Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 31.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 22 юли…..……..……………………………………
през две хиляди и двадесета година…………..…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 430 по описа за 2019г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 178 по описа на БРС за 2019
година.
Ищецът в производството И.Ц.Т. твърди, че вземането между него и
ответника А.И.Ц. е основано на Запис на заповед, издадена
на 21.10.2013 г. от ответника за сумата 900,00 евро с падеж 02.04.2014
година. На датата на падежа длъжникът не е заплатил сумата, като ищецът
многократно го е канил да върне сумата, като твърди, че плащане до момента не е
извършено.
Неиздължаването на ответника дало повод на ищеца да предяви вземането
си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 25.03.2019 г.
съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 900.00 евро главница, платима ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му
изплащане, както и направените в производството разноски.
Поради подадено от ответника възражение в предоставения срок, предявява
настоящия иск с цел да установи вземането си. Моли съда, да постанови решение,
с което признае за установено вземането му по отношение на ответника в
посочените по – горе размери. Претендира
и осъждане за разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.И.Ц. чрез назначения му особен
представител взема становище за
неоснователност на предявения иск, като прави възражение за настъпила
погасителна давност.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от анализа
на които съдът приема за установено следното:
В хода на производството не са въведени твърдения за наличие на
каузална сделка между страните, обезпечена с издаване на запис на заповед. Ето
защо отношенията между тях се подчиняват единствено на менителничния ефект на
издадената ценна книга. Последната обективира едностранна абстрактна сделка, по
силата на която ответникът - издател се е задължил да заплати на ищеца сумата
от 900 евро на падежа 02.04.2014 година. Представеният по делото запис на
заповед съдържа предвидените в чл.535 ТЗ реквизити и е редовен, поради което
съдът приема, че за ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане към
ответника.
В производството от последния е въведено възражение за недължимост
поради настъпила погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.531 ТЗ, относима и към записа на заповед,
исковете срещу платеца се погасяват с три годишна давност, считано от падежа. В
конкретния случай падежът на вземането е 02.04.2014 година, а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 22.03.2019 година. При
положение, че ищецът е предприел действия за събиране на вземането си много
след предвидения в закона срок, е безпредметно по – нататъшно обсъждане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи следното :
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е действие, което
спира или прекъсва давността, доколкото не представлява изпълнителен способ по
смисъла на чл.116, б „в” ЗЗД. Погасителната давност се прекъсва с подаване на
исковата молба. Макар нормата на чл.422, ал.1 ГПК да придава обратно действие в
случаите, когато е подадено надлежно възражение в срока по чл.415, ал.2 ГПК, в конкретния
случай дори заповедното производство е инициирано след установения три годишен
срок. Всякакви извънсъдебни покани, разговори и др.под. не са действия, които
да са от категорията на способите, прекъсващи давността. Ето защо, в конкретния
случай, съдът намира, че вземането на ищеца е погасено по давност. По тази
причина предявения от него иск се явява неоснователен, а издадената заповед за
изпълнение следва да се счита невлязла в
сила.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ц.Т. с ЕГН **********,*** срещу
А.И.Ц. с ЕГН **********,*** иск за установяване на вземането, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл. гр. 178/2019 г. на БРС за сумата 900.00
евро предоставен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2013
г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019
година по ч.гр.д. № 178 по описа на БРС за 2019 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН
поради настъпила погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр. 178/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :