Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 19.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5828 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „Б.П.П.Ф.“ С.А. – Франция чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, срещу
решение от 25.02.2020 г. по гр.д. №47175/2019 г. на
Софийския районен съд, ГО, 25 състав, с което е признато за установено на
основание чл.439 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК, че А.К.Д. не дължи на жалбоподателя
сумата от 8938,26 лв. – главница по договор за кредит №01287122/30.10.2008 г., и
сумата от 1159,54 лв. – мораторна лихва за забава за периода 30.05.2011 г. -
26.10.2012 г., както и сумата от 301,95 лв. – разноски, разпоредени за плащане
със заповед за изпълнение на парично задължение от 15.11.2012 г., издадена по
ч.гр.д. №53071/2012 г. по описа на СРС, 34 състав и изпълнителен лист от
14.02.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК по
посоченото дело, за събирането на която е образувано изпълнително дело
№20178440401676 на ЧСИ Стоян Якимов, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски по делото.
В жалба се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, тъй като искът не е предявен срещу надлежен ответник -
търговският клон не е правосубектен и не притежава процесуална легитимация,
евентуално - неправилно. Счита, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение
по отношение на процесните вземания е
прекъснат давностния срок и е започнал да тече нов, който срок е 5-год. на
основание чл.117 ал.2 ЗЗД, тъй като последиците на влязлата в сила заповед за
изпълнение се приравняват на тези на влязлото в сила решение. Твърди, че
давността е прекъсната и с налагане на запори на трудово възнаграждение и върху
банкови сметки на ищеца. Поради изложеното, моли съда да обезсили първоинстанционното
решение, а при условията на евентуалност – да го отмени и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна А.К.Д. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
настоящия случай във въззивната жалба са наведени доводи за липса на пасивна
процесуална легитимация на ответника, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по допустимостта на решението.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо
поради следните съображения:
В депозираната пред СРС искова молба от
14.08.2019 г. ищецът А.К.Д. е
предявил срещу ответника „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за парични вземания, установени
с изпълнителен лист от 14.02.2013 г., издаден по гр.д. №53071/2012 г. по описа
на СРС, 34 състав, тъй като вземанията са погасени по давност.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е депозиран такъв от „Б.П.П.Ф.“
С.А., Франция, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, в който се оспорва предявения
иск.
Не
съществува спор в правната теория и последователната съдебна практика, че
клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качеството на
юридическо лице. Поради това и клонът на търговско дружество, независимо от
правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в процеса,
тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация. Като част от
търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество,
клонът несъмнено не може нито да предявява самостоятелно искови претенции от
свое име, нито да отговаря по предявени срещу него искове. Обстоятелството, че
с разпоредбата на чл.20 ТЗ е
създадена процесуална възможност, възпроизведена и в процесуалните правила за
местна подсъдност – чл.108 ал.1 пр.2 ГПК,
при спорове, произтичащи от преки отношения с клон исковете да могат да се предявяват и по седалището на
клона, не означава, че той може
да бъде носител на права и задължения и да бъде страна в гражданския процес,
тъй като по изрично разпореждане на закона и в сочената хипотеза се предявят от
и срещу търговеца - ЮЛ. Чрез регистриране на клон по чл.17а ТЗ чуждестранните юридически
лица осъществяват дейност и на територията на страната ни, което предопределя
възможността исковете да се предявяват срещу тях на територията на Република
България /в този смисъл е постановено определение №547/22.08.2013 г. на ВКС по
ч.т.д. №1355/2013 г. на II ТО/.
Съобразно задължителната практика на ВКС - т.5
ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция е предявена от или
срещу неперсонифициран правен субект - поделение или клон търговец, този порок във връзка с конституиране на
страните е поправима нередовност на исковата молба, поради което съдът е длъжен
да укаже и да даде срок за отстраняването му, в съгласие със служебно вмененото
му от процесуалния закон задължение във всяко положение на делото да следи за
процесуалната легитимация на страните.
Постановеното срещу такова лице
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото се връща на
първоинстанционния съд, за да бъде конституиран надлежният ответник. Тази нередовност на исковата молба, съобразно т.5 от ТР
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде отстранена от въззивния съд и в
случай, че въззивният съд разгледа делото по същество, неговото решение би било
недопустимо.
Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилено
на основание чл.270 ал.3 ГПК и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд
за ново разглеждане от друг състав, като исковата молба следва да бъде оставена
без движение на основание чл.129 ал.2 вр. чл.127 ал.1 т.2 ГПК с указания към
ищеца да съобрази разрешенията на цитираното ТР №1/2013 г. на ОСГК на ВКС за
насочване на предявения от него иск срещу надлежния ответник.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло
решение №51459 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д. №47175/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 25 състав.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.