Решение по дело №1871/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2371
Дата: 6 декември 2018 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20187050701871
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2018г.        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                    

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 1871/2018г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

    

 

    Производството по делото е образувано по жалба на „Русстройинвест“ ООД, със седалище и адрес на управление  гр.Варна, ул.“А. А. Б.“ бл.** вх.* ет.* ап.*, представлявано от И.Н.К., чрез пълномощник И.Н. против Заповед № 181/30.04.2018г. на Главния архитект на Община Варна, с която, на основание чл.135 ал.3 от ЗУТ, поради наличие условията на чл.62а ал.1 от ЗУТ е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.2555.332, кв.11 по плана на 23-ти м.р. на гр.Варна. Жалбоподателят счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.135 ал.3 и чл.62а ал.1 от ЗУТ и поради това не е налице правно основание за отказа; счита, че градинките в жилищните комплекси не са публична общинска собственост, не са предназначени за ПРЗ и за озеленяване и затова не попадат под режима на ограниченията на чл.9 ал.2, чл.62а ал.1 и чл.135 ал.3 от ЗУТ. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

    Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

    След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа  страна:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по чл.214, т.1 ЗУТ, от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, като жалбоподателят се легитимира като собственик на  ПИ с идентификатор 10135.2555.332, кв.11 по плана на 23-ти м.р.на гр.Варна, съгласно представен НА № 3, том VІ, рег. № 9424, дело 899/2004г. С обжалваната заповед е отказано издаването на разрешение за изработването на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.2555.332. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.05.2018г., а жалбата е подадена на 04.06.2018г. т.е. в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство пред административния орган е поставено със заявление за произнасяне по допускане, разрешаване изработването на ПУП с рег. № АУ022846ПР/15.03.2017г. от „Русстройинвест“ ООД с искане да се допусне, на основание чл. 124 ал.3 изработване на проект за ПУП-ПРЗ, за ПИ с идентификатор 10135.2555.332. Към заявлението са представени  скица на поземлен имот от 10.03.2017г., нотариален акт за покупко-продажба № 3/ 14.12.2004г., както и скица-предложение за ПУП-ПРЗ. На основание чл.26 ал.1 АПК са уведомени заинтересовани собственици по приложен списък. С решение по протокол № 45/05.12.2017г. т.27, поправен с Протокол № 12/27.03.2018г. по т.5 ЕСУТ на Община Варна не уважава депозираното заявление за допускане на ПУП за ПИ 10135.2555.332, тъй като има предвидено и реализирано озеленяване по дейдстващия план. Предложено е компетентния орган да издаде заповед за отказ на основание чл. 135 ал.3 от ЗУТ.

    Въз основа на заявлението съобщено по чл.26 ал.1 АПК, становището на ЕСУТ прието като обосновано и компетентно и на основание чл.135 ал.3 и чл.62а ал.1 от  ЗУТ е отказано изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ № 10135.2555.332, кв.11 по плана на 23-ти м.р.на гр.Варна.

 По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено се установява следното: територията, в която папада процесния имот е част от УПИ І „ за жилищно строителство“, кв.11 на 23-ти м.р. на гр.Варна; в УПИ І е реализирано комплексно застрояване, състоящо се от група жилищни сгради; като част от реализираното комплексно застрояване, пространството около сградите в кв.11 по плана на 23-ти м.р. е устроено като градинка с дървета, храсти, тревна растителност, пейки, детска площадка, като това е предвидено и по действащото ИЗРП, одобрено със Заповед № 112/25.09.1987г.; към датата на издаване на процесната заповед е налице действащ ЗРП, одобрен със Заповед № 112/25.09.1987г., съгласно който имота на жалбоподателя попада в предвидените зелени площи част от УПИ І „ за жилищно строителство“, кв.11 на 23-ти м.р. на гр.Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалпоравните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. При извършената цялостна служебна проверка по законосъобразността на акта, съдът констатира, че обжалваният отказ е  издаден от компетентен орган-Гл.архитект на Община Варна. От приложената по делото Заповед № 4785/25.11.2015г. е видно, че на основание пар.1 ал.3 от ДР на ЗУТ Кмета на Община Варна е предоставил на Гл.архитект на Община Варна свои функции по ЗУТ включително и в обхвата на процесния отказ, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.  Обжалваният отказ е издаден при спазване  изискванията на чл.59 от АПК за форма и съдържа, изискуемите се по закон реквизити, в т.ч. правни и фактически основания за издаването му. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в административната преписка неразделна част от същата приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът намира, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заявлението депозирано от жалбоподателя е за произнасяне по допускане на ПУП за имот.От процесния отказ се установява, че административният орган е отказал изработване на ПУП-ПРЗ, поради наличе на условията на чл.62а ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. В проведеното на 07.11.2018г. съдебно заседание, в което е приета съдебно техническата експертиза вещото лице е посочил, че е направил проучване в район „Приморски“ при Община Варна, където е установил, че още през 2008г. е съставен констативен протокол от служители на администрацията, с който е извършена проверка в пространството около бл.14, кв.11 23-ти м.р., като е описано, че е налице дървесна растителност, храсти, детска площадка т.е. предвиденото озеленяване е реализирано на място. По делото е представен от ответната страна Публичен регистър на озеленените площи, дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение, съгласно чл.63 ал.1 от ЗУТ, от който също е видно, че процесния имот попада в реализирано на място озеленяване. Нормата на чл.47 ал.1 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна  изрично забранява унищожаването на декоративни дървета и храсти, независимо от собствеността им. Предвиденото в ал.2 т.3 от същата норма изключение не касае конкретния случай, тъй като се отнася за строителство на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура, а не за строителството на частни обекти. В случая не е налице и хипотезата на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината във връзка със строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна,постановена при спазване на процесуалните норми и на материалния закон, а жалбата срещу нея като неоснователна, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на ю.к.възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр.с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.

Съдът е определил окончателен депозит за вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза в размер на 395.36лв., като жалбоподателят е бил задължен да довнесе остатъка от сумата в размер на 195.36лв. Поради това, че към настоящият момент сумата не е внесена, същият следва да бъде осъден да я внесе със съдебното решение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

   

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Русстройинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Варна, ул.“А. А. Б.“ бл.** вх.* ет.* ап.*, представлявано от И.Н.К. против Заповед № 181/30.04.2018г. на Главния архитект на Община Варна, с която, на основание чл.135 ал.3 от ЗУТ, поради наличие условията на чл.62а ал.1 от ЗУТ е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.2555.332, кв.11 по плана на 23-ти м.р. на гр.Варна.

ОСЪЖДА „Русстройинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Варна, ул.“А. А. Б.“ бл.** вх.* ет.* ап.*, представлявано от И.Н.К. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „Русстройинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Варна, ул.“А. А. Б.“ бл.** вх.* ет.* ап.*, представлявано от И.Н.К. да внесе по сметката за вещи лица на Административен съд - Варна /IBAN:***, BIC: ***/ при Банка Уникредит БУЛБАНК сумата от 195.36лв./ сто деветдесет и пет лева и 36ст./.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                      Административен съдия: