Определение по дело №1670/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 65 ал.4 изр.второ ЗОС вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Образувано е по искане на А.З.Х. и А.Л.Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 172/13.07.2023г. на кмета на Район "Младост" при Община Варна, с която е наредено да се изземе от А.Л.Т. и А.З.Х., собственици на ПИ 10135.3513.1839, и А.Д.Я., А.Б.Я., В.В.Я. и А.В.Х., собственици на ПИ 10135.3513.1895, както следва: 633 кв.м. от общински имот, така както е показано на окомерната скица, представляващи част от ПИ с идентификатор по КК и КР на град Варна 10135.3513.13, който е частна общинска собственост, съгласно АОС № 8352 от 07.04.2015г., вписан в СВ – Варна.

Към искането за спиране са релевирани доводи за висящо производство по оспорване на ПУП на съседен имот по адм.дело № 937/2023г. на Адм. съд – Варна. Сочи се, че ако процесната заповед бъде изпълнена, съседът им, по чието искане е започнало административното производство по одобряване на ПУП, ще превърне иззетата северна част на имота им в част от строителната площадка, като по ПУП – ПРЗ за неговия имот е предвидено в подземната част на строежа да строи на имотната граница с техния имот, при което той неминуемо ще бъде увреден в значителна степен. Посочва, че е налице и нововъзникнало обстоятелство, а именно – депозирана от жалбоподателя искова молба в РС – Варна, копие от която прилага. В тази връзка, навежда доводи, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, което сочи на незаконосъобразност на издадената заповед по чл.65, ал.2 вр. ал.1 ЗОС.

Към придружителното писмо, с което е изпратена от административния орган преписката по издаване на оспорения акт, не е изложено становище за нейната допустимост и основателност.

По допустимостта на производството, съдът приема следното:

Съгласно чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост, имот - общинска собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината, като съобразно ал. 4 заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. В конкретния случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство, каквото в конкретния случай е настоящото адм.д.№ 1670/2023г. по описа на Административен съд – Варна, предвид наличната жалба срещу Заповед № 172/13.07.2023г. на кмета на Район "Младост" при Община Варна. Този юридически факт в съвкупност с гореизложените, обуславя и допустимостта на направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта.

По същество на искането:

При допуснато по силата на изрична разпоредба - чл. 65, ал. 4 от ЗОС предварително изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което защитата по чл. 166 от АПК предполага да се установи наличието на друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение. Като обстоятелства, с които се аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, се сочи, че след изземването на процесния имот ще бъдат реализирани мероприятия във връзка с предвижданията на одобрен ПУП – ПРЗ, предмет на оспорване по адм.дело № 937/2023г. на Адм. съд – Варна, които неминуемо ще увредят имота; наред с това се сочи наличието на спор за материално право по отношение на собствеността на имота, който индикира незаконосъобразност на оспорената заповед. Отделно се подчертава, че начинът на определяне на границите на изземваната част – без посочване на координатни точки, прави невъзможно да бъде проверено евентуалното изпълнение на изземването, тъй като не може да се установи точно какво следва да се изземе или доброволно да се освободи.

В конкретния случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателите, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага убеждение за обоснованост и доказаност на твърденията и доводите в искането. Съдът споделя изцяло доводите на молителя досежно висящия спор между страните по адм. дело № 937/2023г. на Адм. съд – Варна, тъй като същото е на доклад на настоящия състав, както и доводите за съществуващ спор за материално право по отношение собствеността на изземвания имот. Предвид липсата на обективни причини за изземването на процесните имоти в спешен порядък, и противостоящите евентуални вреди за имота на жалбоподателите, както и съществуващия спор досежно неговата собственост, явяваща се материалноправно основание на заповедта по чл.65, ал.1 от ЗОС, съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение като обезпечителна мярка с цел предотвратяване на незаконосъобразни действия и настъпване на значителни и трудно поправими вреди.

В конкретния случай не се констатира обществен интерес от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, който да е противопоставим и да се характеризира с по-висока значимост от конституционно гарантираното и неприкосновено право на частна собственост, което би било засегнато от предварителното изпълнение на административния акт. Завареното трайно фактическо положение, предхождащо издаването на заповедта, е индикация за липса на особено важен общински и обществен интерес, което да налага изземване на имота, преди решаването на спора за законосъобразността на административния акт, и още повече – преди разрешаване на спора за собствеността на частите от изземваните имоти.

По тези съображения, Административен съд-Варна, IХ-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 172/13.07.2023г. на кмета на Район "Младост" при Община Варна, с която е наредено да се изземе от А.Л.Т. и А.З.Х., собственици на ПИ 10135.3513.1839, и А.Д.Я., А.Б.Я., В.В.Я. и А.В.Х., собственици на ПИ 10135.3513.1895, както следва: 633 кв.м. от общински имот, така както е показано на окомерната скица, представляващи част от ПИ с идентификатор по КК и КР на град Варна 10135.3513.13, който е частна общинска собственост, съгласно АОС № 8352 от 07.04.2015г., вписан в СВ – Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: