Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 980 по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано
е по постъпила молба от Х.М.И. и И.Д.И. за развод по взаимно съгласие.
Молителите желаят прекратяване на сключения между тях на 15.04.1984 г.
граждански брак. Към молбата са приложили споразумение, с което са уредили
последиците от прекратяване на брака.
В съдебно
заседание молителите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях
споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Враца въз
основа на акт за граждански брак № 122/15.04.1984 г. се установява, че
на 15.04.1984 г. молителите са сключили граждански брак в гр. Враца, като съпругата
е приела след сключване на брака да носи фамилното име Тодорова. От брака си
молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
От приетия по делото нотариален акт
за покупко-продажба №65, том I, дело №107 от 26.03.2001 г. на нотариус Веселин Христов, с
район на действие Районен съд Мездра, се установява, че молителите са придобили
в режим на семейна имуществена общност
недвижим имот, представляващ парцел XIII, планоснимачен номер 272 в квартал 39 по плана на
с. Руска Бяла, Община Мездра, урегулиран с площ
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 60, том
VI, рег. № 4127, дело № 563
от
Видно от свидетелство за
регистрация на МПС част I, по време на брака си молителите са придобили лек автомобил
марка БМВ, модел 530Д с peг. № ВР0429ВТ.
С оглед на така възприетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за развод по
взаимно съгласие с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като
същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване. Между съпрузите,
с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение по чл.
51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществените си отношения след
прекратяване на брака. След като извърши проверка на представеното
споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона, поради което следва
да бъде утвърдено с решението.
От изложеното по-горе може да се направи
извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване на брака между Х.М.И. и И.Д.И..
Видно от платежно
нареждане по сметка на Районен съд Враца, Х.М.И. е заплатила държавна такса за
развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв. и държавна такса за
придобитото в неин дял имущество след развода в размер на 43,87лв.
На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Х.М.И. дължи сумата
от 11,94 лева, представляваща 2% върху данъчната оценка на недвижимият имот, който
след прекратяване на брака остава нейна изключителна собственост, като И.Д.И.
дължи същата държавна такса за полученото от него парично уравнение на дела му.
На
основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК Х.М.И. дължи сумата от 10,00 лева, представляваща 2% върху
застрахователната стойност на лекия автомобил, който след прекратяване на брака
остава нейна изключителна собственост, като И.Д.И. дължи същата държавна такса
за полученото от него парично уравнение на дела му.
Предвид внесената държавна такса от 43,87 лв. за
уредените имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, молителите
не следва да бъдат осъждани да заплащат допълнителна държавна такса.
При
образуване на делото страните са представили доказателство за внесена от Х.М.И.
държавна такса в размер на 40,00 лв., като 25,00 лв. от нея е дължимата сума за
образуване на производството. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода. Съдът,
като отчете надвнесената от молителите първоначално заплатена държавна такса
при образуване на делото в размер на 15,00 лв. намери, че всеки от тях следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Враца, сумата от 12,50 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод
между Х.М.И. с ЕГН ********** и И.Д.И. с ЕГН ********** , сключили граждански
брак на 15.04.1984 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак №
122/15.04.1984 г.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между Х.М.И. с ЕГН ********** и И.Д.И. с ЕГН ********** споразумение
по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. От брака си съпрузите нямат непълнолетни
деца.
2. След прекратяване на брака
съпругата Х.М.И. ще продължи на носи брачното си фамилно име И..
3. Страните нямат
претенции относно собствеността на семейното жилище, придобито по време на брака,
находящо се в гр.Враца, ***** тъй като същото са прехвърлили в собственост на
своята дъщеря чрез нотариален акт за покупко - продажба от 11.03.2019 г.
4. По време на брака страните са придобили недвижим
имот, а именно: Поземлен имот
с идентификатор 63450.501.272, нохадящ се в село Руска Бела,
общ.Мездра, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-932/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес
на поземлен имот: с Руска Бела, п.к. № 3148, *****с площ от 913 кв.м., трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до
4.1 Сграда с идентификатор 63450.501.272.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-932/18.12.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземлен имот: с Руска Бела, п.к. № 3148,
ул.”Тотка Илиева” №6, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
63450.501.272, застроена площ от 73 кв.м, брой етажи 1, предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна, номер по предходен план - няма, която сграда
съгласно нотариален акт за собственост № 65, том 1, дело № 107/2001 г. е с площ
от 56 кв.м.;
4.2 Сграда с идентификатор 63450.501.272.2, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-932/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземлен
имот: с Руска Бела, п.к. № 3148, ул.”Тотка Илиева” №6, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 63450.501.272, застроена площ 15 кв.м, брой етажи
1, предназначение - друг вид сграда за обитаване, която сграда съгласно
нотариален акт № 65, том 1, дело № 107/2001 год. представлява Лятна кухня, със
застроена площ от 15 кв.м., както и всички останали подобрения и приращения в
поземления имот.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том VI, рег. №4127, дело №563 от
Съпрузите се споразумяват останалата ½
от описания по-горе
недвижим имот да остане в дял и собственост за съпругата Х.М.И., като страните са
уредили изцяло отношенията си и съпругът е получил уравнение за дела си и не предявява
претенции.
5. По време на брака страните са
придобили МПС, марка БМВ,
модел 530Д с peг. № ВР0429ВТ, със
застрахователна стойност в размер на 1000 лв. Страните се споразумяват
описаното МПС да остане в дял и собственост за съпругата Х.М.И., като страните са
уредили изцяло отношенията си и съпругът е получил уравнение за дела си и не
предявява претенции.
6. Издръжка по между си страните не си
дължат след прекратяване на брака, тъй като и двамата са
работоспособни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК И.Д.И. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумата в размер на 12,50 лв., представляваща такса при допускане на развода.
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК Х.М.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата в размер на 12,50
лв., представляваща такса при допускане на развода.
Решението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: