№ 17
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.ова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500242 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на В. М. М., ЕГН –
********** срещу Решение № 260 107 от 25.01.2021 г., пост. по гр.д. № 184/2020 г. на
Окръжен Съд – Пловдив, с което въззивницата в лично качество и в качеството й на
Едноличен търговец с фирма „ЕТ В. - ** „, ЕИК – ********** е осъдена да заплати на
въззиваемия – ищец ИВ. М. М., ЕГН – ********** на основание чл. 155 ал. 2 от ЗЗД сумата
65 855 лева, представляващи стойността на продаден на реализираната по изп.д. №
2014***0400235 на ЧСИ М.К. публична продан недвижим имот на ищеца – Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *********** по КК на гр. А., с административен адрес
гр. А., улица Ш., № *, ет. * с предназначение на самостоятелния обект Жилище,
Апартамент, находящ се на четвърти етаж от сграда с идентификатор *******, построена в
поземлен имот с идентификатор **********, ведно с 1/3 ид.ч. от избено помещение № *
ведно с таванско помещение № * като и 1/7 ид.ч. от избени помещения №№ * и * и 1/7 ид.ч.
от общите части на сградата, както и оставените за общо ползване 4 кв.м. от приземно
помещение № ***, с право на ползване на незастроеното дворно място до размер на 1/7
идеална част, който самостоятелен обект състоящ се от две спални, тераса, дневна –
трапезария с ниша, баня, тоалетна и антре, с площ 109,86 кв.м., граници на обекта: на същия
етаж няма, под обекта - обект *******.6, над обекта – няма, върху който имот е учредена от
ищеца с нотариален акт № ******************** Договорна ипотека за обезпечаване дълг
на ответницата, произтичащ от сключен между нея и „ Б. п. б. „ АД / сегашно наименование
ЮБ Б. АД / Договор за кредит от 21.08.2007 г. и с която сума е погасено задължението на
ответницата към банката – кредитор след влизане в сила на възлагателното постановление
по чл. 496 ал. 1 от ГПК и влизане в сила на разпределението по чл. 460 от ГПК.
Поддържаните от въззивницата оплаквания са за неправилност на решението,
искането – за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Въззиваемият – ищец е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното :
Иск с правно основание чл. 155 ал. 2 от ЗЗД.
По делото е безспорно и установено следното:
Между ответницата в качеството й на Едноличен търговец с фирма „ЕТ В. - ** „,
ЕИК – ********** и „ Б. п. б. „ АД / сегашно наименование ЮБ Б. АД / е сключен на
21.08.2007 г. договор за кредит, по който ответницата е съдлъжник за кредита и в лично
качество;
За обезпечаване на вземанията на банката - кредитор по този договор ищецът – брат
на ответницата, е учредил договорна ипотека / н.а. № ********************/ върху
гореописания имот – негова собственост съгласно представения договор за покупко -
продажба, изповядан с н.а. № ***********
Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 940/2014 г. на Районен Съд – А. срещу ответницата в лично качество и като ЕТ с
фирма „ ЕТ В. - ** „ е образувано изпълнително дело № 235/2014 г. на ЧСИ рег. № *** с
предмет удовлетворяване вземанията на банката, произтичащи от казания по горе договор;
Изпълнението е насочено върху ипотекирания имот, същият е продаден на трето за
изпълнението лице – наддавача Л. В. К., за сумата 65 855 лв., след внасяне на цената имотът
е възложен на К. с постановление по чл. 496 ал. 1 от ГПК, влязло в сила на 27.02.2015 г.,
сумата е разпределена в полза на банката, като няма спор между страните разпределението
да е влязло в сила и сметката на взискателя заверена с разпределената му сума – в който
смисъл и издаденото от ЧСИ Удостоверение изх. № 4165/17.06.2019 г..
С оглед което и на основание чл. 155 ал. 2 от ЗЗД ищецът моли да бъде осъдена
ответницата да му заплати исковата сума 65 855 лв., с която се е неоснователно обогатила за
сметка на неговото обедняване. С изплащането на задължението на ответницата той е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу нея до размера на платеното.
Казаната по горе фактическа обстановка не се оспорва от ответницата. Възраженията
й против иска са че ищецът не е обеднял с исковата сума, тъй като не е собственик на
обекта, върху който е реализирано принудителното изпълнение по изп.д. № 235/2014 г. на
ЧСИ рег. № ***. Твърди че договорът за покупко - продажба, с който ищецът се легитимира
като негов собственик / н.а. № *********, дело № ***********/ е привиден при персонална
симулация. Действителните купувачи по този договор и като така собственици на имота са
покойните им понастоящем родители, които го закупили със свои средства и за себе си.
Евентуално – ако това й възражение бъде намерено за неоснователно, към датата на
публичната продан имотът е придобит от покойните им родители по давност –
непрекъснато, явно, необезпокоявано и несмущавано владение за 10 и повече години,
считано от придобивния момент – 22.06.1999 г.. Ищецът не е живял в имота, нито го е
стопанисвал, веднага след договора за покупко- продажба той заминал за Г., където се е
трайно установил и понастоящем. С оглед което се твърди че искът е частично
неоснователен досежно предявения размер. Заявено е и възражение за погасяване
вземането на ищеца по давност.
2
Във връзка с така възведените възражения са представени удостоверения за смърт и
наследници на М. К. и Р. И. М.и и са ангажирани гласни доказателства.
От удостоверенията се установява че Р. И. М. е починала на 22.10.2012 г. и нейни
законни наследници са М. К. М. – преживял съпруг и страните по делото В. М. М. и ИВ. М.
М. – деца. М. е починал на 18.10.2016 г. и оставил законни наследници горепосочените
двама низходящи.
Ищцовия свидетел А. С. М. депозира показания да познава от И. и В., както и
техните родители от 36 години. Цялото семейство живеело на първия етаж в кооперацията
на ул. „ Ш. , ** в А.. Някъде през 1999 г. – 2000 г. в същата кооперация на четвъртия етаж се
обявил за продажба апартамент и И. го закупил. През 2000 г. И. заминал за Г. и се
установил там трайно. Преди да замине направил ремонт в апартамента си - тъй като същият
не бил в добро състояние, свидетелят лично като приятел на И. участвал в ремонта, както и
други приятели на същия. След ремонта и преди заминаването си И. го отдал под наем на
момче от махалата, което свидетелят познава – Я., който наемател живял в него повече от 5
години. Свидетелят не знае как И. е събирал наемите си - предвид отсъствието му от
страната. Сега апартамента има други собственици, тъй като И. го заложил за банков
кредит на сестра си, който тя не погасила и банката продала жилището.
Свидетелят на ответницата С. Г. Д. депозира показания че е познат с В. от 2005 г. ,
бил счетоводител на фирмата й. Не познава брат й И., тъй като същият живее извън
страната. Знае апартамента, в който живеят родителите на В. и който се намира на първия
етаж на четириетажна кооперация в гр. А., ул. „ Ш. № ***. Няколко пъти ходил там на гости
и родителите му заявили да имат апартамент и на четвъртия етаж, в който има наематели.
През 2007 г. В. имала нужда от допълнителни средства за търговската си дейност и заявила
на свидетеля че за да получи тя банков кредит родителите й са съгласни да ипотекират
апартамента на четвърти етаж. Когато обаче предприели конкретни действия за
учредяването на ипотеката свидетелят узнал че този апартамент е на брат й. Бил много
изненадан, тъй като родителите й се държали като собственици, все едно апартамента е в
тяхно владение. Не се сочат от свидетеля конкретни действия, чрез които такова владение да
е осъществявано и манифестирано.
Свидетелят на ответницата М. И.П. депозира показания да познава В. от 1996 г. –
1997 г., оттогава познава и родителите й, ходела им многократно на гости в А.. При едно от
гостуванията си през 1999 г. родителите заявили – в присъствието на свидетелката и В., че
на четвъртия етаж се продава апартамент, че те имат желание и възможности за го купят, но
искат да го закупят на името на децата си – или И., или В., по причина че не желаят втори
жилищен имот на тяхно име. После апартамента бил закупен на името на И.. Преди
закупуването свидетелката и В. се качили в апартамента, той бил в много лошо състояние.
При следващи посещения / непосочени кога / свидетелката установила че той е изцяло
ремонтиран. Според нея е ремонтиран от родителите, тъй като И. вече бил в Г.. При едно от
посещенията й в апартамента на първия етаж дошъл наемател на апартамента на четвъртия
етаж, който се оплакал на родителите от теч в същия. През 2007 г. последните били съгласни
апартамента да се ипотекира за кредит на дъщеря им – защото те са дали парите за
закупуването му.
С оглед така установеното и предвид становищата и възраженията на страните
окръжният съд е уважил иска като основателен. Изложени са мотиви че фактическият
състав на чл. 155 ал. 2 от ЗЗД е осъществен, а възраженията на ответницата са
неоснователни. При лежаща върху същата доказателствена тежест тя не е установила чрез
показанията на свидетелите Д. и П. характеризиращите фигурата на подставеното лице
3
съглашения, обосноваващи извод за привидност при условия на персонална симулация
относно договора за покупко-продажба от 22.06.1999 г., посредством който продадения на
публичната продан имот е придобит от ищеца, нито придобИ.е на собствеността върху
същия по давност по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС приживе от покойните понастоящем
родители на страните – в която насока са изложени мотиви че липсва не само субективния
елемент, а и обективния – осъществявана фактическа власт. Прието е за неоснователно и
възражението за погасяване на процесното вземане по давност - предвид предявяването на
иска на дата 27.01.2020 г. и удовлетворяването на банката – кредитор след 27.01.2015 г..
Поддържаните във въззивната жалба оплаквания са за неправилност на решението
поради неправилност на изводите на окръжния съд по делото да не е установена твърдяната
персонална симулация, евентуално придобИ.ето на имота по давност. Според въззивницата
показанията на свидетелите Д. и П. установяват както персоналната симулация, така и
давностното владение и съдът неправилно не ги кредитирал в тази насока, съответно
неправилно кредитирал показанията на ищцовия свидетел М. въпреки че същият изнесъл
неверен факт - че жилището на И. е в друг вход на кооперацията. Имало и друга неточност в
показанията на този свидетел – невярно посочена от него година, в която е починала
майката на страните. Неправилно съдът игнорирал довода относно това притежавал ли е И.
към 1999 г. средствата за закупуването на апартамента, приемайки го за ирелевантен за
собствеността във връзка с твърдяната персонална симулация. Факта че средствата, с които е
закупен апартамента са на родителите, както и факта че те са били съгласни този апартамент
да се ипотекира за обезпечаване на кредита сами по себе си обосновавали според
въззивницата извод те са действителните собственици, а ищецът – формалния собственик.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 155 ал. 2 изр. 1 вр. ал. 1 от ЗЗД собственикът, който е ипотекирал свой
имот за обезпечаване на чуждо задължение встъпва в правата на удовлетворения кредитор
срещу длъжника ако плати обезпечения дълг или ако претърпи принудително изпълнение
върху ипотекирания имот.
Този фактически състав е в случая осъществен. Ищецът е претърпял принудително
изпълнение по отношение на ипотекирания свой апартамент за дълг на ответницата до
размер на исковата сума 65 855 лв., с която са погасени задълженията на последната към Б.
п. б. АД / сегашно наименование ЮБ Б. АД/, произтичащи от сключен между нея и банката
договор за кредит от 21.08.2007 г..
Възраженията на ответницата този апартамент да не е собственост на ищеца са
неоснователни.
При персоналната симулация страните постигат съгласие да сключат договор, по
който желаят да прикрият действителния купувач, поради което се уговарят като страна -
купувач по договора да бъде записано лице, което привидно да изпълнява тази роля. В
случая се извършват три сделки: 1/ между продавача и действителния купувач – прикритата
сделка, която е действителната, ако не страда от пороци; 2/ между продавача и привидния
купувач – която се обективира в договора, но е привидна и като така нищожна и 3/ между
действителния и привидния купувач – упълномощаването от първия за втория да придобие
собствеността, както и специалната цел – да се укрие действителния купувач.
Нито една от сделките, съставляващи фактическия състав на персоналната симулация
не се установява от показанията на свидетелите на ответницата Д. и П. – както правилно е
приел и първоинстанционния съд. Тези свидетели не познават нито И., нито продавачите по
4
договора за покупко - продажба, от които той е придобил собствеността върху имота,
съответно не депозират показания за съглашения между тях в горния смисъл във връзка с
този договор. Те пресъздават казаното им от ответницата и покойните й родители. С оглед
което правилно е приетото от първоинстанционния съд че доводът относно това с чии
средства е закупен апартамента, са ирелеванти относно въпроса кому принадлежи
собствеността, съответно че дори и средствата да са на родителите това само по себе си не
обосновава извод да е налице твърдяната персонална симулация по договора.
Недоказано е и възражението имотът да е придобит по давност приживе от
родителите на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Както правилно е приел първоинстанционния съд показанията на свидетелите Д. и П.
не установяват Р. и М. М.и приживе да са упражнявали фактическа власт върху апартамента
чрез отдаването му под наем от тях – както се твърди. В тази насока свидетелите заявяват че
в апартамента имало наематели, но не и чии са те и на кого са заплащали наемната цена за
възведения период от 22.06.1999 г. – 22.06.2009 г. и след това до 22.10.2012 г.. Както се каза
по горе тези свидетели не познават ищеца И. и не знаят какви са отношенията между него и
родителите му във връзка с апартамента, неговото стопанисване и управление. Противно на
това ищцовият свидетел М. е категоричен че И. е ремонтирал апартамента си и го е отдал
под наем веднага след като го е придобил и преди да замине за Г., като впечатленията на
този свидетел са лични и непосредствени. Като така те правилно са кредитирани, а
твърдяните от въззивницата неверни факти в показанията на този свидетел не се отразяват
на достоверността на показанията му като цяло относно релевантните възражението по чл.
79 ал. 1 от ЗС факти и обстоятелства.
Дори и да се приеме че фактическа власт е упражнявана от родителите на страните -
обективния елемент, то свидетелите Д. и П. не установяват тя да е съставлявала владение от
субективна страна. Няма посочени от тези свидетели конкретни действия на Р. и М. М.и,
сочещи на извод за своене на имота от тях, нито открита, явна и недвусмислена
демонстрация на това им намерение спрямо собственика – въззиваемият ищец И.М., чрез
действия, които недвусмислено отричат правата му на собственик – с оглед изискването
владението да не е установено по скрит начин. Общи изявления на родителите в тази насока,
изразявани пред други лица и в частност пред свидетелите Д. и П., неадресирани и
недостигнали до собственика не изпълняват субективния елемент от фактическия състав на
владението.
Неоснователно е и възражението вземането на ищеца да е погасено по давност. В
случая давностния срок тече от удовлетворяването на кредитора, тъй като преди неговото
удовлетворяване собственикът на ипотекирания имот, претърпял принудително извъпление
върху същия не може да встъпи в правата му към длъжника. Искът е предявен на 27.01.2020
г., кредиторът е удовлетворен след извършеното по чл. 460 от ГПК разпределение на
получената продажна цена и превеждането на разпределената му с него сума от ЧСИ след
влизането му в сила. Няма данни кога разпределението е влязло в сила и сметката на ЮБ Б.
АД е заверена със сумата. Но с оглед факта че разпределението в случая не е такова по чл.
495 от ГПК, то същото не е извършено преди влизане в сила на възлагателното
постановление, което е в сила от 27.02.2015 г..Следователно 5 – годишния погасителен срок
на процесното вземане не е изтекъл към момента на предявяването на иска.
Предвид изложеното искът е доказан по основание и в пълния му предявен размер и
правилно е бил уважен с обжалваното решение. Същото се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиаемата страна се присъждат направените
5
от нея за настоящото производство деловодни разноски в размер на 1 200 лв. -
възнаграждение за един адвокат. Възражението за неговата прекомерност е неоснователно –
предвид обжалваемия интерес и нормата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за
минималните размери на одвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 107 от 25.01.2021 г., пост. по гр.д. № 184/2020 г. на
Окръжен Съд – Пловдив.
Осъжда В. М. М., ЕГН – ********** да заплати на ИВ. М. М., ЕГН – **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1 200 / хиляда и двеста / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6