№ 211
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330208036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010129, издадено
от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
Н. В. Т. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок 3 от месеца за нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП.
С жалбата и в хода на пренията се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно:
-се оспорва приетата за установена в АУАН и НП фактическа
обстановка;
-се твърди, че извършването на нарушението и вината на нарушителя не
се установявали по несъмнен начин от показанията на разпитаните
полицейски служители, доколкото те били колебливи относно основните
съставомерни факти;
-се счита, че от разпитаните свидетели се установява, че
жалбоподателят се е движел в посоката за насрещно движение само в ръкава
за изход от магистралата, но не и по самата магистрала.
- се изтъква, че описанието на нарушението в АУАН и НП не било със
1
достатъчна степен на конкретизация, за да позволи на дееца да организира
защитата си, както и че в АУАН и НП времето и мястото на извършване на
нарушението не били отбелязани по идентичен начин;
- се аргументира с позоваване на параграф 6, т.4 от ДР на ЗДвП, че
лентата за принудително спиране не била включена в „платното за
движение“, поради което извършеното било несъставомерно по чл. 58, т.4
ЗДвП;
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
отбелязването върху НП същото е връчено на 25.11.2021г. , върху жалбата е
поставен датен печат на въззиваемата страна от 02.12.2021г. От изложеното
следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На 04.10.2021г., в 20:37 часа, в община Марица, на автомагистрала
Тракия № А-1, км. 133, жалбоподателят Н. В. Т. управлявал собствения си
лек автомобил с рег.№ ******* в платното, което било за движение в
посока изток-към Бургас.
От дясно по посока на движението за град Бургас имало пътна връзка
(пътен улей) за излизане от магистралата. Движението в пътния улей било
еднопосочно, само в посока за излизане от магистралата.
Жалбоподателят навлезнал в улея, но веднага разбрал, че се е объркал и
2
че не е следвало да слиза от магистралата през този изход, а през предходен,
който бил пропуснал.
Поради това жалбоподателят завил и започнал да се връща към
магистралата, като се движел в улея в посока насрещна на разрешената.
Движейки се по този начин, жалбоподателят отново навлезнал на
автомагистралата- в платното, предназначено за движение в посока
изток- към Бургас, но въпреки това продължил движението се в лентата
за принудително спиране, при това движението му било в посока град
Пловдив, тоест обратна на разрешената в това платно.
Жалбоподателят продължил да се движи в лентата за принудително
спиране (стремейки се да достигне изхода на магистралата, който бил
пропуснал) в платното на насрещно движение в продължение на около 20
метра, когато бил спрян със светлинен и звуков сигнал от полицейските
служители- П.Д. и Г. М..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива
на съда доказателства- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които с
категоричност потвърдиха:
- отразеното в акта досежно време, място и обстановка на извършване
на деянието,
- както и основното съставомерно обстоятелство- че жалбоподателят
се е движел в лентата за принудително спиране в платното за насрещно
движение по автомагистралата.
Приетата за установена фактическа обстановка не се опровергава и от
разпита на водения от жалбоподателя свидетел –И. Т., доколкото по мнение
на настоящия състав неговите показания не заслужават кредит на доверие.
Всъщност сме изправени пред класически случай, в който досежно
релевантните по делото обстоятелства са налице две противоречащи си
групи свидетелски показания:
-от една страна са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
3
-а от друга страна са показанията на водения от жалбоподателя
свидетел.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, но не поради техния брой, а поради
качеството на тези свидетели- полицейски служители, които са
незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е
включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина
относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им
биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.
От друга страна, за св. И. Т. се установи, че е син жалбоподателя,
което е индиция за възможна негова заинтересованост.
Не на последно място следва да се отчете и последователността и
категоричността в показанията на двамата полицейски служители, които
с положителност потвърдиха, че:
-лично са възприели поведението на жалбоподателя;
-от мястото където са се намирали са имали добра видимост към
движението му и са го проследили още от момента, в който се е движел
по пътния улей, до връщането му на магистралата и движението му по
лентата за аварийно спиране.
Показанията на двамата полицейски служители всъщност намират
частична подкрепа и в показанията на водения от жалбоподателя св. Т.,
който признава за движението в посока противоположна на разрешената
в пътния улей, като отрича това да се е случило само на магистралата, като
тази му позиция всъщност е и изцяло логична с оглед заетата линия на
защита.
Допълнителен аргумент за кредитиране на показанията на двамата
полицейски служители съдът намира и в обстоятелството, че АУАН, след
връчването му на жалбоподателя, е подписан от него без възражения, като
той не е оспорил фактическите им констатации в този най-ранен момент,
когато възприятията са били най-непосредствени и достоверни.
Изцяло неоснователно е възражението на защитата, че показанията на
полицейските служители били колебливи относно основното съставомерно
обстоятелство, а именно движел ли се е жалбоподателят в посока
противоположна на разрешената и по самата аварийна лента, а не само в
4
пътния улей. Както актосъставителят, така и свидетелят по акта категорично
заявиха, че движението в лентата на принудително спиране е било не по-
малко от 20 метра.
В тази връзка следва да се има предвид, че полицейските служители не
са извършвали измерване на разстоянието с ролетка или метър, поради което
по-конкретни показания от тяхна страна няма как да се очакват .
Напълно достатъчно в случая е, че и двамата потвърдиха, че движение в
аварийната лента е имало, като разстоянието /около 20 метра/ изобщо не
е пренебрежимо малко.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.
В тази връзка следва да се съобразят и показанията на актосъставителя за
заеманата от него длъжност младши автоконтрольор, попадаща в приложното
поле на т.1.3 от цитираната заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението- 04.10.2021г., а НП - на
28.10.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.
Противно на възраженията на жалбоподателя, при съставянето на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му за защита. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните
признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Тук следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика
нормите на 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ла.1, т.5 ЗАНН се разбират като изискване в
АУАН и НП да намерят отражение основните съставомерни елементи
административния състав- време, място на извършване, изпълнително
5
деяние и съставомерен резултат (ако такъв е предвиден). Тези условия в
случая са спазени, като относно останалите обстоятелства (приети в
гореизложената фактическа обстановка) е достатъчно, че се установяват по
несъмнен начин от доказателствата по делото.
Противно на възражението в жалбата, в АУАН и НП мястото и времето
на извършване на деянието са индивидуализирани по идентичен начин- на
04.10.2021г., в 20:37 часа, в община Марица, на автомагистрала Тракия № А-
1, км. 133. Обстоятелството, че:
- в АУАН е дадено и допълнително уточнение, че АМ Тракия е част от
път с направление София - София регион - Пазарджик - Пловдив - Стара
Загора - Сливен - Ямбол –Бургас
- а в НП това уточнение не е възпроизведено
по никакъв начин не накърнява правото на защита на наказаното лице,
доколкото в НП е възпроизведено основното съставомерно обстоятелство,
а именно движението по автомагистрала Тракия.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Въз основа на вярно установена фактическа обстановка, правилно е
приложен и материалния закон,
Основният спорен въпрос в тази връзка е дали движейки се в лентата
за принудително спиране в посока насрещна на разрешената в това
платно на магистралата, жалбоподателят е реализирал хипотезата на чл. 58,
т.4 ЗДвП, тоест движел се е в платното за насрещно движение.
Според настоящия състав отговорът е положителен. За да обоснове
извода си за несъставомерност на деянието, защитникът се позовава на
легалните дефиниции дадени в параграф 6, т.2-4 от ДР на ЗДвП, както следва:
-т.2 "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с
маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни
средства в една посока едно след друго;
-т.3 "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти.
Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от
друго;
- т.4 . "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с
пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите
6
конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за
принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-
лентата, също е граница на платното за движение.
Действително при систематичното тълкуване на посочените разпоредби
се установява, че лентата за принудително спиране не е част от „платното
за движение“ по смисъла на т.3 от ДР на ЗДвП.
Посоченото обаче е изцяло неотносимо към преценката за
съставомерност на деянието, доколкото под понятието „платно за насрещно
движение“ по смисъла на чл. 58, т.4 ЗДвП законодателят няма предвид
понятието „платно за движение“ по смисъла на т.3 от ДР на ЗДвП.
Приложното поле на понятията „платно за движение“ по смисъла на т.3 от ДР
на ЗДвП и „граница на платното за движение“ по смисъла на т.4 от ДР на
ЗДвП е само в случаите, в които тези понятия са визирани от законовата
норма, например- чл. 68, ал.1 ЗДвП, чл. 80, т.2 ЗДвП, чл. 108, ал.2 ЗДвП, чл.
109 ЗДвП, чл. 110, чл. 11 ЗДвП и други.
Действителното съдържание на понятието „платното за насрещно
движение“ по смисъла на чл. 58, т.4 ЗДвП може да се изведе само ако се
съобрази легалната дефиниция за автомагистрала дадена в т.52 от
параграф 6 на ДР на ЗДвП, а именно "Автомагистрала" е път, който отговаря
на изискванията на чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата.
Същевременно в чл. 3, ал.7 от Закона за пътищата изрично е посочено,
че автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и
означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи
скорости и притежават следните характеристики:
-т.1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с
разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две
ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране.
От дадената легална дефиниция е видно, че, когато говори за платно
за движение по магистрала законодателят има предвид:
-както лентите за активно движение /ленти за движение в тесен
смисъл/
-така и лентата за принудително спиране, в която по силата на чл. 58,
т.3 ЗДвП движението е забранено.
От гореизложеното е видно, че понятието „платното за насрещно
7
движение“ по смисъла на чл. 58, т.4 ЗДвП включва както лентите за
активно движение, така и лентата за принудително спиране. От значение
за съставомерността на деянието в случая е не предназначението на
конкретната лента (за движение или за принудително спиране), а че цялото
платно, от което е част тя, е предназначено за движение в насрещна
посока.
Верността на гореизложения извод е кристално видна, ако се съобразят
и мотивите от законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, с който в
позитивното право е въведена нормата на чл. 58, т.4 ЗДвП (нова - ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.). Мотивите са налични на общодостъпната
страница на Народното събрание, раздел законопроекти
https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15571, със сигнатура на законопроект
554-01-161, с дата на постъпване 08/10/2015.
В мотивите се чете:
„…В чл. 58 се създава нова точка 4 със следното съдържание: „4. да
се движи в платното за насрещно движение…. Предлаганите промени за
допълнение на Закона за движението по пътищата са породени от факта,
че в последно време зачестиха случаите, при които пътни превозни средства
се управляват в лентите за насрещно движение на автомагистрали. Такива
деяния категорично съставляват нарушение на правилата за разположение
на нерелсовите превозни средства върху пътя, за използване на пътното
платно и спазване предписанията на пътните знаци и пътната маркировка.
Съгласно действащите в момента административнонаказателни
разпоредби в ЗДвП, при анализ на съдебната практика по въпроса се
установява, че актосъставителите, съответно
административнонаказващите органи и съдът, квалифицират това деяние
като нарушение на правилата за използване на пътното платно.
Предвиденото наказание е глоба в размер от 20 до 150 лв.
Тъй като нормите са формулирани пределно общо, предвидената
санкция категорично не отговаря на степента на обществената опасност,
която деянието разкрива, когато е извършено на автомагистрала.
Предлаганите допълнения създават отделен, специален състав на
административно нарушение при движение в платното за насрещно
движение по автомагистрала и скоростен път, със значително завишени
санкции. Предложената редакция на текстовете кореспондира с
8
определенията за автомагистрала и скоростен път, които съдържа
Законът за пътищата (чл. 3, ал. 7 и ал. 8), като чрез използването на по-
общото понятие „платно“ в обхвата на изричната забрана и в
съответната санкция се включва и движението в насрещната специална
лента за аварийно спиране, която има на автомагистралите.
Основната цел е да се опази животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да бъде засилено възпитателното и
предупредителното въздействие на административното наказание спрямо
всички водачи и така реално да се осигури генералната превенция, която
всяка санкция би трябвало да има…“
От гореизложеното е видно, че поведението на жалбоподателя
(изразяващо се в движение в насрещна посока в лентата за принудително
спиране) се субсумира под формата на изпълнителното деяние „движение в
платното за насрещно движение“ по чл. 58, т.4 ЗДвП , съгласно
действителния смисъл вложен от законодателя в това понятие, поради което:
-наказващия орган е дал вярна правна квалификация на допуснатото
нарушение,
-като не може да се говори нито за нарушение на материалния закон,
нито за нарушение на процесуалните правила при описание на деянието в
АУАН и НП.
В този изричен смисъл е и практиката на Административен съд
Пловдив- Решение № 2112 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2110 / 2021 г.
на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В посоченото Решение:
-не само, че изрично е посочено, че лентата за аварийно спиране е
част от „платното за насрещно движение“ по смисъла на чл. 58, т.4 ЗДвП ;
- но и е разяснена разликата в приложното поле на т. 3 и т.4 на чл. 58
ЗДвП.
Посочено е, че т.4 се явява специална спрямо т.3 от чл. 58 ЗДвП :
-като деецът ще извършва нарушение по чл. 58, т.3 ЗДвП, само
когато се движи в лентата за аварийно спиране, но в посоката съответна
на посоката на движение на платното, в което се намира аварийната
лента;
-във всички случаи, обаче, когато деецът се движи в посока насрещна
9
на тази предвидена за обособеното с разделителна ивица платно, той
върши нарушение по чл. 58, т.4 ЗДвП независимо дали придвижването е в
лентите за активно движение или в лентата за принудително спиране.
Точно такъв е и процесния случай.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 178ж, ал.1, пр.2
ЗДвП, доколкото именно тя съответства на чл. 58, т.4 ЗДвП.
Наложения размер на санкцията отговаря на фиксирания размер,
предвиден в закона.
В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, видно от справката му за нарушител/ водач,
като издаденото му СУМПС е валидно до 2023г., тоест правилно спрямо него
е приложена и кумулативната санкция лишаване от правоуправление.
Изземването на СУМПС с издадения по делото АУАН като ПАМ до
решаване на въпроса за отговорността на дееца, тоест до влизане в сила на
издаденото наказателно постановление по никакъв начин не променя извода,
че същата е правоспособен водач.
Така изрично т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС, Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Санкционираното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичните деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност
на нарушението е даже завишена, предвид констатираната упоритост в
извършване на противоправното деяние- като деецът първоначално се
движел в насрещното движение в улея за излизане от магистралата, а след
това продължил движението си и по самата магистрала, в лентата за
аварийно спиране, на разстояние не по-малко от 20 метра.
Завишената обществена опасност на конкретното деяние произтича и от
времето на извършването му- в тъмната част от денонощието, когато по
показанията на разпитаните полицейски служители риска от ПТП се
увеличава, предвид възможността за заслепяване с фаровете на
10
правомерно движещите се водачи.
Изцяло неоснователно е възражението в жалбата, че ПТП не било
настъпило, доколкото ако такова бе налице при движение по магистрала, то
би се стигнало до много по-тежка наказателна отговорност за дееца.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началник на
сектор Пътна полиция -Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
11
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-010129,
издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
с което на Н. В. Т. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок 3 от месеца за нарушение по чл.58, т.4 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12