РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1557 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявена искова молба от М.П.М. ЕГН ********** с постоянен адрес *** искове с правно основание чл.432, ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника З. „Б.И.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от
изпълнителните директори С. *** и К. ***да заплати на ищеца сума в размер на 100 лева, представляващ частичен
иск от иск в размер на 3000 лева, представляващи представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, в резултат на
ПТП, настъпило на
20.10.2018 г. в ***, ведно със
законната лихва върху същата сума,
считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Излага в ИМ, че на
20.10.2018 г., около 14:00 часа, в ***, управлявал МПС марка „***“, модел „***“
в посока от ***. Сочи, че установил в покой МПС-то преди кръстовището,
изчаквайки автомобилите, движещи се отляво - надясно в кръговата връзка.
Навежда доводи, че към момента на осъществяване на ускорително движение от
негова страна автомобилът загаснал и
спрял аварийно. Твърди, че слязъл от предна лява врата и отишъл пред
предната лява част на МПС-то. Излага, че
към този момент, движещият се зад автомобила л. а. марка „***“ е ударил отзад автомобилът му. Сочи, че
сблъсъкът бил между челната част на лек автомобил марка „***“, и задната на
неговото МПС и вследствие на удара е последвало транслационно движение на двете
МПС-та, което било придружено с реализирано закъснително движение на МПС марка
„***“ в продължение на около 10 м., след което същото се ударило с предната си
броня бордюр. Твърди, че вследствие на пътния инцидент собственият му автомобил
е бил сериозно увреден, като били налични деформации по предната и задна част
на автомобила. Излага, че във връзка с произшествието е съставен КП за ПТП с
пострадали лица с рег. № ***, по описа на ОД на МВР – Плевен, като спрямо
виновния водач е взето административно отношение, като на същия е съставен АУАН
№ ***, по описа на ОД на МВР - Плевен и му е връчено Наказателно постановление
№ ***, по описа на ОД на МВР - Плевен. Излага, че за причинените му
имуществените вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил е
подал в представителството на ответното дружество уведомление за настъпило
събитие по застрахователна полица № *** с искане за обезщетение на нанесените вреди от процесното ПТП.
Сочи, че във връзка с подадената молба при застрахователя е заведена
щета № ***. Твърди, че на 08.02.2019 експерти на дружеството, след извършен
оглед на автомобила, са съставили опис- заключение, в което са отразени
увредените детайли: предна броня, задна броня, стоп десен, основа на задна
броня, задна престилка, леген резервна гума, врата багажник. Сочи, че към
момента застрахователно обезщетение по щетата все още не е изплатено. Излага,
че от КП за ПТП с пострадали лица с рег. № ***, по описа на ОД на МВР – Плевен
виновният за процесното ПТП водач - К.И.Й., попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Б.И. “ АД -
полица № ***, валидна от 11.02.2018 г. до 10.02.2019 г. Твърди, че във връзка с претърпените болки и
страдания е завел иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от гореописаното
ПТП, като с решение по гр. д. № 8345/2017 г., по описа на ПлРс съдът е
ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност по отношение на
МПС-то реализирало ПТП-то. Счита, претенцията за имуществени вреди за силно
завишена и не отговаряща на необходимата сума за отстраняване на вредите по процесното МПС. Алтернативно твърди, че заплатеното
обезщетение е свързано с щети, които не са в следствие от процесното
ПТП или са свързани със завишаване цени на резервни части, труд и/или нормо време за извършване на операциите, свързани с
ремонта. Излага, че механизмът на ПТП е неясен и не може да се докаже с протокола
за ПТП. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като същият е спрял в кръстовище, без да обозначи превозното си
средство по надлежния начин и без да е налице нужда от това. Твърди, че по делото не са представени
доказателства за претърпяна авария, която да е изисквала спиране в средата на
кръгово кръстовище. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск, а в
условията на евентуалност да намали размера на претендираното
обезщетение поради прекомерност на
претенцията и съпричиняване от страна на ищеца.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че вина за
настъпване на процесното ПТП има ищецът, тъй като е
спрял в кръстовище без нужда от това и без да обозначи превозното си средство
по някакъв начин. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от ищеца.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото КП за ПТП с пострадали лица с изх № 31600-37434/05.11.2018 г.,, какато
и от схемата към него, че участник в ПТП, реализирано на 20.10.2018 г. около
14,00 часа в гр. Плевен, кръгова връзка бензиностанция *** е и ищецът по
делото, посочен като участник №2 в ПТП. Видно е от КП, че видимите щети по
МПС-то на ищеца, които са констатирани са: задна броня и метална пресилка. Установява се от КП и, че обстоятелствата и
причините за ПТП са: участник №1 при движение с несъобразена скорост не успява
да спре и удря авариралия в кръстовището участник №2 в резултат, на което
настъпва ПТП с материални щети и ранен участник.
Приобщено като доказателство по
делото е и свидетелство за регистрация на увреденото МПС, от която се
установява, че ищецът е собственик на същото.
Видно е от Удостоверение за
техническа изправност на ППС, че увреденото МПС към датата на ПТП-то е било
технически изправно.
Установява се от представеното по
делото Опис заключение на щета на МПС, издадена от ответника по делото, че констатираните от същия вреди по процесното МПС са: „обл пр.
броня; обл.з. броня; стоп десен; основа задна броня;
задна престилка; леген резервна гума; врата багажник“.
Изслушано по делото е и
заключение по допусната СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че: произшествието се
състои в тилен удар между задната част на процесния
автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, който към момента на контакт е бил в
състояние на покой и челната част на попътно движещият се автомобил *** *** с
рег. № ***; че следствие на контакта
между МПС се получават пластични деформации, а създалия се ударен импулс
поражда ускорение на автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, следствие на
което МПС реализира транслационно движение към крайпътния бордюр, при контакта,
в който се деформира облицовката на предната броня; че е налице причинно –
следствена връзка между така установения механизъм на ПТП и щетите, които са
нанесени на автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***; че видът на увреждане на
частите и системите на автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** са: облицовка
на предна и задна броня; стоп заден десен, основа задна броня; задна престилка;
леген резервна гума и врата на багажник; че стойността необходима за
възстановяване на щетата на процесния лек автомобил
към датата на ПТП-то с оригинални нови части в специализиран сервиз е в размер
на 1737,66 лева, а стойността необходима за възстановяване на щетата на процесния лек автомобил към същата дата съобразно Наредба
№24 е в размер на 479,34 лева; че при сравнение на стойността на процесния лек автомобил и стойността на щетата при
възстановяване с оригинални части /без овехтяване/ в специализиран сервиз към
датата на ПТП се получава неравенство от 1363 лева колкото струва МПС-то/ срещу
1737,66 лева /колкото е ремонта/; че от посоченото неравенство може да се
направи извод, че стойността на ремонта /при възстановяване с нови части в
специализиран сервиз/ към 20.10.2018 г. е по висока от реалната стойност на
МПС, т.е. налице е икономически тотална щета; че при сравнение на стойността на
процесния лек автомобил и стойността на щетата при
възстановяване с оригинални части и овехтяване, съотносимо
към датата на регистрацията на МПС, съобразно Наредба №24 към датата на ПТП се
получава следното неравенство: 1363 лева срещу 479,34 лева, от което
неравенство може да се направи извод, че стойността на ремонта е по – ниска от
реалната стойност на МПС и не съществува икономическа тотална щета; че реалната
стойност на процесния автомобил е 1363,00 лева.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля К.И.Й.. Същият свидетелства, че през 2018 г. е участвал в ПТП, като е бил един от шофьорите
на една от
колите. Разказва, че времето било сухо, като той се движел от *** в посока „града“. Обяснява, че се „пускли от ***, като имало колона от 2-3 коли, а той бил втора, трета кола“. Разказва, че е видял, че колата е тръгнала, изчаквал една кола да
влезе от лявата му страна в кръговото, тръгва друга кола и след като преценил, че може да влезе, видял, че може да мине тръгвал, но блъснал
закъсалият в кръговото ищец. Твърди, че ищецът решил да слезе, за
да види защо
му е угаснала колата, но не е
бил дал обозначение, че е аварирал. Разказва, че при удара, след като е слязъл видял ищеца да си удря главата в предното стъкло. Твърди, че водачът на
другото МПС не е подал никакъв сигнал,
че има проблем. Сочи, че го видял в последния момент, натиснал бил
спирачката, но не могъл да спре.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласноразпоредбата на чл. 498, ал.
3 КЗ, за допустимостта на настоящата претенция е необходимо да бъде предварително
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е спорно по делото,
че ищецът е заявил такава, както и,
че ответникът не му е определил и предложил обезщетение, поради което съдът
приема, че исковата претенция е
допустима.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение
на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно
покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредите, които следва да бъдат доказани
от ищеца при пълно и главно доказване.
По делото не се спори, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен между ответното дружество и собственика на лек
автомобил "*** ***" с рег. № ***. поради изложеното съдът приема, че ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на
застрахования автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети
лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Безспорно е също, че в периода на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие при описания в исковата молба негов механизъм. От последния се
налага извод за доказано противоправно поведение на
водача на лек автомобил ""*** ***" с рег. № ***, който при движение
с несъобразена скорост не успява да спре и удря авариралия в кръстовището
участник лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** в резултат, на което
настъпва ПТП с материални щети и ранен участник.
Страните не спорят и относно
настъпилите щети на собствения на ищеца лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, описани в съставеното от
застрахователя опис-заключение и изразяващи се в увреждане на следните негови
части и детайли: облицовка на предна и задна
броня; стоп заден десен, основа задна броня; задна престилка; леген резервна
гума и врата на багажник. Безспорно е още, че щетите са резултат от застрахователното събитие,
поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответното
дружество водач и настъпилите имуществени вреди за ищцата.
По отношение субективния елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност, а
именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според
която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване
на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че
предявеният иск е доказан по основание и за ответното дружество е възникнало
задължение да заплати на ищцата застрахователно обезщетение.
По делото е спорно какъв е размерът на на дължимото
обезщетение, както и дали е налице съпричиняване от страна на ищеца.
За определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът съобрази
следното:
Съобразно заключението по
изслушаната САТЕ стойността на щетата при
възстановяване с оригинални части и овехтяване, съотносимо
към датата на регистрацията на МПС, съобразно Наредба №24 е в размер на 479,34 лева, която съдът намира, че следва да се приеме за меродавна при определяне размера на дължимото
обезщетение, а не тази изчислена като за оригинални части и по цени на специализирани сервизи. И това е така, доколкото при определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. По делото липсват доказателства увредените детайли по процесното МПС да са били оригинални. Няма основание и при определяне стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил да се ползва само тази на предлаган такъв от сервизи разполагащи със
сертификат за качество, защото сам по себе си сертификатът не гарантира по-
високо такова. Поради изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява доказана до размера от 479,34 лева. Съдът като взе
предвид, че в настоящето производство ищецът претендира частично дължимата му
сума от 100 лева счита, че следва да присъди единствено същата.
По отношение на
направеното възражение за съпричиняване съдът
намира същото за неоснователно, доколкото ПТП-то е реализирано непосредствено
след като МПС-то на ищеца е аварирало и същият е слязъл да установи повредата.
При това положение няма и как той да обозначи спрелия автомобил.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да бъде присъдена и претендираната от него
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 150,00 лева за депозит за САТЕ.
Воден от горното, Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от
изпълнителните директори С. *** и К. ***ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 100 лева, представляващ частичен иск от иск в размер на
3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, в резултат на
ПТП, настъпило на
20.10.2018 г. в ***, ведно със
законната лихва върху същата сума,
считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на
основание чл.432, ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от
изпълнителните директори С. *** и К. Крумов, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, направените деловодни разноски в
размер на 150,00 лева за САТЕ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: