№ 19160
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110105917 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. И. срещу Сдружение „Б.
Т. С.“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание 344, ал.
1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на
длъжност Експерт „Административен секретар и човешки ресурски“ съгласно
последно изменение на трудовия договор от 05.10.2021 г. Сочи, че на 05.12.2022 г. е
връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ, като на същия ден е връчена при отказ Заповед № 272/05.12.2022 г., съгласно
която, считано от 06.12.2022 г. трудовото ѝ правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че уволнението ѝ е незаконно на следните основания:
в заповедта не е посочено на кое от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено
трудовото правоотношение – дали поради закриване на част от предприятието, или
съкращаване на щата; в случай, че се приеме основанието за прекратяване да е
съкращаване на щата – че същото не е реално. Твърди, че не е изплатено
възнаграждение в размер на 100 лв., дължимо по Заповед № 270/05.12.2022 г. на
изпълнителния секретар за водене и изготвяне на 2 протокола от заседания на
управителния съвет. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно и да отмени уволнението на ищцата, да възстанови ищцата на заеманата до
уволнението длъжност, и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 8720,29
лв., представляващ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода от 06.12.2022 г. до 06.06.2023 г., формирана
като сбор от сумите 8293,78 лв. за периода от 06.12.2022 г. до 26.03.2023 г. и за периода
от 24.04.2023 г. до 06.06.2023 г., и сумата от 426,51 лв., за периода от 27.03.2023 г. до
24.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане
(съгласно допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска в съдебно
заседание от 26.09.2023 г.), както и осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за сумата от 100 лв., представляваща допълнително възнаграждение, претендирано
като дължимо въз основа на Заповед № 270/05.12.2022 г. за водене и изготвяне на 2
протокола от заседания на управителния съвет.
1
В депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.
Поддържа, че на 11.01.2023 г. на заседание на управителния съвет е приета нова
структура и щат на БТС, в която не е предвидена длъжност като заеманата от ищцата
до уволнението. Твърди още, че изпълнителният секретар не е компетентен да
определя трудовото възнаграждение, включително допълнителни такива. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени
следните обстоятелства: страните по делото са били в безсрочно трудово
правоотношение, по което ищцата е заемала длъжност Експерт „Административен
секретар и човешки ресурси“, както и че същото е прекратено със Заповед №
272/05.12.2022 г. на председателя на БТС, съгласно която трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 06.12.2022 г. Последната е връчена на
ищцата при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели.
По делото са представени допълнителни споразумения към трудов договор №
ЛС 2/19.10.2017 г., последното от които от 05.10.2021 г. /л. 23 – 27/, с които се
определя месечното възнаграждение на ищцата, както и длъжностна характеристика за
заеманата от нея преди уволнението длъжност „административен секретар и човешки
ресурси“ /л. 28-29/. Съгласно същата основните задължения за длъжността са да
получава постъпваща кореспонденция, да контролира срокове на изпълнение на
материалите, определени от председателя/изпълнителния секретар, да осъществява
организация по подготовка на заседания и съвещания на Управителния съвет, да
предава и получава информация по премо-предавателните устройства, да организира
телефонни разговори, да приема е предава документи за подпис от
председателя/изпълнителния секретар, да осигурява повикването на работници и
служители при председателя/изпълнителния секретар и прием на външни посетители,
да пише на компютър или организира отпечатването и размножаването на материали,
води картотека, осигурява снабдяването на кабинета с канцеларски и други материали
и др.
Приложена е по делото Заповед № 270/05.12.2022 г. на изпълнителния секретар
на БТС, съгласно която наредено изплащане на ищцата А. М. И. – административен
секретар в БТС, сумата от 100 лв. във връзка с организационно техническо
обслужване, обработка на документи и изготвяне на протоколи от заседания на
Инспектората и на Управителния съвет на БТС 51-36 от 22.11.2022 г. – общо 2
протокола (л. 32).
От приложен по делото Протокол № 51-23 от заседание на Управителния съвет
на сдружение „Б. Т. С.“, проведено на 11.11.2021 г. се установява, че по т. 6 от дневния
ред е прието решение за приемане на „предложената“ управленска структура към дата
11.11.2021 г. /общо 15 щата/. От обективираните в протокола изявления не става ясно
какво е предложеното щатно разписание. По делото не се спори обаче, че същото е
включвало длъжността, от която е уволнена ищцата с оспорената в настоящото
производство заповед – „административен секретар“. Не става ясно обаче и дали
щатното разписание включва една щатна бройка за тази длъжност или повече такива,
както и какви са другите длъжности, респективно възложените на същите трудови
функции.
На следващо място, по делото е представен Протокол № 51-30 от заседание на
2
управителния съвет на сдружение „Б. Т. С.“, проведено на 03.06.2022 г. (л. 33 - 42) със
следния обявен дневен ред: 1. Отчет на Председателя и Изпълнителния секретар за
изминалия период; 2. Финансов отчет на БТС до 30.04.2022 г.; 3. Отчет по
юридическите дела на БТС до 01.06.2022 г.; 4. Приемане на правилник за работа на УС
на БТС; 5. Разглеждане предложение за административна структура на БТС до края на
м. октомври 2022 г.; 6. Даване мандат на Председателя на БТС за преговори и отдаване
на обекти на БТС с потенциални кандидат-наематели; 7. Даване на мандат на
Председателя на БТС за преговори с Yettel – България; 8. Приемане на предложения,
свързани с промени в Закона за физическото възпитание и спорт; 9. Определяне на
дата, съгласно решение на ОС на БТС, проведено на 16.04.2022 г. до средата на м.
октомври да се свика провеждане на извънреден конгрес на БТС при следния дневен
ред: „1/ Промяна на устава или приемане на нов устав; 2/ Ревизия на дейността на
предишното ръководство; 3/ Освобождаване на старите ръководни органи от УС и
Инспектората /без Председател/; 4. Избор на нови ръководни органи, УС и
Инспекторат“, както и последна точка от дневния ред - 10. Разни – утвърждаване на
списък на награди във връзка с правилника за духовно стимулиране, разглеждане
заявлението на ТД „Устремени“ – Асеновград за прекратяване членството в БТС,
допълване на лицензията на ЦПО с нови професии и специалности.
Видно от съдържанието на протокола и описания в него дневен ред, относима
към приемане на промяна в щатното разписание би могла да бъде точка 5. Разглеждане
предложение за административна структура на БТС до края на м. октомври 2022 г.
Съгласно решение по т. 5 „Управителният съвет на БТС приема предложената
административна структура до края на м. октомври 2022“. Г., за което са гласували 14
от членовете на УС. По делото не е представен писмен акт, удостоверяващ
предложението за административна структура, от което да се установи в какво се
изразяват предложените промени спрямо досегашната структура. Същевременно от
протоколирания дебат по т. 5 е видно следното изявление на Председателя на БТС В.
Венев: „В разговор г-н Г. ми подсказа идеята да има само две основни направления в
структурата, а прехвърлянето на служителите към „Експрестурист трейдинг“ е с
основна цел да предпазим БТС от досега налаганите запори по сметките на
Сдружението, от фирми с незначителен капитал. С този ход пазим БТС.“. Нито от
съдържанието на самото решение и протокола, който в тази част представлява частен
диспозитивен документ, нито от обективираните в него изявления, става ясно по
същество приетото решение да е утвърдено ново щатно разписание, вземане на
решение за прекратяване на правоотношения с част от служителите. Решението е
неясно и неразбираемо, като порокът следва да се приравни на липса на взето решение.
Представен е по делото още Протокол № 51-36 от заседание на управителния
съвет на сдружение БТС, проведено на 22.11.2022 г. /л. 96 – 113/. Съгласно същия т. 2
от дневния ред касае „организационни въпроси“, а т. 4 – обсъждане предложение за
промени в устава на БТС. Видно от съдържанието на протокола, липсва решение по т.
2 от дневния ред, като по т. 4 се съдържа решение /л. 111 по делото/, съгласно което
членовете на Управителния съвет изразяват мнението си дали в срок до 1 месец
председателят г.н Венев да представи поименен списък на специалисти по съответните
направления за одобрение от УС, както и щатна структура и бюджет. За решението са
гласували както членовете на стария Управителен съвет, така и на новия такъв, като от
стария 7 са гласували „за“, 4 „против“ и 3 „въздържал се“, а от новия УС 10 членове са
гласували „за“.
В този протокол на УС в частта с дебата по точките са обективирани изявления
на членовете на УС. Съгласно изявление на адв. Сутулова /л. 103/ „структурата, която
е приета за БТС е само от председател, изпълнителен секретар и гл. счетоводител/.
Сега се появяват две нови длъжности в БТС, новоназначени, които в структурата ги
3
няма“. В отговор на изявлението Председателят сочи“ „Поради неразбориите, в смисъл
административните проблеми, които се получиха заради ОС, отложих всякакви
реформи на личния състав.“. Обективираните в протокола изявления на членове на УС
при дебатите по повод взимане на решения ползват процеса като частни
свидетелстващи документи, чиято доказателствена стойност се преценява във връзка с
останалите събрани доказателства. От същите се установява намерението за
прекратяване на трудовите правоотношения с всички наети в сдружение БТС лица,
като да останат да функционират само Председател, Изпълнителен секретар и гл.
счетоводител. Тези изявления, дори да изясняват действителното намерение, не са в
състояние да санират порока на решението по т. 5 от дневния ред по Протокол № 51-30
от заседание на управителния съвет на сдружение „Б. Т. С.“, проведено на 03.06.2022 г.
, съгласно което „Управителният съвет на БТС приема предложената
административна структура до края на м. октомври 2022“. Както бе посочено,
липсата на яснота и конкретика опорочават решението до степен същото да е
неразбираемо, поради което и нищожно.
По делото е представен Устав на БТС /л. 128 – 148/. Видно от предметното
съдържание на устава, органите на сдружение „Б. Т. С.“ съгласно чл. 29 са Общо
събрание, Управителен съвет, ръководен от Председателя на БТС и Испекторат, като
контролен орган на сдружението.
Правомощията на Общото събрание, разписани в чл. 31 от Устава, са следните:
1. Приема, изменя и допълва Устава, 2. Приема отчета за дейността на Управителния
съвет; 3. Приема доклад за дейността в съответствие с чл. 40, ал. 2 ЗЮЛНЦ и подготвя
бюлетина за Централния регистър; 4. Избира и освобождава Председателя и
Управителния съвет на БТС за срока на техния мандат; 5. Избира членовете на
Инспектората за срока на техния мандат; 6. Приема и изключва членове. Взема
окончателно решение по отпадането и изключването на членове, обжалва решение на
УС по този въпрос; 7. Приема програма /основни насоки/ за дейността на БТС; 8.
Приема бюджета на БТС; 9. Приема бюджета на Инспектората; 10. Взема решения за
участие в други организации и за откриване и закриване на клонове на Съюза; 11.
Отменя решения на други органи на съюза, които противоречат на закона, устава или
други вътрешни правила; 12. Приема Правила и ред за управление и стопанисване на
имуществото на Сдружение БТС; 13. Взема решение за размера на годишния членски
внос и встъпителната вноска; 14. Утвърждава правилник за духовно стимулиране и
заслуги на физически и юридически лица; 15. Взема решения за преобразуване и
прекратяване на БТС, избира и освобождава ликвидатори.
Съгласно чл. 41 от Устава, Председателят на сдружението представлява съюза и
осигурява общото ръководство и контрол по изпълнение на решенията, взети от
ръководните органи на БТС. По силата на чл. 42 от Устава, изпълнителният секретар:
1. организира изпълнението на решенията на Управителния съвет; 2. Организира
дейността на щатния персонал; 3. Работи по утвърдена от Управителния съвет на БТС
длъжностна характеристика и в рамките на други правомощия, предоставени му от
Управителния съвет.
Съгласно чл. 39 от Устава правомощията на управителния съвет са следните: 1.
Представлява съюза и определя обема на представителната власт на Председателя на
Управителния съвет, Изпълнителния секретар и на отделни негови членове; 2.
Организира изпълнението на решенията на Общото събрание; 3. Подготвя и внася
проект за бюджет; 4. Подготвя и внася отчет за дейността на Съюза; 5. Взема решения
по всички въпроси, които по закон или според Устава на БТС не спадат в
правомощията на друг орган; 6. Изпълнява задължения, предвидени в устава; 7. Взема
4
решения за разпореждане с имуществото на БТС, както и за създаване на собствени и
смесени търговски дружества; 8. Осъществява организационно и методическо
ръководство върху дейността на своите членове, подпомага и консултира тяхната
дейност; 9. Сключва, съгласува и одобрява договори с туристически дружества,
стопански субекти, банкови и нефинансови институции; 10. Приема нови членове и
прави предложение пред Общото събрание за утвърждаване на решенията си по този
въпрос; 11. Взема решения за отпадане и изключване на членове; 12. Взема решения за
сключване на договори за партньорство с български и чуждестранни организации с
нестопанска цел; 13. Подпомага, координира и контролира разработването и
реализация на проекти по чуждестранни програми; 14. Определя реда за внасяне на
членския внос и встъпителните вноски от членове за БТС; 15. Взема решения за
създаване на помощни органи, които подпомагат туристическите дружества; 16. Може
да взема решения и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетите
решения бъде подписан без забележки и възражения от всички членове на УС.
По делото са представени длъжностни характеристики за длъжностите „Експерт
връзки с обществеността“, „Специалист по културен туризъм“ и „Ръководител
направление Международна издателска и рекламна дейност“ /л. 197 – 206/, които по
убеждение на настоящата инстанция съдържат определящи длъжността функции,
съществено различаващи се от тези по длъжностната характеристика на ищцата, а не
описващи в различна степен на детайлизиране едни и същи основни задължения.
Същите са оспорени от ищцата като изготвени за целите на процеса.
За изясняване на спорните въпроси относно размера на дължимото обезщетение
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и за изясняване въпроса относно броя
и вида длъжности, включени в щатното разписание преди 03.06.2022 г. и след тази
така, е допусната съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на
същата, което съдът кредитира като обективно, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, размерът на
обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за периода от 06.12.2022 г. до 06.06.2023 г.
възлиза на сума в общ размер от 8720,29 лв., формирана като сбор от сумите 5961,58
лв., за перидоа от 06.12.2022 г. до 26.03.2023 г., 2332,20 лв. за периода от 24.04.2023 г.
до 06.06.2023 г., през които ищцата е останала без работа, и сумата от 426,51 лв. за
периода от 27.03.2023 г. до 23.04.2023 г., когато ищцата е работила, но е получавала
възнаграждение в по-нисък размер.
Вещото лице сочи, че до 03.06.2022 г. е валидна приетата на заседанието на
управителния съвет от 11.11.2021 г. управленска структура в приложена на л. 127 по
делото органограма с общо 15 щатни бройки, от която една за длъжността
„административен секретар и човешки ресурси“. След 03.06.2022 г., включително към
05.12.2022 г. с Протокол № 51-30/03.06.2022 г. е утвърдена структура, която е до края
на м. октомври 2022 г., съгласно която щатните длъжности са следните: изпълнителен
секретар – 1 щ.бр., главен счетоводител – 1/2 щ.бр. На 11.01.2023 г. с Протокол № 51-
37/11.01.2023 г. е прието ново щатно разписание, предвиждащо изпълнителен секретар
– 1 щ.бр.; специалист, туроператорска дейност – ½ щ.бр.; специалист по културен
туризъм – ½ щ.бр.; организатор обучение – 1 щ.бр., главен счетоводител – ½ щ.бр.;
касиер, домакин – ½ щ.бр. За периода от 03.06.2022 г. до 03.06.2023 г. вещото лице е
установило, че в БТС реално са работили лица на следните длъжности: главен
счетоводител, технически изпълнител, фотограф, експерт управление на човешките
ресурси, касиер домакин, екскурзовод, изпълнителен секретар, организатор на
работници и служители, специалист по културен туризъм, ръководител направление,
специалист поддръжка, експерт връзки с обществеността, началник група областно
звено, експерт управление на собствеността. Вещото лице е констатирало, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата няма друго лице назначено на
5
същата или сходна длъжност, като изводът е направен на база наименованието на
длъжностите, доколкото на експерта не са били представени длъжностни
характеристики на другите длъжности, а било отказано предоставянето на искани от
вещото лице документи.
За изясняване на спорния по делото въпрос дали след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата в сдружението работи друго лице, което изпълнява същата
трудова функция, са допуснати гласни доказателства. От показанията на доведения от
ищцата свидетел Снежана Сутулова обаче не се установява друго лице да е назначено
на идентична или сходна длъжност като тази на ищцата след прекратяване на
правоотношението с нея. Същата сочи, че е член на инспектората, а през 2022 г. е
избрана за член на управителния съвет, като решението за избор на нов управителен
съвет било оспорено в съда, поради което и не била вписана като такава.
Междувременно били провеждани заседания на новия и на стария управителен съвет,
както и на новия и на стария инспекторат, като свидетелката присъствала на повечето
чрез телефонна или онлайн връзка. Избраният нов председател г-н Венци Венев
пожелал да сформира свой нов екип, с който да продължи да работи. Твърди, че и
новият, и старият управителен съвет се противопоставили на тази промяна, а именно
да бъдат прекратени трудовите договори на всички от БТС, като останат само няколко,
които да бъдат назначени в търговско дружество на БТС със срок на изпитване по
новите договори. Излага мнение, че протоколите от заседанията на управителния съвет
съдържали не решения, а разсъждения. Сочи, че на едно от заседанията след
уволнението на ищцата, състояло се през м. януари 2023 г., на които присъствала, на
нейното място била седнала друго жена, която се представила като новия секретар.
Твърди, че същата заявила, че предстои оформянето на длъжност, но не знае дали
към момента същата е на трудов договор. Свидетелката сочи, че повече не е видяла
това лице, тъй като не присъствала на заседанията поради несъгласие, а освен това
след м. януари постъпили много други лица, които също не са известни какви
длъжности заемат. Твърди обаче, че длъжността на ищцата към момента е с
наименование „Ръководител на звено“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение,
което е било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже
предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от
него основание и надлежното му упражняване. С оглед наведеното конкретно
основание в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване и при кумулативна даденост следните предпоставки 1) съкращаване на
заеманата от ищеца длъжност, което да е реално, т.е. трудовите функции на
съответната длъжност да са премахнати или преразпределени на други длъжности,
които се различават съществено от съкратената; 2) длъжността да е съкратена с акт на
компетентен орган, който 3) да предшества по време прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца и 4) работодателят да е извършил подбор, в случаите, в които
такъв е необходим.
Съгласно чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 КТ трудовият договор се прекратява
при съкращаване на щата. Щатът представлява общият брой на наетите работници и
служители и тяхното разпределение в неговите звена по трудови функции и
длъжности. В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата
самостоятелност щатът се утвърждава еднолично от работодателя или от определен
компетентен орган. Съкращаване на щата е налице, когато се намаляват, премахват
6
занапред отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, като
са ирелевантни причините за това. Правото на работодателя да прекрати трудовия
договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ възниква след валидно
взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа
на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма
отношение към законността на уволнението. Потестативното право да прекрати
трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане
на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след
изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл.333 КТ или
провеждане на подбор по чл.329 КТ – когато такива са приложими), работодателят
може да пристъпи към упражняване на правото да прекрати трудовия договор законно.
Първият довод на ищцата за незаконност на уволнението е относно липсата на
назоваване в заповедта за прекратяване на правоотношението на конкретното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Действиетлно процесната Заповед № 272/05.12.2022 г. на Председателя на БТС,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ, не назовава основанието за прекратяване на правоотношението – съкращаване
на щата или закриване на част от предприятието. Ясното и конкретно посочване в
заповедта на основанието представлява запознаване на служителя с причините за
прекратяване на трудовото му правоотношение, което е необходимо за упражняване на
правото му на защита. В конкретния случай в заповедта се съдържа позоваване на чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ и е посочено, че се предприема във връзка с промяна на щатното
разписание на БТС, взето от компетентния орган на 03.06.2022 г., с което се променя
щатът на „Б. Т. С.“. Посочената формулировка насочва и предполага към реализиране
на основанието „съкращаване на щата“, без обаче изрично да го назовава, и без да
изключва и „закриване на част от предприятието“. Нещо повече – не от заповедта, но
от изявленията обективирани в т. 5 от дневния ред от протокол 51-30 от 03.06.2022 г.
(към който също не се съдържа изрично препращане в заповедта за уволнение) става
ясно, че намерението е за цялостно прехвърляне на дейността към друго дружество,
респективно за преустановяването в сдружението ответник. Както е посочено в
Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г., ОСГК на ВКС.
при премахване на определено звено в предприятието и дейността, извършвана в него,
работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите
правоотношения с работниците и служителите от това звено - прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда –
„закриване на част от предприятието“ или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
Кодекса на труда – „съкращаване на щата“, като изборът на предвидената в закона
възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката
му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.
Следователно в конкретния случая в еднаква степен възможно и вероятно е
реализиране на всяко от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като не е установено
към момента на прекратяването ищцата да е узнала конкретното основание за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата, доколкото нито в заповедта се посочва то, нито същата препраща
към друг документ, от който може да се установи по несъмнен начин.
Тази констатация за непозоваване в заповедта на конкретното уволнително
основание все пак не е достатъчна самостоятелно до обоснове извод за незаконност на
уволнението.
Съдебната практика по въпроса за законността на уволнението при посочване в
заповедта за уволнение и на двете основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е претърпяла
7
развитие. Първоначално застъпваното становище, според което посочването в
заповедта и на двете основания обуславя неяснота относно действителното основание
за прекратяване, поради което само по себе си е достатъчно да се приеме неговата
незаконосъобразност, понастоящем е изоставено. Преминавайки по-късно през
разбирането, че макар работодателят да не е изпълнил задължението си да уточни в
заповедта за уволнение правното основание по чл.328, ал.1,т.2 КТ, но работникът или
служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната -
интересите на уволненото лице са защитени, а работникът не е в положение на
„процесуална изненада“ или „процесуално неравенство“, респективно уволнението е
законно, най-актуалната съдебна практика приема, че дори и работникът да не е узнал
за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете
основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да
съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част
от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата
част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се
извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на
работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори
настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания (в този
смисъл Решение № 52/08.07.2020 г. по гр.д. № 4013/2019 г. на ВКС, III г.о.).
Следователно, налага се извод, че уволнението не може да бъде признато за незаконно
само поради това, че в заповедта не е посочено конкретното основание по чл. 328, ал.1,
т. 2 КТ.
Вторият спорен по делото въпрос касае наличието на решение на компетентен
орган, взето преди връчване на заповедта за уволнение, за съкращаване на щата –
основанието, което поддържа ответникът в рамките на настоящото производство.
С доклада по делото на ответника на основание чл. 146, ал. 2 КТ е указано на
ответника, че не сочи доказателства за установяване на твърдения от него факт относно
наличието на съкращаване на щата спрямо предходно поименно щатно разписание
преди решението за промяната му, и последващо такова, след решението за промяна на
щатното разписание, както и относно компетентността на органа, взел решението за
промяна на щатното разписание, доколкото последната се обуславя освен от закона, и
от устава на сдружението.
При съобразяване на така дадените указания ответникът ангажира писмени
доказателства – представя Протокол № 51-23 от 11.11.2021 г. от заседание на
управителния съвет на сдружение „Б. Т. С.“, както и Устав на същото.
В сдружението като юридическо лице с нестопанска цел органът с обща
компетентност е управителният съвет, като изводът следва от разпоредбата на чл. 31, т.
8 ЗЮЛНЦ, съгласно която управителният съвет взема решения по всички въпроси,
които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг орган. Идентично
правило е възпроизведено в чл. 39, т. 5 от Устава, от което, и при съобразяване на
конкретно разписаните в Устава правомощия на другите органи – Общо събрание,
Председател и Инспекторат, се извежда компетентността на Управителния съвет на
сдружението да взима решения, свързани с организационната структура и промяна на
щатното разписание, включително за взимане на решения за прекратяване на трудови
правоотношения с наети в сдружението лица.
В заседанието на управителния съвет на БТС, проведено на 03.06.2022 г., са
взели участие всички 15 негови членове, вписани в регистъра на ЮЛНЦ, което
обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно по делото също така, а и се
8
установява от показанията на разпитания свидетел, че преди провеждане на това общо
събрание част от членовете на управителния съвет са заменени с нови, съответно в
това общо събрание управителният съвет заседава в новия си актуален състав.
Обстоятелството, че решението на общото събрание, с което се избират новите членове
на управителния съвет е оспорено, в каквато насока са свидетелските показания, не се
отразява на компетентността на управителния съвет в този персонален състав да вземе
валидно решение. Решението на окръжния съд, с което се уважава конститутивния иск
по чл. 25, ал.4 във връзка с ал.6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общото събрание,
има действие ex nunc. Решението на ОС по чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ за избор и
освобождаване на членовете на УС произвежда незабавно действие по отношение на
сдружението, неговите органи и членове. С тяхното приемане тези решения от датата
на приемането им стават задължителни за другите органи на сдружението -
управителния и контролния съвет, до отмяната на това решение от съда. Ето защо този
персонален състав на управителния съвет, участвал в заседанието на 03.06.2022 г., е
поначало компетентен да вземе решения, свързани с приемане на нова структура и
щатно разписание, съответно за съкращаване на щата на наетите в сдружението по
трудови правоотношения лица.
По убеждение на настоящия състав обаче, макар обоснования извод за
компетентност на органа, решение за съкращаване на щата по същество липсва
обективирано в протокол от заседанието на управителния съвет от 03.06.2022 г., към
което препраща и заповедта за уволнение. Решението по т. 5 от Протокол № 51-30 от
заседание на управителния съвет на сдружение „Б. Т. С.“, проведено на 03.06.2022 г.
(л. 33 - 42) гласи следното: „Управителният съвет на БТС приема предложената
административна структура до края на м. октомври 2022“. В самия протокол липсва
обективиране на предложената административна структура, съответно липсва и ясно
обективирана воля за съкращаване на щата предвид неясната му формулировка.
Възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ към определен
момент преди уволнението е иманентно обусловено от решение на компетентния орган
за промяна на щата. Макар изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото
решение за промяна в щата да е последваща техническа дейност, която няма
отношение към законността на уволнението, то при всички случаи предпоставка за
последното е наличие на валидно взето решение на компетентия орган. В процесния
случай не може да се приеме еднозначно и непротиворечиво, че компетентният орган е
взел решение за съкращаване на щата, доколкото такъв извод не следва от
обективираните изявления в протокола. От взетото решение не става ясно какво се има
предвид под „приема предложената административна структура до края на м.
октомври 2022 г.“ – дали приема същата към момента на решението от 03.06.2022 г., а
предвижда привеждането в действие и предприемане на конкретните промени до
края на м. октомври чрез прекратяване на трудовите правоотношения с наетите лица,
или отлага приемането с най-късна дата до края на м. октомври 2022 г. Неяснотата на
решението обосновава извод за невалидност на същото.
На следващо място, в хода на производство от други доказателства, следващи по
време приемане на решението от 03.06.2022 г., се установява намерението длъжностите
на наетите в дружеството лица да бъдат премахнати, Така вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза сочи, че след 03.06.2022 г. длъжностите са
изпълнителен секретар – 1 щ.бр., и главен счетоводител – ½ щ.бр. Подобно изявление е
обективирано и в Протокол № 51-36 от заседание на управителния съвет от 22.11.2022
г. /л. 103/, според което длъжностите са председател, изпълнителен секретар и главен
счетоводител. От експертизата и от този протокол от 22.11.2022 г. се установява още,
че към посочената дата на провеждане на събранието така приетото щатно разписание
не е приведено в действие. При съобразяване на така посочените доказателства в
9
тяхната съвкупност, извод, че на 03.06.2022 г. е взето решение за прекратяване на
правоотношенията поради съкращаване на щата представлява предположение, а
съдебните решения не могат да почиват на предположения.
Ето защо при извод за липса на валидно взето решение за съкращаване на щата,
не подлежи на изследване въпросът налице ли е реално съкращаване или същото е
фиктивно.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищцата
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останала без работа за процесния
период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
В случая, атакуваното уволнение на ищцата е признато от съда за незаконно. Не
е спорен между страните фактът, че ищцата е останала без работа 06.12.2022 г. до
26.03.2023 г. и от 24.04.2023 г. до 06.06.2023 г., а в периода от 27.03.2023 г. до
23.04.2023 г. е работила на по-ниско платена длъжност. За определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът ползва заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което размерът на обезщетението за периода от 06.12.2022 г. до
06.06.2023 г. възлиза на сума в общ размер от 8720,29 лв., формирана като сбор от
сумите 5961,58 лв., за перидоа от 06.12.2022 г. до 26.03.2023 г., 2332,20 лв. за периода
от 24.04.2023 г. до 06.06.2023 г., през които ищцата е останала без работа, и сумата от
426,51 лв. за периода от 27.03.2023 г. до 23.04.2023 г., когато ищцата е работила, но е
получавала възнаграждение в по-нисък размер.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ е основателен и следва да се уважи за целия предявен размер.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Ищцата претендира сумата от 100 лв., представляваща допълнително
възнаграждение, претендирано като дължимо въз основа на Заповед № 270/05.12.2022
г. за водене и изготвяне на 2 протокола от заседания на управителния съвет.
Посочената Заповед № 270/05.12.2022 г. е издадена от изпълнителния секретар
на БТС, като със същата е наредено изплащане на ищцата А. М. И. – административен
секретар в БТС, сумата от 100 лв. във връзка с организационно техническо
обслужване, обработка на документи и изготвяне на протоколи от заседания на
10
Инспектората и на Управителния съвет на БТС 51-36 от 22.11.2022 г. – общо 2
протокола (л. 32). По силата на чл. 42 от Устава на сдружението ответник,
изпълнителният секретар: 1. организира изпълнението на решенията на Управителния
съвет; 2. Организира дейността на щатния персонал; 3. Работи по утвърдена от
Управителния съвет на БТС длъжностна характеристика и в рамките на други
правомощия, предоставени му от Управителния съвет.
Допълнителното трудово възнаграждение съставлява компонент от трудовото
възнаграждение, а последното представлява основен елемент от трудовото
правоотношение. По аргумент от чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения са
определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт, в колективен
трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Такова трудово възнаграждение
в случая не е предвидено в индивидуалния трудов договор на ищцата, нито се дължи
по силата на КТ или друг нормативен акт или колективен трудов договор. Нещо
повече, действието, за което е разпоредено от изпълнителния секретар заплащане на
ДТВ в размер на 100 лв. – организационно техническо обслужване, обработка на
документи и изготвяне на протоколи от заседания на Инспектората и на Управителния
съвет, е иманентно свързано с осъществяваната от ищцата трудова функция съгласно
длъжностна характеристика, а за същата се дължи договореното основно трудово
възнаграждение.
Вземане на решения за изплащане на допълнително трудово възнаграждение по
убеждение на настоящия състав излиза извън обхвата на правомощието „организиране
дейността на щатния персонал“. Поначало организацията е свързана с осъществяване
на методическо ръководство, създаване на условия за работа, координация и
сътрудничество, но не и представителство при сключване, прекратяване или изменяне
на трудови правоотношения и други въпроси, свързани със съдържанието на трудовите
правоотношения. Макар в някои случаи изпълнителният секретар да е представлявал
работодателя по повод трудовите правоотношения (например в допълнителни
споразумения към индивидуалния трудов договор на ищцата – л. 26 и 27 по делото), за
разлика от други случаи, в които председателят изявява волята на работодателя като
представител на сдружението (допълнително споразумение от 05.10.2021 г. – л. 23),
поначало председателят в изпълнение на функциите си по чл. 41 от Устава да
представлява сдружението, има правомощието да решава въпроси от работодателската
компетентност като увеличаване на възнаграждението и изплащане на допълнителни
такива. Този извод следва от изложеното по-горе съображения, че тези въпроси
излизат извън обхвата на организиране на дейността на щатния персонал,
компетентността за което принадлежи на изпълнителния секретар.
Въз основа на горното съдът намира, искът с правно основание чл. 128 , т. 2 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв., представляваща
допълнително възнаграждение, претендирано като дължимо въз основа на Заповед №
270/05.12.2022 г. за водене и изготвяне на 2 протокола от заседания на управителния
съвет, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира разноски в размер на 2070 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-
малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
11
възнаграждението по реда на чл. 2. Размерът на минималната работна заплата към
сключване на договора възлиза на сумата от 780 лв. Предвид уважената част от иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1172,03 лв. Общият размер на
дължимите минимални възнаграждения по уважените искове възлиза на сумата от
1952,03 лв. По делото са проведени 3 съдебни заседания, като на основание чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
се дължи сумата от 250 лв. за проведеното трето заседание. В случая обаче не е
договорено допълнително заплащане на това възнаграждение, поради което третото
заседание следва да се вземе предвид при преценка основателността на възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, без съдът да е обвързан да признае вземане за сумата от 250 лв.,
доколкото такова не е уговорено между страните. Доколкото последният иск по чл.
128, т. 2 КТ е отхвърлен, съдът намира, че претендираното възнаграждение не следва
да бъде присъдено в пълния размер от 2070 лв., а да се присъди вземане в размер на
2000 лв., с оглед уважените искове и броя на проведените съдебни заседания.
Ответникът е претендирал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2200 лв., претендирано общо по всички искове. Възражението на ищеца по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното възнаграждение се явява
основателно и следва да бъде редуцирано, като на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ответника следва да бъде присъдена сумата от 400 лв. като
дължимо адвокатско възнаграждение по отхвърления иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 428,81 лв., представляваща държавна такса по делото.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на А. М. И., ЕГН **********, извършено със Заповед № 272/05.12.2022 г.
на председателя на Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК *********, съгласно която е
прекратено трудовото правоотношение със Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК ********* на
длъжността „Административен секретар и човешки ресурси“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. М. И., ЕГН
********** на заеманата до уволнението длъжност „Административен секретар и
човешки ресурси“ при ответника Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК ********* да заплати на А. М. И., ЕГН
**********, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
сумата от 8720,29 лв., представляващ обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение, претендирано в брутен размер и за периода от 06.12.2022 г. до
06.06.2023 г., ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. И., ЕГН ********** срещу Сдружение „Б. Т.
С.“, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 100 лв.,
12
представляваща допълнително възнаграждение, претендирано като дължимо въз
основа на Заповед № 270/05.12.2022 г. за водене и изготвяне на 2 протокола от
заседания на управителния съвет, като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК ********* да заплати на А. М. И., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2000 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА А. М. И., ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК
********* на основание 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Б. Т. С.“, ЕИК ********* да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 428,81 лв., представляваща държавна такса по делото, по
сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13