РЕШЕНИЕ
№ 9827
Пловдив, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XX Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
| Членове: | ХРИСТИНА ЮРУКОВА МАРИЯ НИКОЛОВА |
При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20247180701641 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Роял – Бийс“ ЕООД срещу решение № 846 от 17.06.2024 г., постановено по АНД № 1514 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 737284-F720356 от 10.11.2023 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Роял – Бийс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Съединение, ул. „Рожен“ № 2А, представлявано от управителя Е. Х., на основание чл.180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6, т.1 ЗДДС.
Според дружеството-касатор обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на издаденото наказателно постановление, или алтернативно се иска прилагане на чл.62, ал.2, т.2 ЗАНН. Претендират се разноски.
Ответникът не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за безспорно доказано извършеното нарушение на чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2, във връзка с чл.82, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6, т.1 ЗДДС, както и че напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, както и че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото конкретният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната, както и защото закъснението за начисляване на данъка е значително, а самото начисляване не е било по инициатива на дружеството.
Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационният състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че доколкото нарушените обществени отношения са с особена важност, а конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, то чл.28 ЗАНН не следва да бъде прилаган. Липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН от своя страна обосновава извод, че в случая не е налице маловажност на нарушението, което обосновава липса на предпоставки за прилагане и на чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН. Следователно, противно на заявеното от касатора, в случая материалният закон е приложен правилно.
Несъстоятелни са и възраженията на касатора за нарушение на принципа за пропорционалност при определяне размера на наложеното наказание. Сочената практика на съда – решение № 8905 от 21.10.2024 г. по КАНД № 1132/2024 г. на АС Пловдив, е неприложима в настоящия случай, тъй като казусите не са идентични. Общите правила на чл.27 ЗАНН изискват размерът на наказанието да се определя съобразно разпоредбите на този закон и в границите на съответното наказание. Тъй като чл.180, ал.1 ЗДДС предвижда минимален праг на имуществената санкция, под който не може да бъде определена конкретната санкция за нарушителя, то в случая са спазени принципите на чл.27 ЗАНН.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 846 от 17.06.2024 г., постановено по АНД № 1514 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |