№ 766
гр. Б., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА АдминистратИно
наказателно дело № 20212120203722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АдминистратИно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от задържаното лице задържаното лице
Т. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град Б., ж. к. „В.“ бл. ..., протИ
Заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-208 от 06.08.2021 година, издадена от Д. И. С.,
на длъжност полицай ООР при Второ РУ – град Б., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност. Посочва се, че не успял да разбере каква е причината за задържането
му, тъй като счита, че не е извършил нищо нередно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения
защитник адв.Д.В. от БАК, който поддържа жалбата. Представя гласни доказателства.
Ответникът по жалбата - Д. И. С., на длъжност полицай ООР при Второ РУ –
град Б. – редовно уведомен, явява се лично в заседанието. ДСчита жалбата за неоснователна.
Представя писмени доказателства.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения администратИен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
1
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност, протИно на
становището на жалбоподателя.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индИидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта, въпреки че
същият е отказал да я подпише (отказът е надлежно удостоверен с подпис на един свидетел).
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че
лицето се задържа защото има данни, че на 06.08.2021г, в град Б., в 15,00 часа извършва
непристойно действие в ж.к.“С.“ до бл.89.
Установи се, че има и образувано ДП №434 ЗМ-38706.08.2021г по описа на ІІ-ро РУ-
Б. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР
представлява принудителна администратИна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
администратИно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположението, че задържаното лице е извършило протИоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантИна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
администратИна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкрИането на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна администратИна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оператИна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна администратИна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
2
престъплението, което дава право на администратИния орган, при условията на оператИна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обектИно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такИа категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Следва да се има предвид, че изискването за мотИиране на администратИния акт
изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило протИоправно деяние. В този смисъл
следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и №
50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано
подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обектИен
наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това
подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от
изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на
конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са налице. С Определението си за
насрочване съдът е изискал от администратИния орган, в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване
на заповедта. В изпълнение на това указание на 03.09.2021г. в съда са депозирани писмени
доказателства. Сред тях е налична докладна записка – едната с рег. № УРИ № 434р-
16901/06.08.2021г. от полицейския служител ответника Д. И. С.. Видно от същата около
15,00 часа на 06.08.2021г по време на дежурство в изпълнение на ППД в състав като
автопатрул „Бреза 6“ съвместно с К.О. Г. Д. и ст.пол.Н.И. бил получен сигнал от ОДЧ -24 за
сбИане между лица до бл.89 в ж.к.“С.“ в гр.Б.. При пристигане на място били установени
лицата С. С. А. с ЕГН ********** и АНН. Д. Д. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., М. Д.
И.–бИша съпруга на жалбоподателя и жалбоподателят Т. И. Ш., както и свидетелят С. А. Ч..
А. и Д. били притеснени като по телата им имало множество охлузвания.
При проведена беседа с А., същата заявила, че спорът започнал заради паркирания
неин автомобил, който пречел за навлизането във вътрешен паркинг зад бл.89 до бл.86. С. А.
тръгнала да мести автомобила когато свидетелката И. започнала да й крещи и да я обижда.
Пристигнали жалбоподателят Ш. и приятелят му Ч. и първият започнал да блъска С. и
дошлата по-късно Д., след което хванал А. за косата и я повалил на земята, почнал да я
влачи и удря. Ч. нанесъл удари на С. като същата паднала на земята. При проведената
беседа със свидетелката И. същата заявила, че била нападната от двете момичета словесно.
3
При екипа дошла Н. Д. и обяснила, че е свидетел-очевидец на случката и притежавала запис
от камерите на магазин „Е.“ намиращ се в бл.89 където работела. След прегледа на записите
от станалото и беседите с всички лица по разпореждане на дежурния при ІІ-ро РУ-Б., лицето
Т.Ш. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. чл.131 ал.1
т.12 от НК за това, че е нанесъл телесна повреда по хулигански подбуди на А.Д. и С. А..
От служебно изисканото ДП №434 ЗМ-38706.08.2021г по описа на ІІ-ро РУ-Б.
наблюдаващият прокурор уведомява съда, че към 15.10.2021г по това производство все още
няма прИлечено обвиняемо лице, проведени били разпити, извършени били оператИно-
издирвателни мероприятия, назначени били съдебномедицински и технически експертизи.
Следвало прИличане на обвиняемо лице и разпит в това му качеството. Разследването не
било приключило и поради това не може да разгласява материали по делото. Прилага
уведомително писмо за започване на ДП №434 Зм-387/2021г по описа на ІІ-ро РУ-Б..
Жалбоподателят пожела и съдът разпита в качеството на свидетели М. И. и С. Ч.. И.
описва, че били нападнала словесно от двете момичета. Твърди, че била обиждана вулгарно
и дори че са имали намерение да я ударят, но не са го направили, тъй като се намесил
бИшият й съпруг и ги разтървал. Твърди, че Ш. не ги е докосвал и не е видяла по тях да е
имало охлузни рани. Свидетелят С. Ч. видял и чул как двете момичета нападат И. словесно,
както и него. Твърди, че едното момиче – русото, посегнало да хване за косата М., но не е
станало нищо. След като нещата се успокоили той се прибрал в павилиончето. Не е видял
момичетата да удрят М.. Твърди, че се намесил, но след като спрели с кавгата се прибрал. В
по-късен момент видял, че пристигнал и жалбоподателят, но в това време бил в павилиона
си и не видял нищо повече.
По инициатИа на ответника съдът допусна в качеството на свидетел А.Д.. От
нейните показани явства, че повод за конфликта станала паркираната кола на нейната
приятелка, която пречела на автомобила на свидетелката И. да излезе. След като се обадили
на С. А. да слезе и да премести автомобила си, Д. решила, че трябва да отиде с нея.
Слизайки до автомобила видели, че на място са М. И., Т.Ш. и С. Ч. Т.Ш. държал в ръцете си
„кози крак“, бил гол до кръста и бос, че блъскал С. в колата, като с козия крак удрял по
автомобила. Свидетелката Д. била хваната от свидетеля И. за косата, когато Ш. хванал
първата за кръста и я изхвърлил, като тя паднала на асфалта и получила охлузвания по
гърба, ръцете и главата. Видяла, че в това време свидетелят Ч. хванал приятелката й С. и я
блъснал, тя паднала на земята, при което получила също наранявания. Твърди, че през
цялото време двете с приятелката си били обиждани и от И., и от Ш. с обидни думи,
наричали ги „курви, проститутки“ и им се заканвали. Спомня си, че след като дошли
полицаите, всички участници в инцидента били разпитани и им бил предоставен запис от
охранителна камера, намираща се в близост до инцидента. Свидетелката, както и нейната
приятелка, се снабдили с медицински документ за нанесените телесни увреждания, които
предоставили в полицията.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Д., тъй като счита, че същите са
последователни, безпристрастни. Съпоставени нейните показания с показанията на
4
свидетелите, доведени от жалбоподателя, се различават, но най-вече в това, че вследствие на
хулигански действия двете са получили наранявания. В подкрепа на този извод е и
изпратеното от наблюдаващия прокурор писмо, от което е видно, че е налице престъпление
за нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. в частта, в която тя твърди, че на
А. и Д. не са били нанесени телесни повреди. Съдът установява, че между нейните
показания и тези на Ч., също има явни протИоречия по отношение на саморазправата от
страна на Д. към свидетеля И.. От друга страна жалбоподателят твърди, че А. е удряла и
ритала бИшата му съпруга, докато в показанията на последната отсъства това
обстоятелство.
С оглед изложените по-горе изводи съдът счита, че в заповедта за задържане
ответникът С. е записал като работна квалификация престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Това е било, защото до този момент е нямало основание да се счита, че има пострадали и
нанесени телесни увреждания. Такъв извод се появява за първи път на същата дата около
18.00 часа, където вече работното обвинение е по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, видно от писмо,
находящо се на лист 46 от делото.
По мнение на настоящия състав, фактите, изложени в докладната записка и тези,
събрани в хода на съдебното следствие, подкрепят извода на администратИния орган, че
задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в
заповедта.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на администратИния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразрИно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в
преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е
евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотИите за издаване на
оспорената заповед. Налична е докладна записка и писмо от РП-Б. и, съдържащи данни за
евентуална съпричастност на задържания. Тези данни, по мнение на настоящия състав са
достатъчни за да може спрямо него законосъобразно да се приложи мярка за
администратИна принуда.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е
изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано
предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо
подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в
доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган
счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението
срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва
да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за
5
защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази
насока са неоснователни. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция -
Решение № 1075 от 31.05.2018 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 742/2018 г. , постановено по
аналогичен казус.
Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.
Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има
превантИен или преустановителен характер. Прилагането на принудителната
администратИна мярка в случая е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на
органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление.
Налагането на принудителната администратИна мярка "задържане за срок от 24 часа" в
случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е бил изводът на
полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат
действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието. След
задържането на лицето с него са проведени съответните действия, като е поканен да даде
обяснения. Проведени били и разпити на свидетели, разгледан били запис от охранителна
камера – все действия, които обектИно сочат, че полицейските органи са действали актИно
и целта на задържането е била да се разкрие обектИната истина, а не да се въздейства
неправомерно върху задържания. Допълнително доказателство в тази насока е и факта, че
същият е бил освободен около 18 часа след задържането си – т.е. след извършване на
необходимите проверки и действия и много преди изтичане на максималния срок от 24
часа.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК администратИният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната администратИна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като
в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по
правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към
настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който
е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, за нарушена процедура по издаване на
администратИния акт или за липса на съответните реквизити в нея. Настоящият състав не
констатира такИа пороци. Всички задължителни реквизити и форма на заповедта са
6
изчерпателно посочени в нея. Приложен е документ за медицински преглед, както и
декларация в която е отразено, че лицето се е свързало с адвокат. Не е ограничено и правото
му на обжалване, защото още в рамките на задържането си същото е успяло да упълномощи
защитник и чрез него да депозира жалба в съда.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва
да се остави без уважение.
Така мотИиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Т. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
град Б., ж. к. „В.“ бл. ..., протИ Заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-208 от
06.08.2021 година, издадена от Д. И. С., на длъжност полицай ООР при Второ РУ – град Б.,
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АдминистратИен съд
– гр. Б. в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7