№ 1719
гр. София, 04.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503221 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. Н.Ц., като пълномощник на Т. Г.
Н. и Г. Б. В., ищци в първоинстанционното производство и жалбоподатели
във въззивното производство.
Моли, съдът да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските, като присъди на адв. Ц. адвокатски хонорар по реда на чл.38
ал.1 от ЗАдв. в размер на сума, съставляваща, сборът на числата 1 765 лв. и
2 334,53 лв., съставляващи съотв. 50% и 54,545% от твърдяно дължимо
адвокатско вънаграждение, изчислено по Наредба №1/2004г. за оказана по
делото безплатна правна помощ на ищците, жалбоподатели в настоящото
производство, предвид частичното уважаване на жалбите и на двамата
жалбоподатели.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна не е подала писмен
отговор.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе по искането намира
следното:
Представен е от адв. Ц. списък на разноските във въззивното
производство. Молбата за допълване и изменение на решението в частта за
разноските е допустима, подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от страна
в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното по настоящото дело Решение № 493/08.04.2022год., е
отменено частично и потвърдено частично Решение № 4606/ 29.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 10315 /2018год. по описа на СГС, ГО, 3-и състав.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от ищците в
първоинстанционното производство, като жалбата на ищците е била
частично уважена в посочените по-горе, стриктно изчислени проценти от
молителите. Жалбоподателите са претендирали разноски и за двете
инстанции. Обжалваното решение е било изменено и в частта за разноските.
Ответникът в първоинстанционното производство е представил в срок
писмен отговор, оспорил е жалбата с изложени в отговора аргументи и също
е претендирал разноски.
В мотивите на решението въззивният съд е изложил мотиви относно
начина на определяне на дължимите на всяка страна разноски, вкл. и за
дължимостта на претендирания и с настоящата молба адвокатски хонорар.
С молбата не са представени други доказателства, които да водят до
промяна на вече изложените мотиви от въззивния съд.
За яснота следва да се отбележи, че размерът на дължимите на страните
разноски е изчислен от съда също стриктно и е приложен принципа на
компенсацията при формиране на вътрешно убеждение на съда по искането
за присъждане на разноски и на двете страни. Прилагането на принципа на
компенсация не е незаконосъобразно или неправилно. Константната практика
на съдилищата, в т.ч. и задължителната за настоящата инстанция практика,
не изключва при присъждане на разноски да бъде приложен пирнципа на
компенсацията, напротив прилагането на този принцип се налага като водеща
практика.
Предвид обстоятелството, че жалбите на въззивниците са уважени до
половината от обжалваемия интерес, то молбата им по чл.248 от ГПК е
неоснователна.
Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба от адв. Н.Ц., като
пълномощник на Т. Г. Н. и Г. Б. В., за изменение на Решение №
493/08.04.2022год., постановено по настоящото дело, в частта за разноските,
като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния Касационен
съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3