Р Е Ш Е Н И Е
№ 309/17.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|||
|
|
||||
к.а.н. дело № 196 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с
чл. 208 и сл. от АПК и е образувано е по касационната жалба на „Мазилки-Шондров“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Света Петка, ул. „Белмекен“
№ 21, общ. Велинград, представлявано от Р. Р. Ш. срещу Решение № 162/25.11.2022
г., постановено по н.а.х дело № 284/2022 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 13-2200226/04.08.2022
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на касатора е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева, на основание чл. 416, ал.
5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл.
1, ал. 2 от КТ като е НАМАЛЕН размерът на наложената имуществена санкция от 1800
лева на 1500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, което само по себе си е основание за отмяна. Моли се да бъде
отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява. Постъпило
е писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт М. Ш., която изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и законосъобразно и моли
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е изменил наказателно постановление
№ 13-2200226/04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1800 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ като е НАМАЛЕН размерът на
наложената имуществена санкция от 1800 лева на 1500 лева.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 04.05.2022 г. при извършване на проверка от
служители при Дирекция "ИТ" Пазарджик, било констатирано, че в строяща
се многофамилна жилищна сграда в гр. Велинград, УПИ V-3565, кв. 476,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 55155.508.485, заварили да работят
лица облечени в работни дрехи, качени върху скелета и на покрива, без да
ползват лични предпазни средства. Намерено е лицето Х. М. Х., който заявил, че
работи за дружеството-жалбоподател на длъжност „работник“. На лицето е предоставена
за попълване декларация, в която същият собственоръчно записал, че работи във фирмата
на жалбоподателя като работник от 28.03.2022 г. с работно време - осем часа,
почивни дни – събота и неделя, трудово възнаграждение от 730 лева, за което има
сключен трудов договор. При преглед на фирмената документация е установено, че
с посоченото лице не е сключен трудов договор в писмена форма, такъв не е
предоставен и до приключване на проверката.
В резултат на това на основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал.
1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е съставен акт за установяване на административно
нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл.
416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не
е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът правилно е приел, че размерът на наложеното наказание не съответства
на извършеното нарушение. Правилно районният съд е коментирал, че в
наказателното постановление не е посочено, защо е наложена имуществена санкция
в размер различен от минималния. Посочено е, че нарушението е първо по своя
характер, както и че не са налице отежняващи обстоятелства, поради което и
правилно е изменил наказателното постановление като е намалил наложената
санкция от 1800 лева на 1500 лева.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Велинград да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед изхода
от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/25.11.2022 г., постановено по н.а.х дело №
284/2022 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
ОСЪЖДА „Мазилки-Шондров“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Света Петка, ул. „Белмекен“ № 21, общ. Велинград, представлявано
от Р. Р. Ш., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)