№ 51
гр. Б. , 15.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500013 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 904601/26.10.2020г., подадена от А.А.М-Ц, от
гр. Б., чрез пълномощникът и адв. Г.С., насочена срещу Определение № 908029/14.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 1985г./2020г. по описа на РС Б., в частта му относно присъдените
разноски в размер на 600лв., съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
С частната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалваното
определение, основано на доводи че частната жалбоподателка не е станала причина за
неоснователно предизвикан правен спор, за което е образувано гражданско дело. Поддържа
се, че страните по делото са преговаряли за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и
след като не са постигнали съгласие, всяка от страните е подала пред съда иск за развод, с
идентично съдържание, което е станало причина съдът да прекрати на осн. чл. 126 от ГПК
по- късно образуваното гр. дело.
Иска се от съда да отмени обжалваното определение на РС Б. в частта му за
разноските- с което А.А.М-Ц е осъдена да заплати адвокатски хонорар в размер на 600лв., за
разноските на другата страна.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и
приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Б. е образувано въз основа на искова молба
депозирана пред съда от А.А.М-Ц, чрез адв. Г.С., срещу П. И. Ц., която е с правно
основание чл. 49 ал.1 от СК. Предявени са обективно съединени с иска за развод- искова за
решаване на въпроса за родителските права по отношение на роденото от брака дете- Й.П.Ц,
за режима на виждане на детето с родителя, на който не е предоставено прякото
упражняване на родителските права и заплащането на месечна издръжка.
1
Препис от исковата молба и книжата към нея са изпратени на ответната страна и по
делото е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. С писмения отговор е
направено възражение наличието на предпоставките на чл. 126 ал.1 от ГПК, поради
наличието на образувано по- рано гр.д. № 1914/20г., със същото правно основание, по иск
предявен от П. И. Ц. срещу А.А.М-Ц, като е поискано от първоинстанционния съд, по-
късно образуваното гражданско дело да бъде прекратено, поради идентитет на двете
производства досежно страните, правното основание и предмета на делото.
С обжалваното Определение № 908029/14.10.2020г., постановено по гр.д. №
1985г./2020г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд е прекратил производството по
гр.д. № 1985/2020г. по описа на съда, на осн. чл. 126 от ГПК, като е осъдил ищцата А.А.М-
Ц, да заплати на ответника П. И. Ц., сумата от 600лв., съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за ответната страна, съобразно представени договор за правна помощ и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Настоящият състав на ОС Б., след като съобрази установената фактическа обстановка
и становищата на страните по делото, излага следните правни съображения:
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира
подадената частна въззивна жалба за редовна като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това.
Видно от оплакванията навадени с частната жалба, същата е насочена срещу
обжалваното определение на РС Б., само в частта му за присъдените разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение платено от насрещната по делото страна.
В частта му за разноските обжалваното определение подлежи на изменение или
допълване по искане на страната по реда на чл. 248 ГПК от съда, от съда който го е
постановил, а постановеното по този ред определение може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване определение. Обжалване на актовете по ГПК само в частта за
разноските не е познато на новия ГПК. В сега действащия ГПК липсва законова норма,
аналогична на нормата от чл. 70 ГПК (отм.), предвиждаща възможност за директно
обжалване на решението в частта за разноските /Определение №441 от 14.07.2010г. на ВКС
по ч.гр.д.№406/2010г., IV г. о., ГК; Определение №717/22.11.2012г.по т.д.№588/2012г.на І
ТО на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. След
произнасяне на съда по искането за изменение на разноските, същото по реда на чл. 248 ал.
3 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решение или
определение. Следователно, законодателят е предвидил в случаите, когато страната не е
доволна от постановения съдебен акт в частта за разноските, възможността страната да
подаде молба до съда, който е постановил решението с искане да го измени, а не да обжалва
решението пред по-горния по степен съд.
В настоящият случай депозираната частна жалба е насочена срещу обжалваното
определение на РС Б., но само в частта му за присъдените от съда разноски. По същество с
оглед на наведените с жалбата оплаквания, следва да се приеме че тя съставлява “молба” по
реда на чл. 248 от ГПК за изменение на обжалваното Определение № 908029/14.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 1985г./2020г. по описа на РС Б., която следва да е адресирана до
съда постановил определението и следва да бъде разглеждана от първоинстационния съд.
Погрешно същата е наречена „частна жалба“, като неправилно е адресирана до по- горния
съд, който не е компетентен за нейното разглеждане по реда на въззивното производство.
Поради изложените съображения, съставът на ОС Б. приема, че “частната жалба”
срещу определението на РС Б., в частта за разноските, има правния характер на молба по чл.
248 ГПК. Искането следва да бъде прието като такова по чл. 248 от ГПК и по него следва да
се произнесе РС Б.. След произнасяне на съда по искането за изменение на определението в
частта за разноските, определението на първоинстационният съд по реда на чл. 248 ал. 3
2
ГПК, ще подлежи на обжалване съгласно чл.274 ал.1 т. 2 от ГПК, поради което ще може да
бъде предмет на инстанционен съдебен контрол, по установения в закона процесуален ред
/Определение № 530 от 11.07.2011г. на ВКС по ч.т.д.№171/2011г., I т.о., ТК; Определение
№580 от 19.07.2010г. на ВКС по ч.т.д.№442/2010г., II т. о., ТК и др.).
Предвид на изложеното, настоящото въззивно производство пред ОС Б. следва да
бъде прекратено и „частната жалба“ на А.А.М-Ц, чрез пълномощника и адв. Г.С., следва да
бъде изпратена по компетентност на Районен съд Б., по гр.д.№ 1985/2020г. по описа на
същия съд, за разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК. Едва след произнасяне по искането за
изменение на постановеното определение в частта му за разноските, определението на
първоинстанционния съд може на самостоятелно правно основание да бъде предмет на
обжалване, с въззивна частна жалба, от заинтересованата страна.
Водим от горното, Б.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 13/2021г. по описа на ОС Б..
ИЗПРАЩА частна въззивна жалба с вх. № 904601/26.10.2020г., подадена от А.А.М-
Ц, от гр. Б., чрез пълномощникът и адв. Г.С., срещу Определение № 908029/14.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 1985г./2020г. по описа на РС Б. в частта му за разноските, като
имаща правен характер на молба по чл. 248 от ГПК за разглеждане по компетентност, на
Районен съд Б., по гр.д. № 1985/2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3