П Р
О Т О К О Л
№ 149
|
Година |
10.06.2019 г. |
|
Град |
Асеновград |
|
Асеновградският
районен |
съд |
|
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Десети
юни |
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния
състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Съдебни заседатели: |
В.А. |
|
|
И.Б. |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
Прокурор: |
Галина Андреева |
|
|
|
Сложи за разглеждане
докладваното от |
Съдията |
|
НОХ |
дело |
номер |
342 |
по описа за |
2019 |
година. |
|
На именното повикване в |
13,30 |
часа се явиха: |
Подсъдимата
В.Н.Н. се явява лично, редовно призована, ведно с упълномощения от нея защитник
Д.А., с пълномощно приложено по ДП.
За Окръжна прокуратура – Пловдив се явява
прокурор Галина Андреева, редовно уведомена.
За
ощетеното юридическо лице „Алфа Хелт“ ООД, редовно призовани, се явява адв. П.С., с пълномощно по делото от
по-рано. Не се явява управителят на дружеството.
Съдебните
заседатели В.Ц.А. и И.И.Б. се явяват лично, редовно призовани.
По делото се докладва постъпилата молба с вх.
№ 7127/13.05.2019 г. от „Алфа Хелт“ ООД, ведно с приложената към тази молба
писмени доказателства.
Докладва
се постъпилата искова молба с вх. № 7128/13.05.2019 г. от „Алфа Хелт“ ООД,
представляван от управителя В.С.М.чрез адв. П.С., с която по същество предявяват
граждански иск против подс. В.Н.Н. за сумата от 37 144,37 лева,
представляваща главница, както и за сумата от 5 932,76 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.10.2017 г. до
09.05.2018 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на гражданския иск до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото, включително и тези по ДП,
разноски.
Съдът
констатира, че на прокурора, подсъдимата, както и на ощетеното юридическо лице,
своевременно са връчени разпореждания по делото, с които те са уведомени за
въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, които подлежат на обсъждане в разпоредително
заседание.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми г-н Председател, считам, че няма пречка да бъде разгледано делото в разпоредителното
заседание.
АДВ. С.: Няма процесуална пречка да бъде разгледано
делото в разпоредителното заседание.
АДВ. А.:
Да се даде ход на делото на разпоредителното заседание.
Съдът намира,
че няма пречка за даване ход на делото за разпоредително заседание, както и да
се приемат така постъпилите писмени доказателства. Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРИЕМА
така постъпилите писмени доказателства.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМАТА
В.Н.Н.: родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, безработна, с адрес по лична карта с. Тополово, ул. „Първи май“ № 9, ЕГН **********.
Получила препис от обвинителния акт и разпореждането на съда.
Пристъпи
се към изслушване становищата на явилите се лица по въпросите, подлежащи на
обсъждане в разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1 от НК, а именно:
По т.
1, Подсъдно ли е делото на съда;
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че делото е подсъдно на РС – Асеновград, пред който е повдигнато и
обвинение на подсъдимата.
АДВ. С.: Също считам, че делото е подсъдно на РС –
Асеновград.
АДВ. А.:
Същото.
По т.
2, Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не са налице такива основания.
АДВ. С.: Също считам, че няма такива основания.
АДВ. А.:
Също няма такива основания.
По т.
3, Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че не са допуснати такива.
АДВ. С.:
Не са допуснати такива.
АДВ. А.:
Също отрицателен отговор.
Съдът,
след проведено тайно съвещание, като обсъди разгледаните въпросите по чл. 248,
ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 от НПК и като съобрази становищата на страните,
участващи в наказателния процес, намира за установено следното:
Делото
е подсъдно на Районен съд – Асеновград, като не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Въпреки
че не се сочат такива от страните, то според съда на досъдебното производство
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на нейния
защитник.
Настоящото
съдебно производство по НОХД № 342/2019 г. по описа на РС – Асеновград е било
образувано на 23.04.2019 г. по внесен от страна Окръжна прокуратура - Пловдив
обвинителен акт, с който на съд за извършено в периода от 21.11.2016 г. до 11.10.2017 г. в гр.
Асеновград престъпление по чл. 202, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 от НК е била предадена В.Н.Н.. От
внимателния анализ на изготвения обвинителен акт се установява, че същият не
отговаря в пълна степен на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като изложените
в него обстоятелства не са достатъчни за изясняване на фактите определящи
предмета на доказване и за квалификацията на възведеното обвинение, поради
което е било ограничено правото на защита на подс. Н. да разбере в какво точно
се обвинява. Изискването за пълно описание на фактите, обуславящи
съставомерността на деянието и участието на обвиняемото лице в изпълнението му,
е поставено от ВКС в ТР № 2/2002 г., с оглед обезпечение на правата на бъдещите
страни в съдебното производство, като нарушаването му създава предпоставки за
допускане на абсолютно процесуално нарушение. Целта на това изискване за
описване в обвинителния акт на фактите от посочената категория е да се обезпечи
възможността на обвиняемото лице да узнае в какво точно бива обвинявано, за да
представи то своите защитните аргументи пред съда.
На
първо място в обвинителния акт не са посочени в достатъчен обем обстоятелства
относно длъжностното качество на обвиняемото лице. В действителност на стр. 1
от акта съвсем схематично е посочено, че подс. Н. е била назначена като касиер,
като във връзка с това са посочени и част от отговорностите, които тя е имал и
едно от нейните задължения, а именно „да води касовата книга в аптеката, в
която са се отразявали натрупаните за
всеки период от време обороти, началното и крайното салдо“. На база посочените
отговорности и задължение във връзка с водената касова книга, без посочване и
анализ на каквито и да е други задължения на касиера, прокурорът е заключил, че
тези й „правомощия“ дават основание за характеризиране на подс. Н. като
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1,т. “б“ от НК. Посочването на тези
липсващи обстоятелства е от съществено значение във връзка с извода, който
следва да се направи, а именно дали е налице функционална връзка между
качеството на лицето, възложената работа по пазене и управлението на чуждо
имущество в структурата на съответния правен субект. В този аспект посочените в
обвинителния акт, предвид тяхната оскъдност обстоятелства, съдът намира тези за
крайно недостатъчни, не само относно преценката на обема на правомощия и
задължения, влизащи в длъжността, която подс. Н. е заемала през инкриминирания
период, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 от НК, а и относно
точната юридическа преценка и анализ на други обстоятелства, които се сочат от
прокурора, във връзка с твърдяното престъпление, предмет на обвинителния акт.
Така например, доколкото в обвинителния акт се твърди, че подс.. Н. отговаряла
за всички парични постъпления в аптеката, то не става ясно какво точно са
представлявали тези парични постъпления и как са се формирали те. Доколкото в
обвинителния акт се твърди, че на подс. Н. ежедневно са се отчитали оборотите
от двете работни смени на обекта, то не става ясно и по какъв механизъм е
ставало това (кой, кога и как е отчитал тези обороти). Твърди се, че събраните
оборотни пари е следвало да се внасят на следващия работен ден в банковата
сметка на ЮЛ, но дали са били внасяни и посредством каква документация и по какъв механизъм е ставало това, отново не е посочено
в обвинителния акт. Няма как да не бъде коментирано и твърдяното от прокурора на ред 13, на лист 2, от обвинителния акт, че
целта на тези действия на извършителката били да улесни присвоителното й деяние.
Липсата на изложена допълнителна правна аргументация не дава възможност на съда
да прецени точно какво е имал предвид представителят на държавното обвинение.
Дали в случая се касае за нарушаване на служебни задължения, или улесняващи действия свързани с посочената
допълнителна квалификация по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК. Между впрочем по
отношение и на твърдените в акта документи престъпления е налице процесуално
нарушение, което също няма как да бъде отстранено и преодоляно от съда.
Съдебната практика е категорична, че, за да е налице този квалифициращ признак,
т.е. улесняващо присвояването престъплението, то трябва да е извършено отделно,
самостоятелно и независимо от присвояването. Видно от съдържанието на
обвинителния акт е налице смесване между фактическите обстоятелства относно
изпълнителните деяния на вменените за извършени документни престъпления. От л.
4 на обвинителния акт се установява, че според
прокурора подс. Н. е преправила съдържанието на 2 вносни бележки,
издадени от Банка „ДСК“, като там се твърди, че това е станало с цел да „улесни“
актовете си на присвояване и да „прикрие“ част от присвоените суми. От
диспозитива на обвинението на л. 15 от обвинителния акт, се установява, че в
квалификацията на обвинението, повдигнато спрямо подс. Н., е посочено това, че
за улесняването на длъжностното присвояване тя е извършила и други престъпления
(включени са и цитираните две вносни бележки). Отново от съдебната практика е
известно, че допълнителното престъпление извършено от извършителя евентуално
може да се включи и да представлява квалифициращо обстоятелство по чл. 202, ал.
1 от НК само доколкото то улеснява престъплението присвояване. Ако същото служи
за прикриване на вече извършеното присвояване, то следва да се изложат
съответни мотиви в тази насока. Цитираното противоречие между обстоятелствената
част на обвинителния акт и диспозитива на повдигнатото обвинение само по себе
си също представлява процесуално нарушение и основание за връщането на делото на
прокурора. С оглед формулираното от закона изпълнително деяние при всички
случаи в обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва подробно да е
описано естеството на разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по
време, място, начин на извършване. Просто използване на термина от закона
„присвои“ не е достатъчно, защото той трябва да бъде изпълнен с конкретно
съдържание. Видно от обвинителния акт, то от него не става ясно в какво се
изразяват разпоредителните действия на подс. Н.. Във всички случаи прокурорът
следва да опише фактическите действия на извършителя, посредством които той се
е разпоредил с повереното му чуждо имущество и дали това е било в негов, или
чужд интерес.
Предвид
горното, съдът намира, че установените непълноти и противоречия в обвинителния
акт налагат извода, че той не отговаря на стандартите за неговото съдържание,
като повдигнатото с него обвинение и наведените доводи по отношение на
обвинението са неясни, което налага и връщането му на представителя на Окръжна
прокуратура – Пловдив. Освен отстраняване на горецитираните обстоятелства, представляващи
нарушения, то съдът намира, че следва (чрез
изискване на длъжностна характеристика) допълнително да бъдат изяснени точно
кога е била назначена на работа посъдимата В.Н., кой е бил нейният работодател
и да се изяснят точно нейните права и възложените
й задължения.
Съдебното производство по делото
следва да бъде прекратено, а делото върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив за
извършване на допълнително разследване, като бъдат отстранени посочените
по-горе съществени процесуални нарушения.
Тъй като съдът връща делото на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, то
съдът е на становище, че не следва да се произнася и по останалите въпроси
предмет на разпоредителното заседание.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД
№ 342/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Асеновград, ІІІ н.с.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура
- Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения описани
в мотивната част на настоящото определение.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в частта относно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК по реда на Глава ХХІІ от НПК в седемдневен срок от днес пред Окръжен съд - Пловдив.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което се закри в 14,01 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: