№ 17140
гр. София, 20.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110119692 по описа за 2023 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на Д. Й. Г. съществува вземане от
„Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 278.17 лева, представляваща обезщетение за
причинени на ищцата имуществени вреди в резултат от инициирано от ответника
материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 443/2022
г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 30.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението, за
което парично притезание по ч. гр. дело № 28307/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцата твърди, че с решение от 08.05.2018г., постановено по гр. дело № 72538/2017г.
по описа на СРС, 120 състав, била осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 54.00 лева- разноски по делото, която заплатила на 30.10.2019г., за което с нарочна
молба до съда от 05.11.2019г. представила доказателства по делото, по което решението
било постановено. Въпреки това през 2020г. представител на „Топлофикация София“ ЕАД
поискал в полза на дружеството да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 54.00 лева,
което искане било уважено от СРС, 120 състав. Въз основа на изпълнителния лист по молба
на кредитора по него срещу ищцата Д. Й. Г. било образувано изпълнително дело № 443/2022
г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, в хода на което била събрана както сумата по
изпълнителния лист, така и сумата от 278.17 лева- такси и разноски по изпълнението. С
оглед на това ищцата поддържа, че като подали молби за издаване на изпълнителен лист и
за образуване въз основа на него на изпълнително производство, служителите на ответното
дружество действали виновно и противоправно, като с това й причинили имуществени
вреди на стойност, равна на стойността на събраните по изпълнителното дело такси и
разноски в общ размер на 278.17 лева, отговорността за обезщетяването на които носел
ответникът в качеството му на техен работодател. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва като недопустим иск с правно основание чл. 59 ЗЗД,
поддържайки, че ищцата, в случай че счита, че не дължи сумата по издадения от СРС, 120
състав, изпълнителен лист, следвало да предяви иск по чл. 439 ГПК, а по отношение на
събраните в хода на изпълнителното дело разноски- да се ползва от реда по чл. 435, ал. 2, т.
7 ГПК, което не сторила. Поради това ответникът счита производството по настоящото дело
за недопустимо и заявява в тази връзка искане за прекратяването му. В условията на
евентуалност счита иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователен поради
1
недоказаност да се е обогатил, а и доколкото сумата от 54.00 лева постъпила в правната му
сфера в резултат от извършена от съда преценка за съществуващо в негова полза право на
принудително изпълнение. Твърди, че узнал за извършеното от ищцата плащане едва с
образуване на настоящото производство, като преди това ищцата не го уведомила за
плащането, респ. не му представила платежното нареждане, което не сторила и в хода на
образуваното изпълнително производство. Наред с това, поддържа, че като зявили искане за
издаване на изпълнителен лист и за образуване на изпълнително дело срещу ищцата,
служителите му действали законосъобразно, тъй като молбата за издаване на такъв била
уважена след преценка от съда за наличие на предпоставките за това, а и доколкото ищцата
не го уведомила своевременно за извършеното от нея плащане. Наред с това, поддържа
недоказаност реалното извършване на разходите, чието възстановяване се претендира в
настоящия процес. Претендира разноски.
На първо място за прецизност следва да се изясни, че съобразно изричните и
недвусмислени твърдения на ищцата в исковата молба, а преди това и в подаденото от
нейно име заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, в случая
не е предявявана претенция за връщане на повторно събраната в хода на изпълнителното
дело сума от 54.00 лева, респ. претецния за неоснователно обогатяване, поради което
ирелевантни се явяват доводите и възраженията на ответника, касаещи допустимостта и
основателността на такава претенция. В исковата молба са изложени твърдения за допуснато
от служители на ответника противоправно поведение, довело до претърпени от ищцата
имуществени вреди, чието обезщетяване се претендира, което обосновава квалифициране на
претенцията като такава по чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Последната, противно на поддържаното от
ответника, съдът намира за допустима, доколкото в случая се касае за твърдяна материална
незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, а не за процесуална такава,
в който случай защитата на длъжника се осъществява по реда на чл. 435 ГПК. По
изложените съображения искането за прекратяване на настоящото производство следва да
бъде оставено без уважение.
По така предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да установи: 1/ правоотношение по
възлагане на работа; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, която
съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага оборимо/; 3/ вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.)
Съобразно конкретните твърдения на ищцата в исковата молба същата следва да
установи пълно и главно заплащането от нея в полза на ответника на сумата от 54.00 лева,
присъдена в полза на последния с решение от 08.05.2018г., постановено по гр. дело №
72538/2017г. по описа на СРС, 120 състав; депозирането от името на ответника от негови
представители/служители на молби за издаване на изпълнителен лист и за образуване на
изпълнително дело за събиране на вече заплатената сума; събиране в хода на
принудителното изпълнение на сочената като такси и разноски сума в общ размер на 278.17
лева.
При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да
докаже, че е заплатил сумата, предмет на иска, за което не се сочат доказателства, но и не се
излагат твърдения.
Представените от ищцата документи следва да бъдат допуснати като писмени
2
доказателства по делото, като на същата следва да бъдат дадени указания съобразно нормата
на чл. 183, ал. 1, изр. първо ГПК.
Съобразно искането на ищцата от СРС, 120 състав, следва да се изискат заверени
преписи от постановеното по гр. дело № 72538/2017г. решение с отбелязване за влизането
му в сила, в случай че това е така, както и от молба с вх. № 5182760/05.11.2019г. и
приложенията към нея, приложени по същото дело.
На ищцата следва да бъде издадено исканото съдебно удостоверение по представения
от нея с исковата молба проект за такова- л. 12 от делото.
Съобразно искането на ответника от ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, следва да бъдат
изискани заверени преписи от всички документи, приложени по образуваното пред нея
изпълнително дело № 443/2022 г.
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 28307/2022г. по описа на СРС, 54
състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по делото.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищцата с исковата молба документи, като й УКАЗВА в срок до първото по делото открито
съдебно заседание тя или неин процесуален представител да завери представените с
исковата молба копия съобразно нормата на чл. 183, ал. 1, изр. първо ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРС, 120 състав, заверени преписи от постановеното по гр. дело
№ 72538/2017г. решение с отбелязване за влизането му в сила, в случай че това е така, както
и от молба с вх. № 5182760/05.11.2019г. и приложенията към нея, приложени по същото.
На ищцата ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение по представения от нея с
исковата молба проект за такова- л. 12 от делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, заверени преписи от всички
документи, приложени по образуваното пред нея изпълнително дело № 443/2022 г., които да
бъдат представени по настоящото дело в едноседмичен срок от получаване на съобщението
от адресата.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 28307/2022г. по описа на СРС, 54 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2024г. от
09:20 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4