Решение по дело №430/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20191610100430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 31.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 22 юли…..……..…………………………………… през две хиляди и двадесета година…………..…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 430 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 178 по описа на БРС за 2019 година.

Ищецът в производството И.Ц.Т. твърди, че вземането между него и ответника А.И.Ц. е основано на Запис на заповед,  издадена  на 21.10.2013 г. от ответника за сумата 900,00 евро с падеж 02.04.2014 година. На датата на падежа длъжникът не е заплатил сумата, като ищецът многократно го е канил да върне сумата, като твърди, че плащане до момента не е извършено.

Неиздължаването на ответника дало повод на ищеца да предяви вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 25.03.2019 г. съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 900.00 евро главница, платима ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане, както и направените в производството разноски.

Поради подадено от ответника възражение в предоставения срок, предявява настоящия иск с цел да установи вземането си. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му по отношение на ответника в посочените по – горе размери.  Претендира и осъждане за разноските в заповедното и в настоящото производство.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.И.Ц. чрез назначения му особен представител  взема становище за неоснователност на предявения иск, като прави възражение за настъпила погасителна давност.

 

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от анализа на които съдът приема за установено следното:

 

В хода на производството не са въведени твърдения за наличие на каузална сделка между страните, обезпечена с издаване на запис на заповед. Ето защо отношенията между тях се подчиняват единствено на менителничния ефект на издадената ценна книга. Последната обективира едностранна абстрактна сделка, по силата на която ответникът - издател се е задължил да заплати на ищеца сумата от 900 евро на падежа 02.04.2014 година. Представеният по делото запис на заповед съдържа предвидените в чл.535 ТЗ реквизити и е редовен, поради което съдът приема, че за ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане към ответника.

В производството от последния е въведено възражение за недължимост поради настъпила погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.531 ТЗ, относима и към записа на заповед, исковете срещу платеца се погасяват с три годишна давност, считано от падежа. В конкретния случай падежът на вземането е 02.04.2014 година, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 22.03.2019 година. При положение, че ищецът е предприел действия за събиране на вземането си много след предвидения в закона срок, е безпредметно по – нататъшно обсъждане.

За пълнота на изложението следва да се отбележи следното :

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е действие, което спира или прекъсва давността, доколкото не представлява изпълнителен способ по смисъла на чл.116, б „в” ЗЗД. Погасителната давност се прекъсва с подаване на исковата молба. Макар нормата на чл.422, ал.1 ГПК да придава обратно действие в случаите, когато е подадено надлежно възражение в срока по чл.415, ал.2 ГПК, в конкретния случай дори заповедното производство е инициирано след установения три годишен срок. Всякакви извънсъдебни покани, разговори и др.под. не са действия, които да са от категорията на способите, прекъсващи давността. Ето защо, в конкретния случай, съдът намира, че вземането на ищеца е погасено по давност. По тази причина предявения от него иск се явява неоснователен, а издадената заповед за изпълнение  следва да се счита невлязла в сила.

 

По тези съображения съдът

 

 

 

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ц.Т. с ЕГН **********,*** срещу А.И.Ц. с ЕГН **********,*** иск за установяване на вземането, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. гр. 178/2019 г. на БРС  за сумата 900.00 евро предоставен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2013 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019 година по ч.гр.д. № 178 по описа на БРС за 2019 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради настъпила погасителна давност.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. 178/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :