Решение по дело №900/2019 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 08.07.2020                           Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                  втори граждански състав

На осми юни                                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 900 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

           

Производството е по иск, предявен от А.И.К., с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, против Д.А.Т., ЕГН: ********** ***.

Ищцата твърди, че с ответника Д.А.Т. сключили неформален договор за покупко-продажба на товарен автомобил „М. С. **** ЦДИ“, рег. № ******, с номер на шаси: *********** и номер на двигателя: *************.Уговорената цена за покупко-продажбата на автомобила била в размер на 3000 лв.

Ищцата твърди, че сумата от 3000 лв. била броена от нея на ответника на 05.03.2019 г. около 9.00 часа, в офиса на „В.” гр.К., м. „К.“, в присъствието на двама свидетели – Л. К. и Д. Д. от гр. К.. За гарантиране сделката ответникът ѝ предоставил големия и малкия талон на автомобила, гражданската отговорност на автомобила, талона за преглед, ключовете на автомобила, както и самия автомобил.

Твърди, че след този акт автомобилът бил оставен на съхранение и домуване в двора на „В.“ в гр. К.. Ищцата започнала да ползва автомобила за търговска дейност. Извършила и редица подобрения по него – направа на легло с матрак, което оценява за сумата от 250 лв. Подменила някои възли и части от автомобила, които били износени, за което направила разходи в размер на около 300 лв.

От м. март 2019 год. до настоящия момент, тя многократно се срещала с ответника и настоявала да прехвърли собствеността върху автомобила, тъй като все още се водел на негово име. Ответникът обаче протакал прехвърлянето и когато се срещали по този повод, винаги отлагал това действие за „утре“, за „вдруги ден“ или за „по-нататък“. И така в продължение вече на няколко месеца той я подвеждал, че ще извърши сделката, но без резултат. Освен това заявил, че му трябват още пари и ще продаде автомобила, като предявил претенция ищцата да му върне автомобила. Тя трябвало да направи това, тъй като на практика не била собственик на превозното средство.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес за предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати получената на неосъществено основание сума от 3000 лева, мораторна лихва в размер на 85 лева за периода от 05.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 14.06.2019 г., до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Със становище вх. №13630/02.12.2019 г. пълномощникът му адв. Б.З. оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че не отговаряло на истината твърдението, че на процесната дата в присъствието на двама свидетели ищцата му е предала сумата от 3000 лева. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното копие на Свидетелство за регистрация част I е видно, че товарен автомобил „М. С. **** ЦДИ“, рег. № ***** ****, с номер на шаси: *********** и номер на двигателя: *********** е собственост на ответника Д.А.Т..

Приложена е по делото пр. преписка №1105/2019 г. по описа на Р. п. – гр. К., сл. дело №240/2019 г. по описа на ОСлО при О. п. – гр. П.. От материалите по преписката се установява, че досъдебното производство е образувано с постановление на РП К. на 30.09.2019 г. за това, че на 09/10.06.2019 г. в землището на гр. К., обл. П. противозаконно е присвоена чужда движима вещ, която извършителят е владеел – товарен автомобил „М. С. ***** ЦДИ“, рег. № *********, собственост на ответника по настоящото дело Д.А.Т. – престъпление по чл.206, ал.1 НК. С постановление от 13.12.2019 г. РП К. е прекратила досъдебното производство, като са изложени мотиви за липса на извършено престъпление от общ характер. В кориците на същата преписка се съдържа постановление от 31.10.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на А.И.К. срещу Д.А.Т.. От мотивите на прокурорското постановление се установява, че е извършена предварителна проверка по факти и обстоятелства, идентични с предмета на настоящото дело. РП К. е стигнала извод, че липсват даннни за извършена от Д.Т. измама, т. е. престъпление по чл.209, ал.1 НК.

От показанията на свидетеля Д. С. Д. се установява, че познава страните по делото. С ищцата и близките ѝ се намирали в приятелски отношения от дълги години. На 05.03.2019 г. свидетелят се срещнал със съпруга на ищцата – Л. К. и заедно отишли до „В.“ в гр. К., който бил собственост на К.. Там с разрешението на Л. К. живеел ответникът, когото свидетелят познавал като „Д. Б.“ и който също бил близък приятел на К.. Целта на посещението им била да уговорят продажбата на собствения на Д.Т. товарен автомобил „М. С.****** ЦДИ“, който предварително се били разбрали да бъде прехвърлен на името на А.К. за сумата от 3000 лева. Двамата се срещнали с ответника и разговаряли, а малко след това дошла и А.К.. В присъствието на свидетеля тя дала на ответника сумата от 3000 лева, а той ѝ предал ключа, малкия талон, големия талон и застраховката на превозното средство. Ответникът обещал, когато ищцата пожелае, да извършат прехвърляне на автомобила по надлежния ред. Според свидетеля К. имали голямо доверие на Д.Т. и изобщо не се усъмнили в коректността му. Впоследствие обаче той започнал да отлага сключването на писмения договор и все си намирал оправдания. Това продължило няколко месеца, през които автомобилът се ползвал най-често от свидетеля, тъй като Л. К. нямал шофьорска книжка, а А.К. се страхувала да управлява толкова голям автомобил. Свидетелят твърди, че като техен приятел ги возел, докъдето имали нужда да отидат. На автомобила К. направили ремонт и вложили средства в закупуване на легло. След като станало ясно, че Д.Т. няма намерение да прехвърли буса на името на ищцата, те поискали да им върне дадените 3000 лева. Т. обаче отказал и оттогава отношенията им силно се влошили. Понастоящем превозното средство се намирало при ответника, тъй като по негова жалба прокуратурата задължила К. да му го върнат, защото бил негова собственост по документи.

От показанията на свидетелката З. И. Л. се установява, че е приятелка на Д.Т.. Познавала А.К. и съпруга ѝ Л. К. покрай отношенията си с ответника. В началото на 2019 г. тя била на гости на Д.Т. и останала да пренощува при него. Той обитавал помещение на „В.“ в гр. К., собственост на Л. К.. На следващата сутрин около 08:30 ч. били събудени от Л., който им наредил да си тръгват. Казал, че ответникът му дължи пари. Затова бил взел и буса на Д.. Свидетелката констатирала, че наистина автомобилът на Т., който вечерта бил там, сега го нямало. Междувременно дошла и А.К.. Ответникът заявил, че ще подаде жалба в полицията, но Каракашев отвърнал, че не го интересува и ги изгонил. Свидетелката твърди, че на 05.03.2019 г. тя и Д.Т. заминали рано сутринта за гр. С. и нямало как да е вярно, че описаните събития се случили на този ден. Спомняла си датата много добре, защото тогава ответникът предварително ѝ подарил подарък за 8-ми март. Д.Т. си получил автомобила след около 6 месеца, когато му бил върнат от прокуратурата.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Съдът намира, че предявените от ищцата против ответника облигационен иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД и акцесорен иск за мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен РС К., исковата молба е редовна, отговаря на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Ето защо следва по тях съдът да се произнесе по материалното същество на споровете между страните.

По отношение на облигационната искова претенция по чл.55, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД за връщане на получената на неосъществено основание сума, съдът намира следното:

С иск по  чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

В конкретния случай ищцата доказва извършеното плащане и наличието на облигационни отношения с ответника единствено посредством гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. Д.. Същите обаче не са годно доказателство и не се ценят от настоящия съд, тъй като в чл. 164, ал.1, т.1 ГПК се посочва, че не се допускат свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт. Изключение от описаното правило е предвидено в разпоредбата на чл.164, ал.2 ГПК (изрично волеизявление на насрещната по спора страна, че не възразява посочените обстоятелства да се установяват с гласни доказателства), каквото обаче в случая не е налице.

Съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а при прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Посочената разпоредба въвежда форма за действителност на окончателния договор за продажба на регистрирано за движение в страната МПС, която трябва да бъде писмена с нотариална заверка на подписите на страните. Ето защо договорът за продажба на регистриран автомобил, какъвто е процесният, трябва да бъде сключен в писмена форма, за да бъде действителен. В противен случай същият е нищожен на основание чл.26, ал.2, предложение трето ЗЗД и не може да породи права и задължения за страните.

На основание гореизложеното съдът счита, че при разпределената ѝ доказателствена тежест за това, ищцата не успя да докаже, че е заплатила сумата от 3000 лв., в каквато насока са и твърденията ѝ. Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за забавеното плащане, поради което тя също следва да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищцата страна следва да бъдат възложени направените от ответната страна разноски за производството, съобразно представените доказателства, в размер на 750.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ исковете на А.И.К., с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, против Д.А.Т., ЕГН: ********** *** за заплащане на получената от ответника сума от 3000 лева на неосъществено основание – сключване на договор за покупко - продажба на товарен автомобил „М. С. ****** ЦДИ“, рег. № ********, мораторна лихва в размер на 85 лева за периода от 05.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 14.06.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА А.И.К., с ЕГН: **********, съдебен адрес: *** да заплати на Д.А.Т., ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П. о.с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

 

Ц.Ч.                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: