№ 866
гр. Варна , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500380 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262194/12.01.2021 г., депозирана от Ф. Ф. Д. с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адвокат В.Р., с адрес за призоваване гр. Варна, бул.
"Сливница" № 111, ет. 2, ап. 9, срещу Решение № 261769/22.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 9301 по описа на РС-Варна за 2020 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ищеца Ф.
Ф. Д. срещу К. Т. Д. с ЕГН ********** и В. С. Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 304, вх. 9, ет. 3, ап. 125, иск за делба на следният
недвижим имот: Апартамент № 125, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 304, вх. 9, ет. 3, с площ от 61,05 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет,
коридор, балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.4502.248.7.8 по КККР на гр.Варна одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 10135.4502.248.7.7 и 10135.4502.248.7.9, под обекта: 10135.4502.248.7.5 и над обекта:
10135.4502.248.7.11, ведно с принадлежащата изба № 125 с площ от 2.20 кв.м., както и
0.5679% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти и съделители: Ф. Ф. Д. – 1/6 ид.ч.,
К. Т. Д. – 1/6 ид.ч. и К. Т. Д. и В. С. Д., в режим на съпружеска имуществена общност –
4/6 ид.ч.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
267050/29.01.2021г., подаден от адвокат Диана Белчева, в качеството на пълномощник на К.
Т. Д. и Весела Стефанова Д..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
1
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната си жалба въззивникът сочи, че постановеното решение е неправилно,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за неправилно,
че първоинстанционният съд е приел, че ищецът по делото не е установил по несъмнен
начин да е приел наследството, останало след смъртта на дядо му Тоню Д. Гинчев. Поради
това, намира за неправилно и становището на съда, че разрешението дадено с Тълкувателно
решение № 1/2012 година на ВКС ОСГК е неприложимо в настоящия случай, доколкото
след навършване на пълнолетието му - 15.01.2000 година, ищецът не е извършил действия, с
които несъмнено е показвал намерението си да приеме наследството, а такива е извършил
едва с декларирането на процесния имот на 23.06.2020 година, поради което в периода от
15.01.2000г. до 23.06.2020г. е бил призовано към наследяване лице, но не е приел
наследството, нито се е отказал от него.
Въззивникът намира за неправилни тези изводи, като сочи, че с конклудентни действия е
приел наследството от дядо си още на 12.04.2000г., когато завел пред районен съд Девня
дело за делба на имущество, останало му в наследство от дядо му Тоню Д. Ганчев. За
действителното образуване на това съдебно производство свидетелствали и показанията на
св. Димчо Д., който сочел, че „Имам дело и с Кирил, и с Филип, но в Повеляново. Делото
приключи отдавна, още майката на Кирил беше жива. Филип беше страна по делото, срещу
мен.“.
Въззивникът сочи, че РС Варна е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,
като не е изпълнил задълженията си, вменени му от нормата на чл. 146 от ГПК, при
разпределение на доказателствената тежест да посочи подлежащите на доказване факти и да
укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Твърди, че с
доклада по делото, изготвен с определение от 22.10.2020 г. и обявен за окончателен с
определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание на 30.11.2020 година,
съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже придобиването собствеността върху имота
от Тоню Д. Гинчев и Любка Филипова Гинчева през 1985г. и настъпването на смъртта на
Тоню Д. Гинчев, както и това, че негови наследници по закон са преживялата съпруга
Любка Филипова Гинчева, синът му К. Т. Д. и внук му Ф. Ф. Д.. Така посочените указания
били изпълнени изцяло от него, но в нарушение на нормата на чл. 146 ГПК, съдът не му е
дал указания, че следва да докаже дали и кога е приел наследството на Тоню Д. Гинчев, за да
ангажира доказателства в тази посока. Същевременно съдът е мотивирал решението си
именно с това обстоятелство. Ф.Д. сочи, че съгласно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът
следва да посочи за кои от твърдените или отричани от страните факти не се сочат
доказателства, но като не е сторил това, Варненски районен съд го е лишил от възможността
да установи кога е приел наследството, вследствие на което е достигнал до неправилни
правни изводи, като го е приравнил с призовани към наследяване лица, които не са заявили
дали приемат или се отказват от наследството. В резултат на допуснатото нарушение на
процесуалните правила, първоинстанционният съд е приел, че презумпцията по чл. 69 от ЗС
е приложима спрямо ответниците, тъй като същата е неприложима само при владение срещу
наследници, съгласно TP № 1/2012 година на ОСГК на ВКС, поради което и е счел за
доказано възражението на ответниците, че са придобили по силата на придобивна давност
полагащата му се 1/6 идеална част от процесния имот за доказано и е отхвърлил предявения
от него иск за делба.
2
В заключение моли за отмяна на атакуваното решение, като вместо него бъде постановено
ново, с което да бъде допуснат до делба процесния имот, при квоти: 1/6 /една шеста/ идеална
част за Ф. Ф. Д. ЕГН **********; 4/6 /четири шести/ идеални части в съпружеска
имуществена общност за К. Т. Д. с ЕГН ********** и В. С. Д. с ЕГН **********; 1/6 /една
шеста/ идеална част за К. Т. Д. с ЕГН **********, както и да му бъдат присъдени съдебно -
деловодните разноски за настоящата инстанция.
Поради твърдените от него процесуални нарушения на Варненски районен съд,
счита, че са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК, вследствие на което и представя
и моли да бъдат приети писмени доказателства, от които се установява, че е извършил
действия по приемане на наследството, останало от дядо му Тоню Д. Гинчев още от
12.04.2000 г., чрез образуване на делото за делба пред Районен съд – Девня, а именно:
1. Искова молба по гр.д. № 139 по описа на Районен съд - Девня за 2000 година, ведно с
приложенията към нея - скица на имота; удостоверения за наследници;; препис извлечение
от смъртен акт;
2. Решение, постановено на 30.06.2000 година по гр.д. № 139 по описа на Районен съд -
Девня за 2000 година по допускане на делбата и изменящото го решение, постановено на
25.11.2002 година по в.гр.д. № 86 по описа на Окръжен съд - Варна за 2000 година;
3. Решение, постановено на 08.03.2004 година по гр.с. № 139 по описа на съда за 2000
година, постановено от PC - Девня по извършване на делбата, ведно с потвърждаващото го
решение № 452/04.05.2005 година, постановено по гр.д. № 1315 по описа на Окръжен съд -
Варна за 2004 година.
В отговора на въззивната жалба, въззиваемите, чрез процесуалния си представител
адвокат Белчева считат, че не са налице сочените от въззивника пороци на съдебното
решение. Намират, че не е налице нарушение на правилата на чл. 146 от ГПК, тъй като
видно от протокола от съдебно заседание от 30.11.2020г., съдът е извършил доклад на
делото, дал е правна квалификация на спора и е разпределил доказателствената тежест.
Именно в доклада си съдът е указал на ищеца, че следва в условията на пълно и главно
доказване да установи твърденията си, че е наследник по закон на Тоню Гинчев. Според
въззиваемите това доказване включва установяване на факта , че ищецът е дееспособно
лице, че е лице, от кръга на призованите към наследяване, както и на самото приемане на
наследството – изрично или чрез конклудентни действия.
Въззиваемите сочат, че при липса на твърдения от страна на ищеца, че е приел наследството
преди 2020г., няма как съдът да укаже на същия, че не сочи доказателства в тази насока.
Твърдят, че макар още в отговора на исковата молба са направили възражение, че нито
декларирането на имота от страна на ищеца в Община Варна, нито подаване на искова
молба през 2020г. легитимират същия като собственик на 1/6 идеални части от имота,
поради изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от май месец 1995г. до май
месец 2005г., ищецът е останал пасивен и не е релевирал твърдения, че е приел
наследството още през 2000г.
Предвид изложеното въззиваемите намират, че не са допуснати нарушения на нормата на
чл. 146 от ГПК, поради което и не са налице основания за приемане на приложените към
въззивната жалба доказателства, на основание чл. 366, ал. 3 от ГПК.
Сочат, че от писмените доказателства по делото се е установил смесен фактически състав на
придобиването на право на собственост по отношение на процесния имот, тъй като 4/6 от
имота били придобити на основание възмезден договор, а само 1/6 е придобита от К.Д. на
3
основание наследяване. Предвид това въззиваемите считат, че по отношение на тях следва
да се прилага общото правило на нормата на чл. 69 от ЗС, доколкото изключението
посочено в ТР 1/2012г. предвижда, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо
основание между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването.
Въззиваемите твърдят, че от събраните по делото гласни доказателства се е установило, че
те владея имота за себе си, като са отричали правото на собственост на въззивника,
манифестирали са пред него и пред трети лица непрекъснато и необезпокоявано повече от
10 години своето намерение спрямо него, като волята за това владение е стигнало до
неговото съзнание.
Предвид всичко изложено в отговора, въззиваемите молят постановеното решение на РС
Варна да бъде потвърдено.
III. По обективираното доказателствено искане на въззивника:
Така отправеното доказателствено искане за приемане на приложените към въззивната
жалба писмени доказателства е основателно, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Видно от Определение № 262376/22.10.2020г., с което съдът е извършил доклад на исковата
молба и на отговора, обявен за окончателен с протоколно определение от 30.11.2020г., РС
Варна е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да
установи, че праводателят му е придобил собствеността върху процесния имот, както и че е
наследник на същия по силата на закона. При така формално разпределената
доказателствена тежест, на ищецът не е било указано, че следва да докаже конкретния акт
(конклудентен или изричен), с който е приел наследството. Въпреки това, РС Варна, в акта
си по същество, е ценил липсата на доказателства по отношение на тези обстоятелства.
Предвид това, настоящият състав на съда намира, че е налице нарушение на процесуалните
правила, съдържащи се в нормата на чл. 146 от ГПК, поради което на основание чл. 266, ал.
3 от ГПК следва да бъдат приети писмените доказателства, приложени към въззивната
жалба.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 262194/12.01.2021г.,
депозирана от Ф. Ф. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат В.Р., с адрес за
призоваване гр. Варна, бул. "Сливница" № 111, ет. 2, ап. 9, срещу Решение №
261769/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 9301/2020г. по описа на РС-Варна, 41 съдебен
състав.
ПРИЕМА приложените към въззивната жалба писмени доказателства, а
именно: Искова молба по гр.д. № 139 по описа на Районен съд - Девня за 2000 година, ведно
с приложенията към нея - скица на имота; удостоверения за наследници; препис извлечение
от смъртен акт; Решение, постановено на 26.06.2000 година по гр.д. № 139 по описа на
Районен съд - Девня за 2000 година по допускане на делбата и изменящото го решение,
постановено на 25.11.2002 година по в.гр.д. № 86 по описа на Окръжен съд - Варна за 2000
4
година и Решение, постановено на 08.03.2004 година по гр.с. № 139 по описа на съда за
2000 година, постановено от PC - Девня по извършване на делбата, ведно с
потвърждаващото го решение № 452/04.05.2005 година, постановено по гр.д. № 1315 по
описа на Окръжен съд - Варна за 2004 година.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 380/2021 г. на ОС-Варна за 14.04.2021 г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5