О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1306/29.8.2022г.
гр. Пловдив
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІ административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети август, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като разгледа докладваното от съдия Юрукова
адм. дело № 2156 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
По адм. д. № 2156/2021 г. по описа на
Административен съд Пловдив е подадена молба – жалба от И.Р.Я., с характер на
молба по чл. 237 от АПК относно Определение№ 1456/04.10.2021г., постановено по
делото. С допълнителна молба ЛС Я. е поискал от съда правна помощ.
Установява се, че с Определение №
1456/04.10.2021г. по адм.д. № 2156/2021г. Административен съд Пловдив е
прекратил производството. Съдебният акт е обжалван пред тричленен състав на
съда. Първоинстанционният съд с Определение № 1780/16.11.2021г. е назначил
адвокат Ш. за служебен защитник по делото. Тричленен състав на Административен
съд Пловдив е оставил в сила прекратителното определение № 1456/04.10.2021г. по
адм. д. № 2156/2021г.
Производството по настоящата молба е по
реда на чл. 237 от АПК, което производство е извънинстанционно средство за контрол
върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения
и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. С оглед на това
съдът дължи отделно произнасяне по искането за правна помощ в производството по
възобновяване, доколкото назначения процесуален представител е в инстанционния
контрол на Определение № 1456/04.10.2021г. по адм.д. № 2156/2021г. на
Административен съд Пловдив.
По делото в
изпълнение на съдебно разпореждане от началника на Затвора гр. Ловеч е представена
справка относно финансовото състояние на И.Р.Я.. Видно от същата в периода
07.07.2022г. до 15.08.2022г. жалбоподателят има приходи от 877 лева.
При така установените
релевантни факти и с оглед характера на спора, предмет на търсената съдебна
защита, настоящата инстанция счита, че ангажирането на адвокат е във
възможностите на И.Р.Я..
Искането за
назначаване на служебен защитник по делото е неоснователно и по следните
съображения:
Съгласно общия
смисъл на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, във вр. с чл. 21, т. 3 от ЗПП, системата за
правна помощ не обхваща всеки случай, когато страната по административно дело
не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв(Както се
посочи и по – горе И.Р.Я. разполага с финанси за ангажиране на защита, ако
желае такава.) Необходимо е също така интересите на правосъдието да налагат,
респ. изискват участието на адвокат. Като се направи необходимото разграничение
със случаите на задължително участие на защитник, следва да се посочи, че
интересите на правосъдието изискват участие на защитник – адвокат, в случаите
когато предметът на спора и свързаните с него процесуални действия, може да
затруднят защитата на страната или правилното разглеждане на делото.
Следва да се укаже
на И.Р.Я., че прекратяване на производството по заведения от него иск по чл.
284 от ЗИНЗС, което е прекратено и чието възобновяване се иска, не се ползва със
сила на присъдено нещо и не лишава ищеца от възможността отново да заведе същия
иск, по което да се образува друго съдебно дело.
С
оглед изложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на И.Р.Я., изтърпяващ наказание в затвора град Ловеч, за
предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по молба по чл.
237 от АПК по адм. д. № 2156/2021г.
Определението
може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на
Административен съд Пловдив съобразно чл. 285, ал. 1, изр. послседно от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: