М О Т И В И
към
ПРИСЪДА №…… от 27.01.2010 година
по
НОХД №459/ 2009 година на Районен съд – Свиленград
град
Свиленград, 27.01.2010 година
С Обвинителен акт по Досъдебно
производство №128/2009 година по описа на РУ на МВР - Свиленград, преписка с
вх.№286/2009 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М.С.– Прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
1. Г.И.М. с ЕГН **********-
роден на *** *** ,ром, български гражданин , живущ ***. , неженен, неграмотен,безработен , осъждан
за това, че:
На
09.02.2009 г. в с.Студена,общ.Свиленград в съучастие като съизвършител с М.А.М.
*** отнел чужда движима мещ-пари, представляваща сумата от 1600лева от
владението на И.Д.П. *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои ,като деянието е немаловажен случай и е извършено повторно ,след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление– престъпление по чл. 195
ал. 1, т.7 , вр. с чл.194 , ал.
1във вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.28,ал.1
от НК.
2. М.А.М. с ЕГН **********- роден на *** *** ,ром , български гражданин , живущ *** , неженен, с основно образование,безработен , неосъждан
за това, че:
На
09.02.2009г. в с.Студена, общ.Свиленград в съучастие като извършител с Г. ***
отнел чужда движима вещ-пари, представляващи сумата от 1600 лева от владението
на И.Д.П. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършените от
него действия и е могъл да ръководи постъпките си.– престъпление по чл.194 , ал. 1във вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите М. и М. , заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си
в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти,като
искането за разглеждане на наказателното производство по реда на глава
27,чл.371,т.2 от НПК се подържа от защитниците им-адв.Д.и адв.Й., като молят
съда да им наложи наказание в размер близък на минималния .
Прокурор Г.П.поддържа повдигнатото
обвинение и дава съгласието си делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие.
По делото е приет за съвместно
разглеждане гр.иск в размер на 1200лева от пострадалото лице- И.Д.П. срещу
двамата подсъдими и същият е конституиран в качеството на граждански ищец.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Фактите,
на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната,
изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.А.М., помагал на дядо си, който пасял кози
в с.Студена общ.Свиленград. През 15-20 дни двамата с него минавали по къщите от
селото, за да си съберат парите за пашата от собствениците на козите. Св.И.Д.П.
*** имал кози, които пасели подс.М. и дядо му. На подс.М. му направило
впечатление, че когато отивали в дома на св.П., за да им плати, последният се
качвал на втория етаж на къщата, от където се връщал с парите. Така правел
всеки път, когато им давал пари и в случаите, когато подс.М. го молел за заем
от по 5-10 лева. Предвид последното подс.М. предположил, че св.П. явно държал
парите си на втория етаж.За тези свои наблюдения един ден-в началото на месец
февруари, подс.М. споделил на приятеля си подс. Г.И.М.. Тогава двамата
заедно решили да отидат в дома на св.П. и да се опитат да открадната парите,
които държал в дома си. Така на 09.02.2009г. около 00.30 часа двамата
подсъдимите отишли до къщата на св.П..
Влезли през незаключената врата на втория етаж и подс.М. отворил бюфет, в който
имало дрехи, а в найлонова торбичка имало и пари. Взели ги и избягали навън по
обратния път. Веднага след това двамата подсъдимите отишли в изоставена къща в
селото, където преброили парите и се оказали сумата от 1600 лева. Разделили си
по равно на всеки от тях по 800 лева и се прибрали по домовете си.На
09.02.2009г. сутринта когато св.П. отишъл да взема пари , които му трябвали
установил липсата на сумата от 1600 лева ,за което веднага уведомил кмета на
селото , а в последствие подал жалба и до РУ- МВР- Свиленград, в която изразил
съмненията си относно извършителя на кражбата.В хода на разследването и от
извършените оперативно –издирвателни меропроиятия извършителите на кражбата
били установени. Това били именно подсъдимите Г.И.М. и М.А.М..
Последните двама признали пред
полицейските служители за извършеното от тях, като подс. М.А.М. предал доброволно останалите му 400 лева и мобилния
телефон, който бил закупил с част от откраднатите пари.
Видно от справка за съдимост подсъдимият
М.А.М. не е осъждан.
Видно от справка за съдимост подсъдимият Г.И.М. не е осъждан.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимия Г.И.М. е осъществил състава на
престъплението
по чл. 195 ал. 1,т.7 , вр. с чл.194 , ал. 1във вр.с
чл.20,ал.2 във вр.с чл.28,ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Извършил е
деянието в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тези вещи не са му принадлежали и са чужди,
но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно
това. Осъществил е хладнокръвно отнемането на движимите вещи.
От обективна страна - На 09.02.2009г. в
с.Студена общ.Свиленград в съучастие като извършител с М.А.М. *** отнел чужда
движима вещ- пари, представляващи сумата от 1600 лева от владението на И.Д.П. ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е
немаловажен и деянието е извършено повторно-деецът е извършил престъплението
след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление- Определение от
45/28.02.2007г. на Районен съд Свиленград постановено по НОХД №342/2006г.,
влязло в сила на 28.02.2007г.
Подсъдимият Г.И.М. с ЕГН **********-
роден на *** *** ,ром, български гражданин , живущ ***. , неженен, неграмотен, безработен , осъждан.
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия,
Съдът взе предвид като смекчаващо
вината обстоятелство направеното самопризнание, а като отегчаващи вината обстоятелства отчете лошите му характеристични
данни,установеното трайно престъпно поведение във връзка с извършване на
престъпления против собствеността и предишните му осъждания.
С оглед на
гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимия за виновен и му наложи справедливо наказание при условията на чл.58а
във вр.с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно “Лишаване от свобода”
за срок от 9 месеца, което следва да изтърпи ефективно,
предвид неприложимостта на чл.66 от НК. На основание чл.61,т.2 във вр.с чл.60,ал1 от ЗИНЗС следва да изтърпи наказанието при „строг” режим в
затворничско общежитие от закрит тип.
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимия М.А.М. е осъществил състава на
престъплението чл.194
, ал. 1във вр.с чл.20,ал.2 във вр.с
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Като макар и непълнолетен е разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Извършил е деянието в състояние на
вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Действал е с ясното съзнание, че тези вещи
не са му принадлежали и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Осъществил е
хладнокръвно отнемането на движимите вещи.
От обективна страна -на 09.02.2009г. в
с.Студена, общ.Свиленград в съучастие като извършител с Г. *** отнел чужда
движима вещ-пари, представляващи сумата от 1600 лева от владението на И.Д.П. ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършените от него действия
и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият М.А.М. с ЕГН **********-
роден на *** *** ,ром , български
гражданин , живущ *** , неженен, с
основно образование,безработен , неосъждан.
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия,
Съдът взе предвид като смекчаващо
вината обстоятелство направеното самопризнание, липсата на минали осъждания към момента на извършване на
деянието , а като отегчаващи вината обстоятелства отчете лошите му характеристични данни.
С оглед на гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия за виновен и му
наложи справедливо наказание при условията на чл.58а във вр.с чл.55,
ал.1, т.2,б.Б от НК, а именно Пробация” със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8/осем/ месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 8/осем/ месеца.
Определеното
при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
На основание чл.53,ал.2,б.Б от НК,настоящият състав прие
,че следва да се отнеме в полза на държавата веществените доказателства- 1бр. мобилен телефон марка„Сони – Ериксон” бял на цвят с Imei-********-0
, ведно с батерия и сим карта на „М-тел”
с № ********- придобити чрез престъплението.
С оглед ,че съдът призна подсъдимите за виновни и
доколкото няма доказцателства,че същите са възстановили сумата ,която са отнели
от пострадалото лице в пълният размер следва да да бъдат осъдени да заплатят солидарно на И.Д.П. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на 1200лева,като спряма непълнолетният следва да бъде осъден
законният му преставител, а именно : А.С.М.,в качеството на баща и законен
представител на подсъдимия М.А.М. с
ЕГН **********.
На основание
чл.189,ал.3 от НПК във вр.с чл.2 от
ТДТССГПК , следва подсъдимите Г.И.М. с ЕГН ********** *** и А.С.М.,в качеството на баща и законен представител
на подсъдимия М.А.М. с ЕГН **********
да заплатят солидарно направените по
делото разноски върху уважената част на гражданският иск в размер на 48 лева.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови
Присъдата си.
Районен Съдия:…………….
/
Добринка Кирева /
Съдебни
заседатели:1……………………
2…………………….
