Решение по дело №1067/2021 на Районен съд - Бургас

 

 

РЕШЕНИЕ  

№ 260634,  гр.Бургас, 13.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                               Председател: Петя Г.                                                                                       Секретар : Виолета Тасева

Прокурор : ……………………..

като разгледа докладваното от съдия Г. наказателно административен характер дело номер 1067 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

      

      Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Т”ЕООД,  ЕИК по Булстат *** със седалище и адрес на управление *** против наказателно постановление № 523047-F554601/ 08.07.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл.185, чл.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

   Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

   Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 10.06.2020г. в 11:30 часа е извършена проверка с наблюдение на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ПР на ЗДДС - бирария „В.“, находящ се в ***, стопанисван от „Т”ЕООД,  ЕИК по Булстат ***. При проверката е разпечатана контролна лента електронен носител /КЛЕН/ от наличното, инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, модел „DATECS DP-150“ с ИН на ФУ № DT 834168  и ФП 02834168, за периода от 12.05.2020г. до 29.05.2020г., приобщен към протокол КД 78, сер.АА № 0357703/10.06.2020г.

   При анализ на приобщения към проверката КЛЕН, описан в протокол КД 73, сер.АА № 1440231/15.06.2020г. е установено, че на дата 15.05.2020г. „Т”ЕООД,  ЕИК по Булстат ***, при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснало издаване на служебни бонове, както следва: №   0000280/15.05.2020г., №   0000282/15.05.2020г., №   000284/15.05.2020г., № 0000286/15.05.2020г., № 0000288/29.05.2020г., № 0000291/15.05.2020г., № 0000293/15.05.2020г., № 0000296/15.05.2020г., № 0000300/15.05.2020г.,  № 0000303/15.05.2020г., № 0000305/15.05.2020г., № 0000307/15.05.2020г., № 0000311/15.05.2020г.,  № 0000314/15.05.2020г., № 0000316/15.05.2020г.,  № 0000320/15.05.2020г., № 0000322/15.05.2020г., № 0000325/15.05.2020г., №   0000329/15.05.2020г., № 0000333/15.05.2020г., № 0000335/15.05.2020г., № 0000339/15.05.2020г.,№ 0000343/15.05.2020г. № 0000347/15.05.2020г., № 0000350/15.05.2020г., № 0000352/15.05.2020г., № 0000354/15.05.2020г., № 0000356/15.05.2020г., № 0000360/15.05.2020г., ,в нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

     Като доказателство за резултатите от проверката са съставени протокол за извършена проверка КД 78 сер.АА № 0357703/10.06.2020г. и протокол  КД 73, сер.АА № 1440231/15.06.2020г., на основание чл.110, ал.4 вр. чл.50, ал.1 от ДОПК, неразделна част от административнонаказателната преписка.

    На 18.06.2020г. на жалбоподателя „Т”ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение. Актът е съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН в присъствието на двама свидетели. Същите не са присъствали при извършване на нарушението и при установяването му, като това обстоятелство изрично е отразено. Представляващият дружеството е присъствал при съставяне на акта и получил е препис от акта. При съставянето на акта и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са  направени възражения.

    В срока за произнасяне административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното наказателно постановление, с което нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин - издаване на служебен бон № 0000356/15.05.2020г. за извършени продажби и за направени клиентски поръчки на 15.05.2020г. на основание чл.185, чл.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.  Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП.

   Обстоятелството, че въз основа на един акт са издадени няколко наказателни постановления за различни нарушения, констатирани при една проверка, не е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Законодателят не поставя изискване да се издаде едно наказателно постановление, а само такова за всяко нарушение да се наложи съответното наказание, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

    Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в тях не се съдържат изискуеми съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. В описателната част на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са посочени описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата делегация е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.7а, ал.1 от посочената наредба не се допуска лице по чл.3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, като ал.2 предписва, че не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че при анализ на КЛЕН е било констатирано издаването на различни служебни бонове на 15.05.2020г. за извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. В наказателното постановление е описан конкретния служебен бон, като е посочено отново, че същият е издаден за извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. В случая не става ясно за коя от двете хипотези на предвидената законова забрана е издаден посочения служебен бон – при извършена продажба или за клиентска поръчка. Актовете за установяване на административно нарушение имат обвинителна функция, и с така допуснатото процесуално нарушение се засяга правото на защита на жалбоподателя да узнае точно в какво нарушение се обвинява, при какви обстоятелства се твърди че е осъществено, за да може адекватно да организира правото си на защита. Тази процесуална незаконосъобразност от своя страна, влече последици за отмяна на обжалваното постановление.

    Наред с гореизложеното според съда е налице и материална незаконосъобразност. Жалбоподателят е санкциониран неправилно, тъй като отговорността му е ангажирана на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС и в този смисъл е налице несъответствие между установените факти и предвидената санкция. Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, като за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и еднолични търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Очевидно, че с посочената норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят санкционира неиздаването на фискален бон или системен бон, а не издаването на служебен бон при извършване на продажби и направени клиентски поръчки. След като административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин  е следвало да приложи санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, а не тази по ал.1. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, които извън случаите по ал.1 извършат или допуснат извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Неправилното приложение на санкционната норма според съда, води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, респективно до неговата отмяна.

    Независимо от гореизложеното, по същество съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е необосновано. Разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин въвежда забрана за издаването на служебни бонове, само тогава, когато тези бонове се отнасят до извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. С оглед доказателствената тежест в процеса административнонаказателният орган следваше да ангажира доказателства, че посоченият в постановлението служебен бон касае именно извършена продажба или направена клиентска поръчка. По време на документираната с протоколите по чл.110, ал.4 вр. чл.50, ал.1 от ДОПК проверка не е извършена контролна покупка от органите до приходите, нито направена клиентска поръчка. Не се установява също така, да е констатирана продажба или клиентска поръчка от трето лице, така че посоченият служебен бон да е бил издаден и предоставен именно по този повод. Служебния бон се издава за сведение, в т.ч. за служебни цели и обстоятелството, че съдържа информация идентична с тази на фискален касов бон, не води до автоматичен извод, че обективира продажба или клиентска поръчка. В случая, след като се твърдят такива обстоятелства, следваше от страна на административнонаказващия орган да се извърши пълно доказване на всички елементи от извършената продажба или клиентска поръчка, в т.ч. и насрещните престации на страните. В този смисъл нарушението не е доказано по безспорен начин, поради което обжалваното наказателно постановление е необосновано и подлежи на отмяна.

     Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски. Съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им  по арг. чл.81 от ГПК. В конкретният случай жалбоподателят, не е поискал присъждането им, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

   Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

    Р  Е  Ш  И  :

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 523047-F554601/ 08.07.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, чл.1 от ЗДДС на „Т”ЕООД,  ЕИК по Булстат *** със седалище и адрес на управление *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       

                                                                                         Съдия :

Вярно с оригинала: Г.Ст.