ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14123
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110165248 по описа за 2022 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
длъжниците по делото молят съда да допълни Определение № 10727 от
21.03.2023 г., постановено по делото в частта за разноските, като осъди
заявителя да заплати на всекиго от тях сторените разноски в размер на 50 лева
– адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 258, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от заявителя, в
което се взема становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира следното: с Определение № 10727 от 21.03.2023 г.
издадената заповед за изпълнение е обезсилена поради обстоятелството, че
длъжниците са изплатили задълженията си, видно от приложените по делото
доказателства – л. 27 от делото. От тях също така са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение – платежни
нареждания, находящи се на л. 30 до л. 33 от делото. Видно от същите, за
всеки от длъжниците е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 50
лева.
По същество съдът счита, че въпреки обезсилването на заповедта,
разноски не следва да се присъждат на длъжниците. Налице е постоянна
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр.
д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове,
приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода
на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи
до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски. Настоящият случай е точно такъв.
1
Направеното от длъжниците плащане е направено на 17.01.2023 г. – след
входирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. В
случая длъжниците не дължат на заявителя сторените от него разноски, тъй
като по делото липсва подадена от последния молба с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК, но въпреки това с оглед процесуалното им поведение,
разноски не се следват и на тях.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на И. Г. И., ЕГН: **********,
В. А. И., ЕГН: **********, Г. И. Г., ЕГН: ********** и Д. В. Г., ЕГН:
********** за допълване на Определение № 10727 от 21.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 65248/2022 г. по описа на Софийски районен съд в
частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2