O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр.Монтана,
21.11.2023 год.,
Административен
съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в закрито заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав,
Административен
съдия: Соня Камарашка
като
разгледа докладваното от съдията Административно дело №735/2023г. по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.2 във вр. ал.1 от Административно процесуален кодекс (АПК)
Делото
е образувано по повод подадена искова молба от И.Б.И. с ЕГН * ***, чрез адвокат
Х.Х. от САК със съдебен адрес *** против Министерство
на правосъдието на Република България, гр.София, 1000, ул.“С*** “№* , с която
се иска да се осъди ответника да му заплати 1344,00лева имуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД 5000,00лв. неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от неправомерните действия или бездействия на длъжностното лице по
призоваване от РС гр.Лом за гр. Дело №20221110162350 по описа на СРС,
образувано срещу него с правно основание чл.150 във вр.
чл.143, ал.2 от СК.
С
Определение №10019/16.11.2023г. по Адм. Дело №10631/2023г.
по описа на АССГ, на основание чл.135, ал.2 от АПК делото е изпратено по
подсъдност на Административен съд – Монтана.
В исковата молба от ищеца
се развиват доводи за нередовността на оформянето на съобщенията и
уведомленията в изпълнение на нормите на ГПК от страна на призовкар
при Районен съд гр.Лом – М*** П*** по повод водено гр.
Дело №20221110162350 по описа на СРС, образувано срещу ищеца с правно основание
чл.150 във вр. чл.143, ал.2 от СК, от които действия
се претендират имуществени и неимуществени вреди.
Предвид изложеното в
исковата молба, съдът намира, че делото е подсъдно на общите съдилища.
Съображенията за това са следните:
Според т.2 на Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно чл. 1 на ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.
Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на
общите правила на чл. 45-49 от ЗЗД.
Разграничителният критерий за приложимия правен ред е основния
характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са
причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Администрацията на органите на съдебната власт, съгласно чл. 340 ал.2 от
Закона за съдебната власт, се състои от администрацията на Върховния
касационен съд, на Върховния административен съд, на Главния прокурор, на
Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура,
на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на
окръжните следствени отдели. Служителите в администрацията на съдебната власт
са съдебни служители /чл. 340, ал. 3/.
Те не са държавни служители и не осъществяват държавна служба, разбирана като
дейност по осъществяване функциите на държавата. Видът на осъществяваната от
тях дейност е определен в закона - чл. 340, ал. 1 ЗСВ/
по следния начин: "органите на съдебната власт се подпомагат от
администрация". Класификаторът на длъжностите в администрацията и броят на
съдебните служители се определят от Висшия съдебен съвет съгласно чл. 341,
който приема и Правилниците за администрацията на органите на съдебната власт.
Съгласно чл.14 от
Правилника за администрацията на съдилищата - администрацията на
съдилищата е обща и специализирана, като общата подпомага дейността на
административния ръководител на съда, съдебния администратор или
административния секретар и специализираната администрация съобразно
класификатора на длъжностите за съдебни служители, а специализираната подпомага
и осигурява осъществяването на съдебната дейност.
Съгласно чл. 117 ал.1 от Конституцията на Република България, съдебната власт защитава
правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Предназначението на съдебната администрация е да подпомага съдебната власт
именно в тази дейност. Специфичните белези на основната, изпълнявана от
администрацията дейност, определена от законодателя като подпомагаща, не дават
възможност тя да бъде квалифицирана като изпълнителна - административна
дейност, а като техническа /състои се в издаване на документи и удостоверения,
заверка на книжа, извършване на текущи действия, вписване в регистри,
снабдяване с преписи, архивиране, даване на информация и др./ и материална
/подпомага по необходимост нормалното и редовно функциониране на всички служби
и звена/. Сама по себе си администрацията на органите на съдебната власт не
осъществява властнически правомощия, няма решаващи и управленски функции. Тя не
осъществява нито една от функциите на държавно управление като особена държавна
дейност по осъществяване на изпълнителна власт - ръководство, организация и
контрол, за които държавата носи отговорност за причинени вреди по реда на чл.1 на ЗОДОВ.
Организационната, възпитателната и материално-техническата дейност на
администрацията са извън приложното поле на чл.1 от ЗОДОВ.
Макар
исковата молба да съдържа твърдения за претърпени вреди от некоректно
изпълнение на служебни задължения по връчване на съдебните книжа, съдебните служители не са част от държавната администрация,
не осъществяват административно обслужване и не извършват административни
услуги по смисъла на § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Те не са
служители на административен орган по смисъла на § 1, т.1 ДР на АПК.
Изрично предвиденият за тях отделен, съобразен със спецификата на дейността им
статут, уреден в отличие от служителите в държавната администрация, е
допълнителен довод в подкрепа на тезата, че изпълняваната от тях дейност не е
административна.
Както е прието и в ТП, неприложимостта
на специалния ред по ЗОДОВ налага извод, че отговорността за вреди, произтичащи
от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органи на
съдебната власт, следва да се реализира по общия ред (Сравн.:
чл. 45 и сл. ЗЗД). Неизпълнението на служебните задължения от лице, което е
част от администрацията на съдебната власт, както е в случая и с посоченото от
ищеца такова призовкар - М*** П*** , както приемат
съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд в своето
съвместно постановление, ангажира гаранционната отговорност на възложителя на
работата при и по повод на която е станало увреждането, а в този смисъл и
вредите подлежат на обезщетяване по реда на ЗЗД в производство пред общите
съдилища. /в този см. е Определение №28 от 18.07.2023г. по дело № 25/2023 г. на смесен състав на ВАС и ВКС/
Предвид изложеното искът
следва да се разгледа от граждански съд по реда на ЗЗД. Доколкото ответникът е
със седалище гр.София, то компетентен съгл. чл.108, ал.2 ГПК следва да е Районен
съд - София.
Водимо от изложеното, на основание чл.135, ал.2 от АПК настоящият
състав на Административен съд Монтана,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №735/2023г. по описа на Административен съд -
Монтана.
ИЗПРАЩА делото, по правилата на родовата
подсъдност на Районен съд - София.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от Определението да се изпрати на страните, за сведение.
Административен съдия:
,