заден– ексцентричен, обособен в лявата половина на задните му състави. След удара
автомобила „****“ продължил движението косо надясно, завъртайки се около вертикалната
си ос, след което се е насочил наляво и окончателно е преустановил движението си в
позицията, в която е намерен при извършването на огледа на местопроизшествието. След
удара автомобила „***“ е бил отхвърлен напред и надясно, като на около 17,8метра след
мерната линия е напуснал платното за движение отдясно, навлязъл в отводнителната
канавка и окончателно се установил в покой в крайпътните площи. В резултат на удара
автомобила „***“ бил силно деформиран, като водача Н. К. останал затиснат на мястото на
водача, получил тежки несъвместими с живота травми, с обхващане на главата, гръбначния
стълб , гръбначния мозък , гръдния кош, корема, както и травматични увреждания на
крайниците. Пътуващия на предна дясна седалка брат на водача на автомобила П. К. също
получил тежки несъвместими с живота травми, в резултат на което изпаднал в състояние на
пълно безсъзнание до степен кома и тежък травматичен и хеморагичен шок, след което
починал на местопроизшествието.
Н. К. е откаран с линейка за лечение в МБАЛ „** ****“ –Ямбол, където въпреки
проведените реанимационни мероприятия е починал същата вечер в 23часа.
Водача на лекия автомобил „****“ св.Д. Н., както и малолетното й дете не са
получили увреждания при ПТП. Били са причинени имуществени вреди на автомобила.
При извършената проверка за алкохол с техническо средство е установено, че подс.Г.
П. и св.Н. не са употребили алкохол.
Непосредствено след ПТП подсъдимият уговарял св.Е. К. да каже, че след като отбил
автомобила в аварийната лента е заспал и след това Н. К. е предприел управлението на
автомобила без негово съгласие. Св.Е. К. не се съгласил да лъжесвидетелства.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № ***/****г.,
изготвена от вещото лице д-р Ч., както и от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза изготвена от вещите лица д-р Ч., инж.С. и
2

инж.М. е видно, че Н. В. К. на **г. е получил следните увреждания: тежка несъвместима с
живота съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък,
гръдния кош , корема и крайниците. Травмата на гръбначния стълб е с установени счупвания
на трети шиен прешлен и горните три поясни прешлени; гръдната травма с установени
множествени счупвания на ребрата, контузионни кръвоизливи на белите дробове около
счупванията и контузионни кръвоизливи на рехавите тъкани на предното средостение;
коремната травма е с установени натъртвания на слезката и кръвоизливи около бъбреците;
травмата на крайниците-счупване на десния долен крайник в областта на горния край на
дясната бедрена кост с разкъсване на тъканите около счупването.
В заключение е посочено, че непосредствена причина за смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на травматичен шок, поради посочената съчетана травма, като
смъртта е била неизбежна и неминуема. Живота на пострадалия е бил неспасяем.
Посочените увреждания са получени при ПТП, вследствие удряне на травмираните
области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискане на гръдния
кош и корема от деформиралите се части на лекия автомобил. Тежестта и локализацията на
уврежданията сочат, че пострадалия е бил и без поставен предпазен обезопасителен колан.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на труп №
***/****г. изготвена от вещото лице д-р Ч., както и от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза изготвена от вещите лица д-р Ч., инж.С. и
инж.М. е видно, че П. В. К. на **г. е получил следните увреждания: несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, гръдния кош,
корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в наличието на множество охлузвания,
натъртвания и кръвонасядания в областта на лицето и главата, масивно счупване на черепа,
преминаващо през неговата основа, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в и мозъчния ствол в големия тилен отвор. Травмата
на гръбначния стълб се изразява в установено счупване на врата на равнището между шести
и седми шийни прешлени и пълно прекъсване на гръбначния мозък на това равнище.
Гръдната травма се изразява в множествени счупвания на левите и десните ребра с
разкъсвания и натъртвания на белите дробове; масивни кръвонасядания около местата на
счупванията на ребрата. Счупените ребра са причинили разкъсване на белия дроб.
Коремната травма се изразява в разкъсване на черния дроб и слезката, кръвоизливи в
областта на левия бъбрек. Травмата на крайниците е налична в установените повърхностни
травми в . областта на левия горен крайник и счупване на лявата бедрена кост.
Причината за смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата, гръбначния стълб
и гръбначния мозък, гръдния кош, гръдните органи, корема и крайниците, като
непосредствената причина за нея е изпадането на пострадалия в състояние на пълно
безсъзнание до степен на кома в резултата на тежката черепно-мозъчна и гръбначно мозъчна
травми.
Смъртта на П. В. К. е неизбежна и неминуема, като живота му е бил неспасяем.
Констатираните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица от
реализираното ПТП. Гръбначно мозъчната травма се дължи на камшичния удар в областта
на врата в резултат на силния удар по лекия автомобил който е блъснат със значителна сила
отзад, а останалите увреждания са в резултат на удряне и притискане на травмираните
области на тялото от деформиралите се части на автомобила и удрянето им по вътрешното
обзавеждане на автомобила. В заключението е посочено че тежестта на уврежданията и
тяхната локализация сочат, че пострадалия е бил без поставен предпазен обезопасителен
колан.
От заключението на съдебно- медицинска експертиза №***/****г на Е. В. К. е видно,
че същия е получил автомобилна травма изразяваща се в следните телесни увреждания:
контузия в областта на главата с данни за сътресение на мозъка без изпадане в пълно
3

безсъзнателно състояние до степен на кома, което е причинило временно разстройство на
здравето неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК/т.е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Последиците от такова
увреждане отзвучават напълно в рамките на 2-3 седмици. Получил е и контузия на гръдния
кош, предимно в лявата половина със съмнения за контузия на левия бял дроб довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота/разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК /т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от
НК. Последиците от такъв тип увреждане отзвучават в рамките на 10-15-20 дни. Посочените
увреждания са в резултат на ПТП.
Подсъдимият Г. П. при ПТП е получил три средни телесни повреди и четири леки
телесни повреди.
От заключението на физико-химическа експертиза е видно, че в на кръвната проба
взета от Н. В. К. е установено наличие на 0,24 промила алкохол, което количество
преизчислено към момента на ПТП е 0,45 промила.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза
изготвена от вещите лица д-р Ч., инж.С. и инж.М. се установява, че причина за настъпилото
ПТП е навлизането на лекия автомобил „**** *****“ управляван от неправоспособния водач
Н. В. К. от лентата за принудително спиране /аварийната лента/ в активната лента за
движение, без водачът да се съобрази със скоростта и отстоянието на приближаващия го
отзад лек автомобил „**** *-**" , който се движил в дясната активна лента за движение. В
случай че водачът на лекия автомобил „**** *****“ е пропуснал движещия се по дясната
активна лента лек автомобил „**** *-**“ управляван от св.Н. и едва след това да навлезе в
лентата ако е свободна не би настъпило и ПТП.
Към момента на навлизане на л.а. „**** *****“ в дясната активна лента, водачът на
л.а. „**** *-**" е нямал техническата възможност да предотврати произшествието, тъй като
автомобила управляван от Н. К. е попадал в опасната му зона за спиране. За св.Н. лекия
автомобил „**** *****“ е представлявал опасност за движението от момента на неговото
навлизане от аварийната в дясната активна лента, като в този момент дори и да е
предприела действия по аварийно спиране на управлявания от нея автомобил „****“, ударът
би бил непредотвратим и би настъпил около 1,6 секунди след навлизането на автомобила
„***“ в лентата за движение на автомобила „****“.
Подсъдимият Г. П. в качеството си на водач на МПС е нарушил разпоредбата на
чл.102 от ЗДП, забраняваща му, като водач на МПС да предоставя превозното средство на
неправоспособен водач. Същият на посоченото място и време е предоставил на Н. К. да
управлява собствения му лек автомобил „**** *****“ въпреки, че знае, че не притежава
свидетелство за правоуправление и съответно е неправоспособен водач.
Н. К. /починал при ПТП/ от своя страна като водач на МПС е нарушил следните
правилата за движение по пътищата:
чл.25 от ЗДвП, тъй като водач на МПС при преминаване в друга пътна лента, преди да
започне маневрата е трябвало да се убеди , че няма да създаде опасност за участниците в
движението , които минават покрай него, както и следва да се съобрази тяхната скорост на
движение. Н. К. е навлязъл в дясната активна пътна лента на АМ „Тракия“ без да се
съобрази, че по нея в този момент се движи управлявания от св.Н. автомобил „****“.
Навлизането в лентата за движение на автомобила „****“ е единствена причина за ПТП, тъй
като същия е попадал в опасната й зона и съответно св.Н. не е имала техническа възможност
да предотврати сблъсъка между автомобилите. Това допуснато нарушение от Н. К. е в пряка
причинна връзка с предизвиканото ПТП и настъпилите неблагоприятни последици и
чл.150 от ЗДвП, според която всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
4

правоспособен водач. Н. К. безспорно е неправоспособен водач, тъй като не е притежавал
свидетелство за управление на МПС. Това негово нарушение също е в пряка причинна
връзка с ПТП и настъпилите последици от това, включително и неговата смърт, тъй като
допуснатото от негова страна на нарушение на чл.25 от ЗДП се дължи на липсата му на опит
и знание в управлението на МПС.
От изложеното по- горе съдът счита, че нарушаването на посочените разпоредби
от ЗДвП безспорно са в пряка причинна връзка с последващите неправомерни
последици- причиняване смърт на две лица, както и причиняване на значителни
имуществени вреди, който факт е от значение за ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
От заключението по назначената оценителна автотехническа експертиза изгтотвена
от вещото лице анж.С. Д. се установява, че в резултат на настъпилото ПТП по лекия
автомобил „**** *-** с per. № ** **** ** собственост на Д. Н. и К. В. от гр.София е
причинена щета общо в размер на 7306,20лв.
От справка рег.№ ****-****/**.**.****г.е видно, че Н. В. К. не притежава СУМПС и
съответно е неправоспособен водач.
В изпълнение разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното производство доказателства,
които го подкрепят.
Самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание напълно кореспондира със
събраните доказателства на досъдебното производство, а именно показанията на
свидетелите Е. К., Д. Н., К. В., М. Г. и В. К., от заключенията на съдебномедицинските
експертизи изготвени от д-р Ч. за пострадалите лица, на тройната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза изготвена от вещите лица д-р Ч., инж.М. и
инж.С., от автотехническата оценителна експертиза изготвена от инж.Д., от протокола за
оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбума, от приложените по делото писмени
доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия, копия на медицински документи от
лечението на пострадалия Е. К. и подсъдимия, справки за регистрация и собственост на
лекия автомобил „**** *-** с per. № ** **** ** собственост на Д. Н. и К. В. /л.69, т.3, ДП/ и
на лек автомобил "**** *****" с peг. № ** **** **, собственост на подсъдимия, както и
удостоверения за наследници на пострадалите Н. К. и П. К.. Всички събрани гласни и
писмени доказателства са безспорни и напълно кореспондират помежду си, поради което
съдът ги кредитира изцяло, като същите не се оспорват от подсъдимия.
Авторството на деянието е безспорно доказано от протокола за оглед на
местопроизшествие, от който е видно, че процесното ПТП е между двата леки автомобила
„***“ и „****“. От показанията на св.Е. К. се установява по несъмнен и безспорен начин, че
подс.Г. П., негов вуйчо първо уговорял брат му П. К., който също е неправоспособен да го
смени, като поеме управлението на автомобила. След неговия отказ подсъдимият е успял да
убеди Н. К. да стори това знаейки, че не притежава свидетелство за правоуправление.
Свидетелят сочи, че след като брат му Н. К. е предприел управлението на автомобила, се
обърнал назад да вземе цигара и в този момент почувствал силен удар и разбрал, че са
катастрофирали. Брат му П. починал на място, а Н. бил в съзнание, заедно били отведени с
линейка в болницата, след което същата вечер той починал. Показанията на свидетеля са
логични, последователни и непротиворечиви, като напълно кореспондират с останалите
събрани доказателства- протокол за оглед, показанията на св.Н. и самопризнанието на
подсъдимия. Съдът кредитира показанията на св.Д. Н., която сочи, че се е движела по АМ
„Тракия“, управлявайки собствения си автомобил „****“, в който на предната дясна седалка
в детско кошче пътувало 10 месечното й дете. Пред нея се движел съпруга й
св.Воденичаров, управлявайки лек автомобил „***“. Движейки се със скорост от 120-
5

130км/ч.в дясната активна пътна лента видяла, че лек автомобил движейки се в аварийната
лента без да подаде сигнал за престрояване, намирайки се непосредствено преди нейния
автомобил изведнъж е навлязъл в нейната лента. Не е имало никакво разстояние между
двата автомобила, след което последвал удар между двата автомобила. При ПТП тя и детето
й не са получили наранявания, а на собствения й автомобил са причинени имуществени
вреди. В тази насока са и показанията на св.К. В., който сочи, че е видял в огледалото за
обратно виждане настъпилото ПТП, след което спрял автомобила и отишъл на мястото на
катастрофата. Св.М. Г.- служител на ПП при ОДМВР- Ямбол пристигнал пръв на мястото
на произшествието, в показанията си описва фактическата обстановка за сблъсъка между
двата автомобила „***“ и ****“, като сочи че Н. К. е бил затиснал на шофьорското място в
автомобила „***“, П. К. се е намирал в безсъзнателно състояние, а останалите пътници в
автомобила подсъдимия и Е. К. били в съзнание. Сочи също така, че е установил, че водач
на другия автомобил участник в ПТП „****“ е Д. Н., а пътник в автомобила била
дъщеричката й А.. Свидетелят запазил местопроизшествието, след което е извършен и оглед
при непроменена фактическа обстановка. Посочените гласни доказателства са безспорни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, поради което съдът приема за
доказано по несъмнен начин, че подсъдимият като водач на собствения си лек автомобил
„***“ предоставил управлението на автомобила на неправоспособен водач Н. К., който
причинил ПТП.
Вмененото на подсъдимия нарушение на ЗДП по чл.102 ЗДвП, затова че като
собственик на л.а. марка и модел "**** *****" с peг. № ** **** ** е предоставил неговото
управление на неправоспособния водач Н. В. К., тъй като не е притежавал свидетелство за
управление на МПС.
Н. К. от своя страна поемайки управлението на автомобила е нарушил правилата за
движение по чл.25 и по чл.150 от ЗДвП, като навлязъл от аварийната лента в дясната
активна лента за движение по АМ „Тракия“ без да се убеди, че същата е свободна, като по
същото време и на същото място по тази пътна лента се е движел лек автомобил „****“
управлявал от св.Н.. От заключението на тройната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза е установено по несъмнен начин мястото и механизма на
настъпване на ПТП, както и факта, че подсъдимият, като независим съпричинител и водача
на автомобила „***“ Н. К. имат вина за вредоносния резултат. Кредитира се заключението
на комплексната експертиза, че водача на автомобила „****“ св.Н. не е имала никаква
възможност да избегне сблъсъка с автомобила управляван от неправоспособния водач Н. К.,
тъй като при неговото внезапно навлизане в пътната лента в която се е движела св.Н. същия
е попадал в опасната й зона за спиране. Преди да навлезе в дясната активна лента лекия
автомобил „***“ не е представлявал опасност за движението, с което да се съобразят
останалите участници в движението, тъй като същия в този момент се е движел в
аварийната лента и не е давал сигнал с мигач, че има намерение да престрои в дясната лента.
Стойността на причинените от ПТП имуществени вреди на автомобила „****“
също е установено по безспорен и несъмнен начин в заключението на АТЕ изготвено
от инж.Д., като съдът го кредитира напълно. Причинените имуществени вреди на
процесния лек автомобил са в размер на 7306,20лв., които не следва да се
квалифицират като значителни такива, с оглед на утвърдената трайна съдебна
практика. Съгласно решение № 312/2008г.по н.д.№ 279/08г.на ВКС на РБ
имуществените вреди от ПТП са значителни когато надхвърлят 14 минимални работни
заплати. Към м.юли 2021г.МРЗ е 650лв. /ПМС 350/19.12.2020г.на МС/ и съответно 14
МРС се равняват на 9100лв., от което следва, че причинените имуществени вреди на
автомобила „****“ не дават основание да се приеме, че представляват значителни
такива.
Съдът споделя изцяло заключението на АТЕ относно изчисляването на скоростите на
6

движение на двете МПС, тъй като същите са изчислени на базата на обективните данни в
протокола за оглед на местопроизшествие, техническите характеристики на двете превозни
средства и математическата формула за изчисляване на скорост. Заключението на тройната
комплексна експертиза се кредитира изцяло, тъй като същото е обективно, пълно, ясно и
компетентно изготвено от високо квалифицирани специалисти. При изготвянето на
експертизата вещите лица инж.М. и инж.С. са използвали наличните обективни данни
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие.
Мястото на инцидента е установен по безспорен начин от протокола за оглед,
фотоалбума и заключението на АТЕ, които доказателства се кредитират напълно по
съображения изложени по- горе. Безспорно е установено, че мястото на произшествието е
на АМ „Тракия“ в района на километър 277+200, с посока на движение към гр.Бургас.
Съдът кредитира изцяло изготвените по делото съдебномедицински експертизи от вещото
лице д-р Ч. на пострадалите Н. К. и П. К., тъй като същите са напълно обективни и компетентни. За
да изготви СМЕ-зи на починалите при ПТП вещото лице е използвал протокола за аутопсия и
отразените в него обективни данни за състоянието им. На това основание съдът намира за
безспорно доказано, че причината за смъртта на Н. К. и П. К. е ПТП-то причинено от подсъдимия,
като независим съпричинител с Н. К..

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Г. П. с деянието си е осъществил както от обективна така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, буква "б", вр.ал.1 буква “в”,
вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на **.**.****г., около 17.30ч., на Автомагистрала „Тракия" в
района на километър 277 +200, с посока на движение към гр. Бургас, като водач на МПС -
лек автомобил марка и модел "**** *****" с peг. № ** **** **, негова собственост, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.102 от ЗДвП, забраняващ на водача,
собственика или оправомощения ползвател на МПС да предоставя моторното превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач, като предоставил управлението на МПС-
собствения си л.а. марка и модел "**** *****" с peг. № ** **** ** на неправоспособния
водач Н. В. К., който не е притежавал свидетелство за управление на МПС и който,
нарушавайки правилата за движение по чл.25 и по чл.150 от ЗДвП, допуснал ПТП и при
условията на независимо съпричиняване и по непредпазливост подсъдимият е причинил
смъртта на повече от едно лице - П. В. К., на **г. и Н. В. К., на ** години.
Деянието е осъществено от подсъдимият от обективна страна, тъй като е безспорно
установено по съображенията изложени по- горе, че на инкриминираната дата подсъдимият
в качеството си на водач на МПС е нарушил разпоредбата на чл.102 от ЗДП забраняваща му
да предоставя управлението на собствения си автомобил на лице, което не притежава
свидетелство за правоуправление т.е. е неправоспособен водач, след което този водач
предприемайки управлението на автомобила е нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.25 и чл.150 ЗДП, предизвикал е ПТП с посочените по- горе последици. С
предоставянето на превозното средство подсъдимият поставил началото на причинен
процес, който е довел до съставомерните последици. Съдът приема, че подсъдимият е
извършил престъплението в качеството си на водач на МПС, тъй като понятието
„управление на превозно средство“ съгласно трайната практика на ВКС включва цялостна
дейност, която водача извършва преди, по време и след преустановяване на движението на
транспортното средство. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност и когато не
той лично управлява превозното средство, а го е преотстъпил на друго неправоспособно
лице и това лице допусне нарушения на правилата за движение по пътищата и причини
съставомерни последици. В този смисъл е и Постановление №1/ 1983г. на Пленума ВС.
Подсъдимият е нарушил нормата на чл.102 от ЗДП, която го задължава преди да
преотстъпи управлението на собствения си автомобил да се убеди, че това лице е
7

правоспособен водач. В случая подсъдимият е близък роднина на лицето на което
преотстъпва управлението на автомобила си, той е негов вуйчо и е напълно наясно, че
племенника му не притежава свидетелство за правоуправление.
Безспорно е установено, че последвалата смърт на П. К. и Н. К. са в пряка причинна
връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което се доказва от заключението на
двете съдебномедицински експертизи, както и от заключението на комплексната такава.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в
първата й форма по чл.11, ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същия като
правоспособен водач на МПС е наясно, че не следва да преотстъпва управлението на
автомобил на лице което не притежава свидетелство за управление.
При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът взе
предвид следното:
За инкриминирания тежко квалифициран състав на престъплението по чл. 343, ал.3,
буква "б", вр.ал.1, буква “в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, към момента на извършване на деянието
през 2021г. е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. Съдът приложи
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и определи наказанието на подсъдимия по действащата
норма към момента на извършване на деянието, тъй като с последващото изменение на
разпоредбата на 343, ал.3, буква "б" от НК с ДВ бр.63/ 2025г.е увеличен минималния размер
на наказанието от три на 5 години лишаване от свобода, а с ДВ бр.61/2025г.минималния
размер е увеличен от 5 на 10 години лишаване от свобода. Безспорно е , че най-
благоприятна за подсъдимия е нормата в сила към момента на извършване на деянието,
която се приложи от съда.
В случая степента на обществената опасност на това деяние е висока, тъй като със
същото е причинена смърт на две лица. Отчитайки тежките последици от престъплението
съдът приема, че извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена
опасност, както и динамиката на този вид престъпления. От друга страна съдът отчете като
смегчаващи вината обстоятелства критичното отношение на подсъдимия към извършеното и
искреното му разкаяние и съжаление, тъй като от деянието е причина смъртта на двамата му
племенника- децата на неговата сестра В. К., за които той е полагал грижи за отглеждането
им. В потвърждение на това е обстоятелството, че в деня на ПТП той е водел племенниците
си на почивка. Частния обвинител В. К. също пледира в тази насока, че брат й и помага в
отглеждането на децата и моли съда да му бъде наложено минимално наказание. При
определяне размера на наказанието съдът отчете и изминалия продължителен период от
време от извършване на деянието до налагане на наказанието, което не е по вина на
подсъдимия. Забавянето на разследването се дължи на неизготвянето в срок на СМЕ-зи.
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54
НК при превес на смегчаващите вината обстоятелства като определи същото в размер на
четири години лишаване от свобода. С наказание в този размер биха се постигнали напълно
целите на наказателната репресия визирани в чл.36 НК.
Тъй като делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие- чл.373, ал.2
от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и редуцира определеното наказание
с една трета, поради което осъди подсъдимия на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на
личността на извършителя.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за срок
от 5 години, тъй като счита, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. При налагането на условно наказание
при този тежък резултат съдът изходи преди всичко от изключително критичното му
8

отношение към извършеното, факта, че сестра му и майка на пострадалите лица в момента е
в затвора гр.Сливен и той единствено се грижи за останалите й деца. Отчете се и чистото му
съдебно минало, което е условие за прилагане разпоредбата на ч.66, ал.1 от НК.
С така наложеното наказание биха се постигнали в пълна степен целите както на
индивидуалната така и на генералната превенция, като същото ще му окаже
превъзпитателно и възпиращо въздействие.
Съдът приложи разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия и от право да
управлява МПС за срок от 3 години. При определянето на това наказание съдът отчете
изложените по- горе отегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства.
При горния изход на делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати и всички направени по делото разноски в размер на
4 299,55лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОДМВР- гр.Ямбол.
Причини за извършване на деянието са проявената престъпна небрежност от страна
на подсъдимия.
По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия при ОС-Ямбол:

9

Номер на акта:	13
Дата:	13 октомври 2025 г. (в сила от 29 октомври 2025 г.)
Съдия:	Петранка Стоянова Жекова

Дело:	20252300200245
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №245/2025 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите