№ 1447
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100901880 по описа за 2024 година
Ищецът „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД, ЕИК ********* твърди, че с ответника са
били в трайни търговски правоотношения и във връзка с тях е сключил договор за
производство и доставка на 10 броя камиони марка „Волво“ с надстройка с ответника -
изпълнител „ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАТ”, при условията по оферта № BG
********** /същата с параметри, определени при преговори между свързани със страните по
делото дружества/, който договор е обективиран в проформа фактура 210923 0237 от
23.09.2021 година, издадена за авансово дължимото плащане от 5000 евро без ДДС, което
ищецът е извършил на 07.10.2021 година. Твърди, че съобразно договореното между
страните доставката е следвало да бъде извършена в България, а срокът за изпълнение е бил
м.08. - м.11.2022 година. Сочи, че съдът следва да приеме настоящата искова молба и като
изявление за разваляне на договора на основание чл. 262, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Поддържа, че с електронно писмо от 25.07.2022 година управителят на ищеца е бил
уведомен за разваляне на договори, поради неизпълнение на задължения на ищеца за
обратно изкупуване, каквото отрича да е било налице, а с писмо от 06.10.2022 година,
получено от ищеца, ответникът е уведомил възложителя, че електронното писмо от м.
07.2022г. следва да се счита като уведомление за прекратяване на договора и всички текущи
отношения между страните, поради неизпълнение на уговорки за обратно изкупуване на
използваните камиони. Ищецът оспорва документа в частта относно положените от
представляващите електронни подписи, като този от името на П. сочи, че няма валидна
заверка, а на Олсон – поради липса на валиден интегритет. В тази връзка, оспорва договорът
да е развален с горните изявления, достигнали до ищеца, поради тяхната неопределеност и
неотносимост към конкретното облигационно отношение, както и неяснота относно техния
подател. На следващо място твърди, че срокът за изпълнение на възложената работа е бил
определящ за полезността й по отношение на възложителя, тъй като той е имал очаквания за
разширяване на търговската си дейност, съответно – увеличаване на приходите и
осигуряване средства за окончателно плащане по договора. Предвид описаните по-горе
писма, ищецът намира и че е било явно, че ответникът няма да изпълни задължението си в
срок и надлежно, поради което е предприел мерки за ограничаване на вредите, като е
1
поръчал и закупил идентични шаси-кабини с надстройка. Поради това и две години след
срока намира за безполезно евентуално изпълнение на ответника. Ето защо смята, че за него
е възникнало преобразуващото право да развали договора едностранно, от което следва
връщане на заплатената авансово цена.
Намира и че ответникът му дължи претърпените в резултат на виновното
неизпълнение имуществени вреди, представляващи разликата между уговорената с
ответника и заплатена на трети лица /ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ ООД и БЪЛГЕРИЪН ТРАК
СЪРВИС ООД/ по-висока обща единична цена за изработка, доставка и монтаж на
идентични 10 броя шаси кабини с надстройки/по договори от 29.07.2022 година и от
17.05.2023г./, която е настъпила в резултат на променени през 2023 година спрямо 2022
година пазарни условия и повишаване на цените на съответните стоки. Претърпяната загуба
ищецът определя в размер на 349 640 евро, от които първоначално претендира частично 25
640 лева, но в последното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
иска чрез увеличаване до пълния размер на вземането.
Сочи, че посочените от ответника дружества не са холдингови и не са си
предоставяли взаимно заеми, както и че ответникът основава възраженията си на
правоотношения между други страни, които нямат връзка с процесния спор. Счита, че
процесуалното и извън процесуално поведение на ответника сочи на признание за
наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. Счита, че от
съдържанието на издадената от ответника проформа фактура и приемането й от ищеца се
установява да е приета оферта, съществените елементи по която определят и съдържанието
на възникналото правоотношение в резултат на изразено съгласие за приемането й, като
ответникът не е възразил, а напротив – приел е и извършеното авансово плащане. Счита, че
договорът не е такъв за покупко-продажба, а включва задължения за производство и
доставка на шасита, съобразно технически изисквания, и съответно - е спазена формата за
действителност. Настоява да е приложимо правилото по чл. 293, ал. 3 ТЗ. Поддържа, че
комуникацията между страните и лицата, посредством които е водена тя, е резултат от
трайни търговски отношения и установен ред за това.
Възразява договорът да е развален от ответника, тъй като отправените изявления
имат за адресат друго дружество и не касаят процесното правоотношение. Оспорва всякаква
обвързаност между сключения договор с ответника и договорите за обратно изкупуване с
третото по делото лице. Оспорва ответникът да е претърпял вреди в резултат на виновно
неизпълнение на договорните задължения на ищеца, който отрича да е страна по договор за
обратно изкупуване и да е поел такова задължение. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът “ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАГ“: ЕИК (Swedish Organization
Number /Reg. №) 556013-9700, дружество, регистрирано и действащо по законите на
Швеция, оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, тъй
като счита, че последният да е адресат на офертата, по условията на която се твърди да са
възникнали облигационните правоотношения, от което следва извод, че не той е и лицето,
на което при евентуално разваляне на договора се дължи връщане на авансово заплатеното
възнаграждение.
Счита, че между страните са възникнали единствено преддоговорни отношения, но до
сключване на окончателен договор не се е стигнало, като такъв по реда на чл. 144, ал. 1
ЗДвП може да бъде сключен само в писмена форма. В тази връзка настоява, че договорът
има характера на договор за продажба на МПС и това е водещият елемент в
правоотношението. Евентуално сочи, че за ищеца не е възникнало правото да развали
договора, тъй като същият е развален още през 2022 година, поради неизпълнение на трето
лице от икономическата група на ищеца към друго лице от икономическата група на
ответника, а именно – за обратно изкупуване на употребявани камиони, което задължение е
по предварителни договори за продажба между трето лице ТРАНСПРЕС ООД и друго
2
дружество от групата на ответника, от което произтича и връзката им с евентуален договор с
ищеца.
Отделно намира и че по отношение на писмото, с което се твърди да е развален
договорът - от 25.07.2022 година - е приложима нормата на чл. 301 ТЗ, както и по
отношение на това 06.10.2022 година, като допълнително сочи, че и в двете писма ясно е
изразена волята за преустановяване на облигационната връзка. Развива възражения във
връзка с правоотношения между трети за делото юридически лица и настъпили от тях вреди
за ответника под формата на пропуснати ползи, но липсват твърдения за наличието на
конкретна правна обвързаност между изпълнение на задълженията по тези правоотношения
и процесния договор.
На следващо място, ответникът поддържа и че с писмото от 06.10.2022 година е
поканил ищеца да представи банкова сметка за връщане на заплатената сума в размер на
исковата и съответно не е дал повод за завеждане на иска.
Оспорва и иска за претърпени вреди под формата на загуба по горните съображения.
Евентуално оспорва и наличието на претърпени от ищеца вреди от вИ. на посочените в
исковата молба и в посочения размер. Твърди и неположена грижа на добрия търговец, което
е способствало за настъпване на вредите и увеличаване на техния размер. Счита, че цената,
по която евентуално са продадени шаситата от ответника е преференциална с оглед
икономическите предвиждания и очаквания, поради което и несъпоставима с тази, на която
са закупени други такива от независим съконтрахент. Допълва и че е приложима нормата на
чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Ответникът възразява да е бил в трайни търговски отношения с ищеца,
както и намира, че между него и ТРАНСПРЕС ООД са възникнали само преддоговорни
отношения, като ищецът не е адресат или участник в преговорите.
Претендира законните последици на решението, вкл. разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2, вр. чл. 262,
ал. 2 ЗЗД – за връщане на авансово заплатена цена по развален договор, както и иск по чл.
88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД, а при евентуалност – по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД – за претърпени имуществени вреди от неизпълнение, довело до разваляне на
договора и евентуално – за вреди от неизпълнение задълженията на ответника по
договора.
Съдът констатира, че е пропуснал да посочи правната квалификация на главния иск за
вреди при разваляне на договора – по чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД, но доколкото
на страните е указана тежест на доказване и съответно са извършени процесуалните
действия във връзка с установяване на всички релевантни факти, не се налага отмяна на хода
на устните състезания.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 87
ЗЗД и чл. 262 ЗЗД, ищецът носи тежест да докаже 1) получаването на нещо от обогатилото се
лице, което е дадено от обеднялото лице; 2) липса на основание за получаването, като в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - основанието, на което е осъществена престацията
между страните, следва да е отпаднало, каквито са твърденията на ищеца в настоящото
производство – развален договор, поради което на установяване в този случай подлежи: 3)
неизпълнение на договора от страна на ответника, 4) неизпълнението да се дължи на
причина, за която ответникът отговаря, 5) неизпълнението да е от характер, че да доведе до
възникване на правото на разваляне на договора и 6) че ищецът надлежно е упражнил това
право.
За основателността на иска по чл. чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД и на
евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД– в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно сключен между страните договор с посоченото от него съдържание,
виновно договорно неизпълнение на задължения на ответника в рамките на действие на
3
договора, което е в пряка причинна връзка с твърдените вреди, претърпени от ищеца и е
довело до разваляне на договора (по главния иск); размер на вредите.
Страните не спорят и съответно следва да се приемат за доказани следните
обстоятелства: отправена от свързано с ответника лице – Волво Груп България до
свързаното с ищеца лице ТРАНСПРЕС ООД оферта № BG ********** за производство и
доставка на 10 /десет/ броя шаси-кабини Volvo FН460НР 6х2R с надстройка за обща
стойност от 985 000 евро със срок на доставка август-ноември 2022 година със съдържание
по представената по делото оферта; получаване от страна на ответника на сума в
претендирания от ищеца размер, която е заплатена от ищеца по делото.
Основен спорен по делото въпрос е дали ищецът и ответникът са били обвързани от
договор за производство и доставка на шасита с надстройка, както се твърди в исковата
молба.
За отговор на този въпрос съдът взима предвид следните обстоятелства. Страните не
спорят и това изрично е отделено с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че ответникът В.Л.А. е получил сума в размер на 5000 евро от ищеца
Транспрес Грийн ЕООД, на 7.10.2021 година. От представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че тази сума е заплатена на основание издадена от ответника проформа фактура
210923 0237 от 23.09.2021 година, като е преведена по сметка на лицето, посочено като
адресат на плащането, съобразно условията на ответника, отразени в самата проформа -
фактура. Именно проформа – фактурата е основанието на извършеното плащане от страна
на ищеца с платежно нареждане от 07.10.2021 година, според посоченото от вещото лице. В
този смисъл е направено и признание на стр. 11 от отговора на исковата молба, тъй като
ответникът изрично е признал, че дължи връщане на авансово заплатена от ищеца сума в
размер на 5000 евро, в случай, че се установи наличие на сключен договор между страните
по делото. Ето защо, въз основа на тези доказателства съдът приема, че ответникът е
получил от ищеца сума в размер на 5000 евро на 07.10.2021 година по проформа фактура
210923 0237 от 23.09.2021 година.
В счетоводните отношения между доставчиците на определена услуга/стока и техния
получател, проформа фактурата обикновено се издава преди извършването на самата
доставка на стоките или услугите, и въпреки, че същата не се осчетоводява и не може да
послужи за данъчни цели, в търговската практика тя има ролята на оферта или
предварителна оценка на разходите и условията на търговската сделка. Следователно, в
случая проформа фактурата има значение на отправена оферта от В.Л.А. към Транспрес
Грийнн ЕООД, която последният е приел, с оглед извършеното плащане на посочения в
документа аванс, по посочената в проформа - фактурата сметка и получател.
Видно от проформа - фактурата от 23.09.2021 година на л. 93 и следващи от делото,
доставчик на услугата е именно ответникът, а ищецът е посочен като получател и платец.
Според представения документ, сумата от 5000 евро аванс и част от общо дължима сума от
920 000 евро, както и е видно, че проформа- фактурата е издадена въз основа на оферта BG
**********. Страните не оспорват посочената оферта да е била със съдържанието и
спецификациите по представената такава на л. 94 и сл. от делото, нито възразяват да не са
запознати с това съдържание. Горната оферта от своя страна съдържа всички съществени
елементи на облигационно отношение, възникнало по договор за изработка – предмет, срок,
цена, срокове за плащане, конкретните специфики на поръчаната работа. Видно от същата,
касае се за производство и доставка на 10 броя шаси с надстройка Волво, при конкретно,
детайлно и изчерпателно зададени спецификации по множество показатели. Уговорено е
авансово плащане и срок за окончателно плащане на цената, както и срок за изпълнение на
възложената работа – доставка в периода м. август – ноември 2022 година.
Ето защо, издадената от ответника проформа фактура, препращаща изрично към
4
условията и съдържанието на оферта № BG **********, с която страните явно са били
запознати, както и приетата от ответника сума по извършеното плащане от ищеца,
съответстваща точно на посочения в офертата аванс от 5000 евро, установяват възникване
на облигационни отношения между страните със съдържание по офертата и проформа
фактурата. Относно цената, съдът намира да е договорена окончателно тази по проформа
фактурата – единична от 92 000 евро, като останалите условия по договора са тези, описани
в цитираната оферта.
Следователно проформа фактурата обективира сключен договор между страните, при
условията на оферта № BG **********, поради което без правно значение остава
обстоятелството кои дружества са били посочени в самия документ при първоначално
изготвяне на офертата. Проформа - фактурата е изпратена по имейл до ищеца, на 23.09.2021
година и има характер на отправено предложение за сключване на договор по смисъла на чл.
13 и чл. 14 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ от страна на ответника, а извършеното плащане по нея от
ищеца свидетелства за извършени конклудентни действия по неговото приемане и съответно
- постигнатото съгласие между страните, независимо, че документът не е подписан от
представител на търговските дружества.
Неоснователни остават възраженията на ответника относно обстоятелството, че
проформа фактурата не е получена от ищеца. Свидетелят Н. /до когото е адресирано и от
когото е получено електронното писмо от 23.09.2021 година л. 93/, чиито показания съдът
възприема като логични и съответстващи на останалите доказателства по делото, изрично
отбелязва, че имейлът за комуникация с различните дружества от икономическата група на
Транспрес е само един по отношение на всички служители, а договорите с дружествата от
икономическата група на ответника са сключвани основно чрез оферти и комуникация по
имейл. Свидетелят сочи и че именно той е отговорното лице във връзка с комуникацията и
сключване на договорите с дружествата от групата на ВОЛВО и води кореспонденцията по
имейл, вкл. и по отношение на ищцовото дружество.
При съобразяване на условията и предмета на сключения договор, е видно, че
същият има характеристиките на договор за изработка, тъй като ответникът е поел
задължение за производство и доставка на шаси- кабини с надстройка (10 броя) по
техническа спецификация, съобразно оферта л. 94-98 от делото. От представената по делото
оферта е видно, че договорът касае производство и доставка на шасита с надстройка по
индивидуални изисквания и специфики на възложителя (вкл. за размери, цвят, оборудване,
функционалност и т.н.), а не доставка на превозни средства по стандарт/каталог. Договорът
за изработка, подобно на продажбата има транслативен ефект – прехвърляне на правото на
собственост върху вещта, но при договора за изработка изпълнителят поема задължение да
изработи поръчаното със свои средства (чл. 259 ЗЗД), както е в случая.
Ето защо, съдът приема, че във връзка с твърдяното правоотношение са приложими
правилата по чл. 258 и следващи от ГПК, вр. чл. 286 ТЗ относно договора за изработка,
както и предвид търговското качество на страните – общите разпоредби за търговските
сделки в ТЗ и по аналогия някои от правилата, регулиращи основните видове търговски
сделки.
Договорът за изработка е неформален, поради което възраженията за неспазена форма
са неоснователни.
Дори и да се приеме, че договорът има смесен характер /елементи на договор за
продажба/ и по отношение на него са относими правилата за продажба на движима вещ –
превозно средство, изискуемата форма е писмена /чл. 144 ЗДвП, доколкото се касае до
нерегистрирани превозни средства/. Правилно страната сочи за приложимост на
специалните правила на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Ответникът изрично признава получаване на
аванса по процесната проформа фактура, дължим от ищеца, което е проява на неоспорване
на порока на сключения договор (от гледна точка на неговата форма). По аргумент от чл.
5
293, ал. 3 ТЗ, ответникът не може да се позовава на нищожност на обективираната в
проформа фактурата сделка, която има характер на абсолютна търговска сделка. Такива
възражения ответникът не е и релевирал преди получаване на препис от исковата молба.
Изводите за наличието на възникнало между страните облигационно правоотношение
по действителен договор за изработка, както и получаване на авансово плащане от
ответника по този договор, налага да се изследва наличието и на останалите предпоставки за
уважаване на иска за неоснователно обогатяване, предявен на основание на предложение
трето на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – отпаднало основание.
На първо място в тази връзка, следва да се разгледа възражението на ответника, че
договорът е бил развален още 2022 година - преди предявяване на исковата молба, в която е
обективирано изявлението на ищеца за разваляне на процесния договор. Като следва да се
отбележи, че доказателства за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните
или поради изтичане срока на договора няма.
Следователно, твърдяното от ответника прекратяване е едностранно или - разваляне
на договора поради виновно неизпълнение. В случая, за възникване правото на В.Л.А. да
развали сключения договор, следва да се установи на първо място, че е налице неизпълнение
от ищеца ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД на възникнало негово задължение по договора. От
доказателствата по делото се установява, че преди задължението за заплащане на
окончателната цена по договора, приета като размер по проформа фактурата от 23.09.2021
година, единственото изискуемо задължение на ищеца е било заплащане на договорения
аванс от 5000 евро, което е сторено на 07.10.2021 година (с четири дни закъснение от
падежа, посочен в проформа фактурата).
Ответникът твърди да е развалил договора поради неизпълнение на задължения на
друго юридическо лице от икономическата група на ответника с изявления от 25.07.2022
година и 06.10.2022 година. Същевременно, нито се твърди, нито се доказа обвързаност на
задълженията на ищеца по процесния договор с изпълнение на задължения на трето
юридическо лице (макар от същата икономическа група), което е страна по договор с
ответника или с друго дружество от неговата икономическа група. Както беше посочено по-
горе, страните са обвързани от договор за изработка със съдържание и елементи,
обективирани в проформа фактура от 23.09.2021 година и оферта № BG **********, към
която изрично е препратено. Тези документи също не обективират друго задължение за
ищеца, освен заплащане в срок на дължимата цена (вкл. авансово плащане). Не се
установява и от други документи или доказателства по делото страните да са постигнали
съгласие за изменение на договорното правоотношение, чрез включване на допълнителни
задължения на ищеца спрямо ответника, от вИ. и със съдържание по описаните от
ответника. Не се установява наличието на общи условия или друг правнообвързащ страните
документ, вкл. с клауза за обратно изкупуване, по които те да са постигнали съгласие.
Поради това, възраженията на ответника във връзка с поети задължения по сходни договори,
но между различни страни – други дружества от икономическите групи (съответно между
ТРАНСПРЕС ООД и ответника), са неотносими към предмета на спора. Неизпълнение на
задължения по договори със сходен предмет, сключени между трети лица и правните
последици от такова неизпълнение, остават извън процесните отношения и претендираните
в процеса имуществени права. Действително, свидетелят Н. сочи, че решението за това кое
от дружествата от икономическата група ще встъпи в облигационни правоотношения с
ответника или с друго дружество от неговата група, се взима общо в групата. Това, обаче, не
променя обстоятелството, че страни по конкретно правоотношение във връзка с конкретен
договор са конкретни юридически лица, обвързани с права и задължения като самостоятелен
правен субект, съобразно постигнатото съгласие, както в случая - това са дружествата
ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД и В.Л.А. по договор от 23.09.2021 година с параметри
съобразно на съвпадналите волеизявления, обективирани в проформа – фактурата и
6
цитираната в нея оферта. Представените от ответника писмени доказателства - договори за
обратно изкупуване на конкретни превозни средства - са предхождащи процесното
правоотношение, страни по тях са ясно индивидуализирани и не обективират, свързани с
процесното правоотношения права или задължения на страна по договора от 23.09.2021
година. В посочените писмени доказателства ищецът не фигурира нито като страна, нито
като задължено лице по сделки за обратно изкупуване. При тези съображения, съдът е
оставил без уважение и искането по чл. 219 ГПК, както и това за приемане за разглеждане
по делото възражението за прихващане с насрещни вземания, за които се твърди да са
възникнали за други правни субекти.
Ето защо, за ответника не се доказа да е възникнало право на разваляне на договора
при условията на чл. 87 ЗЗД, тъй като не се установи да е налице неизпълнение от страна на
ищеца на възникнали в негова тежест задължения по договора.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е
осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от
обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила, както е прието и в
задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
В случая, се твърди виновно неизпълнение на задължението на ответника по
договора, като е било ясно и че същият въобще няма да изпълни задълженията си по
договора. Това се сочи и да е причината, довела до упражненото от ищеца с исковата молба
потестативно право да развали договора, който е и фактът, водещ до отпадане на неговото
действие с обратна сила. Разваляне на договора с изявление, обективирано в исковата молба
(което е допустимо съобразно трайно установената съдебна практика - решение № 178 от
12.11.2010 г. по т.д.№ 60/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о.; Решение № 203 от
30.01.2012г., по т.дело № 116/2011 година и др.), без предоставяне на допълнителен срок за
изпълнение произтича от факта, че ищецът намира последното за безполезно, като в тази
насока твърди с оглед осъществяване на търговската си политика и бизнес план, вече да се е
снабдил с необходимата техника и превозни средства от друг търговец.
Както беше посочено, договорът има характер на изработка, поради това по
отношение на правилата за разваляне са приложими нормите на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, като изрично следва да се отбележи, че съдът споделя възприетото в съдебната
практика становище относно това, че разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД препраща към чл.
87, ал. 1 ЗЗД относно предпоставките за упражняване на това право, а не се намира в
съотношение на обща към специална норма (Определение № 572 от 30.08.2010 г. на ВКС по
т. д. № 15/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 190 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
1037/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 266 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1587/2020 г., I
т. о., ТК и др.).
За да възникне правото на страната по двустранен договор да развали същия, следва
да се установи неизпълнение на договора от страна на ответника, което се дължи на
причина, за която ответникът отговаря и което да е от характер, че да доведе до възникване
на правото на разваляне на договора. В конкретния случай, няма спор, че нито към момента
на предявяване на иска, нито в хода на производството ответникът не е изпълнил
задължението си да произведе и достави 10 броя влекачи с надстройка по специфики и при
характеристики, съобразно проформа фактура и офертата, цитирана в нея. Спори се дали
неизпълнението се дължи на виновно поведение на ответника и дали не е налице хипотеза
на забава на кредитора, на които въпроси следва да се отговори отрицателно.
Както беше посочено по-горе в изложението, не се доказа изпълнение на
задължението на ответника по договора от 23.09.2021 година да е обвързано и корелативно
свързано с насрещно задължение на ищеца, извън заплащането на аванс, което е сторено с
минимална забава. Не се доказа и изпълнението на задължението на ответника да е
7
обусловено и невъзможно без оказване на определено съдействие от страна на кредитора,
което би довело до освобождаване на длъжника от последиците от собствената му забава по
правилото на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД.
Нито писмените доказателства, нито гласните такива сочат на уговорено в тежест на
ищеца задължение, извън заплащане на дължимото възнаграждение. Възраженията на
ответника се основават на факти, които биха могли да попаднат в предметния обхват на
нормата на чл. 23 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, този, който е обещал задължението или
действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице
откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие. Същевременно, обаче, не се
доказа изпълнението на поетите от страна на ответника задължения по процесния договор
да е обусловено от изпълнението на обещано по друг договор с ТРАНСПРЕС ООД действие
на ищеца. Но дори и това да беше така (ищецът да се явява трето лице по смисъла на чл. 23
ЗЗД), то правните последици от неизпълнение на задължението на ищеца (за задължаване по
клауза за обратно изкупуване) ще настъпят в правната сфера и ще ангажират отговорността
на обещателя.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че по делото се доказа, че в полза на ищеца
е възникнало потестативното право едностранно да развали договора, поради допуснато от
ответника неточно във времево отношение изпълнение на задължението за извършване на
възложената работа. Уговореният краен срок за изпълнение на поръчката, съобразно
офертата, е месец ноември 2022 година, като към датата на предявяване на иска са изминали
близо две години и няма доказателства ответникът да е изпълнил частично възложената
работа. Следователно, към датата на писменото изявление, обективирано в исковата молба,
ищецът е имал право да развали договора, тъй като той е изправна по договора страна, тъй
като е изплатил авансово дължимата част от уговореното възнаграждение. Не е налице и
пречка по чл. 87, ал. 4 ЗЗД за разваляне на този договор, защото към датата, на която е
възникнало правото за разваляне, а и към тази, на която е даден ход на устните състезания,
няма изпълнена никаква част от задължението, което без съмнение е значително с оглед
интереса на кредитора.
За да породи правно действие правото на страната да развали договора, то трябва да
бъде надлежно упражнено, което освен отправеното писмено изявление на кредитора
предвижда и предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение, освен в
предвидените в закона изключения. Такива изключения предвижда чл. 7, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
262, ал. 2 ЗЗД - ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника, то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. В конкретната хипотеза се установява, че към момента на
отправеното изявление за разваляне на договора, периодът на забавата е толкова
продължителен, че изпълнението е станало безполезно за кредитора, тъй като същият вече е
и задоволил своя кредиторов интерес и необходимостта от нови 10 броя шаси-кабини с
надстройка, като се е снабдил със сходни от друг доставчик. Следователно, за ищеца е
възникнало правото да развали този договор без да дава допълнителен срок за изпълнение
на ответника.
Изричното волеизявление за разваляне на договора е достигнало до насрещната
страна с получаване на преписа от исковата молба. Тоест, от този момент се счита, че
договорът е развален.
Този извод следва дори и при съобразяване на съдебната практика, според която
разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД се отнася като специална към обща норма съобразно чл.
87 ЗЗД / Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК/, поради
което изключва приложението на последната. Според чл. 262, ал. 2 ЗЗД, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на
8
обезщетение по общите правила. В случая, както извънпроцесуалното, така и процесуалното
поведение на ответника сочи, че той няма намерение да изпълнява насрещното си
задължение по договора, което е видно и от срока на забавата.
Горният извод се налага дори и да се приеме, че ищецът е дължал да предостави срок
за изпълнение на длъжника с отправеното изявлението за разваляне. В случая, изявлението,
обективирано в исковата молба, не съдържа срок, като в такъв случай ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с
оглед на обстоятелствата срок. В случаите, когато с исковата молба се прави изявление за
разваляне на двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен, то договорът
се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по
делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок (Решение №
37 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г., ГК на ВКС). Такъв срок в процесния случай е
изтекъл, тъй като съдебното производство е продължило около година. Ето защо, дори да не
е предоставен допълнителен срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
договорът е надлежно развален.
На последно място, следва да се посочи и че отпадането на основанието има обратна
сила по аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тъй като по договора е уговорено еднократно, а не
продължително или периодично престиране (Решение № 147 от 31.10.2019 г., постановено
по т. д. № 50178/2016 г. по описа на ВКС, I ГО.). Обратното действие на развалянето
означава, че в отношенията между страните по договора се приема, че той не е бил сключван
и се възстановява състоянието от преди неговото сключване, затова и по силата на чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД за всяка от страните възниква задължение да върне на другата това, което е
получила в изпълнение на сделката.
Както беше посочено, по делото се доказа, че в изпълнение на договора ответното
дружество е получило от ищеца сума в общ размер от 5000 евро, представляваща авансово
дължима част от уговореното възнаграждение за извършване на възложените работи, поради
което и за ответника е възникнало задължението за нейното връщане в цялост.
Ето защо, искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е изцяло основателен и следва да се
уважи.
Възражението на ответника за неспазване на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД е
неоснователно, тъй като е приложимо само при изпълнение на работа с недостатъци.
По главния обективно съединен иск по чл. чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД, (а и по
евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД), в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно сключен между страните договор с посоченото от него съдържание,
виновно договорно неизпълнение на задължения на ответника в рамките на действие на
договора, което е в пряка причинна връзка с твърдените вреди, претърпени от
ищеца/съответно – е довело до разваляне на договора, размер на вредите.
Във връзка с обективно съединените обусловени главен и евентуален иск следва
предварително да се уточни следното. Обезщетение по чл. 88, ал.1, изр.2 ЗЗД може да се
търси само при прекратено облигационно отношение за разлика от компенсаторното
обезщетение по чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД, което може да се претендира при всички
случаи на пълно неизпълнение, когато обаче формално договорът не е развален.
По главния обусловен иск. Съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Тоест, неизпълнението по причина,
за която длъжникът отговаря, поражда потестативното право на кредитора да развали
договора, както и на вземането му за обезщетение за вредите от неизпълнението.
Следователно в обхвата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД са вредите от неизпълнението на
9
разваления договор.
Фактическият състав на договорната отговорност за вреди в случая включва следните
елементи: 1) разваляне на договора в резултат на виновно неизпълнение на договорно
задължение от ответника; 2) наличие на имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, освен ако неизпълнението не се дължи
на недобросъвестност на длъжника (липсата на изпълнение на същия да се дължи на
умишленото недобросъвестно поведение на ответното дружество); 3) причинна връзка
между неизпълнението и развалянето на договора, тоест неизпълнението е основание за
разваляне на договора. При недобросъвестност на длъжника, дължими са всички вреди
преки и непосредствени вреди.
В случая, както беше посочено в мотивите по иска с правна квалификация чл. 55 ЗЗД,
в производството се доказа, че е налице неизпълнение от ответника на задължението му да
изпълни възложената работа по причини, за които той отговаря, поради което ищецът
надлежно е упражнил правото си да развали договора с изявление, обективирано в исковата
молба. Установи се и че именно конкретното неизпълнение на ответника е причина за
разваляне на договора с едностранното писмено изявление на другата страна.
Вредите подлежащи на обезвреда, освен в случаите на недобросъвестност на
страната, са преките, непосредствени и предвидими вреди. Предвидими са онези вреди,
настъпването на които е нормално и логично да бъде допуснато като закономерен резултат
от неизпълнението на едно договорно задължение още към момента на възникването му
съобразно обстоятелствата, които са били известни и са могли да бъдат известни на страните
към този момент (в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 240 от
07.05.2015 г. по т. д. № 317/2014 г. на І-во т. о. на ВКС и Решение № 296 от 05.11.2013 г. по
гр. д. № 58/2013 г. на ІV-то г. о. на ВКС). Преценката за предвидимост се прави към датата на
сключване на договора и обхваща конкретните вреди, но не и техния размер.
В конкретната хипотеза са налице доказателства за това, че неизпълнението на
ответника се дължи ва неговата недобросъвестност. Ответникът се позовава на изпратени
изявления от 25.07.2022 година и 06.10.2022 година. Същите са оспорени от ищеца, но
последният не отрича изявленията да са достигнали до знанието на представляващите
дружеството. Съдът приема за доказан неизгодния за ответника факт, че до ищеца е
достигнало волеизявление, в което е обективирано намерение всички дружества от групата
на ВОЛВО да преустановят възникналите вече правоотношения с дружествата от групата на
ищеца, вкл. ТРАНСПРЕС ГРИЙН АД. Макар изявленията да не са разменени между
страните по делото и във връзка с конкретното правоотношение, същите са индикация за
намерение за пълно преустановяване на взаимоотношенията между дружествата в
икономическите групи на страните по делото. Позовавайки се на неизпълнение на договорни
задължения, касаещи трети лица и договори, необвързани с конкретното правоотношение,
ответникът, който е бил наясно с условията по договора, обективирани в изпратената от него
проформа фактура и оферта, е действал недобросъвестно, изразявайки явно намерение да не
изпълни задълженията си по договора, въпреки липсата на поето от ищеца задължение за
обратно изкупуване и конкретна причина, стояща извън волята на длъжника. Ответникът не
оспорва тези обстоятелства, а напротив - прави признание за това, че още в края на 2021
година и началото на 2022 година са възникнали спорове между други дружества от
икономическите групи, довели до изпращане на писмата от м.07. и м.10.2022 година и до
решението ответникът да не изпълнява задълженията си по действащи договори за
производство и доставка на процесните шасита с надстройка. Ответникът нито твърди, нито
доказва и към тези дати да е започнало изпълнение съобразно договореното. Свидетелите Н.
и Ш. също потвърждават преустановяване на бизнес отношенията и липсата на намерение и
воля за изпълнение на задълженията, вкл. и по конкретната договорна връзка от страна на
10
длъжника, базирани на обстоятелства, стоящи извън облигационното правоотношение по
договора от 23.09.2021 година.
Установената недобросъвестност на длъжника освобождава кредитора от тежестта да
доказва предвидимост на вредите, но не и на обстоятелството, че имуществена загуба
представлява пряка и непосредствена вреда от неизпълнението на ответника.
Константна е съдебната практика, че преки и непосредствени са вредите, които са
нормален, обичаен, безусловен и закономерен, сигурен резултат от неизпълнението и когато
се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника (напр. от
поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила) те са косвени (Решение № 73
по т.д. № 897/2009 год. на І Т.О. ВКС, Решение № 296 по гр.д.№ 48/2013 год. на ІV ГО на
ВКС). Вредата под формата на претърпяна загуба се изразява в действително намаление на
имуществото на изправната страна, вследствие неизпълнението на договора и може да се
изрази под формата на неблагоприятната за кредитора разлика в условията, при която е
сключена евентуална сделка на покритие, както се твърди в процесния случай - разликата
между договорената и заплатената на друг доставчик по-висока цена за вещ с подобни
характеристики.
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е
налице разлика между уговорената цена за производство и доставка на шаси-кабина Volvo
FH460HP 6x2R с надстройка и платената по договори от 29.07.2022 година с Турботракс
България ООД и от 17.05.2023 година с Бългериън Трак Сървис ООД /представени по
делото, заедно с издадени и осчетоводени фактури по тях и приемо-предавателни
протоколи/. Разликата в единичната цена за производство и доставка на 10 броя нови шаси-
кабини, марка DAF, модел XG 480 FAR спрямо закупените с надстройка е 34 963.80 евро
(126 963,80 евро единична цена за ДАФ минус 92 000,00 евро – единична цена при ВОЛВО).
Съответно разликата за 10 броя е 349 638 евро, платени в повече за 10 броя нови шаси-
кабини марка DAF, модел XG 480 FAR с надстройка спрямо офертата за 10 броя шаси –
кабина Volvo FH460HP6x2R с надстройка.
От друга страна, вещото лице по автотехническата експертиза прави категоричен
извод, че макар и да не са напълно технически идентични, поръчаните на ответника и
заплатените по горните договори 10 броя шаси - кабини и надстройки - кабини „Volvo
FH460HP 6x2 R съобразно оферта № BG2021000453 и закупените шаси-кабини марка
„DAF“, модел XG 480 FAR“ по Договор за покупко - продажба № 2022668 от 29.07.2022 г. с
„ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ" ООД и Оферта № 12700-F/27.07.2022 г. и надстройки по
Договор за изработка и монтаж на контейнеровозна конструкция на транспортни единици от
17.05.2023 г. с „БАЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД, са сходни по функционалност и
предназначение за експлоатация. Следователно, съдът приема, че автомобилите и
надстройките по посочените договори с трети лица касаят изработване и доставка на
равностойни вещи.
Ето защо, може да се приеме за доказано, че ищецът е заплатил по-висока цена по
сключените с третите лица договори (по които договори той се явява изправна страна) за
изпълнение на неизпълненото от длъжника задължение (Решение № 73 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 897/2009 г., I т. о., ТК). Доказано е и че цената е заплатена за равностойни на
поръчаните от ответника товарни автомобили.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да се установи и че се
касае до вреда, която е пряка и непосредствена последица от поведението-неизпълнението
на длъжника. В конкретната хипотеза, това предполага установяване, че заместващата
престация е договорена на съответстваща на средната пазарна цена (съответства на
изменени пазарни условия) за конкретната услуга или че договорената по-висока и
съответно – неблагоприятна за ищеца цена пряко следва от конкретното неизпълнение и е
неизбежна негова последица (предвид твърденията на ищеца за възникнали търговски
11
нужди).
Ищецът твърди, че договорът от 23.09.2021 година е сключен поради търговски
нужди и предвиждания, свързани със стопанската му програма и планирани отношения с
клиенти. В тази връзка, обаче, не са представени доказателства. Показанията на свидетеля
Н., допуснат за установяване и на тази група факти, са общи и не установяват конкретни
правоотношения на ищеца с клиенти, свързани с необходимостта от доставка на конкретните
товарни автомобили в определен срок или за определени цели и договорености. Няма
доказателства и във връзка с твърденията за заложени в стопанската програма бизнес цели и
задачи, налагащи производство и доставка на съответния брой превозни средства до
определен срок с оглед реализиране на конкретен финансов резултат или важни
икономически цели на дружеството.
Ищецът твърди и че вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на ответника, тъй като произтича от настъпили промени в пазарните условия и инфлация за
времето на неизпълнението на ответника и до договаряне на заместващата престация.
Предметът на сключения договор между страните е свързан с основната стопанска
дейност и на двете дружества, които според свидетелските показания са водещи в своята
сфера на действие. Свидетелите сочат и че ВОЛВО се разглежда като водеща марка за краен
продукт от вИ. на процесните такива – като съотношение между цена, качество, икономия на
гориво, технически характеристики, поддръжка, гаранция, при спазване на специфични
условия и изисквания на клиента, чиито продукти се реализират на пазарни цени за по-висок
клас продукти от съответния вид. Отделно, ищецът като корпоративен клиент, според
свидетелите, се ползва от търговски отстъпки, както при ВОЛВО, така и при всички свои
доставчици. Тези факти опровергават твърденията за наличие на пряка причинна връзка
между неизпълнението и договорените по-неблагоприятни в ценово отношение условия по
сключените с третите лица договори, тъй като от една страна се установява ответникът да
предлага услуги на пазара във висок ценови диапазон, а от друга страна ищецът ползва
търговски отстъпки при всички свои доставчици /освен ВОЛВО/. На следващо място се
установява и ищцовото дружество да разполага с широка мрежа от търговски контакти и
значителен по обем автопарк, с оглед осъществяване на стопанската си дейност, което му
предоставя възможност за бързина и гъвкавост при договаряне на доставки на услуги от вИ.
на процесните. Други доказателства в подкрепа на своите твърдения ищецът не е посочил и
не са събрани по делото.
Следователно, не се установи заложената цена в офертите на „ТУРБОТРАКС
БЪЛГАРИЯ" ООД и „БАЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД да е около средната пазарна за
производство и монтаж на сходна по вид и характеристики вещ, но не се доказа и
изпълнението на ответника в срок до ноември 2022 година да е обвързано с конкретни
бизнес цели или облигационни задължения на ищеца (за изпълнението на които шаситата с
надстройки е следвало да бъдат налични в определен момент).
Ето защо, ищецът, който носи тежестта, не доказа твърдените вреди от разликата в
заплатена по-висока цена за равностойна услуга да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с неизпълнението на длъжника, тоест - че не би била налице, ако задължението беше
изпълнено.
За пълнота на изложението следва да се допълни и следното. Действително,
съдебната практика приема, че при увеличение на цената на дадена стока или услуга, в
резултат на инфлационни процеси, които не зависят от волята на длъжника, той отговоря за
вредите от неизпълнението поради неполагане на дължимата грижа, както и че промяната на
пазарните условия е предвидима, тъй като свободният пазар е променлив, но предвидим,
особено за активно действащите стопански субекти. В конкретния случай, обаче, не се
установи при сключване на заместващите договори от 29.07.2022 година и 17.05.2023 година
пазарните условия да са променени в степен, съответстваща на заплатената разлика в цената
12
за сходни доставки и придобиване на вещи от сходен вид и качество под договорената с
третите лица цена да е невъзможно. Такъв извод не следва нито от показанията на
свидетелите, нито от заключенията по приетите заключения на вещото лице - счетоводител.
В допълнителното заключение на вещото лице е изследван въпросът относно размера на
инфлацията за период 08.2021 година – 01.2023 година. Размерът на инфлацията при
прилагане Индекс на потребителска кошница за базов период е подход, базиран на
потребителската кошница, която представлява набор от стоки и услуги, закупувани и
отразява средната промяна на цените. Индексът на оборот или производствена активност
проследява стойността на продадените стоки и услуги в рамките на конкретен сектор и по
този начин отразява тенденциите в сектора. Съдът намира, че общата промяна в цените не
може да бъде приложена чрез автоматично индексиране на договорената между страните
цена за съответния месец, в който е сключен заместващ договор, а индексирането въз основа
на секторните обороти не сочи на наблюдавана инфлация в съответните месеци на
сключване на заместващите договори. Ето защо, допълнителното заключение само по себе
си не може да допринесе за установяване на пряката причинна връзка между
неизпълнението и променени пазарни условия, наложили уговаряне на по-висока цена.
Ето защо искът по чл. 88, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 82 ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
доколкото не се установи твърдените от ищеца вреди да са пряка и непосредствена
последица от конкретното длъжниково неизпълнение.
По евентуалния иск.
Както беше посочено, при прекратено облигационно отношение може да се търси
обезщетение само по чл. 88, ал.1, изр.2 ЗЗД за разлика от компенсаторното обезщетение по
чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД, което може да се претендира при всички случаи на пълно
неизпълнение, когато обаче формално договорът не е развален. Ето защо, в случая ищецът
не може да претендира такова и евентуалният иск също следва да бъде отхвърлен.
При изводите за неоснователност на исковете за вреди, не следва да се обсъжда
възражението за давност на ответника.
По разноските.
Претенции за разноски имат и двете страни и такива следва да им се присъдят
съобразно представените доказателства и съответно на уважената и отхвърлена част от
исковете, като съдът ще извърши служебно компенсация.
Ищецът е направил разноски в размер на 35 346 лева – за адвокат, държавна такса и
вещи лица, съгласно представен списък, за които за налице доказателства, че са сторени. От
тях следва да му се присъдят 498, 34 лева, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в размер на 53 508,48 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък, за които за налице доказателства, че са
сторени.
Съдът намира за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
13
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на
Европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по
делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa
срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната
правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като
противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на
възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за
ориентир на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката
в конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация.
Такъв ориентир също така е и Наредбата за правната помощ, която определя размери на
възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на спора, количеството,
обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл
Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС,
I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на
ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на положения от адвоката труд
възнаграждение.
При съобразяване на горното, на нормата на чл. 2, ал. 5 и §2а НВАР, както и като взе
предвид броя на предявените искове, проведените заседания, извършените процесуални
действия, обстоятелството, че делото е усложнено от фактическа и от правна страна, както и
с оглед обстоятелството, че уговореното от ищеца и заплатено възнаграждение на адвоката
значително надвишава предвидените в НВАР размери, установени в чл. 7, по главния иск,
съдът намира, че е налице основание за намаляване на възнаграждението поради
прекомерност.
Ето защо, възнаграждение в размер от 30 000 с ДДС съответства на правната и
фактическа сложност на делото и действията, извършени от процесуалния представител и не
надхвърля справедливия и адекватен размер за възнаграждение, съответстващ на положения
по делото професионален труд и знания, осигуряващо едновременно постигане на
легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита и съобразено с конкретната
правна и фактическа сложност в производството.
От тях следва да му се присъдят 29 577, 03 лева, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Или, по компенсация, следва да се присъдят разноски само на ответника в размер на
29 078, 69 лева.
Мотивиран така, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАГ“: ЕИК (Swedish Organization
Number /Reg. № 556013-9700), дружество, регистрирано и действащо по законите на
Швеция, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 5000 евро /пет хиляди евро/, представляваща
заплатена от „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД, ЕИК ********* на отпаднало основание сума
съгласно договор, обективиран в проформа фактура от 23.09.2021 година и цитирана в
последната оферта № BG **********, с предмет производство и доставка на 10 броя шаси-
кабини Volvo FН460НР 6х2R с надстройка, който договор е развален с настоящата искова
14
молба, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2024 година и до окончателно погасяване
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД, ЕИК ********* срещу
“ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАГ“: ЕИК (Swedish Organization Number /Reg. №
556013-9700), дружество, регистрирано и действащо по законите на Швеция искове, както
следва:
Главен- по чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 349 638 евро,
представляваща обезщетение за вреди - претърпяна загуба - в резултат на разваляне на
договор за производство и доставка на 10 /десет/ броя шаси - кабини Volvo FH460HP
6x2R в периода месец август - месец ноември 2022 г., обективиран в Проформа-
фактура 210923 0237 от 23.09.2021г. и Оферта № BG2021000453, изразяваща се в
разликата в цената по договора с „ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАТ" АД и
сключените от ищеца Договор за покупко-продажба № 2022668 от 29.07.2022 г. с
ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ ООД и Договор за изработка и монтаж и на контейнеровоз
от 17.05.2023г. с БАЛГЕРИЪНТРАК СЪРВИС ООД, поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника;
Евентуален - по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и за сумата от сумата 349 638
евро, представляваща обезщетение за претърпяна загуба в резултат на виновно
неизпълнение на договор за производство и доставка на 10 /десет/ броя шаси - кабини
Volvo FH460HP 6x2R в периода месец август - месец ноември 2022 г., обективиран в
Проформа-фактура 210923 0237 от 23.09.2021г. и Оферта № BG2021000453,
изразяваща се в разликата в цената по договора с „ВОЛВО ЛАСТВАГНАР
АКЦИЕБОЛАТ" АД и сключените от ищеца Договор за покупко-продажба № 2022668
от 29.07.2022 г. с ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ ООД и Договор за изработка и монтаж и
на контейнеровоз от 17.05.2023г. с БАЛГЕРИЪНТРАК СЪРВИС ООД.
ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на “ВОЛВО
ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАГ“: ЕИК (Swedish Organization Number /Reg. № 556013-9700),
дружество, регистрирано и действащо по законите на Швеция на основание чл. 78 ГПК сума
в размер на 29 078, 69 лева, представляваща направени разноски по делото, по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15