Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
Гр. Разград, 12 ноември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Пламена
Михайлова и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело №162 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на К. Р. С. от гр. Р. против
Заповед №176-ФК/21.07.2020г. за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“
от ЗДДС е постановено запечатване на
посочения там обект за срок от 14 дни.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения, при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел. Твърди се, че наложената ПАМ се явява явно
несъразмерна и постановена при нарушение на принципа, залегнал в чл.6 от АПК. С
оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по жалбата е
депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и
моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със ЗНПАМ
№176-ФК/21.07.2020г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е наложил принудителна административна мярка (ПАМ)
"запечатване на търговски обект"- обект за ремонт, тенекеджийски и
бояджийски услуги, находящ се в гр.Разград,
стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. От мотивите към заповедта се установява, че на 15.07.2020г. служители
на НАП са извършили проверка в частен имот, находящ се в гр. Р., ул.“*******“ №**, състоящ се от две гаражни
клетки, складово помещение, стая за почивка, стая за живеене с баня и тоалетна.
При нея е установено, че в едната гаражна клетка се намира автомобил марка „Мерцедес“,
сив цвят, с рег. №********, чужда собственост, който се ремонтира от К. Р. С. При тези обстоятелства е прието, че контролирания имот съставлява „търговски
обект“ по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от жалбоподателя. В
обекта не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано от ТД на
НАП фискално устройство. Въз основа на това е прието, че е извършено нарушение
на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18). Тези
констатации са описани в съставения Протокол за извършена проверка №0387663/15.07.2020г.,
който се ползва с формална доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл.50,
ал.1 от ДОПК. В последствие е съставен и АУАН №F565384/18.08.2020г. Отразените там факти и констатации са изцяло възприети
от административния орган и въз основа на тях е издадена процесната ЗНПАМ, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект
за срок от 14 дни. Тази заповед е предмет
на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3
от ЗНАП и приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП. Заповедта е издадена в надлежна писмена
форма, при спазване на процесуалните правила и норми.
Правилно е приложен и материалният закон. Според чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане
в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства. Събраните писмени доказателства установяват, по категоричен и безспорен начин,
че в проверявания обект не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. При
тези данни правилно и обосновано е прието, че с противоправното си бездействие
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18, тъй като в
качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 от тази наредба не е
изпълнило регламентираното там задължение преди да започне дейността си.
Неоснователно и недоказано се явява възражението му, че провереният имот е
жилищен, а не търговски обект и извършваната ремонта дейност е негово хоби за лични
нужди, както и подпомагане на близки и приятели.
Според легалното определение на §1, т.41 от ДР на ЗДДС "търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни), а според чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е
всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от
чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Анализът на тези
норми сочи, че обектите, в които се извърша ремонт на автомобили, съставляват
търговски обекти, в които се осъществяват услуги, независимо от техния вид.
С оглед на това съдът намира, че са били налице
фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния
орган за да постанови своя акт. В тези
случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен
характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици
от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и
процесната ПАМ, която има ограничено по време действие. Определеният срок от 14
дни е около средния размер, предвиден от закона и съответен на степента на
обществена опасност на деянието, което се
характеризира като типично, обичайно за този вид нарушения. Изложеното обуславя извода, че процесната ПАМ
не противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него
разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са
своевременно предявени и определени по размер на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Р. С. от гр. Р. против Заповед
№176-ФК/21.07.2020г. за налагане на принудителна административна мярка на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА К. Р. С. от гр. Р. да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева- дължими
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/