№ 3511
гр. В., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110105298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн.
чл. 86, ал.1 ЗЗД от И. К. К., ЕГН ********** от гр. В., ул. А. №44,съдебен
адрес адв. А. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. В. №89Б за осъждане на ответника да заплати
сумата от 157 лева мораторна лихва за забава за периода 11.09.2020г. –
09.12.2020г. върху главницата от 6282,08 лева представляващи присъдено
обезщетение за имуществени вреди със съдебно решение №
262115/30.06.2021г., постановено по гр. дело № 15837/2020г. на ВРС,
потвърдено с решение № 1947/30.12.2021г., постановено по в.гр.дело №
2537/2021г. на ВОС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 6282,08 лева - обезщетение за
имуществени вреди по щета № 44010311909436/29.11.2019г. във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 29.11.2019г. в гр. В.. Претендира лихва
за забава върху присъдената му главница смитано от 11.09.2020г. – датата,
сред която изтича 15-дневния срок за изплащане на застрахователно
обезщетение до 09.12.2020г. – ден преди депозиране на исковата молба съда,
по която е образувано гр. дело № 15837/2020г. на ВРС.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
От фактическа страна са спора се установява, че в хода на съдебното
производство е извършено плащане на процесната сума от страна на
ответника. Доказателства за извършено плащане са представени с молба вх.
№ 64834/23.09.2022г., като самото плащане на задължението, видно от
платежно нареждане представено с цитираната молба, за сумата от 157 лева е
осъществено на 02.06.2022г. Така осъщественото в хода на съдебното
производство плащане на задължението напълно се признава от ответника.
От правна страна плащането на задължението е факт по реда на чл. 235,
ал.3 ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на
окончателния съдебен акт. При тези съображения и доколко осъщественото
плащане от ответника се признава от ищеца, то съдът следва да отчете
същото, като факт погасяващ задължението му, което поражда като
последица отхвърляне на предявения иск.
По отношение на разноските:
Плащането от страна на ответника е осъществено след сезиране на съда,
което сезиране е реализирано с депозиране на исковата молба на 28.04.2022г.
Не е налице хипотезата за недължимост на разноски от страна на ответника,
доколкото същата ще бъде осъществена при кумулативно осъществяване на
предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, а именно с
поведението си ответникът да не е дал основание за завеждане на делото и
ако е признал иска. Настоящата хипотеза не покрива фактическия състав на
цитираната разпоредба, която освобождава ответника от заплащане на
разноски. Плащането е осъществено след сезиране на съда, а доказателства за
това се представят едва преди разглеждане на делото в открито съдебно
заседание. Предвид това, че плащането е осъществено след образуване на
съдебното производство,не е депозирал отговор на исковата молба, с която да
признае иска, то ответникът с поведението си е станал причина за същото,
поради което следва да понесе и неблагоприятния ефект от това, като заплати
сторените от ищеца разноски.
Възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение за
процесуално представителство е неоснователно. Видно от представените по
делото договор за правна защита и съдействие уговореното и заплатено
възнаграждение възлиза на 360 лева с вкл. ДДС. По делото са представени
2
доказателства за регистрация на процесуалния представител на ищеца по
ЗДДС. Посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални възнаграждения за
процесуално представителство са без включен ДДС, при което и с оглед
ангажираните доказателства за регистрация по ЗДДС размерът на дължимия
ДДС следва да бъде включен в стойността на тези разноски.
По изложените съображения ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати сумата от 410 лева, от които 50 лева заплатена държавна
такса и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство с вкл.
ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. К. К., ЕГН ********** от гр. В., ул.
А. №44,съдебен адрес адв. А. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. №89Б за осъждане на
ответника да заплати сумата от 157 лева мораторна лихва за забава за
периода 11.09.2020г. – 09.12.2020г. върху главницата от 6282,08 лева
представляващи присъдено обезщетение за имуществени вреди със съдебно
решение № 262115/30.06.2021г., постановено по гр. дело № 15837/2020г. на
ВРС, потвърдено с решение № 1947/30.12.2021г., постановено по в.гр.дело №
2537/2021г. на ВОС, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. В. №89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. К. К., ЕГН **********
от гр. В., ул. А. №44,съдебен адрес адв. А. сумата от 410 (четиристотин и
десет) лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство с включен ДДС, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3