Присъда по дело №1179/2016 на Районен съд - Враца

П Р И С Ъ Д А

№

гр. В., 24.10.2017  г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският районен съд, VІІ-ми наказателен състав, в открито съдебно заседание, на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА АНГЕЛОВА

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  М.Г.

                                                                            В.К.

 

 

при участието на секретаря В.В. и в присъствието прокурор С. Д., като разгледа докладваното от съдията НОХД № 1179/2016 г. по описа на ВрРС и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.М.- роден на *** ***, понастоящем в Затвора-В., българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от месец декември 2015 г. до месец януари 2016 г. в град В., при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Ю.Д. ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

- на неустановена по безспорен начин дата в края на месец декември 2015 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от малолетната Р.Ю.Д., като употребил за това сила - ударил й шамар, насилствено я издърпал и я завел до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член, както и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка и

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от малолетната Р.Ю.Д., като употребил за това сила - ударил й шамар, насилствено я избутал до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член, както и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка, поради което и на основание чл. 149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК вр. чл.54, ал.1 и ал.2 НК ГО ОСЪЖДА на 7 /седем/ години  лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.М.- роден на *** ***, понастоящем в Затвора-В., българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че през месец януари 2016 г. в град В., при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П.П.Й. с ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й., като употребил за това сила - скубал я, удрял й шамари и я ритал, както и заплашване, като й казал: ,,Айде духай ма, кучко”;

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив „Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й., като употребил за това сила - избутал я до един ъгъл в заведението, удрял й шамари, принудително натиснал главата й към половия си член и

- на неустановена по безспорен начин дата в края на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й., като употребил за това сила - избутал я до един ъгъл в заведението, ударил я с ръка в областта на окото, хванал я за косата и принудително натиснал главата й към половия си член, поради което и на основание чл. 150, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК вр. чл.54, ал.1 и ал.2 НК ГО ОСЪЖДА на 7 /седем/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.М.- роден на *** ***, понастоящем в Затвора-В., българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2016 г. в град В., в кафе-аперитив ,,Джофис”, противозаконно е лишил от свобода непълнолетните П.П.Й. с ЕГН **********, В.Б.А. с ЕГН ********** и Р.Ц.Г. с ЕГН **********, като умишлено ги е заключил в заведението, което ги е принудило да се обърнат за съдействие към органите на полицията, поради което и на основание чл. 142а, ал.3, вр. ал.1 НК вр. чл.54, ал.1 и ал.2 НК ГО ОСЪЖДА на 8 /осем/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

НАЛАГА на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия П.Г.М. за изтърпяване най-тежкото наказание измежду горепосочените, а именно 8 /осем/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл.59, ал.1 НК приспада времето през което подсъдимият П.Г.М. е бил задържан.

ОСЪЖДА на основание чл.84, ал.1 НПК  подсъдимия П.Г.М. да заплати на гражданския ищец Р.Ю.Д. лично и със съгласието на особен представител адв.М.Д., сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.84, ал.1 НПК  подсъдимия П.Г.М. да заплати на гражданския ищец Р.Ц.Г. лично и със съгласието на особен представител адв.М.Д., сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.142а, ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.84, ал.1 НПК  подсъдимия П.Г.М. да заплати на гражданския ищец П.П.Й. лично и със съгласието на законен представител/родител Б.П.П., сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. чл.189, ал.3 НПК подсъдимия П.Г.М. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-В., сума в размер на 1000 /хиляда/лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия П.Г.М. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД-МВР-В. разноски в размер на 554, 18  лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия П.Г.М. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС – В. разноски в размер на 420, 00 лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                              1.

 

                                               2.

 

 

 

 

Мотиви към Присъда № 45 от 24.10.2017 г., постановена по н.о.х.д.1179/2016 г. по описа на РС-В.:

 

         Срещу подсъдимия П.Г.М., роден на *** ***, понастоящем в Затвора-В., българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********  е повдигнато обвинение  в това, че за времето от месец декември 2015 г. до месец януари 2016 г. в град В., при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Ю.Д. ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

- на неустановена по безспорен начин дата в края на месец декември 2015 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от малолетната Р.Ю.Д., като употребил за това сила - ударил й шамар, насилствено я издърпал и я завел до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член, както и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка и

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от малолетната Р.Ю.Д., като употребил за това сила - ударил й шамар, насилствено я избутал до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член, както и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка, - престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

Срещу подсъдимия П.Г.М. е повдигнато и обвинение в това, че през месец януари 2016 г. в град В., при условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П.П.Й. с ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й., като употребил за това сила - скубал я, удрял й шамари и я ритал, както и заплашване, като й казал: ,,Айде духай ма, кучко”;

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив „Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й., като употребил за това сила - избутал я до един ъгъл в заведението, удрял й шамари, принудително натиснал главата й към половия си член и

- на неустановена по безспорен начин дата в края на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й., като употребил за това сила - избутал я до един ъгъл в заведението, ударил я с ръка в областта на окото, хванал я за косата и принудително натиснал главата й към половия си член, -  престъпление по чл. 150, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

Със същия обвинителен акт срещу подсъдимия П.Г.М. е повдигнато обвинение и в това, че на 07.02.2016 г. в град В., в кафе-аперитив ,,Джофис”, противозаконно е лишил от свобода непълнолетните П.П.Й. с ЕГН **********, В.Б.А. с ЕГН ********** и Р.Ц.Г. с ЕГН **********, като умишлено ги е заключил в заведението, което ги е принудило да се обърнат за съдействие към органите на полицията, - престъпление по чл. 142а, ал.3, вр. ал.1 НК.

На 29.11.2016 г. съдът е дал ход на н.о.х.д.№ 1179/2016  г. по общия ред, като  на основание чл.263, ал.2 НПК е обявил, че делото ще се разглежда при закрити врата, както и че съгласно разпоредбата на чл.19, т.1 от Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, наричана за кратко Директива 2012/29, държавите членки създават необходимите условия за избягване на контакт между жертвите, а при необходимост и членовете на тяхното семейство, и извършителя на престъплението в помещенията, в които се провежда наказателното производство, освен когато наказателното производство изисква такъв контакт. Ето защо, с оглед спазване разпоредбата на чл.19, т.1 от Директива 2012/29 съдът е осигурил условия за избягване на контакт между пострадалите непълнолетни лица и членовете на техните семейства  от една страна и подсъдимия П.Г.М. от друга. За целта по време на разпитите на пострадалите и техните близки, подсъдимият-доведен от Затвора В. се е намирал в сградата на Съдебната палата, но извън съдебната зала, а именно-в помещението за временен престой и изолация на лишените от свобода, намиращо се в сградата на Съдебната палата. След провеждане на съответните съдебно-следствени действия и извеждането на пострадалите от залата лица, подсъдимият е въвеждан в съдебната зала и е бил надлежно запознаван с всички действия, извършени в негово отсъствие чрез прочитане на протокола от съдебното заседание, след което му е предоставяна възможност да задава допълнителни въпроси, да прави искания и възражения.

Съдът с оглед обстоятелството, че законният представител/родител на пострадалата непълнолетна Р.Ю.Д. е в неизвестност и с оглед обстоятелството, че законният представител/родител на пострадалата непълнолетна  Р.Ц.Г. не е открита на известния адрес и с оглед съблюдаване интересите на постарадалите, назначи на основание чл.101, ал.1 НПК за особен представител на пострадалите Р.Ю.Д. и  Р.Ц.Г. адв.М.Д. ***. Пострадалата непълнолетна П.П.Й. се явява и представлява от законен представител/родител Б.П.П..

В хода на делото, съдът на основание чл.84, ал.1 НПК прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявеният от Р.Ю.Д. лично и със съгласието на особен представител адв.М.Д. срещу подс.П.Г.  М. гр.иск в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане и конституира Р.Ю.Д. лично и със съгласието на адв.Д. в качеството й на граждански ищец  и частен обвинител в процеса.

В хода на делото съдът на основание чл.84, ал.1 НПК прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес и предявеният от Р.Ц.Г. лично и със съгласието на особен представител адв. М.Д. срещу подс.П.Г.М. гр.иск в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.142а, ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане и конституира Р.Ц.Г. лично и със съгласието на адв.Д. в качеството й на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В хода делото съдът на основание чл.84, ал.1 НПК прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявеният от П.П.Й.лично и със съгласието на нейния законен представител/родител Б.П. П.срещу подс. П.Г.М.гр.иск в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане и конституира П.П.Й.лично и със съгласието на нейния законен представител/родител Б.П. П.в качеството й на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Участващият по делото прокурор от ВрРП поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт, като поддържа, че се касае за: извършени в условията на продължавано престъпление блудствени действия с малолетно лице с мозъчно увреждане, лишено от родителски грижи,  чрез употреба на сила и заплашване по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК; извършени в условията на продължавано престъпление блудствени дейстия с непълнолетно лице чрез употреба на сила и заплашване по смисъла на чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и за извършени действия по противозаконно лишаване от свобода по отношение на  три непълнолетни лица по смисъла на чл.142а, ал.3 вр. ал.1 НК. Намира обвинението за напълно доказано от обективна и субективна страна и пледира за постановяване на съответната осъдителна присъда в максималния размер, предвиден за всяко едно от тези престъпления с приложението на чл.23 и чл.24 от НК. В пледоарията си прокурора изтъква, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства и излага аргументи в тази посока. По отношение на предявените граждански искове намира същите за допустими, основателни и доказани.

Особеният представител на гр.ищци и ч.обвинители Р.Ю. Д.и Р.Ц.Г. - адв. М.Д., назначена на основание чл.100, ал.1 НПК, поддържа обвинението и предявените граждански искове, като пледира за налагане на съответната осъдителна присъда в максимален размер и моли за уважаване на гр.искове в пълен размер.

         Конституираните като гр.ищци и ч.обвинители Р.Ю.Д., П.П.Й.и Р.Ц.Г., както и законния представител/родител на П.Й.– Б.П., редовно призовани, не се явяват и не ангажират лично становище.

         Защитата на подсъдимият П.Г. М.-  адв.Д.Н.намира, че от събраните по делото доказателства и очертаната фактическа обстановка не се налага извод за извършени престъпни деяния, които биха могли да се квалифицират като блудствени действия и противозаконно лишаване от свобода, тъй като не са налице доказателства за това.  Поддържа, че подсъдимият не е извършил деянията, в които е обвинен. По отношение и на трите обвинения, повдигнати от ВРП срещу подс.М., защитата намира, че същите са изцяло недоказани, както от обективна, така и от субективна страна и пледира за съответната оправдателна присъда. Поставя под съмнение изцяло показанията на пострадалите свидетели, изхождайки от обстоятелството, че последните са продължили да посещават заведението на подсъдимия и след  инкриминираните дати.

Подсъдимият П.*** в последната си дума заявява, че е невинен, както и че нещата, в които го обвиняват никога не са се случвали, а всичко е измислено и манипулирано от длъжностните лица.

         При проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателствата и след преценка доводите и съображенията на страните и на основание чл.14, ал.1 и чл.18 НПК съдът намери за  установена следната фактическата обстановка:

Подсъдимият П.***, по прякор  „Джуката”, който се занимавал с комар и сводничество, наел през 2015 година заведение, намиращо се в центъра на града, а именно кафе–аперитив „Джофис” от собственика - св.Б.Г.. Самото заведение започнало да работи в началото на месец ноември 2015 г. и се състояло от две помещения/зали, като в едната част имало компютри, а в другото помещение имало маси за клиенти на заведението и дивани, а до тоалетната се стигало по стълби водещи надолу към нея. Подсъдимият М.работел като барман в заведението, а племенницата му св.Ж.А.работела като барман и сервитьор, но само до 20, 00 часа. През месец ноември 2015 г. св. Р.Ю.Д., св. П.П.Й.(, св. В.В.И.и св. Р.Ц.Г., настанени за отглеждане в ДДЛРГ „Асен Златаров” гр. В. /наричан по нататък за кратко - дома/ започнали редовно да посещават заведението, което било  посещавано и от св.С.П., св.П.Ч., св.Б.Г. и св.С.П.. На 10.12.2015 г. св.В.И.– сестра на св.Р.Д.празнувала там рождения си ден. Гореспоменатите момичета продължили да ходят в това заведение, играели на компютрите, а подсъдимият им купувал храна и понякога ги пускал да играят безплатно. Директорът на ДДЛРГ „Асен Златаров” гр.В. - св. А.Д.И.забелязала, че децата не спазват регламентирания вечерен час, за което уведомила инспекторите на детска педагогическа стая и отдел „Закрила на детето” гр.В.. Установила също така, че св. Р.Ю.Д., св. П.П.Й.(, св. В.В.И.и св. Р.Ц.Г. системно посещават посоченото питейно заведение, като първоначално децата обяснявали, че ходят в бар „Джофис”, за да пият кафе и да играят на компютрите. Закъсненията на децата се превърнали в  бягства, защото те започнали да отсъстват и през нощта. Един ден в края на месец декември 2015 г., малолетната по това време Р.Ю.Д., страдаща от постоперативна енцефалопатия – средна степен, била в заведението  заедно със св.Р.Г.и св.П.Й.(. В един момент подс.П.М.се приближил към нея, прегърнал я и поискал тя да му направи орална любов /”свирка”/. Малолетното момиче отказало, но подсъдимият й ударил шамар, насилствено я издърпал от стола и я завел до тоалетната на заведението, където събул бельото си и натиснал главата й към половия си член, като й казал, че ако му откаже ще я превърне в проститутка на магистралата. След като получила удара и заплахата пострадалата св.Р.Ю.Д.осъществила орална любов на подсъдимия. След като всичко приключило двамата се качили в заведението и седнали на диваните заедно със св.Р.Г.и св.П.П. Гр.ищец и ч.обвинител Р.Д.не споделила веднага с другите какво й се е случило, а уплашена се примирила със ситуацията.

По-късно един ден, в  началото на месец януари 2016 г., отново  в кафе-аперитив „Джофис” подс. Пл.М.отново насилствено принудил пострадалата Р.Д.да му прави „орална любов”, употребявайки за това, както сила - ударил й шамар, насилствено я издърпал и я завел до тоалетната на заведението, принудително натиснал главата й към половия си член, така и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка. Момичето осъществило орална любов на подсъдимия и след като всичко приключило влезли в заведението и седнали на диваните.

Конституираните като гр.ищци и ч.обвинители – пострадалите свидетели Р.Д., П.Й.и Р.Г.продължили да посещават заведението на подс.П.Г.М., от когото също така изпитвали страх. Подсъдимият М.веднъж дори принудил П.Й.да пие алкохол в големи количества и то до такава степен, че последната изпаднала в алкохолна кома и  се озовала в болницата за лечение. След това, в друг случай се опитал да я предлага на друг мъж срещу заплащане, но когато отишли в апартамента му заедно със св. В.И.и св. С.П., св. П.Й.отказала да има нещо общо с непознатия мъж, вследствие на което подсъдимият й нанесъл побой, а децата избягали. През инкриминирания период от време – от началото на месец януари до началото  на месец февруари 2016г., подс. Пл. М.поискал да се възползва сексуално и от малолетната св. В.И./сестра на Р.Д./, която също опитал да принуди към орална любов, но последната отказала, вледствие на което получила удар в областта на устата, уплашила се и избягала от заведението и оттогава спряла да го посещава.

Така през месец януари 2016 г. се стигнало дотам подс.П.М.да упражни сексуално посегателство и спрямо непълнолетната св.П.Й.(,  която също не се съгласявала да удовлетворява половите му желания. Един ден, на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. подс.М.започнал да я скубе за косите, да й удря шамари, да я рита, казвал й заплашително; „айде духай ма, кучко” и по този начин насилствено принудил момичето да му направи орална любов. В следващ случай, отново в началото на месец януари 2016 г., на неустановена по безспорен начин дата  подсъдимият избутал св.П.П.в един ъгъл на заведението, удрял й шамари и принудително натиснал главата й към половия си член с цел да да възбуди и удовлетвори половото си желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.Й.(.  В края на месец януари 2016 г. подсъдимия М.отново завлякъл П.в ъгъла на заведението и поискал от нея орална любов, но тя му казала да престане, защото ще разкаже всичко на баща си, за това какво се случва с нея, тъй като знаела, че двамата /подсъдимия и баща й/ са приятели. Тогава подсъдимият се ядосал и я ударил силно с ръка в областта на лицето, вследствие на което окото й посиняло и въпреки заявеното от пострадалата подсъдимият я принудил да му направи „свирка”, като я хванал силно за косата и бутнал главата й надолу към половия си член.

На 07.02.2016 г., вечерта, в кафе-аператив „Джофис” се намирали подсъдимия П.М.и непълнолетните свидетели С.П., П.Ч., П.Й.(, Р.Г.и още едно момиче, което по това време също било настанено в ДДЛРГ”Асен Златаров” гр.В., а именно-св.В.Б.А., която този ден за първи път посетила заведението на подсъдимия. На посочената дата подсъдимият решил, че ще осъществи сексуален контакт със св.В.А., извикал я настрани – в другата зала и започнал да й говори колко е красива и да я целува по врата. Преди това обаче прибрал телефоните на останалите момичета и заключил вратата на заведението, за да не могат да излязат. Въпреки, че св. А.му казала, че има вечерен час и иска да се прибира в дома, подсъдимият отказвал да я пусне, като й казал, че тази вечер те всички остават при него. Св.В.А. много се  изплашила, но използвайки ситуацията, че подсъдимият се обърнал с гръб, за да й налива алкохол с цел тя да се отпусне, бързо сложила мобилния си телефон в бельото и го помолила да я пусне до тоалетната. Подсъдимият без да подозира, че св.А.има телефон в себе си й разрешил да отиде до тоалетната, където последната се заключила отвътре и се обадила на тел.112, където съобщила, че в заведението се държат заключени непълнолетни лица, както и че собственика на заведението иска да я изнасили. В този момент подсъдимият изпратил св.П.Й.да провери защо се бави св.В.А.. Св. В.А. останала заключена отвътре в тоалетната докато не дошла полицията и споделила със св.П.Й.за обаждането й на тел.112, за което последната я подкрепила  и двете заедно се качили в заведението. При пристигането на органите на реда, подсъдимият наредил на присъстващите деца да изгасят осветлението и да се направят  на заспали. Той самият дълго време не отварял на полицията, въпреки тропането по вратата, а откъм заведението се виждали само преминаващи силуети и светещи монитори. Накрая подс.М.отключил вратата и при влизането си в заведението полицейските органи установили, че в заведението има непълнолетни момичета. Всички били отведени в РУ-В. за разпит, а по-късно с оглед показанията на пострадалите свидетели подсъдимият П.М.бил задържан.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени  доказателства и от проведените съдебни експертизи.  Гласните доказателства са събрани чрез обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите: Р.Ю.Д., П.П.Й.(, Р.Ц.Г., В.В.И.и В.Б.А. -  всички те са били деца, лишени от родителски грижи и са били настанени за отглеждане в ДДЛРГ „Асен Златаров” гр. В.; св.А.Д.И.- директор на ДДЛРГ „Асен Златаров”, гр. В., Д.И.***, св.Л.Б.и П.П.***, И.С.- баба на св.Р. Д., Б.Н.- баба на св.П. Й.(, Б.П.- майка на св.П.Й.(, св.Б.Б.А.- баща на св.В.А., св.С.П.-непълнолетен посетител на заведението и приятел на пострадалите момичета, св.Б.Г.-собственик на помещението, св.Ж.А.-племенничка на подсъдимия и барман в заведението, св.П.Ч.-непълнолетен посетител на заведението и приятел на пострадалите момичета и св.С.П.-приятел на подсъдимия и баща на св.С.П..

По делото са проведени и осем експертизи, от които две СМЕ на живо лице, пет  СППЕ за всяка една от пострадалите, както и на св.В.И.и СКТЕ.

На основание чл.283 НПК са прочетени и приобщени всички писмени документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като в това число са: От ДП са: Справка от ИДПС от 19.02.2016 г., л.3; Социален доклад от ДСП В. изх.№ ЗД-18/0119/09.02.2016 г., л.5; Доклад на л.10; Приемо-предавателен протоколи три броя от 08.02.2016 г., л.14, 15 и 16; жалба от директора на ДДЛРГ А.З.- В. до началника на РУ – В. изх. № 22/05.01.2016 г.,л.17-18; уведомително писмо от директора на ДДЛРГ А.З.- В. изх. № 16/05.01.2016 г. до председателя на МКБППМН - В., л.22-23; три броя амбулаторни листове от 07.01.2016 г., л.26, 27 и 28; експертно решение № 3688/24.06.2014 г., л. 30; писмо на ДСП - В. до началника на РУ - В. изх. № ЗД-0402/0008/14.01.2016 г., л.31; Освидетелствуване амб.№ 2/06.01.2016 г., л.32; сигнално писмо от директора от директора на ДДЛРГ А.З.– В. до председателя на МКБППМН – В. от 16.02.2016 г., л.33-34; медицинско свидетелство № 110/30.11.2015 г., л.35-36; медицинско свидетелство № 119/30.12.2015 г., л. 37-38; социален доклад от ДСП В. от 22.02.2016 г. относно детето Р.Ю.Д., л.68; писмо на ВрРП от 23.02.2016 г., л.69; справка за подс. П.Г. М.от 19.02.2016 г., л.73-74; характеристични данни за подс. М.от 19.02.2016 г., изготвени от ПИ при РУ-В., л.75; писмо от ДСП - В. изх. № ЗД-0402/0018/19.02.2016 г. до РУ-В. на л.92; жалба от Б.А.Н.до ВрРП от 23.02.2016 г., л.95; определение на ВрОС № 70/02.03.2016 г. по ВЧНД № 97/2016 г., л.102-103; определение на ВрРС от 26.02.2016 г. по ЧНД № 242/2016 г., л.104-105; удостоверение за раждане на Р.Ю.Д.,*** до ВрРП изх.№ ЗД-41/0246/22.03.2016 г., л.123; заповед на директора на ДСП В., № ЗД-РД 01/0165/18.03.2016 г., л.124; справка характеристика за Р.Ц.Г. изготвена от ИДСП от 09.05.2016 г.,л. 170; удостоверение за раждане на П.П.Й.(, л.180; удостоверение за раждане на В.Б.А., л. 181; определение на ВрРС от 15.06.2016 г. по ЧНД № 632/2016 г. ; определение на ВрОС от 22.06.2016 г. по ВЧНД № 239/2016  г., л.190-192;  удостоверение за раждане на Р.Ц.Г., л.194.  От делото са  – гр.иск вх. № 14592/07.11.2016 г., л.67-68; справка за съдимост по отношение на подсъдимия от 10.11.2016 г., л.70-72; характеристични данни за подс. П.Г. М.изготвени от мл. ПИ при РУ-В. от 10.11.2016 г., л.75; справка от началника на затвора В. вх. № 2575/21.02.2017 г., л.230; докладна записка от ИТ затвора В. от 14.02.2017 г., л.231. докладна записка от 09.02.2017 г. л.232; докладна записка от ИСДВР до началника на затвора В., л.233 – л.234; Справка за задграничните пътувания от ОД-МВР на подс. П.М., л.460. Към делото са приложени и в.ч.н.д. 296/2017 по описа на ВрОС; в.ч.н.д.№ 422/2016 г. по описа на ВрОС, в.ч.н.д.№ 408/2016 г. по описа на ВрОС  и н.о.х.д. №1098/2016 г. по описа на ВрРС.

         Пострадалата Р.Ю.Д., конституирана като гр.ищец и частен обвинител е дала показания в присъствието на психолог и психиатър и в присъствието на социален работик от отдел „Заклила на детето.” Тъй като разпитите на пострадалите момичета не успяха да се осъществят в специализирано помещение – „синя стая”, същите се проведоха в съдебната зала, но в отсъстие на подсъдимия при спазване на Директира 2012/29, като след приключването им, същият биваше надлежно запознаван с извършените съдебноследствени действия в негово отсъствие чрез прочитане на съдебния протокол и му се предоставяше възможност да задава въпроси към свидетелите, както и да прави искания, бележки и възражения.

         От показанията на св.Р.Д., дадени устно и непосредствено пред съда, както и от прочетените такива, дадени в хода на ДП на 19.02.2016 г, и на 08.09.2016 г.  се установява безспорно, че в края на 2015 г. същата е започнала да посещава кафе-аперитив „Джофис” заедно със сестра си В.и момичетата П.и Р., всичките настанени в Дома за деца, лишени от родителска грижа „Асен Златаров”  гр.В.., като в същото заведение на 10.12.2015 г. св.В.И.е празнувала рождения си ден заедно с  други момчета и момичета от дома. Установява още, че е продължила да ходи в заведението първоначално заради компютрите заедно с П.и Р., която по това време била приятелка на св.С.П., по прякор „Р.”, а впоследствие и заради това, че подсъдимият я извиквал по подарения й от него телефон. Гр.ищец и ч.обвинител Р.Д.установява с показанията си още, че в края на месец декември 2015 г. там се случило нещо различно, защото подсъдимият П.М.изгонил всички от заведението, останали двамата сами, ударил й шамар и я принудил да му направи орална любов или както тя самата се изразява – „свирка”. Гр.ищец и ч.обвинител Р.Ю.Д.установява с показанията си, че първия път когато подсъдимия й предложил да му направи свирка е било на излизане от тоалетната, когато била заедно с П., но тя му отказала. Св.Д.съобщава, че подсъдимия я е принуждавал няколко пъти на различни места в заведението - в тоалетната, на стълбите и на диваните да прави орална любов. Установява още, че подсъдимият всеки път преди да блудства с нея я е удрял, дори веднъж с метална тръба по гърба, обиждал я, ритал я и я заплашвал, че ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка. Св.Д.установява с показанията си пред съда, че е изпитвала голям страх от подсъдимия и от хората, с които е контактувал той и се страхувала и срамувала да разкаже на директора на дома какво се случва с нея, но категорично заявява, че св.Р.Г.и св.С.П. – Р.са били свидетели на това, което се е случвало с нея, като твърди, че Р. дори се опитала да я защити. Св.Р.Д.установява още с показанията си, че е оставала да спи в заведението и са спали на диваните, както и че всеки път, когато подсъдимия е блудствал с нея, това се е случвало след като св.Ж.А.приключва смяната и си тръгва, след което подсъдмият заключвал заведението, както и че всеки път е упражнявал физическо насилие спрямо нея – удрял я, ритал я и я  обиждал, като я наричал „домската”.    С показанията си дадени пред съда и прочечетите такива от ДП св.Р.Д.установява, че на неустановена дата в началото на м.януари 2016 г. подс. М.в заведението „Джофис” я принудил чрез сила и заплaшване да осъществи орална любов, като й ударил шамар, насилствено я избутал до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член и й казал, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка.

Гр.ищец и ч.обвинител Р.Ю.Д.е със запазена свидетелска годност и е отговаряла адекватно на въпросите съгласно експертното становище на психолозите.

Показанията на св.Д.кореспондират с показанията на св.П.Й.(, както и с тези на св.Р.Г.и на св.В.И., на част от събраните писмени доказателства и на изготвените експертизи.

Съдът дава вяра на показанията на св.Р.Д., тъй като намира същите за искрени, правдиви, последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. Първоначалното затруднение на свидетелката да говори е преодоляно и същата разкава за отношенията си с подсъдимия, за това което тя е изпитвала, като страх и срам от случващото се. Отделно от това следва да се отбележат и опитите на подсъдимия да се свърже и да разговаря с нея макар и от мястото за лишаване от свобода, както и чрез други лица.

Пострадалата П.П.Й.(, конституирана като гр.ищец и частен обвинител е дала показания в присъствието на психолог и социален работник от отдел „Заклила на детето” към ДСП-гр.В., като от нейните показания се установява, че е посещавала заведението на подс.П.Г.М., за когото знае, че се занимава с момичета-проститутки, заедно със свидетелите Р.Д., Р.Г.и В.И./празнувала рождения си ден в същия бар/. От показанията на св.Й.(, дадени устно и непосредствено пред съда, както и от прочетените такива, дадени в хода на ДП на 19.02.2016 г. се установява, че подсъдимият М.един път я напил с уиски, както и че я  е удрял в окото за да пие; през януари 2016 г. се опитал да я принуди да спи с непознат възрастен мъж, но я набил след като тя отказала. Установява се от показанията на св.Й.(, че един ден в началото на месец януари 2016 г. подсъдимия я ударил по главата и тялото, скубал я за косата, удрял й шамари и я ритал в тялото, като й казал  че ако не се съгласи да прави орална любов с него ще я направи проститутка и  й казал: ,,Айде духай ма, кучко”, вследствие на което св.Й.правела орална любов с подсъдимия. От показанията на св.Й.се установява, че втория път било отново в началото на месец януари 2016 г. когато подсъдимия започнал да я удря и дърпа за косата, избутал я до един ъгъл в заведението, удрял й шамари, принудително натиснал главата й към половия си член и я принудил към осъществяване на орална любов. Установява се още, че третият път е било в края на месец януари, когато започнал да я удря с ръце по тялото и да я рита с крака, включително  и в главата и я удрял и заплашвал, като я избутал до един ъгъл в заведението, ударил я с ръка в областта на окото, хванал я за косата и принудително натиснал главата й към половия си член с цел осъществяване на орална любов. Св. Й.потвърждава с показанията си, че подсъдимият е подарил мобилен телефон на св.Р.Д., че „посягал” на Р.и спал с Р., като и, че св.С.П. - Р.е бил там. Св. П.Й.установява с показанията си, че е видяла св.Р.Д.съблечена гола да прави „свирки” на подсъдимия и три пъти е виждала Р.в такава ситуация. Св.Й.описва заведението и заявява, че е оставала да спи в заведението на диваните. Установява с показанията си, че се страхува от подс.П.М., тъй като той ги заплашвал, биел ги и изпращал хора да ги извикват от дома. Установява още, че на 07.02.2016 г. е била в заведението заедно с В., Р., Р. и В., като В.и Р.си тръгнали по рано, както и че подс.М.същата вечер поискал да спи със св.В.А., която много изплашена отишла до тоалетната и се обадила на полицията. Св.Й.твърди, че тогава подс.П.им наредил да изгасят светлината и да мълчат, а полицаите отвън светели, но тя станала за да я видят и едва тогава П.отворил и се правел на заспал.

Гр.ицещ и ч.обвинител П.Й.е със запазена свидетелска годност и отговаря адекватно на въпросите съгласно експертното становище на психолозите.

Показанията на св.Й.кореспондират с показанията на св.Р.Д., с тези на св.Р.Г.и с тези на св.В.И.и на св.В.А., както и на събраните писмени доказателства и на изготвените експертизи.

Съдът дава вяра на показанията на св.П.Й.(, тъй като намира същите за искрени, правдиви, последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал.  

Св. Б.П.– майка и законен представител на св.П.Й.установява с показанията си, че П.е живяла в Дома в продължение на около една година, а от април 2016 г. е върната в семейството. От свидетелските показания на св.Б.П.се установява, че всичко, което знае го е научила от разказите на дъщеря й П., а именно, че подс.П.М.е дал на П.уиски и трева, след което е закарана в бърза помощ; че са заключвани в бара и ги е водил при някакъв мъж за пари; че се е гаврил с тях; че Р.е правила свирки на П.; че подсъдимия е удрял П.в гърба и я водил в апартамент при някакъв непознат мъж.

Съдът кредитира показанията на св.П., същите са правдиви и кореспондират на показанията на св. Й.(, на св.Д.и на св.Г..

Пострадалата св.Р.Ц.Г., конституирана като гр.ищец и частен обвинител е дала показания в присъствието на психолог и психиатър и в присъствието на социален работик от отдел „Заклила на детето”, като от нейните показания се установява, че от пет години живее в Дома, познава останалите момичета, посещава заведението „Джофис” в гр.В., дори е преспивала там, познава собственика на заведението – „Джофи” и наемателя – П., за когото тя самата твърди, че се занимавал с проститутки. В показанията на св.Р. Г., дадени устно и непосредствено пред съда се твърди, че подс.П.М.е поискал и от нея да му направи „свирка”–орална любов, като тя първоначално му отказала, но той използвал шамари и около 4, 5 пъти я е принуждавал към блудствени действия. Св.Г.  установява с показанията си, дадени пред съда и прочетените такива, дадени в хода на ДП от 13.04.2016 г., че подс.П.М.е заплашвал свидетелите Р.Д., П.Й.и В.А.; че е купил мобилен телефон на св.Р.Д.; че веднъж е напил П./с твърдение за изнасилване/; че подсъдимия се е държал „гадно” с Р.и я биел. Св.Р.Г.установява с показанията си, че тя самата заедно със св. С.П.-Р.през м.декември са гледали как подс.П.М.бие св.Р.Д.и насила я накарал да му направи свирка, като това нещо се случило няколко пъти през месец  декември 2015 г.  От показанията на гр.ищец и ч. обвинител Р.Г. се установява още, че на 07.02.2016 г. децата Р., В., Р., П., Р., П.и В. са били вечерта в бар „Джофис”, като Р.и В.си тръгнали, а подс.П.М.останал насаме със св.В.А. и изпратил останалите от другата страна на бара и започнал да целува В., която се разплакала и отишла до тоалетната и оттам се обадила на полицията. Показанията на св.Г. установяват, че подс.П.М.е бил заключил заведението  и след около половин час след пристигането на полицията е отключил. Св.Г. заявява пред съда, че е знаела, че са заключени вътре в заведението, но не е демонстрирала желание да си тръгне, защото знаела, че няма смисъл и че подсъдимия няма да ги пусне доброволно, тъй като категорично заявил на св.В.А., че няма да я пусне да си тръгне.  Св.Р.Г.твърди, че е живяла е дома на „Р.” от януари до март 2016 г., което частично се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства.

Показанията на св.Р.Г.по отношение на събитията случили се на 07.02.2016 г. в бар Джофис   и показанията й свързани с отношението на подс.М.към другите пострадали – Р.Д.и П.Й.съдът приема за достоверни и последователни, тъй като кореспондират на събрания по делото доказателствен материал и  с показанията на гр.ищци и ч.обвинители.

Св.В.И., живееща в ДДЛРГ „Асен Златаров”-В., сестра на пострадалата Р.Д.е дала показания в присъствието на психолог и психиатър. Същата свидетелства за това, че е ходила в заведението и там е виждала жени от магистралата, както и че на 10.12. 2016 г. е празнувала в бара рождения си ден, когато в 21, 30 подс.П.М.е заключил момичетата, а госпожите от Дома дошли да ги приберат. Св.В.И.установява, че същата вечер подсъдимия започнал да „натиска Р.„ ,  след това й ударил шамар и я накарал да изчисти и измие  цялото заведение. Установява с показанията си също така, че една вечер подсъдимия е заключил сестра й Р.при него в бара, а другите си тръгнали и чула от  момичета, че П.бие Р.и „я кара да прави глупости”. Св.И.установява още с показанията си, че е  ходела в някакъв апартамент с П.и Р.. При непознат мъж. Твърди, че подс.П.М.я е заплашвал и нея, че ще я направи проститутка. Установява с показанията си, че  подсъдимия биел Р.и П., защото не искали да спят с него, като единствено П.е споделила с нея, че е правела орална любов на подсъдимия.

Показанията на св.В.И.се подкрепят от показанията на св.Р.Д., на св.П.Й.(, на св.Р.Г. и на св.А.Д.. Съдът намира същите за достоверни и затова ги кредитира изцяло.

Свидетелят В.А. - пострадала е разпитана в присъствие на соц.работник от ДСП, като се установи по делото, че същата е живяла в дома от 13.11.2015 г. до м.02.2016 г. От показанията на св.В.А. се установява, че същата е ходила в процесното заведение само веднъж, а именно на 07.02.2016 г. , като на същата дата около 16, 00 часа се прибрала с автобуса от село Л.в гр.В. и пред магазин „Била” срещнала св.Р.Г.и св.Р.Д.и трите заедно отишли да пият кафе  в „Джофис”, а после там дошли и свидетелите П.Й.(, С.П. -Р.и П.Ч. - П. От показанията на св.А.се установява още, че подс.П.М.наредил на жената от бара да си тръгва и заключил вратата. Свидетелката установява още, че след като тя самата поискала да си ходи, установила, че вратата е заключена, при което подсъдимия казал сериозно и заплашително, че тази нощ ще бъдат при него, при което тя много се уплашила. Св.А.описва подробно заведението в показанията си и заявява, че и двете врати са били заключени. Установява, че  е останала насаме с подс.П.М.в едната част на заведението и той започнал да я целува по врата, а тя да плаче, той настоявал тя да пие алкохол, за да се отпусне и й казал да се съблича, като преди това обрал телефоните на момичетата, а тя успяла да скрие нейния в бельото си. Св.А.описва в показанията си как е успяла да отиде до тоалетната, заключила се там  и позвъняла на тел.112, където съобщила къде се намира и какво се случва, а именно, че собственика се опитва да я изнасили и че има малолетни момичета, които са заключени в бара. Св.А.потвърждава с показанията си, че св.П.Й.е дошла при нея и е изразила подкрепата си, като след пристигането на полицията те излизат от тоалетната, при което подсъдимия казва на всички да мълчат и да се правят на заспали пред компютрите. Свидетелства за това как се е скрила и тя и подсъдимия, но последния след известно време отворил вратата и бил задържан. Свидетелката твърди, че докато вървяла към тоалетната чула П.да казва на П.да му направи свирка. След случая подсъдимия и звънял да я предупреди да не свидетелства срещу него в съда и полицията и  изпращал св.С.П.-Р.пред Дома.

Показанията на св.В.А. кореспондират изцяло с показанията на св.П.Й.(, както и с тези на св.Р. Г., св.Л.Б.и св.Г.П., частично кореспондират и с тези на св.В.И.и св.Р.Д., на част от събраните писмени доказателства и на изготвените експертизи.

Съдът дава вяра на показанията на св.В.А., тъй като намира същите за искрени, правдиви, последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Свидетелят Б.А.Б.– баща на св.В.А. установява, че дъщеря му В. е живяла в дома около 3, 4 месеца през 2016 г. , че й купил телефон, че не познава подсъдимия, че не е ходил никога в бар „Джофис” в гр.В., че всичко, което знае по случая е от разказите на В., а именно - тя му е казала, че един път е ходила в бара и подс.М.е затискал устата й и искал да блудства с нея и не й давал да се обади по телефона.

Показанията на св.А.също са правдиви и логични и кореспондират изцяло с показанията на св.В.А., поради което съдът ги кредитира.

Св.А.Д.-директор на ДДЛРГ „Асен Златаров” гр.В. установява с показанията си, че пострадалите момичета бягали често от дома, като през месец ноември 2015 г. започнали бягствата, като по принцип те са на свободен режим, но с вечерен час и след като не се приберат се издирвали с полиция. Св.Д.установява с показанията си, че на рождения ден на св.В.И.се е разбрало къде ходят,  а именно в заведението „Джофис”, като заявява, че децата по принцип не споделят, а основно св.В.И.им разказала какво се е случвало там и то едва след случая на 07.02.2016 г. Директора на дома установява още, че на пострадалите момичета са им назначени обществени възпитатели, както и че В.и Р.са били в кризисен център в гр.В.. Св.А.Д.твърди, че в дома за деца няма насилие, момчета и момичета  са на отделни етажи, както и че в институцията също има компютри, до които децата имат свободен достъп.

Св.Д.И.– инспектор ИДПС установява с показанията си, че три пъти е извеждала деца от заведението на подс.П.М., като от м. ноември 2015 г.  определени деца посещавали заведението системно и дори са нощували там, а през м.февруари 2016 г. е извикана там по сигнал, като св.В.А. е изведена от заведението и  заедно с другите момчета са били заведени в РУ-В., където дали показания за блудствата с Р.и П.. Св. Д.И.установява с показанията си, че момичетата са споделили и обстоятелството, че подс.П.се грижел за тях.

Показанията на св.А.Д.и  на св.Д.И.се кредитират от съда изцяло, тъй  като не са противоречиви, а логични и последователни  и кореспондират на целия събран по делото доказателствен материал.

Св.Л.Б.и св.П.П.-полицейски служители установяват с показанията си пред съда и  с прочетените такива от ДП, че на  07.02.2016 г. са били нощна смяна  от 19, 00 часа до 07, 00 часа на следващия ден, когато към 20, 00 часа са изпратени по сигнал на момиче, заключено в „Джофис” и когато отишли на място било заключено, с пуснати завеси, светели само монитори. Свидетелите установяват още, че на място пристигнали още два екипа, а подс. М.отключил чак след около 30 - 40 мин, при което вътре са установени непълнолетни лица, които изглеждали притеснени и споделили, че подсъдимия ги е държал заключени вътре и не ги е пускал да излязат.

Показанията на св.Б.и П.са достоверни, кореспондират на показанията на св.Й.(, А.и Г., както и на показанията на св.С.П..

Св. Б.Г.-собственик на заведението установява с показанията си, че подс.П.М.е бил наемател чрез фирмата на св.Ж.А., като между 01-11.11.2015 г. започва работа заведението, а подсъдимия определя като комарджия. Св.Г.установява, че ходел често в заведението и помагал за доставките, като там е виждал момичета от ромски произход  да идват често, включително и двете сестри  от Дома за деца и една от училището в с.П., като подсъдимия им купувал храна и ги пускал да играят на компютрите.

В тази част показанията на св.Г.са правдиви, тъй като съвпадат както с показанията на пострадалите свидетели и св.А.Д., така и с част от обясненията на подсъдимия.

Св.Ж.А.– племенничка на подсъдимия и притежателка на фирма „Анджи старс 111”, работеща като барман  и сервитьор в заведението до 20, 00 часа установява с показанията си, че пострадалите момичета идвали да играят на компютрите  и понякога ги пускала безплатно, но веднъж една жена дошла и ги извела от бара, а рождения ден, който празнували там бил изцяло за сметка на подс.М..  Св.Ж.А.установява още, че вечерта, в която дошла полиция пред заведението П.й се обадил и тя му казала да отключи, защото всичко „било на нейно име” и също така установява, че същата вечер когато си е тръгвала децата от Дома са били там. Тази свидетелка с показанията си установява описанието на заведението по следния начин: заключва се тоалетната, а ключът стои при нея на бара, заведението имало два входа, един бар, компютри, маси и един диван като сепаре до компютрите, имало и едно коридорче, а за тоалетната се слизало надолу по стълбите, като тоалетната можело да се заключва и отвътре.

Коментираните показания на св.Ж.А.са логични и верни и  кореспондират с останалите събрани гласни доказателства, в това число и с показанията на пострадалите.

Св.Б.Н.– баба на св.П.Й.познавала подсъдимия, тъй като били приятели с бащата на П.. Същата свидетелка установява, че след като видяла снимки в интернет пространството отишла при П., за да разговарят, при което той на свой ред й отвърнал, че момичетата го обичат. Твърди, че впоследствие П.й споделила всичко каквото се е случвали там, след което тя сигнализирала директора на Дома и Закрила на детето. Св.Б.Н.установява още, че П.изпитвала страх от П., който на свой ред я заплашвал, че ще я убие ако каже на някого, че му е правела свирки и че е гледала как прави секс с други момичета– две сестри.

Св.И.С.– баба на св.В.И.и св.Р.Д.установява с показанията си пред съда, че подс.М.е ходил у тях след инцидента, а самата Р.й е споделяла, че подсъдимия „е ходил с нея и се е подигравал с нея и с други момичета”, както и че е заплашвал, че ще ги запали.

Показанията на свидетелите Б.Н.и Ив.С.макар и косвени подкрепят показанията на св.П.Й.(, Р.Д.и В.И., същите кореспондират и на показанията на св.А.Д.и св.Д.И..

Св.С.П., по прякор „Р.”, разпитан в присъствие на психолог като непълнолетен установява с показанията си, че познава момичетата от Дома, които са ходели при подс.П.в заведението на компютрите, както и че подсъдимия, който е приятел на баща му им давал храна. Този свидетел твърди, че вечерта на 07.02. външната врата не е била заключена, като същия разпитан в хода на ДП, които показания са прочетени от съда е заявил, че вратата е била заключена, като в заключение св.С.П. заявява пред съда, че не помни дали външната врата е била заключена.

Св.П.Ч.-непълнолетен, разпитан в присъствие на психолог, също познавал момичетата от дома, които често посещавали заведението и играели на компютрите. Този свидетел заявява, че подсъдимия е първи братовчед на неговата майка  и същия твърди, че заведението се заключвало от вътрешната страна с резе, както и че ако някой е искал да си тръгне е било възможно. Св.П.Ч.установява с показанията си пред съда, че вечерта, когато е идвала полиция, той е бил там заедно със св.С.П.-Р., св.Р. Г., св.П.Й.и св.В.А., за която той самият заявява, че тогава е посетила заведението за първи път на инкриминираната вечер, а св.Р.Д.си тръгнала по-рано. Св.Ч.твърди, че подсъдимия „чичо П.е бил заспал” и те го събудили, за да отвори.

Показанията на свидетелите С.П. и П.Ч. се прецениха внимателно от съда, при което се установи, че поради близките им отношения с подсъдимия същите подкрепят версията, че заведението не е било заключено или поне, че е било заключено по начин позволяващ на всеки да си тръгне, т.е. с резе, което не се подкрепи от нито едно друго събрано по делото гласно доказателство, включително не се подкрепи и от показанията на св. С.П. – баща на С.и приятел на подсъдимия и затова в тази им част коментираните показания на свидетелите С.П.- по прякор Р.и П. Ч.не се кредитират от съда, а в останалата им част се кредитират, тъй като кореспондират със другите събрани доказателства. 

Св.С.П.-приятел на подс.П.М.и баща на св.С.П.е посещавал заведението „Джофис”, което се посещавало и от момчета и момичета от ДДЛРГ гр.В., които подсъдимия пускал безплатно на компютрите и им давал храна и дори празнували там рожден ден. Св.С.П. твърди, че е искал да изгони от заведението тези момичета, но подс.П.не разрешавал. Установява с показанията си още, че вечерта на 07.02.2016 г. е бил пред заведението, защото търсел сина си С., който закъснявал и бил с изключен телефон, а пред бара е имало полиция и соц.работници, поради което той позвънил на подс.П.М., като последния му отговорил, че е вътре в заведението и отворил. Този свидетел заявява пред съда, че когато влязъл  вътре в заведението  е видял, че децата не са били на компютрите, а са се хранели по масите, като на следващия ден момичетата  П.Й.и Р.Д.дошли отново в бара, но той ги изгонил.

Показанията на св.С.П. в тази им част са правдиви, съвпадат с показанията на полицейските служители и с показанията на св. Б.Г.и частично с показанията на св.С.П.  и св. П.Ч..

В хода на съдебното следствие подс.П.Г.М.е давал няколко пъти обяснения, в т.ч. и след разпитите на гр.ищци и частни обвинители Д., Й.и Г., а в края на съдебното следствие не пожела да дава повече обяснения. В хода на неговите обяснения се твърдеше от негова страна, че по време на разследването и съдебния процес е контактувал със св.Р.Д.по Фейсбук/Месинджър, което се опроверга от проведената СКТЕ, както и че св.Р.Д.се страхувала от директора на дома, която заедно с разследващия полицай е манипулирала показанията на момичетата. Във връзка с тези обяснения на подсъдимия по сигнал на съда се предизвика проверка в неговото спално помещение в мястото за лишаване от свобода – Затвора В., в резултат на която там е открит мобилен телефон с батерия, а по–късно подсъдимия предал и сим карта. Подсъдимият твърди още, че показанията на св.Р.Д.са дадени под натиск от страна на институциите, а по отношение на останалите момичета твърди, че същите са дали показанията си срещу него срещу заплащане.

 В обясненията си пред съда подсъдимият заявява, че процесното  заведение е негово и работел там като барман заедно със св.Ж.А.и св.Г., който зареждал доставките. Твърди още, че св.Р.Д.е манипулирана, а със св.П.Й.никога не бил контактувал, защото тя идвала в бара дрогирана да играе на компютрите. Подсъдимият заявява, че когато св.П.Й.е припаднала е била дрогирана и затова наредил да я закарат в Дома, за да не се разбере, че това се случва в неговото заведение, като твърди, че не е давал на П.трева, а алкохол  - тя си вземала сама. Твърди, че децата са седели в заведението при него, защото в дома не ги хранели, а той им давал храна и пари и когато са ги гонили от пансиона, те самите го молели да спят в заведението. Не отрича в обясненията си, че когато са дошли полицаите в заведението, там са били „П., Р.и тези момичета”. В обясненията си заявява, че казаното от св.В.А. не е вярно, защото тя не е дошла с автобус, а той я довел от едно врачанско село, което се намира след Ученическия комплекс, „след баира и вляво”, както и че не искала да се връща в дома. Съобщава, че св.В.А. е била вечерта в бара, но той не я е целувал, нито насилвал за нещо и не знае кой се е обадил на полицията. Твърди, че е отворил доброволно вратата, като след показанията на момичетата в полицията е освободен.

Подсъдимият М.отрича това, в което е обвинен и заявява, че това са само измислици, както и че никога не е посягал на св.Р.Д., както и че  не е блудствал нито с нея, нито с другите момичета.

Обясненията на подс.М., давани в хода на съдебното следствие съдът приема само за негова защитна версия, тъй като същите не се подкрепят от нито едно събрано по делото доказателство, поради което и съдът не ги кредитира.

         По делото е проведена СМЕ на живо лице от 19.02.2016 г. , чието заключение съдът приема за обективно, пълно и вярно и съгласно което от извършения преглед на св.Р.Ю.Д.е установено, че девствена ципа е с пръстеновидна форма и със старо разкъсване на същата с давност на получаване повече от две седмици, като степента на полово и физическо развитие е била около 12-14 годишна с нисък за възрастта си ръст. Също така съгласно експертизата при прегледа на Д.не са установени пресни травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, половата и аналната области.

         От проведената по отношение на св.П.П.Й.СМЕ на живо лице от 24.03.2016 г., чието заключение съда възприема за пълно, обективно и вярно се установява, че при прегледа на св.Й.е установена девствена ципа с пръстеновидна форма със запазена цялост без следи от стари и пресни разкъсвания на същата. Анатомичното устройство на девствената ципа не позволявала осъществяване на полов акт без разкъсване. Ръбцови изменения и следи от охлузване в стадий на епителизация в областта на двете предмишници с давност на получаване над две-три седмици.

Съдът кредитира експертните заключения по проведените две съдебно-медицински експертизи, тъй като същите са отговорили в пълнота на поставените задачи и са обективни и верни.

         В хода на разследването са проведени общо пет СППЕ от вещите лица – д-р Б.К.-психиатър и Г.С.– психолог, чиито заключения съда възприема за обективни, пълни  и верни.

         Съгласно заключението по проведената СППЕ от 30.03.2016 г. Р.Ю.Д.може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и явление, които имат значение за делото. Има запазена свидетелска годност, показанията, които дава отразяват правилно фактите и явленията по делото. Разбирала е свойството и значенията на деянията, които твърди че са извършени с нея за периода от месец 12.2015 г. до месец 02.2016 г. Към настоящия момент Д.няма психически отклонения, които да се намират в причинно-следствена връзка с деянията, за които твърди че са извършени с нея.

При разпита пред съда вещите лица заявиха, че св.Р.Ю.Д.няма психични нарушения, няма интелектуален дефицит и няма постратавматичен стрес, тъй като децата преработват по-бързо травмата, както и че същите с оглед възрастта могат да бъдат лесно манипулирани, което би могло да доведе до различни показания, но основните явления и факти се запазват. Отделно от това д-р К. заяви в разпита пред съда, че следва да се има предвид и обстоятелството, че децата не могат да влизат в договорки по между си.

Съгласно заключението по проведената СППЕ от 30.03.2016 г. П.Б.П.ова ЕГН ********** може правилно да възприема и възпроизвежда факти и явления, които имат значение за делото. Има запазена свидетелска годност, показанията които дава отразяват правилно фактите и явленията по делото. Разбирала е свойството и значението на деянията, които твърди, че са извършени с нея в периода 12.2015 до 02.2016 г. Към настоящия момент П.ова няма психични отклонения, които се намират в причинно-следствена връзка с деянията, които твърди че са извършени с нея.

Съгласно заключението по проведената СППЕ от 28.03.2017 г. малолетната В.В.ЕГН ********** може да участва в досъдебното и в съдебното производство, като свидетел. Може правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти, които имат значение за делото. Фактическата й зрялост съответства на възрастта й. психическото развитие на малолетната В.И.съответства на нейната действителна възраст. Нивото на личната зрялост на малолетната В.И.съответства на нейната действителна възраст.

         Съгласно заключението по проведената СППЕ от 04.08.2016 г. Р.Ц.Г. ЕГН **********, може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и явления, които имат значение за делото.Има запазена свидетелска годност.

         Съгласно заключението по проведената СППЕ от 04.08.2016 г. В.Б.А. може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото – има запазена свидетелска годност. Разбирала е свойството и значението на деянието и е можела да ръководи постъпките си. В А.са настъпили психични промени на 07.02.2016 г.–остра стресова реакция. Към настоящия момент е психично здрава. Няма промени в психическото й състояние, които да имат причинно следствена връзка с деянията от 07.02.2016 г.

Съдът кредитира експертните заключения по проведените общо пет съдебно психолого-психиатрични експертизи, тъй като същите са отговорили в пълнота на поставените задачи и същите намира за обективни и верни.

В хода на делото е проведена и съдебно-компютърно-техническа експертиза от 04.09.2017 г. изготвена от  в.л. инж. Г.Т.М., съгласно чието експертно заключение за периода от м.декември 2015 г. до м.февруари 2016 год. включително, не са могли да бъдат открити разговори във Фейсбук между подсъдимия П.М.и лицата Р.Ю.Д.и П.П.Й.(, поради  което не е представена и разпечатка на хартиен носител. Според вещото лице профилът на подсъдимия, неговата кореспонденция по отношение на часове, дати и съдържание не може да бъде манипулирана, но части или цялата може да бъде изтрита, като данни за манипулация на профила в случая не са налице, тъй като не могат да се променят часовете, датите и съдържанието на процесната кореспонденция.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и вярно, тъй като вещото лице е отговорило в пълнота на поставените задачи.

От прочетените и приобщени към делото писмени доказателства, съдържащи се в делото се установява следното:

От справка за съдимост по отношение на подсъдимия от 10.11.2016 г., л.70-72 от делото, е видно че подсъдимият е осъждан общо пет пъти за умишлени престъпления от общ характер. От характеристичните данни за подс. П.Г. М.изготвени от мл.ПИ при РУ-В. от 10.11.2016 г., л.75 от делото се установява, че същият не се ползва с добро име, дружи с лица склонни към извършване на престъпления, или извършвали такива, има образувани срещу него ЗМ и три броя полицейски регистрации за извършени престъпления от общ характер. От справката от началника на затвора В. вх. № 2575/21.02.2017 г., л.230 се установява, че на 09.02.2017 г., при извършваното претърсване в спалното помещение на л.св. П.М.е открит мобилен апарат с батерия и карта, на която е направена разпечатка и е приложена. От докладна записка от ИТ затвора В. от 14.02.2017 г., л.231 са изписани пропуснатите повиквания от открития телефон и съобщения. От докладна записка от 09.02.2017 г. л.232 се установява, че на 09.02.2017 г. при извършваното претърсване в спалното помещение на л.св. П.М., в шкаф  е открит мобилен телефон с батерия и карта, след което видно от докладната, подсъдимия започнал да се държи агресивно. От докладна записка от ИСДВР до началника на затвора В., л.233 – л.234 се установява, че на 10.02.2017 г. се е провела среща между инспектор Р.В.и л.св. П.М., на която П.М.е предал доброволно СИМ карта.

От прочетените и приобщени писмени доказателства, съдържащи се в ДП се установява следното:

От справка от ИДПС от 19.02.2016 г., л.3 е видно, че са обединени няколко преписки съдържащи данни за престъпления срещу лица от ДДЛРГ А.З.– В.. От приложения Социален доклад от ДСП В. изх.№ ЗД-18/0119/09.02.2016 г., л.5 от ДП до ВРП относно децата П.Р., Р. и В., се установява че ОЗД работила по случая с изключение на В., тъй като те непрекъснато реализирали бягства от специализираната институция и са намирани в заведение Джофис в гр.В.. Установява се още от доклада, че на 04.01.2016 г. непълнолетната П.Й.злоупотребила с алкохол във въпросното заведение, вследствие на което изпаднала в алкохолна кома, както и че за периода 12.01.- 15.01.2016 и 19 - 21.01.2016 г. Р.и Р. са напуснали специализираната институция и са били в заведение Джофис; за периода 25-31.01.2016 г. Р.и Р. са били пак в бягство, за което са твърдели, че са живели в дома на свидетеля С.П.. Съгласно същия доклад, трите момичета П., Р.и Р. са поставени под надзор на обществен възпитател към МКБППМН – В., насочени са към  ЦОП – В. и работа с психолог, а В.А. е реинтегрирана в биологичното семейство от 09.02.2016 г. и същите са определени като „деца в риск”. От Доклада на л.10 от ДП е видно, че на 07.02.2016 г. в гр.В., в бар „Джофис” на ул.***са установени лицата Р.Ц.Г., В. Б. А., П.Б.и П.М.. От същия доклад съставен от свидетрелите П.П.и Л.Б.- полицейски служители,  се установява че около 20,45 ч. са били изпратени на сигнал и при пристигане на място са установили, че вратите на бар „Джофис” за заключени. Видно от Приемо-предавателни протоколи три броя от 08.02.2016 г. нал.14, 15 и 16 от ДП е видно, че на 08.02.2016 г. възпитател при ДДЛРГ А.З.В. е получила от ИДПС при РУ-В. децата П.Б., В.А. и Р. Г.. От жалбата на директора на ДДЛРГ „Асен Златаров” – гр.В. до началника на РУ – В. с изх. № 22/05.01.2016 г. на л.17-18 ДП се установява, че същата е сигнализирала за бягствата на момичетата от дома, както и че на 04.01.2016 г. Р.и Р. са открити в същото заведение и са се оплакали от упражнено насилие върху тях от лице на има П.по прякор „Джуката”. С уведомително писмо от директора на ДДЛРГ „Асен Златаров” гр. В. с изх.№16/05.01.2016 г. до председателя на МКБППМН - В., на л.22-23, последният е уведомен, че детето П.Б.се намира в реанимацията на МБАЛ Хр. Ботев В., тъй като последната на 04.01.2016 в 21,30 ч. е доведена в дома пияна и в безпомощно състояние, като по данни на деца от дома същата преди това е консумирала уиски в бар „Джофис”. Отделно от това директора на дома съобщава, че поведението на П.е станало неприемливо, арогантно, закъснява или изобщо не нощува в дома.   От приложените и приети три броя амбулаторни листове от 07.01.2016 г., на л.26, 27 и 28, касаещи лицата Р.Ю. Д., П.Б.П.ова и Р.Ц.Г. от първично посещение при СИМП е видно, че Р.Д.е с основна диагноза подостър и хроничен вагинит, а П.П.ова и Р. Ц.са рутинно гинекологично изследвани.  Съгласно Експертно решение №3688/24.06.2014 г., л. 30, касаещо лицето Р.Ю.Д., същата е с постоперативна енцефалопатия – средна степен, състояние след операция по повод доброкачествено образувание на главния мозък от 2010 г., пареза на 7-ми ЧМН – тежка степен, което обуславя 53% вид и степен на увреждане без чужда помощ. С писмо на ДСП - В. до началника на РУ – В. с изх.№ЗД-0402/0008/14.01.2016 г., л.31, последният е уведомен, че отдел Закрила на детето работи с децата П., Р.и Р., които от своя страна реализирали непрекъснати бягства от институцията и почти във всички случаи са намирани в заведението „Джофис”, както и че на 12.01.2016 г. децата Р.и Р. са напуснали отново институцията и са намерени отново в бар Джофис. От освидетелствуване с амб.№ 2/06.01.2016 г., л.32, се установява, че на 06.01.2016 г. съдебен лекар д-р Ф.Т.е прегледал св.П.Б.П.ова, която е съобщила че на 04.01.2016 г. й е нанесен побой от познат мъж – удари в областта на лицето, който я накарал да пие алкохол. В заключение съдебния лекар не е установил видими травматични увреждания. Със сигнално писмо  №143 от 16.02.2016 г.  от директора на ДДЛРГ А.З.– В. до председателя на МКБППМН – В.., л.33-34 се съобщава за системните нарушения на Правилника на вътрешния ред на социалната институция от страна на детето Р. Г..

От медицинско свидетелство №110/30.11.2015 г., л.35-36 се установява здравното състояние и направените медицински изследвания на детето Р. Г..  От медицинско свидетелство №119/30.12.2015 г., л. 37-38 се установява здравното състояние и направените медицински изследвания на детето Р.Д.. От Социален доклад от ДСП В. от 22.02.2016 г. относно детето Р.Ю.Д., л.68 ДП  се установява, че Р.Д.е „дете в риск”, съгласно параграф 1, т.11, б.”в” от ДРЗЗД. Видно от обстоятелствената част на доклада, майката е Ю.И.Д.с неизвестно местонахождение, а бащата В.Н.И.е починал през 2013 г. без да я е припознал. Детето Р.е било настанено за отглеждане в ДДЛРГ „Асен Златаров” гр.В. от 01.03.2011 г., тъй като е констатирано, че живее в риск за здравето и живота.  За периода 07.11.2015 – 17.02.2016 г. Р.има реализирани девет бягства от специализираната институция. Споделяла е, че е била в заведение „Джофис”, заради което е поставена под надзор на обществен възпитател към МКБППМН – В., насочена е към  ЦОП – В. и работа с психолог; Р.е била ученичка в 7 клас в уч-ще Хр. Ботев с. П. и същата е дете с увреждане, за което има издадено ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза: други увреждания на централната нервна система и срок на инвалидност до 01.06.2016 г. 

С Писмо на ВрРП от 23.02.2016 г. до директора на ДСП - В., л.69 ДП  прокуратурата е поискала повишена закрила по отношение на децата П., В.и Р., като за целта същите бъдат настанени в кризисен център с оглед осигуряване физическата и психическа безопасност за здравето им, както и за ограничаване на контактите им с лица от криминалния континент, оказващи негативно влияние върху развитието им.

От справка за подс. П.Г. М.от 19.02.2016 г., л.73-74 се установява, че по отношение на същия има множество ЗМ за извършени престъпления.  Видно от характеристични данни за подс. М.от 19.02.2016 г., изготвени от ПИ при РУ-В., л.75, същият е  криминално проявен, занимава се със сводничество и склоняване към проституиране на младите момичета и жени, комбинативен е и дружи с лица от криминалния контингент и се препитава от престъпна дейност.

От писмо от ДСП - В. изх. № ЗД-0402/0018/19.02.2016 г. до РУ-В. л.92 относно Р.Г.се установява, че по информация от майката на Р.–Ц.Г., същата живее в дома на непълнолетния С.*** и непрекъснато реализира бягства заедно с други деца и са откривани в заведението Джофис.

 С жалба Б.А.Н.- баба на П.Й.до ВрРП от 23.02.2016 г., л.95 съобщава за упражнено сексуално насилие върху Р., П.и В.в кафене Джофис, където били заключвани и изнасилвани от П., като управител и собственик на кафенето. 

С определение на ВрОС № 70/02.03.2016 г. по ВЧНД № 97/2016 г., л.102-103 е потвърдено определение на ВрРС 96/ 26.02.2016 г. по ЧНД № 242/2016 г., л.104-105, с което спрямо подс.М.е взета МН задържане под стража.

Видно от приложеното удостоверение за раждане на Р.Ю.Д., на л.108 е, че същата е български гражданин, родена на *** *** от майка Ю.И.Д.и без вписан баща.

Видно от писмо на Д”СП”-В. до ВрРП с изх.№ЗД-41/0246/22.03.2016 г. на л.123 ДП, детето П.П.Й.е била настанена в кризисен център за деца с.Б., община В.Т., като след осъществено бягство от нейна страна същата е реинтегрирана в семейството и е припозната от биологичния си родител П.С.Й., който е вписан като нейн баща в Удостоверение за раждане от *** г. и със заповед на директора на ДСП В. №ЗД-РД 01/0165/18.03.2016 г., л.124 е прекратено настаняването на П.Й.в кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие в с.Б. и е реинтегрирана в биологичното семейство.

Съгласно приложената справка характеристика за Р.Ц.Г. изготвена от ИДСП от 09.05.2016 г. на л.170 от ДП, Р. няма подкрепяща семейна среда, в която да бъде реинтегрирана, същата е податлива на чуждо негативно влияние и проявява явно неподчинение към норми и правила и е реализирала множество бягства от институциите.

Видно от приложеното удостоверение за раждане на П.П.Й.(, л.180, същата е родена на *** г. в гр.В., български гражданин, майка – Б.П. П.и баща–П.С.Й.. Видно от удостоверение за раждане на В.Б.А., л. 181, същата е родена на *** ***, български гражданин с майка Г.А.С. и баща Б.А.Б..  Видно от удостоверение за раждане на Р.Ц.Г., на л.194 от ДП е, че същата е родена на *** *** бряг, с българско гражданство от майка–Ц.Г. Б.и баща-неизвестен.

С определение на ВрРС от 15.06.2016 г. по ЧНД № 632/2016 г.на л.189 от ДП, съдът е оставил без уважение молбата на подс.М.за изменение на МН задържане под стража, което е потвърдено с определение на ВрОС от 22.06.2016 г. по ВЧНД № 239/2016  г., намиращо се на л.190-192 от ДП.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

По отношение обвинението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК:

Раздел VIII „Разврат” на глава втора от Наказателния кодекс инкриминира деянията, чиито родов обект на посегателство са телесната цялост и половата неприкосновеност на личността, както и свободният избор на полов партньор. Характерното за този род престъпления е, че същите са двуактни и при осъществяването им от обективна страна следва да е налице и упражняване на принуда, като субекта на престъплението е лице, което  участва в поне една от двете форми на изпълнителното деяние. Характерно за този род престъпления е още, че същите от субективна страна могат да бъдат осъществени само в условията на пряк умисъл, формиран внезапно или предварително.

Родов обект на посегателство при престъплението блудство е отново  половата неприкосновеност на личността, както и свободният избор на полов партньор. Блудството е двуактно престъпление, което включва различни по форма и съдържание действия от обективна страна с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление и упражняване на принуда, като и тук субекта на престъплението участва в поне една от двете форми на изпълнителното деяние. От субективна страна блудството може да бъде осъществено само в условията на пряк умисъл, формиран внезапно или предварително за него е характерна особената цел – възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление.  Самото блудство от обективна страна се изразява чрез действие и може да има различни форми на проява, в т.ч. орален акт /фелацио/, анален акт, мануален акт, опипване на половите органи на пострадалата и др. Особеното от обективна страна в инкриминираното деяние по чл.149, ал.1 от НК е обекта на посегателството, а именно това трябва да е лице, ненавършило четиринадесет години, т.е. малолетно лице.

В конкретния случай при осъществяване на инкриминираното деяние  подсъдимият П.М.е участвал и в двете форми на изпълнителното деяние при извършване на престъплението блудство в неговия квалифициран състав по чл. 149, ал.2, т.1  вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и проведените експертизи се установява безспорно и категорично, че за времето от месец декември 2015 г. до месец януари 2016 г. в град В., при условията на продължавано престъпление подсъдимият П.Г.М.е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Ю.Д.ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

- на неустановена по безспорен начин дата в края на месец декември 2015 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от малолетната Р.Ю.Д., като употребил за това сила - ударил й шамар, насилствено я издърпал и я завел до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член, както и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка и

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от малолетната Р.Ю.Д., като употребил за това сила - ударил й шамар, насилствено я избутал до тоалетната на заведението и принудително натиснал главата й към половия си член, както и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка, - престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно и категорично, че престъплението е извършено именно от подсъдимия П.Г.М.както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна подсъдимият М.като е употребил сила - ударил шамар на малолетната, насилствено я издърпал и я избутал до тоалетната на заведението, принудително натиснал главата й към половия си член и заплашване - казал й, че ако откаже да му прави орална любов, ще я изкара на магистралата и ще я направи проститутка, при условията на продължавано престъпление – налице са две деяния, осъществяващи един и същ състав на престъплението блудство в квалифициран вариант, извършени през непродължителен период от време по отношение на едно и също малолетно лице, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Ю.Д.ЕГН **********, изразяващи се в осъществяване на орална любов. Авторството на престъпното посегателство е установено по категоричен начин, подсъдимият М.е посочен като извършител на деянието от всички деца-жертви на посегателствата му, както и от пострадалото малолетно лице–св.Р.Ю. Д.. Установено е безспорно, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, както са установени и конкретните проявни форми - времето, мястото и начина на извършването им, а именно – в заведението „Джофис” в град В., на неустановена по безспорен начин дата в края на месец декември 2015 г. и второто деяние, за което е повдигнато обвинение – в началото на месец януари 2016 г, на неустановена дата в същото заведение. Установено е безспорно и в какви действия се изразява проявената сила и заплашване, а именно - удряне на шамари, насилствено издърпване, насилствено избутване към тоалетната и принудително натискане на главата на пострадалата към половия член на подсъдимия. Блудствените действия, осъществени от подсъдимия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление се изразяват в осъществяване на орална любов от страна на пострадалата малолетна Р.Ю.Д.. Особеното в случая е, че жертвата е дете с увреждане, но въпреки това съгласно СППЕ и експертите, детето напълно е съзнавало какво се случва, разбирало е свойството и значението на извършеното и е изпитвала страх от подсъдмия и неговото обкръжение от криминални лица. Голяма част от свидетелите, в това число и свидетелите Ж.А.и Б.Г.заявиха пред съда, че им е известно с какво се занимава подсъдимия М., а именно – сводничество, комар и криминални деяния, което се потвърждава и от приложените за него отрицателни характеристични данни от РПИ по местоживеене ***. Подсъдимият П.Г. М.освен физическа сила и заплахи е използвал  и обиди към св.Р.Д., като я наричал „домската” в смисъл, че живее в дом за деца, лишени от родителска грижа и същия бил уверен, че пострадалата няма от кого да бъде защитена. Установи се от доказателствата по делото, че подсъдимият е подарил на св.Р.Д.мобилен телефон с единствената цел да може да я извиква в заведението по всяко време, по което той пожелае или пък изпращал хора на място да я извикат и доведат в заведението при него. Подсъдимият е проявявал изключителна агресия към св.Р.Ю.Д., което се установява както от нейните показания, така и от показанията на свидетелите П.Й.(, Р.Г.и В.И., като всички са категорични за това, че всеки път когато подсъдимия е блудствал с нея преди това я е бил, като в някои случаи я е бил и без повод /на рождения ден на св.В.И.и при случая с удар с тръба в гърба/. Свидетели-очевидци на блудствените действия, изразяващи се в осъществяване на орална любов от св.Р.Т.са били св.П.Й.и св.Р. Г., които установиха с показанията си, подкрепяйки показанията на св.Р.Д., че са виждали пострадалата, съблечена гола след нанесени удари да прави „свирки”/орална любов/ на подсъдимия

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия П.Г.М.виновно в условията на пряк умисъл. Същият е целял престъпния резултат, стремял се е към него и е искал неговото настъпване, като е съзнавал и неговата обществена опасност. По отношение на обстоятелството, че пострадалата е била малолетна към датата на извършване на деянието, но е разбирала свойството и значението на извършеното, по делото няма никакви данни, които да опровергават това твърдение или да го поставят под съмнение. Налице е пряк умисъл за осъществяване на принудителни блудствени действия, който се обективира в предприетите действия, насочени към осъществяване на крайната цел –  получаване на полово възбуждане и удовлетворение.  Прекият умисъл на подсъдимия се изразява и в осъщетствените действия на физическо насилие спрямо св.Д.докато я отвеждал към тоалетните на заведението и в принудително натискане на главата й към половия си член и отправените към нея заплахи, които са предизвикали основателен страх от осъществяването им предвид „репутацията” на подсдъдимия и криминалното му обкръжение.

Субектът на престъплението е вменяемо пълнолетно физическо лице от мъжки пол, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си и да формира свободна воля.

Правната квалификацията на престъпното деяние в случая е по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, поради което и съдът след като призна подсъдимия за виновен в извършване на това квалифицирано престъпно блудство, го осъди на на 7 /седем/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. За това престъпно деяние законът е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. В действителност отегчаващите вината обстоятелства имат внушителен превес, като ВРП твърди, че смекчаващи вината обстоятелства изобщо липсват. Изключително лошите характеристични данни, обременено съдебно минало – осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, проявената жестокост към жертвата, проявената упоритост при извършване на деянието – налице са повече от едно  - две блудствени действия, високата степен на обществена опасност на дееца, високата степен на обществена опасност на деянието, проявеното от подс.М.процесуално поведение по време на съдебния процес с  наложени  предупреждения за поведението му в съдебната зала, са все отегчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че определеното по вид и размер наказание, а именно 7 години лишаване от свобода, което наказание е в размер над средния и близо до максимума, предвиден за престъплението, ще се окаже достатъчно за постигане целите на личната и на генерална превенция и ще подейства предупредително и възпитателно, както на подсъдимия, така и на останалите членове на обществото.

По отношение обвинението по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК:

Родов обект на посегателство при престъплението блудство по чл.150, ал.1 НК е отново половата неприкосновеност на личността, както и свободният избор на полов партньор. Блудството е двуактно престъпление, което включва различни по форма и съдържание действия от обективна страна с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление и упражняване на принуда, като субекта на престъплението  участва в поне една от двете форми на изпълнителното деяние. От субективна страна блудството може да бъде осъществено само в условията на пряк умисъл, формиран внезапно или предварително и е характерна за него особената цел – възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Самото блудство от обективна страна се изразява чрез действие и може да има различни форми на проява, в т.ч. орален акт /фелацио/, анален акт, мануален акт, опипване на половите органи на пострадалата и др. Не е съставомерен елемент от изпълнителното деяние достигането до ерекция и наличието на еякулация, нито наличието на девственост у жертвата. Особеното от обективна страна в инкриминираното деяние по чл.150, ал.1 от НК е обекта на посегателството, а именно това трябва да е лице, навършило четиринадесет години.

В конкретния случай при осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият П.М.е участвал и в двете форми на изпълнителното деяние при незачитане половата неприкосновеност на личността. Този подсъдим е участвал в сломяването на съпротивата у пострадалата, чрез използването на сила и заплаха, за да блудства с пострадалото лице – св.П.П.Й.(. Описаните фактически действия са безспорно осъществени от подсъдимия и това се установява от събраните по делото доказателства – от показанията на пострадалата Й.(, от показанията на свидетелите Д., И.и Г..  Установява се и от проведената СМЕ на живо лице и СППЕ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и проведените експертизи се установява по един безспорен начин, че през месец януари 2016 г. в град В., при условията на продължавано престъпление, подсъдимият П.Г.М.е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П.П.Й.с ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване, както следва:

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й.(, като употребил за това сила - скубал я, удрял й шамари и я ритал, както и заплашване, като й казал: ,,Айде духай ма, кучко”;

- на неустановена по безспорен начин дата в началото на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив „Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо се в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й.(, като употребил за това сила - избутал я до един ъгъл в заведението, удрял й шамари, принудително натиснал главата й към половия си член и

- на неустановена по безспорен начин дата в края на месец януари 2016 г. в гр. В., в кафе-аперитив “Джофис” е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, изразяващо в осъществяване на орална любов от непълнолетната П.П.Й.(, като употребил за това сила - избутал я до един ъгъл в заведението, ударил я с ръка в областта на окото, хванал я за косата и принудително натиснал главата й към половия си член, - престъпление по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно и категорично, че автор на престъплението е именно подсъдимия П.Г.М., който е реализирал същото, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна подсъдимият М.чрез употреба на сила и заплашване, при условията на продължавано престъпление – налице са три престъпни деяния, осъществяващи един и същ състав на престъплението блудство по чл.150, ал.1 НК, извършени през непродължителен период от време по отношение на едно и също непълнолетно лице, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – П.П.Й.(, изразяващи се в осъществяване на орална любов от пострадалата. Установено е безспорно, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, като са установени и конкретните проявни форми - времето, мястото и начина на извършването им, а именно – в заведението „Джофис” в град В., на неустановени по безспорен начин дати в началото и в края на месец януари 2016 г. Установено е безспорно и в какви действия се изразява проявената сила и заплашване, а именно при първото посегателство, осъществено на неустановена дата в началото на м.януари 2016 г.- скубал я, удрял й шамари и я ритал, както и заплашване, като й казал заплашително: ,,Айде духай ма, кучко”; при второто посегателство отново на неустановена дата в началото на м.януари 2016 г.- употребил сила, като я избутал до един ъгъл в заведението, удрял й шамари и принудително натиснал главата й към половия си член и при третото престъпно посегателство, за което е повдигнато обвинение - на неустановена по безспорен начин дата в края на месец януари 2016 г. в гр.В., в кафе-аперитив “Джофис” употребената сила се е изразила в това да я избута до един ъгъл в заведението, да й нанесе удари с ръка в областта на окото, хванал я за косата и принудително натиснал главата й към половия си член.

Блудствените действия, осъществени от подсъдимия с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление се изразяват в осъществяване на орална любов от страна на пострадалата непълнолетна П.П.Й.(. Особеното в случая е, че жертвата  лице от женски пол, което е било непълнолетно - на 14 навършени години, като съгласно СППЕ и експертите, детето напълно е осъзнавало какво се случва, разбирало е свойството и значението на извършеното и е изпитвала страх от подсъдмия. Установи се от доказателствата по делото, че подсъдимият е водил пострадалата в апартамент на непознат мъж с цел да я предлага срещу заплащане за осъществяване от нейна страна на сексуални услуги, за което свидетелства и св.В.И., като след отказа на Й.(, същата е била бита от подсъдимия. Установи се от доказателствата по делото и факта, че подсъдимия напил П.Й.с уиски до степен на наложителното й постъпване в болница за лечение.

Към св.П.Й.подсъдимият също е проявявал агресия, както и към св.Р.Ю.Д., което се установява както от нейните показания, така и от показанията на свидетелите Р.Д., Р.Г.и В.И..

Всичко изложено по-горе доказва по един безспорен начин датата и мястото на осъществяване на инкриминираното деяние, неговият извършител, начина и механизма на осъществяването му, както и начина на осъществяване на принудата. Налице са всички съставомерни елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия П.Г.М.виновно в условията на пряк умисъл. Същият е целял престъпния резултат, стремял се е към него и е искал неговото настъпване, като е съзнавал и неговата обществена опасност. Налице е пряк умисъл за осъществяване на принудителни блудствени действия, който се обективира в предприетите действия, насочени към осъществяване на крайната цел –  получаване на полово възбуждане и удовлетворение без съвкупление.  Прекият умисъл на подсъдимия се изразява и в осъщетствените действия  на физическо насилие спрямо св.Й.– нанасяне на удари, скубане, ритане и в принудително натискане на главата й към половия си член и отправените към нея заплахи, които са предизвикали основателен страх у жертвата.

Субектът на престъплението е вменяемо пълнолетно физическо лице от мъжки пол, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си и да формира свободна воля.

Правната квалификацията на престъпното деяние в случая е по чл. 150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, поради което и съдът след като призна подсъдимия за виновен в извършване на това престъпно блудство, го осъди на 7 /седем/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. За това престъпно деяние законът е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. В действителност отегчаващите вината обстоятелства имат внушителен превес. Отегчаващи вината обстоятелства са: лошите характеристични данни, обременено съдебно минало – осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, проявената упоритост при извършване на деянието – налице са повече от едно -три блудствени действия, високата степен на обществена опасност на дееца, високата степен на обществена опасност на деянието, младата възраст на жертвата – едва навършени 14 /четиринадесет/ години, проявеното от подс.М.процесуално поведение по време на съдебния процес, а именно наложени предупреждения за поведението му в съдебната зала. Съдът намира, че определеното по вид и размер наказание, а именно 7 години лишаване от свобода, което наказание е в размер над средния, предвиден за престъплението, ще се окаже достатъчно за постигане целите на личната и на генерална превенция и ще подейства предупредително и възпитателно, както на подсъдимия, така и на останалите членове на обществото.

Тук е мястото да се отбележи ирелевантността на възраженията на подсъдимия и неговия защитник за това, че въпреки случващото се в заведението, в което той е обвинен, пострадалите са продължили да ходят там, с оглед на което не може да се приеме, че е имало насилие спрямо тях. Такива възражения са освен неотносими, но и крайно неуместни, тъй като се касае за пострадали в малолетна и непълнолетна възраст, които са определени като „деца в риск” съгласно приложените по делото социални доклади и които са в специфичен социален статус, често в бягство от институцията, с неустойчиви ценностни системи, по отношение на които е било постижимо за подсъдимия да ги примами с безплатна храна и игри на компютрите или да им „вземе” страха, както е в конкретния случай, защото най-достъпният начин за него е бил да ги подкупи или уплаши, за да постигне престъпните си намерения.

Отделно от това следва да се отбележи и обстоятелството, което се установява от събраните по делото писмени доказателства, че самите институции са били сезирани за бягствата на децата от дома и съответно за местонахождението им в заведението „Джофис”. Дори св.Д.И.– инспектор ИДПС съобщава в показанията си, че поне три пъти е извеждала деца  от дома от това заведение. Както пострадалите, така и св. В.И.и св.Ж.А.установяват, че госпожи от дома са прибирали една вечер деца от заведението на подсъдимия. От жалбата на директора на ДДЛРГ „Асен Златаров” – гр.В. до началника на РУ – В. с изх. № 22/05.01.2016 г. на л.17-18 от ДП се установява, че същата на  05.01.2016 г. е сигнализирала органите на реда за бягствата на момичетата от дома, както и че на 04.01.2016 г. Р.и Р. са открити в същото заведение и са се оплакали от упражнено насилие върху тях от лице на има П.по прякор „Джуката”.  Т.е. от казаното по-горе, изводимо от приетите по делото писмени доказателства следва извода, че към началото на месец януари 2016 г. за институциите вече е имало ясни индикации, че в това заведение се случва нещо нередно, с оглед честите посещения на децата от ДДЛРГ „Асен Злтаров” гр.В.. Момичетата обаче не са споделили с никого какво се случва там, като причините за това също са ирелевантни, въпреки че това е било от страх или срам, но неглижирането на случая е ескалирало до степен на извършване на полови престъпления от страна на подсъдимия с обект на посегателство – момичета от дома, като това е продължило до датата на 07.02.2016 г., когато едно от тях - св.В.А. е проявило изключителна смелост и е сигнализирало на тел.112. Въпреки че обвинението, което е повдигнато от ВРП по чл.149, ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК за деяние, извършено в условията на продължавано престъпление касае само две престъпни деяния, то в хода на производството се установи от показанията на свидетелите Д., Й.и Г., че случаите на блудствени действия са били много повече и всеки път придружени с насилие. Самата  св.Й.съобщава, че „поне три пъти е виждала Р.гола да прави свирки на П.”.

Установява се също така в хода на разследването, че след инкриминираната дата 07.02.2016 г. подсъдимият се е свързвал с пострадалите свидетели, за да ги предупреди да не свидетелстват срещу него, като тези предупреждения са били придружени и с отправени от негова страна заплахи.

По отношение обвинението по чл.142a, ал.3 вр. ал.1 от НК:

Раздел IV на глава втора от Наказателния кодекс, озаглавен „Отвличане и противозаконно лишаване от свобода” инкриминира деянията, чиито родов обект на посегателство е свободното придвижване на личността в пространството.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно и категорично, че на 07.02.2016 г. в град В., в кафе-аперитив ,,Джофис”, подсъдимия П.Г.М.противозаконно е лишил от свобода непълнолетните П.П.Й.с ЕГН **********, В.Б.А. с ЕГН ********** и Р.Ц.Г. с ЕГН **********, като умишлено ги е заключил в заведението, което ги е принудило да се обърнат за съдействие към органите на полицията.

Така описаното деяние е доказано безспорно, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна безспорно се установиха датата, мястото и авторството на деянието, както и пострадалите лица. От всички събрани по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на датата 07.02.2016 г. подс.М.е бил в заведението „Джофис” заедно с пострадалите непълнолетни П.Й.(, В.А. и Р. Г., като след приключването на смяната на св.Ж.А., същия е заключил вратата на заведението и е предупредил момичетата, че тази вечер остават при него. Установи се безспорно по делото, че поведението на подсъдимия същата вечер силно уплашило св.В.А., която за първи път посещавала заведението, тъй като последния ясно демонстрирал намерението си да има сексуален контакт с нея. Благодарение на своята смелост, св.В.А.скрила мобилния си телефон в бельото и успяла да убеди подсъдимия, да я пусне да отиде до тоалетната, откъдето се обадила на тел.112 и съобщила, че непълнолетни лица са държани заключени против волята им в заведението „Джофис” в центъра на гр.В., както и  че собственика иска да я изнасили.

От обективна страна противозаконното лишаване от свобода е осъществено чрез активни действия от страна на подсъдимия М.и се изразява в заключването вътре в заведението на непълнолетните лица Р.Ц.Г., П.П.Й.и В.Б.А..Установява се от показанията на пострадалите свидетели, че въпреки заявеното от тяхна страна желание да си тръгнат, вратата е останала заключена, като подсъдимия ясно им е казал, че тази вечер няма да си ходят, а остават при него. Показанията на св.В.А. относно това престъпно посегателство, осъществено от страна на подс.П.М.са изключително последователни, логични, обективни и искрени. Свидетелят Р.Г.заявява, че дори не е правела опит да си тръгне, защото познавайки характера и поведението на подсъдимия, примирено е знаела, че това е невъзможно и той няма да ги пусне да си тръгнат. Обстоятелството, че вратата е била заключена се установява и от показанията на свидетелите С.П., Ж.А., Л.Б., П.П.и Д.И., както и от показанията на св.С.П..

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият като е целял реализирането на престъпния резултат, се е стремял към него и е искал неговото настъпване, като е съзнавал и неговата обществена опасност. Налице е пряк умисъл за осъществяване на противозаконно лишаване от свобода по отношение на три непълнолетни лица, който се обективира в действията на подс.М., изразяващи се в заключване на вратата на заведението и категоричния му отказ да пусне момичетата да се приберат в дома, като дори  и след пристигането на място на полицейските органи последният не отварял вратата в продължение на около 30-40 минути и едва след проведен от него разговор със св. Ж.А.и св. Ст.П.отключил вратата. Обясненията на подсъдимия в тази посока, че е бил заспал и не е чул тропането по вратата е несъстоятелно, поради което и съдът не го кредитира. Същото е опровергано от събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите В.А., П.П., Р. Г., Ж.А.и С.П.. Св.П.дори заяви в показанията си, че когато са влезли в заведението, децата не са били както твърди подсъдимия пред компютрите, а по масата е имало следи от вечеря.

Субектът на престъплението е вменяемо пълнолетно физическо лице от мъжки пол, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си и да формира свободна воля.

Правната квалификацията на престъпното деяние в случая е по чл. 142а, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и съдът след като призна подсъдимия за виновен в извършване на това престъпление, го осъди на 8 /осем/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. За това престъпно деяние законът е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. В действителност отегчаващите вината обстоятелства са многобройни, а именно: изключително лоши характеристични данни,  обременено съдебно минало – осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, при извършване на деянието са лишени противозаконно от свобода общо три непълнолетни момичета, високата степен на обществена опасност на дееца, високата степен на обществена опасност на деянието, преживения посттравматичен стрес от страна на св.В.А., съгласно проведената СППЕ, проявеното от подс.М.процесуално поведение по време на съдебния процес с наложени предупреждения за поведението му в съдебната зала. Съдът намира, че определеното по вид и размер наказание, а именно 8 /осем/ години лишаване от свобода, което наказание е в размер над средния и близо до максимума, предвиден за престъплението, ще се окаже достатъчно за постигане целите на личната и на генерална превенция и ще подейства предупредително и възпитателно, както на подсъдимия, така и на останалите членове на обществото.

След определяне вида и размера на наказанията за отделните престъпления съдът на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия П.Г.М.за изтърпяване най-тежкото наказание измежду горепосочените, а именно - осем години лишаване от свобода, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим

Съдът на основание чл.59, ал.1 НК приспадна времето, през което подсъдимият П.Г.М.е бил задържан.

По отношение на предявеният от гр.ищец и ч.обвинител Р.Ю.Д.лично и със съгласието на особен представител адв.М.Д.  граждански иск на основание чл.84, ал.1 НПК срещу подсъдимия П.Г.М.за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, съдът намира следното: Предявеният граждански иск е допустим и изцяло основателен, предвид изхода на делото и настъпилите негативни последици за пострадалото момиче – страхува се, настанена е в кризисен център. Съдът намира, че  гражданксия иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди в случая следва да бъде уважен изцяло в размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното изплащане.

По отношение на предявеният от гр.ищец и ч.обвинител Р.Ц.Г. лично и със съгласието на особен представител адв.М.Д.  граждански иск на основание чл.84, ал.1 НПК срещу подсъдимия П.Г.М.за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.142а, ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, съдът намира, че така предявения иск е допустим и основателен.  Предвид изхода на делото и настъпилите вредни последици за пострадалото момиче съдът намира, че гражданксия иск следва да бъде уважен изцяло в размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното изплащане.

По отношение на предявеният от гр.ищец и ч.обвинител П.П.Й.лично и със съгласието на законен представител/родител Б.П. П.граждански иск на основание чл.84, ал.1 НПК срещу подсъдимия П.Г.М.за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, съдът намира, че така предявеният граждански иск е допустим и изцяло основателен. С оглед изхода на делото и настъпилите негативни последици за пострадалото момиче – страхува се, настанена е в кризисен център, гражданксия иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло, в размер от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното изплащане.

При този изход на делото съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия П.Г.М.да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-В., сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

Предвид изхода на делото съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия П.Г.М.да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР В. разноски в размер на 554, 18 лева и на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати в полза на държавата, по сметка на РС – В. разноски по делото в размер на 420, 00 лева.

При гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

         07 декември 2017 г.                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

         гр.В.