№ 605
гр. Велико Търново, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102240 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ , вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.86 от
ЗЗД
Ищецът В. П. Н. твърди, че на 6.07.2020 г. е пострадал при пътно-
транспортно произшествие реализирано от виновния водач на л.а. »БМВ»
модел 318И с рег.№ ВТ 4667КА. Водачът бил осъден с присъда по НОХД №
1789/2020 г. на ВТРС, която не е влязла в сила. Излага, че в резултат на ПТП
му е причинена лека телесна повреда. Изтъква, че след заведена щета
ответното застрахователно дружество му изплатило обезщетение в размер на
610 лева за претърпените от произшествието неимуществени вреди, което
счита за крайно недостатъчно. Твърди, че дължимото обезщетение, което ще
репарира причинените му болки и страдания е в размер на 5000 лева и моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата, ведно със законна лихва от
датата на уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане.
Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.И. от
ВТАК поддържа исковата претенция.
Ответникът ЗАД «ДаллБогг:ЖИ.т и здраве» » АД в срока и по реда на чл.
131 от ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете, като
неоснователни и недоказани по подробно изложени съображения. Счита, че
1
не е доказан фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
протИ.правно поведение на водача. Посочва, че претендирания размер на
обезщетение е прекалено завишен. Релевира възражение за съпричиняване от
ищеца изразяващо се в нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска, а ако го приеме за доказан по
основание да не го уважава в претендирания размер. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника С. М. Н. не взема
становище по иска.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №181 е видно, че на
6.07.2020 г. около 16,55 часа на път VTR3015/III5302 км. 0+000 е настъпило
пътно-транспортно произшествие с л. а. «БМВ»318И с рег.№ ВТ4667КА
управляван от С. М. Н. , при което са причинени материални щети и са
пострадали изброените в протокола лица, едно от които е ищецът. От
вложеното към делото НОХД № 1789/2020 г. на ВТРС се установява, че с
Присъда №52/17.11.2021 г. С. М. Н. е признат за виновен в това, че на
06.07.2020 г. на общински път VTR 3015, кръстовище с републикански път
III–5302, на територията на Община Велико Търново, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 318“ с рег. № ВТ
4667 КА, в посока от с. Велчево към републикански път III–5302, нарушил
правилата за движение по пътищата и като водач на МПС не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал – чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, в резултат на което предизвикал ПТП, като
допуснал занасяне на автомобила, напуснал косо платното за движение в
северна посока, преминал през ръба, навлязъл в затревен остров, разделящ
двата пътя (общински път VTR 3015 и републикански път III–5302), ударил се
в дънер, след което се завъртял по часовН.ата стрелка около вертикалната си
ос, ударил и изкъртил пилон на намиращите се на острова знак Б2 и
указателна стрелка, преминал странично
през западния връх на острова, загубил напречна устойчИ.ст, преобърнал се и
се установил на тревна площ северно от платното за движение на път III–5302
с предната си част на изток, и по непредпазлИ.ст причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 343, ал. 3,
2
пр. 2, алт. 1, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2 от
НК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца при първоначален
общ режим; на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 от е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години,
като в тази и част присъдата е влязла в законна сила на 21.11.2022 г., след
като е потвърдена с Решение № 121/21.11.2022 г. по ВНОХД № 420/22 г. на
ВТОС. След пътно-транспортното произшествие ищецът е бил прегледан в
Спешно отделение към МОБАЛ В.Търново видно от приложения
амбулаторен лист за преглед, при което е описано обективно състояние –
болки в гърдите, гърба, дясното рамо и дясна плешка. Видно от приетото
уведомление по щета № 0801-005154/2020-03 , ответното дружество е
превело на 8.02.2021 г. по сметка на ищеца сумата от 610 лева
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 6.07.2020 г. На въпроси
поставени по реда на чл. 176 от ГПК към третото лице-помагач на страната на
ответника – С. М. Н. същият е обяснил, че ищецът е пътувал в автомобила на
задната седалка по средата между ***; той, като водач на автомобила е
извършил проверка на налягането на гумите и същите са били изправни,
достатъчно напомпани, а относно това дали ищецът е имал поставен колан,
третото лице –помагач-водач на катастрофиралия автомобил заявява, че няма
никакъв спомен. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Н.а е
майка на ищеца. Разбрала за катастрофата от сина си, който и се обадил по
телефона и казал, че пътуват към болницата, че него малко го боли кръста, но
приятелката му не може да стане. Към 20,30 часа го докарали в къщи и тя
видяла, че има охлузни рани по лицето, по гърба и по рамената. Изглеждал
много зле , оплаквал се от болки в кръста. Мазал се с мехлеми и не е
провеждал някаква физиотерапия, но психическите му травми били по-силни
и продължавали и досега. От инцидента синът и не се возел в кола, освен ако
не шофира баща му, не можел да спи нощем, бълнувал, станал по-затворен и
повече премислял нещата. Св.И.а познава ищеца от дълги години и заявява,
че след инцидента той бил съкрушен, не му се говорело, бил много разстроен.
Според нея той още не е преодолял травмата от станалото. Казал, че му е
много трудно, сънувал кошмари, страхувал се да се вози в кола. Според нея
той нямал тежки физически травми , но психологически не бил добре и много
3
мислел и се притеснявал за приятелката си. По делото е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице е,
че в резултат на ПТП ищецът, пътуващ в средната част на задната седалка
между други двама пътници е получил следните травматични увреждания:
оток, хематом и охлузване на челото вдясно с размер 1х3 см; оток и хематом в
областта на шията вдясно и към рамото с размер 4х30 см.; в областта на
дясното рамо-хематом с охлузване с П- образна форма 4,5х5 см.; странично
на лявата лопатка и към задната повърхност на лявото рамо и към гръдния
кош –хематом на площ 18х18 см. на места с охлузвания; от средната част на
гърба до лумбалната област- хематом на площ от 30х25 см. с множество
охлузвания по него; на дясно бедро отпред- петнисто охлузване 2х2 см.; в
областта на лява подбедрица средна трета отпред- повърхностна рана 11,5х1,5
см. с неравни ръбове; по вътрешната повърхност на палеца на левия крак-
рана 6 мм. Описаните травматични увреждания може да са получени по
време, място и начин съобщени от пострадалия и установени в хода на
наказателното производство, при което ищецът като пътник в автомобил
претърпял ПТП е получил множество травми в резултат на тъпи удари и
триещо въздействие ва твърди тъпи предмети-вътрешни части на купето на
автомобила, както и почвената повърхност около автомобила. На пострадалия
са причинени болки и страдания и затруднения в движението на снагата за
срок от 20-25 дни. Първите десет дни болките са били с висок интензитет,
дължащи се на обширните площи от натъртвания и хематоми по тялото,
главата и крайниците. След десетия ден интензитетът е намалял, като срокът
на лечение и възстановяване е между 25 до 30 дни. Пострадалият е пътувал
без поставен предпазен колан. При правилно поставен и функциониращ
предпазен колан пострадалият би получил по-малко по обем увреждания , тъй
като ролята на колана е да фиксира тялото към седалката и по този начин да
предпази от удари във вътрешните части на купето при ПТП. В случая
инерционните сили при ПТП са били в различни посоки поради
продължаване колата напред и едновременно превъртането и през таван и
тези инерционни сили са предизвикали неконтролирани удари в главата,
тялото и крайниците на пострадалия във вътрешните части на купето. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. По делото е
назначена и съдебно-автотехническа експертиза. Заключението на вещото
лице е, че автомобилът, с който е причинено пътно-транспортното
4
произшествие е оборудван фабрично с четири броя предпазни колани-
триточков инерционен за задържане на водача на предните две седалки и
двете задни седалки, а централната седалка е снабдена с двуточков колан.
Автомобилът е оборудван и с два бр. въздушни възгланици – един във волана
и един в таблото на пасажерското място. В заключението вещото лице
пояснява действието на триточковите предпазни колани – осигуряват
равномерно разпределение на енергията на движещото се тяло на гърдите,
таза и раменете за удържане на водача и пасажерите при случай на внезапно
спиране. В случай на рязко спиране има рязко движение на лентата на колана,
блокира се предпазния колан и това не позволява на водача или пътника да се
движат напред, за да предотвратят травми или по-големи наранявания. В
съдебно заседание вещото лице обяснява, че коланът на мястото, на което е
пътувал ищецът е двуточков, който фиксира тялото към седалката, без да
запазва горната му част от свободно движение и няма ограничения в
рамената. Ако коланът е бил поставен, най-вероятно той е щял да ограничи
движението в колата, но не би ограничило движението встрани на самия торс
или главата и крайниците на пътника. Коланът най-вероятно би намалил
ударите при преобръщане на автомобила. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени от
него имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на
положителен за ищеца резултат изисква пълно и главно доказване от негова
страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
виновно протИ.правно поведение на водача на застрахования автомобил през
периода на действие на застрахователната полица; настъпили вреди /
имуществени и/или неимуществени/за увреденото лице и пряката причинно-
следствена връзка между протИ.правното поведение и вредите. Следва да се
докаже и размера на претендираното обезщетение. Между страните не е
5
спорно, че автомобилът, в който е пътувал ищецът е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност “ при ответното дружество, както и че
застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на
застрахователна полица № ВГ /30/120001417554. Признава се още, че по
повод заведената от ищеца щета застрахователното дружество е изплатило
определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
размер на 610 лева. В хода на настоящото производство постановената
Присъда № 52/17.11.2021 г. по НОХД № 1789/2020 г. на ВТРС е потвърдена с
Решение № 121/21.11.2022 г. по ВНОХД № 420/22 г. на ВТОС, влязло в
законна сила на същата дата. Така на основание чл. 300 от ГПК със
задължителна сила за гражданския съд разглеждащ гражданските последици
от деянието са разрешени въпросите относно извършване на деянието,
неговата протИ.правност и вината на водача на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие. В предмета на доказване
следователно остава вида и характера на вредите, претърпени от ищеца,
причинно-следствената връзка между непозволеното увреждане и
настъпилите вредоносни последици , както и техния размер. От приобщеното
по делото заключение на вещото лице д-р Г. по изготвената съдебно-
медицинска експертиза се доказа, че ищецът В. П. Н. като пътник в
автомобила, претърпял ПТП е получил множество травми в резултат на тъпи
удари и триещо въздействие на твърди тъпи предмети-вътрешни части на
купето на автомобила, както и почвената повърхност около автомобила
.Травмите изразяващи се в хематоми и охлузвания с различна големина са по
челото, шията, дясното рамо, лявата лопатка и лявото рамо към гръдния кош,
от средната част на гърба до лумбалната област, на дясно бедро отпред, в
областта на лява подбедрица и по вътрешна повърхност на палеца на левия
крак. Тези травми според вещото лице са със срок на лечение и
възстановяване от 25-28-до 30 дни, като през първите десет дни болките са
били със значителен интензитет, като постепенно са отшумявали. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано,
кореспондиращо и със събраните гласни доказателства относно физическите
травми на ищеца. Освен тези физически увреждания в резултат на пътно-
транспортното произшествие ищецът е претърпял и психически травми. От
показанията на св.Н.а и св.И.а съдът приема за доказано, че след
произшествието ищецът не е можел да спи, сънувал е кошмари, изпитвал е
6
страх при пътуване с лек автомобил, като и досега за шофиране има доверие
само на баща си. И двете свидетелки сочат, че ищецът се е променил, не е
същия жизнерадостен и весел младеж, станал е по- умислен, по- тих, по-
затворен. И според двете той още не е преодолял психическата травма от
катастрофата. Макар ищецът да не е потърсил специализирана помощ от
психолог или психиатър съдът приема, че той е претърпял психически
страдания в резултат на преживения стрес и уплаха, който при участие в
пътно-транспортно произшествие е неминуем. е, . стават първите дни у тях,
за да помагат з Горното води до безспорния извод, че в резултат на инцидента
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както физически, така и психически. При доказан фактическия
състав на непозволеното увреждане съдът счита иска за обезщетение за
неимуществени вреди за основателен, като размерът на обезщетението следва
да се определи по справедлИ.ст съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
СправедлИ.стта не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението съгласно
указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г. Тези обстоятелства са вида,
характера и степента на увреждане, състоянието на пострадалия, вида, начина
и продължителността на провеждане на лечението, претърпените болки и
страдания, както при настъпване на увреждането, така и през целия
възстановителен процес, възможността/ невъзможността за пълно
възстановяване, възрастта на пострадалия и др. В настоящия случай ищецът е
претърпял множество телесни увреждания, изразяващи се в хематоми и
охлузвания, за които няма данни да са му причинили повече от обикновения
при такива случаи дискомфорт и съпътстващи болки. Той не е можел да спи
нормално известно време, сънувал е кошмари, все още изпитва стрес при
пътуване в автомобил, което е естествена последица от катастрофата. От
друга страна следва да се има предвид, че ищецът е млад човек, в
трудоспособна възраст, срокът на лечение и възстановяване е не повече от 30
дни и няма данни телесните увреждания да не са излекувани след посочения
възстановителен период, или да са налице промени в здравословното
състояние на ищеца. Тук следва да се обсъди направеното от ответника
възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушаване правилата на
ЗДвП относно използването на предпазен колан. Съгласно чл. 137а,ал.1 от
7
ЗДвП при пътуване в МПС водачът и пътниците задължително използват
обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани, освен в предвидените
изключения, каквито за ищеца не са били налице. Установи се от
заключенията на СМЕ и САТЕ, че ищецът е пътувал на задната седалка на
лекия автомобил, по средата между други двама пътници. Ищецът е пътувал
без поставен предпазен колан, а такъв според вещото лице инж.Р. е имало, тъй
като процесният автомобил е фабрично оборудван на това място с двуточков
обезопасителен колан. В трайната практика на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК, /Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО;
Решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 /
29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и др. / се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се
обезщетение. Необходимо е нарушението на разписаните правила да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да
е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и доказан, а не да се предполага, а доказателствената тежест да
бъде установен се носи от страната, която релевира възражението. В
конкретния случай, както вещото лице по СМЕ д-р Г., така и вещото лице по
САТЕ инж.Р. са категорични, че ако ищецът е бил с поставен предпазен
колан, то уврежданията не биха били същите по обем. При определяне на
приноса на пострадалия обаче следва да се съобрази и това, че на мястото, на
което той е седял обезопасителният колан е бил двуточков, тоест такъв, който
фиксира тялото към седалката, без да запазва горната му част от свободно
движение, тъй като няма ограничение в рамената. При установения
механизъм на пътно-транспортното произшествие, при което в резултат на
преобръщането на автомобила тялото се е движело свободно, но като се има
предвид, че дори да беше с поставения колан , травмите в областта на горната
част на тялото на ищеца нямаше да бъдат избегнати, но от друга страна
според вещите лица, нямаше да бъдат в описания обем, съдът приема, че
нарушавайки правилото на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП ищецът е допринесъл за
8
вредоносния резултат с 25%. Отчитайки всички обстоятелства относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на деянието ,
обсъдени по-горе, и като взе предвид социално-икономическите условия в
страната към датата на произшествието съдът счита, че справедливият размер
на обезщетение, който ще репарира претърпените неимуществени вреди от
ищеца е 5000 лева. При уваженото възражение за съпричиняване поради
нарушение на чл.137а , ал.1 от ЗДвП от 25% този размер следва да се
редуцира до 3750 лева и като се има предвид факта, че ищецът вече е
получил обезщетение по заведената щета от 610 лева, изплатено от ответното
застрахователно дружество извънсъдебно, следва да се уважи иска до размер
от 3140 лева, като в останалата част за разликата от 1860 лева до пълния
претендиран размер от 5000 лева иска, като неоснователен следва да се
отхвърли. Следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва. При определяне началния момент на дължимост на лихвата за
забава за конкретния казус принципно е приложима разпоредбата на чл.497,
ал.1, т.1, вр. с чл.496, ал.1 от КЗ / изтичане на 15 работни дни от предявяване
на претенцията и представяне на необходимите документи/. Тъй като ищецът
не сочи кога е завел претенцията, не представя доказателства в тази насока, не
е направил подобно искане, а от друга страна ответникът също не посочва
кога е образувана щетата, съдът няма изходни данни , въз основа на които да
определи началния момент на дължимост на законната лихва. Съгласно чл.
496,ал.1 от КЗ застрахователят трябва да се произнесе по претенцията не по-
късно от три месеца от предявяването и. Уведомлението до ищеца относно
заплатеното му обезщетение по заведената щета също няма дата, но страните
не спорят, че сумата от 610 лева е преведена по сметка на ищеца на 8.02.2021
г. Ако се приеме, че застрахователят се е произнесъл в края на
законоустановения тримесечен срок, законна лихва върху главницата следва
да се присъди, считано от 8.11.2020 г. , до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Същите
възлизат на 200 лева за заплатена държавна такса и 900 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Относно направеното от ответника възражение
за прекомерност: договорът за правна помощ е подписан от ищеца на
24.01.2023 г. , като приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
9
предвижда минимално възнаграждение от 800 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и като взе предвид, че заплатеното
възнаграждение е малко над определения минимум, съдът намира
възражението за неоснователно. Така ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 690,80 лева . На основание чл.
78,ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът е заплатил депозити за ВЛ от 550
лева и е бил представляван както от адвокат, без приложен договор за правна
помощ, така и по пълномощие от юрисконсулт. С оглед горното съдът на
основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от НПП пределя
юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лева. Така ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 204,60 лева направени по делото разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «ЗАД Далл Богг : ЖИ.т и Здраве» АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район « Изгрев», жк «Дианабад»,
бул.» Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Н. с ЕГН ********** от
с.**** сумата от 3140 / три хиляди сто и четиридесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди -болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 6.07.2020 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от 8.11.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата от
1860 / хиляда осемстотин и шестдесет/ лева до пълния претендиран размер
от 5000 /пет хиляди/ лева , ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА «ЗАД Далл Богг : ЖИ.т и Здраве» АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район « Изгрев», жк «Дианабад»,
бул.» Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Н. с ЕГН ********** от
с.**** сумата от 690,80 / шестстотин и деветдесет лева и 80 ст./ направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА В. П. Н. с ЕГН ********** от с.**** ДА ЗАПЛАТИ на «ЗАД
Далл Богг : ЖИ.т и Здраве» АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, район « Изгрев», жк «Дианабад», бул. »
10
Г.М.Димитров» № 1 сумата от 204,60 / двеста и четири лева и 60 ст./
направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника- С. М. Н..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11