Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .............../..................…, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5851 по описа за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Акаунт Офис“ ДЗЗД Булстат *********,
със седалище гр.Варна и адрес на управление ул. „Г.Живков“ №22, ет.1, ап.4,
подадена чрез управителя Йорданка Костова Кръстева, против НП №
03-010998/09.10.2019год. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда
Варна, с което на въззивното дружество е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 150лв. на основание чл. 415в от КТ за
нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.3
от КТ.
В жалбата си въззивникът сочи,
че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено е при допуснати
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон (развива
доводи за маловажност на нарушението) и моли съда да го отмени. Алтернативно
отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния
предвиден в закона.
В съдебно производство процес.
представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като отделно от това сочи,
че неправилно била ангажирана отговорността ДЗЗД-то. Алтернативно моли
санкцията да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено. Сочи, че нарушението е безспорно доказано, а след изменението
на КТ дружествата по ЗЗД са субекти на адм. нарушения по КТ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
02.08.2016г. между "Акаунт Офис" ДЗЗД и св. Д.С. бил сключен трудов
договор с 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя. Съгласно ТД св. Д.
Жекова (бивша С.) приемала да изпълнява длъжността "отчетник,
счетоводство" при основно трудово възнаграждение в размер на 420лв., което
да бъде изплащано до 30-то число на месеца, следващ месеца на изработването.
През
месец юни 2019г. св. Д. Жекова ползвала платен годишен отпуск. За същия месец
въззивното дружество и начислило възнаграждение в размер на 439.76лв., което
обаче не и било изплатено в уговорения в ТД срок – до 30.07.2019год.
През
месец септември 2019год. св. Жекова подала сигнал в Д „ИТ“ Варна за неизплатени
заплати.
Във
връзка със сигнала на 12.09.2019г. служители на Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна в това число и св. С.И. (инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда" – Варна), извършили проверка в офиса на
"Акаунт Офис" ДЗЗД досежно спазване на трудовото законодателство, а
след това и документална такава.
По
време на документалната проверка, която се състояла на 17.09.2019г. от страна
на въззивника били представени разчетно-платежни
ведомости, в това число и за месец юни 2019г. От ведомостта за месец юни
2019год. се установило, че в същата липсва подпис на Д.С.. Упълномощеното лице,
присъствало на документалната проверка, потвърдило че възнаграждението на св. С.
за месец юни не е било изплатено. Същото не е изплатено и до приключване на
проверката.
На
30.09.2019 г. св. И. съставила срещу дружеството АУАН бл. № 010998 в който
посочила ,че същото е нарушило разпоредбата на чл.128,
т.2 от КТ, вр. чл.270,
ал.3 КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от
управителката на дружеството лице. Представителят на дружеството подписал АУАН
като вписал и възражения срещу него – вписал че преди да подаде жалбата С. била
канена да се яви да получи заплатата си, както и че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН.
На
09.10.2019г., въз основа на АУАН, директорът на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.3 от КТ
както и че нарушението е маловажно и на основание чл. 415в от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 150лв.
Като
свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани С.И. и М.Д. – и двете
служителки на Д „ИТ“ Варна, които в показанията си пред съда възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка на въззивника с нужната конкретика.
Като
свидетел показания е дала и Д. Жекова. Същата потвърждава, че през месец юни
2019год. е ползвала платен годишен отпуск както и че заплатата и да този месец
не е била изплатена в уговорения срок въпреки, че многократно била провеждала
разговори с работодателя си по този въпрос. Сочи, че тъй като не и били заплати
заплатите за няколко месеца в това число и месец юни през месец септември
подала жалба в инспекцията по труда след което получила възнаграждението си.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени протокол за извършена проверка №
ПР1929933/26.09.2019год., разчетно-платежна ведомост
за месец юни 2019год., ТД № 11/02.08.2016год. сключен между „Акаунт Офис“ ДЗЗД
и Д.П.С., отчетна форма за явяване на работа за месец юни 2019год.,
идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК ,заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети още обяснение по
чл. 402 от КТ от М. Кръстева Кръстева – Стоянова от
17.09.2019г.; обяснение от Маргарита Михайлова Михайлова
от 02.08.2019г.; извлечение от Вайбър, съдържащо
електронни съобщения от 08. 08, без посочена година; покана за изплащане на
трудово възнаграждение от "Акаунт офис" ДЗЗД до Д.П. Жекова; покана
за посещаване на офиса за разписване на документи; системни бонове издадени от
"Български пощи", товарителници известия за доставяне, молба от Д.П.С.
за назначаване на работа в „Акаунт офис“ ДЗЗД, платежни ведомости за месеците
май, юни и юли 2019год., пълномощно изходящо от Йорданка Костова Кръстева и
Добромир Маринов Димитров като управители на „Акаунт Офис“ ДЗЗД към няколко
лица в това число М. Кръстева Кръстева – Стоянова.
Показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели съдът кредитира изцяло
като последователни логични и взаимнодопълващи се от една страна и от друга кореспондиращи
изцяло със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на
свидетелките И. и Д. се установява при извършената проверка на въззивното
дружество се е установило, че през месец юни 2019г. дружество е начислило
възнаграждение на работника Д.П.С., но същото не е заплатено до 30.07.2019г.
показанията на тези свидетелки са в пълен унисон с показанията на св. С., както
и с представените от дружеството разчетно-платежна
ведомост за месец юни, присъствена форма за този месец, както и с обясненията
дадени от М. Кръстева по реда на чл. 402 от КТ.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл.
416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на свидетелите И., Д. и Жекова (бивша С.), както
и писмените доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които
са непротиворечиви, взаимнодопълващи и преценени поотделно и в тяхната
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, поради което е процес. допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. Действително фактическите обстановки изложени
в двата коментирани по-горе документа са твърде лаконични, но съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано
позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в
това, че не е изплатил уговореното и начислено в платежна ведомост за м. юни
2019г. трудово възнаграждение за отработеното време на Д.П.С..
Допуснати съществени
нарушения на процес. правила водещи до нарушаване правото на защита съдът не
констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно без
всякаква конкретика, възражение в тази насока.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият
орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в уговорените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От анализа на
посочената норма се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение
в установения срок.
В конкретният
случай, видно от приложения към преписката Трудов договор №
11/02.08.2016г. в същия е било уговорено работодателя да изплаща трудовите
възнаграждения на посочения в АУАН и наказателното постановление работник – Д.С.
в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца на изработването, т.е. следващ
месеца през който е положен трудът.
В случая
повдигнатото обвинение е за неизплащане в срок на заплатата за месец юни
2019год. като по делото няма спор, че същата е била начислена, но не е била
изплатена в уговорения в ТД срок – в случая до 30.07.2019год. В подкрепа на
горното са и всички събрани по делото доказателства в това число показанията на
св. Д. Жекова (бивша С.), обясненията дадени по реда на чл. 402 от КТ от
Мариана Кръстева – Стоянова, поканите изпращани до работничката през месец
септември. Впрочем факта, че заплатата за месец юни 2019год. не е била
заплатена до 30.07.2019год. не се оспорва и от въззивника във въззивната
жалбата. И след като заплатата на работника посочен в НП не е била изплатена в
уговорения срок, то е налице неизпълнение на законово вмененото задължение и
съставът на чл. 128, т.2 от КТ е осъществен. Доколкото въззивникът е следвало
да изплати заплатата на работника най-късно до 30.07.2019год. то правилно
актосъставителя и АНО са определили и датата на нарушението –
31.07.2019год.
Безспорно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
въззивникът е изплатил заплатата на работника с известно закъснение.
Фактът на последващо плащане на дължимото трудово
възнаграждение обаче не може да се разглежда като правомерно поведение на
дружеството, което да доведе до отпадане на административнонаказателната му
отговорност в частност да определи случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН още повече, че в случая възнаграждението е било платено след намесата на
контролните органи. Обществената опасност на извършеното не е по-ниска в
сравнение с останалите случаи на подобни нарушения. Напротив нарушението е
типично.
В контекста на
изложеното по-горе съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
Що
се касае до изложените в жалбата твърдения че въззивницата била канене в срока
по КТ да се яви да си получи заплатата за съответния месец, но тя не отишла те
не се подкрепят от доказателствата по делото. Действително видно от
представените от въззивника писмени доказателства – два броя покани, системни
бонове и обратни разписки работничката действително е била канена да се яви да
си получи заплатите, но това е станало след подаване на сигнала от нейна страна
и проверката от ИТ. Поканите са от 08.09.2019год. и от 30.09.2019год. като
видно от обратните разписки те не са достигнали до адресата. Пратките са били
върнати с отбелязване, че не са били потърсени. Що се касае до приложеното
извлечение от Вайбър то само по себе си не установява
наличието на покана до Д. Жекова да се яви и да с получи заплатата , още повече
че самата Жекова в съдебно заседание отрича да е получава по Вайбър съобщение с подобно съдържание. По-важното обаче е
друго, че видно от извлечението кореспонденцията по Вайбър
е била провеждана на 08.08.2019год., която дата е
след изтичане на уговорения с ТД срок за заплащане на заплатата.
Изложените
в жалбата собствени изводи на жалбоподателя както зададените риторични въпроси
съдът изобщо не намира за нужно да обсъжда доколкото те са неотносими
към законосъобразността на НП в частност към съставомерността
на нарушението за което е ангажирана адм.
наказателната отговорност.
Правилно
е бил определен от актосъставителя и АНО и субекта на адм.
наказателна отговорност в случая – „Акаунт офис“ ДЗЗД доколкото няма спор, че
това дружество е работодател на лицето описано в НП от една страна, а от друга
съгласно разпоредбата на чл.
412а, т.2 КТ за нарушения на трудовото законодателство на дружествата,
създадени по реда на ЗЗД, се налагат имуществени санкции. Законодателят по
изключение е предвидил специална правосубектност на
дружествата по ЗЗД, която възниква по силата на закона и само за целите
предвидени в същия – налагане на имуществена санкция при извършване на
нарушение на трудовото законодателство. Налице е специална правосубектност, която
очертава и наличието на годен субект на административно-наказателна отговорност
в лицето на санкционираното дружество – „Акаунт офис“ ДЗЗД. В контекста на
изложеното по-горе съдът не споделя възражението на защитата изложено във
фазата по същество за неправилно определяне на субекта на нарушението.
В случая АНО е дал правилна квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразно с оглед събраните по делото
доказателства за заплащане на трудовото възнаграждение на работничката
непосредствено след констатиране на нарушението и липсата на такива
доказателства сочещи на произтекли в резултат на нарушението вредни
последици за работничката е приел, че нарушението е маловажно и е приложил
санкционната разпоредба на чл. 415в от КТ.
В
случая АНО е наложил на въззивното дружество адм.
наказание имуществената санкция в размер на над минималния към средния,
предвиден от законодателя, а именно 150лв.
Като
отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното
наказание от една страна и от друга, това че нарушението е първо за въззивника
с оглед липсата на доказателства за това въззивникът да бил санкциониран в
предходен момент за нарушение на трудовото законодателство, съдът прецени че
така наложното на въззивника наказание имуществена санкция в размер на 150лв.
се явява прекомерно. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален
размер би постигнало целите на адм. наказания
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН и би имало нужния
превантивен ефект спрямо конкретния нарушител, поради което и прецени, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена
санкция от 150лв. на 100лв.
С
оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо,
но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона.
Предвид изхода на делото, в
частност на това, че жалбата е уважена по направеното алтернативно искане за
намаляване размера на наказанието до минималния предвиден в закона размер,
съдът счете, че искането на процес. представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от КТ Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010998 от 09.10.2019год. на и.д. директор на „ИТ” Варна, с което на „Акаунт
офис“ ДЗЗД Булстат *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.
„Г.Живков“ №22, ет.1, ап.4 е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 150лв. на
основание чл. 415в, ал.1 от КТ като намалява размера на наложеното наказание на
100лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес.
представител на въззиваемата страна Дирекция „ИТ” Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: