№2164
гр. Перник, 17.01.2020г.
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Ш-ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01905 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу И.Д.Л., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 545,84 лева, представляваща стойнбст на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 44,70 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07239/2018г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда - етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Същия оспорва и представеното от ищеца извлечение от сметка, като твърди, че по делото не е налице действителен счетоводен документ, отразяващ истинността на претендираните суми.
В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът, чрез назначения му особен представител, пледира за постановяване на съдебно решение, с което предявените искови претенции от страна на ищеца да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5258 от 23.10.2018г. по ч. гр. д. № 07239 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 4221ТЖ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топло преносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех lege, -по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко- продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. В тази връзка, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 15.11.2019г.
По делото, обаче, от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, които да установяват, че ответникът притежава правото
на собственост върху процесния имот или по отношение на него да е учредено
вещно право на ползване. Видно от представените от ищеца и приети от съда като
доказателства писмени доказателства - заверени копия на Заповед №
360/08.03.2005г. на Кмета на Община Перник и молба за откриване на партида за
жилищни нужди, подадена от ответника е, че с посочената заповед ответника е бил
настанен в процесното жилище, но за срок от 3 години. Представената молба за
откриване
на партида за жилищни нужди, също е относима към този период, предвид
уважаването й с дата 26.09.2005г. Тъй като от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, които да сочат, че ответникът е продължил да ползва жилището и
след изтичане на фиксирания тригодишен срок, както и по време на исковия
период, съдът намира, че същия не е доказал, че ответникът И.Д.Л. е собственик
или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесиия период.
Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка за уважаване на
исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между страните, води до
липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно основателността на
исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът* се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че разноските следва да останат така, както са.направени от страните.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу И.Д.Л., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 545,84 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 44,70 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09:07-2017г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за'които суми по ч. гр. дело № 07239/2018г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 0723 9/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: