Р Е Ш Е Н И
Е
за поправка
№ 38
гр. Велико Търново, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр. Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 156/2018 г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 175, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по Молба вх. № 5454/23.12.2019г. в АСВТ, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Велико Търново.
В Молбата се твърди, че при изчисляване
размера на дължимия данък добавена стойност/ДДС/, в потвърдената със съдебното
решение част на РА е допусната грешка в
пресмятането. Вместо сумата от 15 053,55лв. в тази част от диспозитива на
съдебното решение следва да бъде посочена сумата от 16 301,52лв. В
подкрепа на изчисленията си към молбата прилага таблица с размера на ДДС по
доставчици/по месеци и обобщено/, съобразно фактурите, посочени в мотивите на
Решението. Предвид това ответникът иска от съда поправка на очевидна фактическа грешка,
допусната в Решение № 462/04.12.2019г., постановено по АД № 156/2018г. на АСВТ.
Другата страна в производството е уведомена,
чрез упълномощения ПП, на 10.01.2020г. В указания 7-дневен срок и понастоящем
не ангажира становище по Молбата.
Съдът, след като разгледа заявеното в молбата искане, запозна се с доводите на
страната и извърши проверка на решението, приема за установено следното по
фактите:
По делото е постановено Решение № 462/04.12.2019г.
като с диспозитива на същото в едната част е постановена отмЯ. на РА, а в
другата част е отхвърлена жалбата относно допълнително определените задължения за ДДС в размер на 15 053,55лв. и
съответните лихви.
Видно от мотивите на съдебното потвърдената част на РА/отхвърлената
част от жалбата/ е свързана с тези фактури,
които носят подпис за получател. В
тази връзка е прието от съда, че предаването на стоките по тези фактури е
доказано, а те не са налични в склада му, нито са отразени в счетоводството на
РЛ. Доказаното наличие на укрити
приходи от продажбата им е основание за облагане по реда на чл.122 от ДОПК и
начисляване на ДДС, според аргументите на съдебния акт. Във връзка с това, съдът
е направил извод, че данъчната основа за
начисляване на ДДС представлява прихода на търговеца, получен от продажбата на тези
стоки, т.е. укрития приход. Поради
това е споделил извода на РО, че стойността, на която стоките са закупени от РЛ
следва да бъде увеличена със съответната търговска
надценка за вида стоки, определена от РО по аналог. Приел е за правилно, че
върху така определената ДО е начислен ДДС, съобразно чл.67, ал.1 от ЗДДС, като
е прието, че същият е включен в продажната цена, съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС.
След като се запозна с Молбата, съдът извърши проверка
на фактурите, подписани от получател, по доставчици и периоди. Установи, че в
Решението си е посочил размер на ДДС, изчислен върху доставната стойност,
вместо върху продажната цена, на която ги е реализирал ЕТ. Въпреки ясно
изразенат воля в мотивите, че ДО за
начисляване на ДДС представлява укрития приход на ЕТ, съдът при изчислението не е приложил търговската надценка. Според
фактическите констатации на съда е доказано получаването и съответно продажбата
на стоките по двустранно подписаните фактури, но при изчисленията надценката не
е включена. Оказва се при съпоставка с фактурите, че на стр. 25 и 26 от
съдебното решение е посочен размера на
ДДС, начислен върху доставната стойност на стоките, вместо върху цената, на
която те са продадени от ревизираното лице, т.е. с надценката.
С оглед на установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Молбата за поправка на ОФГ е депозирана
от страна в процеса пред съда, постановил Решението, чиято поправка се иска. Нормата
на чл.175 от АПК не съдържа срок за това изявление.
Молбата е допустима и ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Проверката на съда, вклч. направените отново изчисления,
установи, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка, каквито по
смисъла на чл.175, ал.1 от АПК са писмените грешки, грешките в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Налице е противоречие между
мотивите и диспозитива на съдебния акт. Има ясно изразената воля на съда,
отразена в мотивите на съдебния акт, за начина на определяне на данъчната
основа и изчисляване на размера на дължимия данък. В диспозитива на съдебното
решение обаче, е посочена сума на ДДС, изчислена върху различна/погрешно
определена данъчна основа, с което и размерът на данъка е погрешно определен. Налице
е грешка в пресмятането. В тази връзка правилно молителят счита, че размерът на
допълнително начисления ДДС, в потвърнета частна РА, следва да е в размер на 16 301,52лв., а не 15 053,55лв.
Във връзка с горното действителният размер на
допълнително начисления при ревизията ДДС, в потвърдената от съда част на РА, е
както следва:
1. Относно 34
броя фактури с доставчик „ТАБАКО ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР“ ООД се следва ДДС в размер
на 546,18лв., вместо погрешно
изчисления 516,15 лв. за данъчни периоди м.12.2011г., м.01 – м.03.2012 г.
2. Относно 50 броя фактури на доставчика „БОКОРОДО“
ООД се следва ДДС в размер на 1 862,43лв.,
вместо погрешно посочения 1759,06 лв. за
данъчен период м.12.2012г. и м.01-м.03.2013г.
3. Относно 12
броя фактури с доставчик „МИГ – ДИМ“ АД се следва ДДС в размер на 383,29лв., вместо 355,60 лв. за данъчни
периоди м.09.2012г.,м.02, 03, м.05. 2013г.
4. Относно 197
броя фактури с доставчик „Табак Логистик Груп Плевен“ ООД се следва начисление
на ДДС в размер на 8 819,84лв.,
вместо погрешно посочения от 8 274,24 лв. за данъчни периоди на 2012г. и
2013г.
5. Относно 8 броя фактури с доставчик „Мелиса“ ООД се
следва ДДС в размер на 1723,80лв.,
вместо 1 565,80 лв.
6. Относно 28 броя фактури с доставчик „Н.-932-НН“
ЕООД се дължи ДДС в размер на1602,43лв., вместо 1 445,91 лв.
7. Относно 9 броя фактурите, издадени от „АЛКС-А“ ЕООД
се начислява ДДС в размер на167,55лв., вместо 139,63 лв.
8. По издадените 2 броя фактури от „КАПИНА 71“ ООД се
начислява ДДС в размер на 163,44лв., вместо
136,20 лв.
9. Фактурите с доставчик ЕТ „Р.-Б. Р.“ – 49 бр. се
следва ДДС в размер на 307,29лв., вместо 256,04 лв.
10. По фактурите
от ЕТ „А.Е.“ – 18 броя се начислява ДДС в размер на 725,27лв., вместо 604,38 лв.
Представени за всеки от данъчните периоди/месечни по
ЗДДС/ сумите на допълнително начисления ДДС са както следва:
2011год.
-
за периодите
преди регистрацията по ЗДДС – 581,57лв.
-
м. октомври
2011г. – 131,19лв.
-
м. ноември
2011г. – 271,38лв.
-
м. декември
2011г. – 717,47лв.
2012год.
-
м. януари
2012г. – 520,22лв.
-
м. февруари
2012г. – 871,83лв.
-
м. март
2012г. – 834,94лв.
-
м. април
2012г. – 506,94лв.
-
м. май
2012г. – 880,43лв.
-
м. юни
2012г. – 864,68лв.
-
м. юли
2012г. – 824,33лв.
-
м. август
2012г. – 868,80лв.
-
м. септември
2012г. – 924,06лв.
-
м. октомври
2012г. – 947,12лв.
-
м. ноември
2012г.968,07лв.
-
м. декември
2012г. – 837,15лв.
2013год.
-
м. януари
2013г. – 670,84лв.
-
м. февруари
2013г. – 738,54лв.
-
м. март
2013г. – 408,97лв.
-
м. април
2013г. – 313,83лв.
-
м. май 2013г.
– 696,24лв.
-
м. юни
2013г. – 845,81лв.
-
м. юли
2013г. – 1045,54лв.
-
м. август
2013г. – 31,57лв.
Предвид изложените съображения, доколкото волята на
съда е ясно изразена в мотивите на Решението става въпорс за очевидна
фактическа грешка по аргумент от чл.175, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Налице е грешка в
пресмятането. Същата следва да бъде поправена, като се променят стойностите на сумите
в диспозитива на Решение № 462/04.12.2019г. по АД № 156/2018г. на АСВТ. Поради
логическата и математическа връзка между отменената и потвърдена част на
ревизионния акт следва да бъде отразена промЯ.та и в двете, в съответната част
на диспозитива на съдебното решение. Макар да няма искане от страна в процеса
относно отменената част на РА, няма пречка съдът да извърши тази корекция. С
оглед принципа на обективната истина съдът има правомощие да извърши това
служебно, съгласно чл.175, ал.1 от АПК. Тази корекция е необходима, за да се отстрани противоречието
между действителната воля на съда и погрешното й обективиране в диспозитива на
Решението.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 175, ал. 2
от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът в посочения по-горе състав
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 462/04.12.2019 г., постановено
по адм. дело № 156/2018г. по описа на Административен съд – Велико Търново като
диспозитивът на същото се чете както следва:
1. в първи абзац от диспозитива на Решението,
свързан с отменената част на РА, вместо: „… допълнителни задължения за ДДС общо
в размер на 22 143,19лв….“ следва
да се чете: „…допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 20 895,22лв…“ ;
2. във втори абзац от диспозитива на Решението,
свързан с отхвърлената част от жалбата, вместо: „…начислен допълнително ДДС
общо в размер на15 053,55лв….“ следва да се чете: „…начислен допълнително ДДС общо в размер
на 16 301,52лв….“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ отбелязване за допусната поправка върху
самото поправено решение и преписите, след
влизането му в сила.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: