РЕШЕНИЕ
№ 3398
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330106712 по описа за 2022 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ, чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Е. С. К. от гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ***** г. на ****** на ответното дружество, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа поради уволнението през периода ***** - *****, и сумата 6 136, 37 лева -
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2022 г., заедно
със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Къпфи“ ООД – гр. Пловдив оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност
******, от *****
С процесната Заповед, която ищецът е отказал да получи на 14.03.2022 г. и това
1
обстоятелство е установено с имената и подписите на двама свидетели, на основание
основание чл.187, ал.1, т.1 от КТ (неявяване на работа в два последователни дни – а именно
24 и 25.02.2022 г.), чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, при спазени изискванията
на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3 и чл.194 от КТ, на Е. К. е било наложено наказание
„Дисциплинарно уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било прекратено
трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на Заповедта, а също така е
било разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за един ден за
2021 г. и три дни за 2022 г., като освен това е посочено, че ищецът дължи на ответника
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, като до
ищеца на 25.02.2022 г. по куриер е било изпратено искане от ответника в срок до три дни от
получаването Е. К. да представи писмените си обяснения по повод неявяването му на работа
на 24 и 25.02.2022 г., като посочи и доказателства за твърдените от него факти, но видно от
отбелязването върху разписката за връчване на пратката, на 26.02.2022 г. ищецът е отказал
да я получи – поради което, и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ съдът намира за
неоснователни наведените от КТ съдът намира за неоснователни наведените от ищеца
доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради невръчването му на същата и поради
неизпълнение на задължението на ответника преди уволнението да изслуша ищеца или да
приеме писмените му обяснения.
С Нотариална покана до ответното дружество от 28.02.2022 г. (за която от страна на ищеца
не са представени доказателства връчена ли е на ответника и кога, поради което съдът
намира, че следва да се приеме с оглед изложеното в отговора на исковата молба, че
ответникът е получил Поканата на 11.03.2022 г.), ищецът е уведомил работодателя си, че
считано от ***** прекратява едностранно сключения между страните трудов договор на
основание по чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради неизплащане на трудовото му възнаграждение за
месец януари 2022 г. – като видно от чл.3 от трудовия договор между страните, те са
уговорили, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно със срок до последния
работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, че трудовото му възнаграждение за месец януари 2022 г. не му е
било изплатено в уговорения срок, поради което съдът намира за неоснователни наведените
от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради прекратяване с нея
на трудово правоотношение, което вече е било прекратено.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели К. М. и К. П., действително ищецът е извършил
посоченото в процесната Заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от
КТ от откриването (респективно – от извършването на нарушенията), а предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца, съдът
намира, че наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на тежестта на извършеното
от Е. К. нарушение на трудовата дисциплина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
2
отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и акцесорния характер на
обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, съдът намира, че тези искове също се явяват неоснователни
и недоказани и също следва да се отхвърлят като такива.
Същевременно, както се установява от заключението от 02.08.2022 г. на вещото лице по
ССЕ Б. В., действително ищецът не е получил полагащото му се брутно трудово
възнаграждение за месеците фавруари и март 2022 г., като общо за периода (като се
изключат дните, през които ищецът е бил в самоотлъчки) му се дължат 3 187, 50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.128, т.2 от КТ се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер – до който
размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от 10.05.2022 г. – датата на подаване
на исковата молба, като за разликата над посочения до пълния предявен размер този иск се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 100 лева –
платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съда – 127, 50 лева – ДТ за уважения иск, и 100 лева – депозит за ССЕ.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника разноски
по съразмерност в размер на 1 500 лева – платено адвокатско възнаграждение, като с оглед
фактическата и правна сложност на спора и цената на обективно съединените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.128, т.2 от КТ, съдът
намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
на пълномощника му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. К., ЕГН **********, от гр. ****, ЖК ***, бл.****, вх.**,
ап.***, със съдебен адрес: гр. **, ул. ***** № ***, ет.***, адв. Д. А., против „Къпфи“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Копривщица” № 45,
ет.3, ап.7, представлявано от ***** М. А. З., със съдебен адрес: гр. ***, ул.**** №**, ет.***,
адв. И. Н., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед
№ ****** на ***** на ответното дружество, възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност, и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 7
500 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през
периода 14.03.2022 г. - 14.05.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Къпфи“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен
3
представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Е. С. К., с посочените ЕГН, адрес и
съдебен адрес, СУМАТА 3 187, 50 лева, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение на ищеца за месеците февруари и март 2022 г., ЗАЕДНО СЪС законната
лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 10.05.2022 г., ДО окончателното й изплащане,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева, А В
ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 127, 50
лева ДТ И 100 лева – депозит за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 6 136, 37 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. С. К., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Къпфи“
ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен
адрес, разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 1 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 24.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4