РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Пловдив, 11 февруари 2019год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3543 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.225 а
от същия закон.
Образувано
е по жалба на В.Т.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. И.С., срещу Заповед № 780 от 14.11.2017 г. на Кмета на
Община ***, с която е наредено да се премахне двуетажна масивна сграда, находяща се в УПИ IX-243, кв.32 по регулационния план на с. В., Община ***, обл.
Пловдив
Твърди
се неправилност и незаконосъобразност на заповедта поради невярно отразяване на
фактическата обстановка в нея. Според жалбоподателя при постановяване на
заповедта са нарушени изискванията за форма, тъй като не са изложени фактически
и правни основания, поради което се иска отмяна на обжалвания акт.
На
следващо място се навеждат доводи, че в имота на жалбоподателя има изградена
сграда и навес, като се твърди, че административният орган не е описал точно
незаконният строеж, подлежащ на премахване.
Най-сетне
се сочи, че при издаване на заповедта административният орган не изяснил
времето на изграждане на строежа и не е изследвал дали са налице предпоставките
за прилагане на режима за търпимост по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от
ПЗР на ЗУТ.
В
крайна сметка се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Ответникът – Кметът на Община ***, не взема
становище по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес в законоустановения срок, съгласно Определение № 3664 от 21.03.2018 г. по
адм. дело 3076/2018 г. на ВАС, с оглед на което същата се явява допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото
доказателства /представената административна преписка, СТЕ и свидетелските
показания/, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е
заповед № 780 от 14.11.2017 г. на Кмета на Община *** /издадена в условията на надлежно
заместване от Енчо Колев – зам.кмет на Община *** – заповед № 777 от 10.11.2017
г. на Кмета на Община *** – л.54 и
решение на ОБС *** на предходния лист/, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ „двуетажна масивна сграда, находяща се в УПИ IX-243, по регулационния план на с. В., Община ***,
с извършител В.Т.Д., съгласно НА №126, том I, рег.№2292, дело №123/2009 г.
Процесният строеж е изпълнен без
одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено разрешение за строеж в
нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което е дало основание на АО
да приеме същият за незаконен по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и да разпореди премахването му.
В изпълнение на законовите изисквания,
до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е стигнало след
извършване на надлежна проверка от страна на служители на Община ***,
констатациите от която са обективирани в КА № 6 от 31.10.2017 г. – л.15 по
делото. В този КА е констатирано изграждането на разпоредения за премахване
строеж, представляващ двуетажна масивна сграда, находяща се в УПИ IX-243, по
регулационния план на с. В., Община ***, с извършител В.Т.Д., съгласно НА №126,
том I, рег.№2292, дело №123/2009 г.
Установено е, че е построена двуетажна масивна сграда, с дървена покривна
конструкция с марсилски керемиди, с тухлени стени, степен завършеност „груб
строеж“, без за целта на има одобрени
строителни книжа и да има издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ.Според КА строителството се извършва и в момента на проверката.
Описано е, че двуетажната част от
сградата е със застроена площ 102 кв.м. и с височина 6,00 м. от кота терен до
кота плоча втори етаж. Едноетажната част на сградата е със застроена площ 67, 5
кв. м. и е с височина 3,20 м. от кота терен до кота плоча. Върху масивната
ограда/източната граница на имота с височина 1,85 м се изпълнява надзид с
височина 1,20 м. Източната фасада на двуетажната сграда е на отстояние 3,50 м.
от уличната регулация, а северната част на едноетажната масивна сграда е на отстояние
1,10 м. от дворищната регулация с УПИ VIII-2428,
кв.
32.
Материалната доказателствена сила на
така представения и приет като доказателство по делото КА не бе оборена,
съответно съдът приема за доказани направените в него установявания.
Същите се потвърждават и от приетата по
делото СТЕ. Видно от приетото по делото като обективно дадено и неоспорено от
страните заключение на ВЛ по СТЕ,така описаната
по КА, заповед за премахване и
заключението на ВЛ сграда, представлява строеж по смисъла на т.38, §5 от ЗУТ.
От описанието на процесния строеж,
вкл.даденото по заключението на ВЛ, предвид извършения оглед на място и
заснемане с точни размери, е констатирано, че сградата е нова и няма следи от
стара двуетажна полумасивна жилищна сграда, отразена като съществуваща в
кадастралната основа на действащия ПУП.
Описано е, че в кадастралната основа на
плана в процесния имот е показана като съществуваща едноетажна жилищна сграда с
лице по уличната регулационна линия от изток на имота. При огледа на място
обаче е установено, че тя е премахната и е изпълнена колонада по регулацията и
за ивица от 3,80м., в имота е изградена върху колонадата и фасадата на
двуетажното застрояване на запад дървена конструкция, представляваща 2 етажа,
която не е завършена. Северната стена на съществуващата сграда по кадастрално
отразяване е започвала на разстояние от страничната регулация към имота от
север на l,30м. при ъгъла с улицата. В момента констатираното застрояване на
това място е 2,25м. Формирано е заключение, че „тези обстоятелства
свидетелстват, че старата сграда е съборена…“ ВЛ е посочило, че не може да установи с оглед
кога е извършено строителство с нова стоманобетона конструкция. Според експерта
„…Единствено може да предположи, че първоначално е изпълнена едноетажна сграда
в рамките на описания Обем "Д" /различаващ се по площ и
местоположение от сградата в кадастралния план/, тъй като се отличава такъв
обем със стара запазена външна мазилка. ….Физическото му състояние и
материалите, от които е изпълнено показват строителство от последните 5-6
години. Значителна част от това ново строителство е незавършена и видимо
продължава. Фактът, че към датата на Констативен акт №6/31.10.2017г. части от
завареното от експертизата строителство не са съществували, а част е премахната
свидетелстват за изпълнение в последните години..“
Експертът е проследил
кадастрално-регулационния статут на сградата, като е посочил, че е предвидено
запазване на съществуващата двуетажна полумасивна жилищна сграда в имота, без
да е предвидено пристрояване, надстрояване на същата или ново основно
застрояване. Не е предвидено и допълващо застрояване. ВЛ изрично е
извело заключение, че изложеното застрояване не е предвидено в действащия
застроителен план.
Експертът е дал заключение, че не може
да се установи годината на изграждане на обекта, но „…огледът и физическото
състояние на изпълненото строителство не дават основание да се предполага
година преди 2001г., т.е преди влизане в сила на ЗУТ. …“
Формирано е заключение, че изпълненото
на място строителство не отговаря на предвижданията на действащия застроителен
план. Според заключението на експерта „…не
може да се приеме, че е извършена реконструкция на съществуващата сграда, тъй
като местоположението на новото застрояване не съответства на контура на тази
сграда по кадастралното й отразяване. …. Застрояването отстои на по-малко от
нормативно допустимото разстояние между сграда и странична регулационна линия
на имота от север. ….“
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ - Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Административният акт е съставен в
писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл.
59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано,
посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към
конкретни материални и процесуални норми.
В тази връзка следва да се посочи, че
възражението на жалбоподателката относно неспазване на формата за постановяване
на процесната заповед е неоснователно. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че „..не е налице яснота незаконният строеж чието премахване е
наредено в коя от хипотезите на чл. 225, ал.2 от ЗУТ попада..“ В оспорената
заповед е посочено, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Описано е също, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни
книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж/ в
нарушение на чл. 148, ал.3 и чл. 148,ал.1 ЗУТ.
В случая
не се спори, че строежът е извършен от В.Д. и тя съответно е посочен
като адресат на процесната заповед. Съгласно §3 от ДР на Наредба №
13/23.07.2001 г. “Адресат/адресати на заповедта” са физически или юридически
лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно
право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение
за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и
се определя срок за доброволно изпълнение.
Безспорно
в случая и предвид заключението на ВЛ се налага извода, че се касае за нов
строеж- двуетажна сграда масивна сграда. Това изпълнение не съответства на
данните за съществуващите сгради с това местоположение по КК и кадастралната
основа на действащия ПУП.
Едновременно с това експертът е посочил,
че физическото му състояние и материалите, от които е изпълнено показват
строителство от последните 5-6 години.
Всъщност в жалбата не се твърди, че за
спорния строеж са налице одобрени проекти и е издадено разрешение за строеж,
нито се възразява по отношение на обема на изградения строеж, както и не се
сочи година на изграждане на строежа.
Възраженията се концентрират относно
допуснати от административния орган нарушения на чл. 59, ал.2, т.4 и т. 5 АПК
досежно формата на заповедта, както и на чл. 35, чл.7, чл. 9, ал.2 и ал.4 АПК, като според жалбоподателя
административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства, както и се
твърди, че са допуснати нарушение на основни принципи на административния
процес.
Относно възраженията за неизследване на предпоставките
за търпимост, касателно процесният строеж, сам по себе си, не може да се приеме
за търпим такъв по следните причини:
Видно от заключението на ВЛ, за
урбанизираната територия на с.В., Община *** е одобряван през годините само
един застроителен план, който е и действащ от 1995г. Съгласно този план ново
основно и допълващо застрояване в процесния имот не е предвидено. Предвидено е
запазване на съществуващата двуетажна полумасивна жилищна сграда. Изпълненото
на място строителство не отговаря на тези предвиждания. Посочено е, че не може
да се приеме, че е извършена реконструкция на съществуващата сграда, тъй като
местоположението на новото застрояване не съответства на контура на тази сграда
по кадастралното й отразяване.
Относно годината на изграждане на
процесния строеж следва да се посочи, че от заключението на ВЛ се установява,
че към момента на огледа сградата не е била довършена. Експертът е описал, че огледът
и физическото състояние на изпълненото строителство „..не дават основание да се
предполага година преди 2001 г…“
Този
извод /конкретно за годината на построяване
на процесния строеж/ не се променя и в резултат на изслушаните
свидетелски показания.
Разпитания в хода на съдебното
производство свидетел св. Т. е заявил,
че старата постройка е изгоряла и когато е закупен имота през 2006г. е била построена нова постройка, като дори е
уточнил, че след като къщата е изгоряла, са бутнати старите основи и са
направени нови. Съгласно нормата
на ал.1, §16 от ПР на ЗУТ, незаконният строеж, изграден преди 1987г., не
подлежи на премахване и забрана на ползване, ако е бил допустим по действащите
подробни градоустройствени планове /ПУП/ и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или по ЗУТ. Разпоредбата на §127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ гласи, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
В случая се установи, че старата сграда
е била разрушена, а изграждането на новата сграда е започнало след закупуване
на имота от жалбоподателката през 2006
г.
Видно от заключението на експерта процесният
строеж не е допустим по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Съгласно чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ, при ниско жилищно застрояване нормативите
за разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната граница на
урегулирания поземлен имот - да бъде най-малко 3м. В конкретния случай според
заключението на експерта отстоянието до северната регулационна граница на УПИ е
2,25 м.
С оглед на това процесната сграда не представлява търпим строеж и за нея е
неприложим § 16 ПР на ЗУТ. § 127 от ПЗР на ЗУТ, липсват и подадени заявления за
узаконяването му по някой от двата параграфа. Всичко това налага извода, че
разпореденият за премахване строеж не е в режим на търпимост.
Ето защо, съдът намира, че подадената
пред него жалба се явява неоснователна, а оспореният административен акт –
законосъобразен.
Предвид посоченото, съдът намира, че АО
е процедирал правилно като е разпоредил премахването на процесната сграда, изградена без одобрени инвестиционни
проекти и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл.148,
ал.1 от ЗУТ.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
От процесуалния представител на
ответника не са претендирани разноски, поради което същите не следва да се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Д., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** от 14.11.2017 г. на Кмета на Община ***, с която е наредено да се
премахне двуетажна масивна сграда,
находяща се в УПИ IX-243, кв.32 по регулационния план на с. В., Община ***,
обл. Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: