Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. П. В., подадена чрез пълномощника й адвокат Д. К. Н., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.5, срещу Решение №83 от 22.04.2024 г., постановено по АНД №190/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Намира за неправилен извода на съда, че при съставяне на АУАН и НП не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените. Твърди, че собствеността на МПС се установявала чрез свидетелството за регистрация на МПС, каквото по делото не било представено. В тежест на наказващия орган било да докаже чия е собствеността на МПС в случаите, когато актът се съставя в отсъствие на нарушителя. В приложената справка по делото се установявало, че собственик на процесния автомобил е юридическото лице ОТП Лизинг ЕООД клон Пловдив. Въззивният съд бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.107, ал.5 от НПК да извърши внимателна проверка на събраните доказателства, както гласни, така и писмени, приемайки че Т. П. В. като ползвател следвало да отговаря за нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Незаконосъобразно съдът се бил мотивирал с приложението на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за да обоснове административнонаказателната отговорност на жалбоподателката като ползвател на процесното МПС. Твърди се, че цитираните решения са неотносими към конкретния случай, тъй като описаните в тях нарушения били свързани с управлението на МПС, за които намирала приложение посочената разпоредба, особено когато били собственост на юридическо лице, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП. Съдът бил допуснал съществено нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДвП в редакцията му към датата на установяване на нарушението – 04.11.2022 г. Субект на административното нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП в този случай бил единствено собственикът на неправилно паркираното МПС, който в случая бил различен от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Сочи се, че обжалваното Наказателно постановление ангажирало административнонаказателната отговорност на Т. В. като собственик на процесното МПС, а въззивният съд нямал правомощия да тълкува волята на наказващия орган и още повече да разширява приложението на субектите на административното нарушение, за което е издадено Наказателното постановление. Това бил сторил законодателят с изменението на чл.185, ал.3 от ЗДвП, влязло в сила на 01.08.2023 г. Твърди се, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила бил приел, че няма нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, пренасяйки порочното описание на административното нарушение от Наказателното постановление в съдебния акт. В описанието на административното нарушение не били изложени конкретните обстоятелства, описващи съставомерното поведение на привлеченото към отговорност лице и липсвали твърдения за всички факти, включени като обективни признаци на административното нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, който забранявал паркирането „на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях“. Изложените пороци представлявали основание за отмяна на оспореното решение.

Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че касационната жалба е основателна по изложените в същата доводи и обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил като правилно, обосновано и законосъобразно оспорваното пред него Наказателно постановление №22-1253-002432/19.04.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което на Т. П. В. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

За да достигне до този краен резултат, районният съд е приел за безспорно установено, че лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег.№[рег. номер] на 04.11.2022 г. около 12,35 часа е бил установен от контролните органи паркиран в зоната на кръстовището на [улица]с [улица]в [населено място], като в автомобила нямало водач, нито пътници. По регистрационния номер на автомобила контролните органи установили чия собственост е същия и кой е ползвателя, съставили Фиш за глоба срещу Т. П. В. и въз основа на постъпило от нея Възражение, на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН бил съставен АУАН №082729/29.12.2022 г., в отсъствие на нарушителя Т. П. В.. За доказано от представената справка за собственост съдът е приел, че автомобилът е собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД – клон Пловдив, и при регистрацията му на основание чл.4, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. е посочена Т. П. В..

Въззивният съд е преценил, че в АУАН и НП по достатъчно описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението, обстоятелството по неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя, като не е установил неточности при описване мястото на извършване на нарушението. Констатирал е, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения. За да приеме, че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност в случая, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП и е изложил съображения, че доколкото ползвателят на автомобила бил изрично посочено от собственика още при регистрацията на МПС, то е законосъобразно да се ангажира именно отговорността на ползвателя.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно, като постановено при правилно установена фактическа обстановка, но направени правни изводи, несъответстващи на установеното по делото, и при неправилно приложение на материалния закон.

Според посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, а приложената санкционна норма на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда да се наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че в АУАН и НП мястото на извършване на административното нарушение е посочено достатъчно ясно и конкретно с вписването, че лекият автомобил с рег.№[рег. номер] е бил установен от контролните органи паркиран в зоната на кръстовището на [улица]с [улица]в [населено място].

Не се споделя извода на районния съд за коректно установяване на субекта на административното нарушение, предвид спецификата на случая, в който на мястото на паркиране не е бил установен водачът на неправилно паркираното МПС.

Въпреки, че по делото не са били представени посочения в Наказателното постановление като съставен Фиш серия Р №0052756 от 04.11.2022 г. и Възражение №272000-24501/17.11.2022 г., няма спор, че такъв Фиш е бил съставен след поставено на предното панорамно стъкло на лекия автомобил, установен паркиран – без водач и пътници в него, в зоната на кръстовище, на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП, както и относно обстоятелството, че този фиш е бил съставен на Т. П. В., която е депозирала възражението срещу него.

В случая безспорно се установява от допълнително събраните по АНД №190/2024 г. писмени доказателства, че Т. П. В. не е собственик на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег.№[рег. номер], а е вписана като негов ползвател. Посочването в АУАН бл.№082729 от 29.12.2022 г., както и в издаденото въз основа на същия Наказателно постановление – че Т. П. В. е собственик на автомобила, не отговаря на действителното фактическо положение, което води до незаконосъобразност на санкционния акт.

Разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДвП, допускаща Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство да се издаде и в отсъствие на нарушителя, в изр.второ, предвиждащо, че в този случай фишът се издава на собственика, а когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, на ползвателя на моторното превозно средство, е приета с доп.ДВ бр.66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., и не е била приложима към процесното нарушение, извършено на 04.11.2022 г. Към датата на нарушението е била в сила редакцията на чл.186, изм.ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Според същата (ал.1) за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение; (ал.2) на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт; (ал.3) Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.

Издаването в отсъствие на нарушителя на Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство на лице, различно от собственика на МПС, не е било допустимо от нормативната уредба, поради което издаването и връчването на Фиш серия Р №0052756 от 04.11.2022 г. на Т. П. В. опорочава съществено процедурата по издаването на АУАН бл.№082729 от 29.12.2022 г. въз основа на подаденото от същата Възражение. Отделно от това, в представената по делото административно-наказателна преписка липсват доказателствата, удостоверяващи уведомяването на Т. П. В. да се яви за съставяне на АУАН, който е бил съставен в нейно отсъствие.

Необосновано въззивният съд е преценявал хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като е приел, че към момента на издаване на Наказателното постановление е допустимо на самостоятелно основание ползвателят на МПС да отговаря за извършеното с него нарушение, вместо собственика, или посоченото от последния лице, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство.

Като е приел за доказано извършването на административното нарушение от субективна страна и не е отменил наказателното постановление, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение. Последното следва да бъде отменено, като се отмени изцяло и потвърденото с него Наказателно постановление.

При този изход на спора, основателна с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.226, ал.3 от АПК, е своевременно заявената претенция на касатора за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от ответника, в размер на по 400 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат, поотделно по Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2023 г. за производството пред районния съд по АНД №535/2023 г.; по Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024 г. за производството пред касационната инстанция по КАНД №1185/2023 г.; по Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2024 г. за производството пред районния съд по АНД №190/2024 г. и по Договор за правна защита и съдействие от 02.07.2024 г. за производството пред настоящата касационна инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №83 от 22.04.2024 г., постановено по АНД №190/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-002432 от 19.04.2023 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Т. П. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, разноски по делото в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.

Решението е окончателно.