№ 20
гр. Каварна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20213240200173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. П. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Нова
Загора,обл.Сливен улица Б депозирана против Наказателно постановление №
6099а-129/30.08.2021г. издадено от началник ГПУ-Каварна към РДГП-
Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2
ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
30/тридесет/ лева,за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
С жалбата са ангажирани твърдения,че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено в нарушение на
закона.В жалбата се изразява становище,че нито една от трите форми на
изпълнителното деяние-повреждане,унищожаване или изгубване,не е
посочена за осъществена от жалбоподателя в издаденото срещу него НП №
6099а-129/30.08.2021г.,което според въззивника дава основание да се
приеме,че наложената му санкция не попада в обхвата на приложното поле в
правната санкционна норма. Според обективираните в жалбата
твърдения,представената от жалбоподателя лична карта № ** е била с
незабележима пукнатина,вероятно осъществена при търсенето и изкарването
към момента на проверката,а съгласно чл.8 ал.2 от ЗБЛД това обстоятелство е
подлежало на деклариране в тридневен срок от 11.08.2021г.При тези факти
жалбоподателят счита,че е налице непреодолимо противоречие при
установеното и вмененото му нарушение.Намира,че този порок е съществен и
неотстраним с оглед обстоятелството,че вмененото му нарушение е
некоректно и неправилно формулирано.В жалбата се релевират и
доводи,касаещи приложението на чл.28 от ЗАНН,като извършеното
нарушение от жалбоподателя да се разграничи като „маловажен
случай“,непопадащо в обхвата на чл.6 от ЗАНН.Моли съдът да постанови
1
решение,с което да отмени изцяло Наказателно постановление № 6099а-
129/30.08.2021г.,като неправилно и незаконосъобразно,издадено в нарушение
на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
депозираната жалба.,по изложените в същата фактически и правни доводи.
Районна прокуратура гр.Добрич Териториално отделение гр.Каварна редовно
призована,не изпраща представител.
Въззиваемата страна изпраща свой представител в съдебно заседание,който
ангажира становище по основателността на жалбата,с молба същата да бъде
оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице,доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност.Депозирана е в преклузивния срок за обжалване,касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление,поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът,след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни
доводи,прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление,съгласно изискванията
на чл.314 от НПК,вр.с чл.84 от ЗАНН,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Административнонакаателното производство е започнало със съставянето на
АУАН № 6099а-129/11.08.2021г./бланков № 291868 от същата дата/ против
жалбоподателя,за това,че на 11.08.2021г. около 21:30 часа в
гр.Каварна,обл.Добрич,на улица „България“,разклона с кв.“Хаджи
Димитър“,при извършване на полицейска проверка се установява,че П. П. Х.
с ЕГН ********** с адрес гр.Нова Загора,обл.Сливен улица Б не е опазил от
повреждане документ за самоличност лична карта № ** издадена от МВР
Сливен на 21.03.2013г. валидна до 21.03.2023г.,което е субсимирано като
нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
АУАН е подписан от нарушителя,като в него същият собственоръчно е
вписал,че има възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не са били депозирани в срока и по
реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление,с фактическо описание и правна квалификация на
деянието,идентични с тези съдържащи се в АУАН,като на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 30/тридесет/ лева,за нарушение по чл.7 ал.1 от
ЗБЛД.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото,което
2
от своя страна да налага,излагането на подробни мотиви кои доказателства
съдът приема и кои отхвърля,както изисква разпоредбата на чл.305 ал.3 от
НПК,приложима на основание чл.84 от ЗАНН,доколкото както гласните,така
и писмените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти,които факти не се и
оспорват от страна на жалбоподателя.
Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства,съдът намира,че следва да бъдат изведени
следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН.Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити,визирани в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.В акта за установяване на административното нарушение,въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление,а така също и в
самото наказателно постановление,са отразени датата и мястото на
нарушението.Самото нарушение е описано подробно ,както в акта,така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението,за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице,а така също и конкретната
законова разпоредба,под която са субсимирани фактите,установени от
наказващият орган и санкционната норма,въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Не е налице
противоречие между приетите за установени факти,нормата под която същите
са субсимирани и санкционната разпоредба,въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Изрично,както в АУАН,така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочен конкретния документ,който жалбоподателят не е
опазил от повреждане.Конкретното деяние за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя от обективна страна,касае нарушение
осъществено чрез бездействие,при което субектът е следвало да положи
всички дължими грижи,за да изпълни установеното в закона негово
задължение-да пази от повреждане личния си документ за самоличност.Както
в АУАН,така и в НП е посочена датата на нарушението и доколкото не се
касае за нарушение,извършено чрез действие,а задължението за опазване на
личните документи от гражданите е постоянно,то според настоящия съдебен
състав липсата в АУАН и в НП на конкретната дата,на която е повредена
личната карта,не съставлява съществено процесуално нарушение имащо за
своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
По изложените мотиви,съдът намира за неоснователни релевираните с
жалбата доводи,касаещи допуснати в хода на производството съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Обстоятелството,че нарушителят е бил запознат,още към момента на
съставянето на АУАН,за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
3
отговорност се доказва и от гласните доказателства приобщени чрез разпита
на актосъставителя ИВ. К. Б. и свидетеля по акта в качеството си на очевидец
при установяване на нарушението Т. Д. Д..
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.7 ал.1 от
ЗБЛД:“Гражданите,притежатели на български лични документи,са длъжни да
ги пазят от повреждане,унищожаване или загубване“.
От показанията на разпитаните в процесуално качество на свидетели
актосъставителя ИВ. К. Б. и свидетеля по акта в качеството си на очевидец
при установяване на нарушението Т. Д. Д.,чиито показания по своята
същност представляват преки доказателства,тъй като актосъставителя и
свидетеля по акта лично и непосредствено са възприели фактите,за които
свидетелствуват,безспорно се установяват и доказват изложените в АУАН и
НП факти.В тази връзка следва да се цитират показанията на свидетеля Т. Д.
Д.:“..При поискване на личната карта тя беше пречупена в областта на
лазерната перфорация почти до половината и даже липсваха парченца от
лазерната перфорация..“
За да е осъществен състава на нарушението по чл.7 ал.1 от ЗБЛД от
обективна страна е достатъчно да е установено повреждане по документа за
самоличност,което в случая е налице.
Касае се за нарушение при форма на изпълнителното деяние бездействие,при
което адресатът не е изпълнил установеното в нормата на чл.7 ал.1 от ЗБЛД
задължение,да опази документа си за самоличност от повреждане.В
конкретния случай не се твърди и липсват доказателства,това повреждане да е
било причинено неправомерно от друго лице.Изложените в жалбата
доводи,че представената от жалбоподателя лична карта № ** е била с
незабележима пукнатина,вероятно осъществена при търсенето и изкарването
към момента на проверката по своята доказателствена същност представляват
твърдения,подлежащи на доказване,а не доказани факти от обективната
действителност.
От субективна страна деянието е извършено от страна на жалбоподателя при
форма на вината непредпазливост,във формата на небрежност.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на установеното
нарушение санкционна разпоредба на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД предл.II-ро от
ЗБЛД,като на нарушителя е наложен минималния размер на предвиденото в
санкционната разпоредба административно наказание „Глоба“,а именно 30
лева.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,съгласно легалната
дефиниция,съдържаща се в чл.93 т.9 от НК,приложим на основание чл.11 от
ЗАНН.Не се установиха многобройни или едно,но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство.Изложените в
жалбата обстоятелства,във връзка с приложението на чл.28 от
ЗАНН,настоящия съдебен състав намира за неоснователни.Самото нарушение
е формално и за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили
4
вредни последици,за да се прeценява тяхната
незначителност.Обстоятелствата касаещи самото нарушение и смекчаващите
отговорността обстоятелства са преценени от страна на
административнонаказващия орган,като на жалбоподателя е наложено
именно минималното предвидено в закона наказание.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6099а-129/30.08.2021г.
издадено от началник ГПУ-Каварна към РДГП-Бургас,с което на П. П. Х. с
ЕГН ********** с адрес гр.Нова Загора,обл.Сливен улица Б на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 30/тридесет/ лева,за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
5