Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
ноември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 645 по описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д.С.Б. и С.С.Т. срещу З. „Л.И.” АД, с която са
предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а
с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност искове с правно основание
чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ се предявяват против
ответника Г.Ф..
Ищците твърдят, че на 19.07.2012
г. след обяд в гр. К., на участъка северно от кръстовището на ул. „Македония“ и
ул. „Алеко Константинов“ настъпва ПТП, в резултат на което е причинена смъртта
на С.Х. С.-пешеходка, майка на двете ищци. Твърди се, че по случая е образувано
ДП № 1282/2012 г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 2767/2012 г. по описа на
ОП-Стара Загора, като с постановление производството по делото е спряно, тъй
като е прието, че извършителят на деянието не е открит. Поддържа се, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на л.а.м. „Крайслер 300 С“ с рег. № *******, М.П.П..
Поддържа се, че от установените травми при аутопсията на пострадалата
категорично е установено, че непосредствена причина за смъртта е мастна емболия
в белите дробове и травматичен шок, които се явяват усложнения на счупването на
дясното бедро и лявата подбедрица. Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22112000275090/04.01.2012 г. валидна от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г. Твърди
се, че ако се приеме, че извършителят на деянието не е установен, то са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на евентуалния ответник Г.Ф., като в
изпълнение на процедурата по чл.288 от КЗ, пред ГФ е заведена щета №
210107/08.05.2013 г. Поддържа се, че с решение № 17-2/25.07.2013 г. ГФ отказва
плащане по претенциите. Поддържа се, че ищците са деца на починалата, с която
са поддържали особено блиЗ.и отношения, имали са постоянни контакти , помагали
си взаимно. Ищците приемат тежко смъртта на майка си и загубата й им се
отразява иЗ.лючително тежко в емоционално състояние, търпят много болки и
страдания във връЗ.а с причинената смърт.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника З. „Л.И.” АД, а при условията на евентуалност
ответника Г.Ф. да заплати сумата от по 90 000 лв. за всяка една ищца,
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на майка
им С.Х. С. и настъпилата й смърт, вследствие на ПТП, настъпило на 19.07.2012 г. след обяд в гр. К., на участъка
северно от кръстовището на ул. „Македония“ и ул. „Алеко Константинов“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Крайслер 300 С“ с рег. № *******, М.П.П., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с №
22112000275090/04.01.2012 г. валидна от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането-19.07.2012 г. до окончателното издължаване при уважаване на иска
срещу първия ответник и евентуално от датата на произнасяне на Г.Ф.-25.07.2013
г., при уважаване на евентуалния иск срещу втория ответник. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника З. „Л.И.“ АД, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата
молба. Оспорва механизма на ПТП посочен в исковата молба, както и вината на
водача М.П.П.. Заявява възражение за съпричиняване от страна на пешеходката С. С.
с твърдението, че същата е пресякла пътното платно на необозначено за това
място, по начин и място, когато това не е било безопасно и без да се съобрази с
конкретната пътна обстановка и интензивността на движението. Оспорва акцесорния
иск за лихви с твърдението, че такива се дължат от застрахователя след покана.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор и от ответника Г.Ф., с който оспорва изцяло исковата претенция
по основание и размер с твърдението, че липсва основание за ангажиране
отговорността на този ответника. Твърди се, че увреждащото МПС е идентифицирано
и същото е застраховано, поради което отговорността е на застрахователя. Оспорва исковите претенции като прекомерни.
Оспорва лихвата за забава. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пешеходеца, поради комплексно нарушение на правилата за
движение-движение по пътното платно и неправилно пресичане.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват твърденията на
ответника З. „Л.и.“ АД. Поддържа се, че не се иЗ.лючва отговорността на
застрахователя, ако вредите са причинени по вина на неизвестен водач. Оспорва
направените в отговора на ответника Г.Ф. възражения и твърдения, като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Оспорват възражението за
съпричиняване.
В срока за допълнителен отговор
такъв е депозиран само от ответника З. „Л.и.“ АД, с който поддържа изцяло
становището си и оспорванията в отговора.
Ищците в открито съдебно
заседание чрез своя процесуален представител поддържат предявените искове и по
съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита.
Претендират разноски, съобразно представен списък.
Ответникът З. „Л.и.“ АД в открито
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
по съображения подробно посочени в писмени бележки по делото. Претендира
разноски, съобразно представен списък. Възразява срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение разделно за всяка ищца.
Ответникът Г.Ф. в открито съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва евентуалните искове като
неоснователни и по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба. Възразява
срещу присъждане на адвокатско възнаграждение разделно за всяка ищца. Претендира
разноски по списъка.
Третото лице помагач, редовно
призовано, не се явява не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници №
1612/23.08.2012 г. на Община К. се установява, че двете ищците в качеството им
на дъщери на починалата на 21.07.2012 г. С.Х. С., са нейни единствени
наследници по закон.
От протоколи за оглед на
местопроизшествие от 21.07.2012 г., 24.07.2012 г.-2 бр. и от 10.08.2012 г.-2
бр., фотоалбум безспорно се установява,
че на 19.07.2012 г. в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на
пешеходката С.Х. С..
От приетото заключение на СМЕ се
установява, че при огледа и аутопсията на С.Х. С. са установени следните
увреждания: цялата гръбна повърхност на дясната ръка е синкаво кръвонаседнала.
По дясната странична повърхност на таза, в областта на тазобедрената става се
намира овално мораво-синкаво кръвонасядане. Двете подбедрици са мораво-синкаво
кръвонаседнали циркулярно, най-интензивно по предно вътрешните им повърхности.
Моравосинкаво кръвонасядане по гърбовете и сводовете на двете ходила, повече на
лявото. Счупване на дясната бедрена кост в областта на големия въртел на
височина 73 см от петата и масивно тъмночервено кръвонасядане около това
счупване. Косо счупване на лявата голямопищялна кост на височина 9 см от петата
и косо счупване на лявата малкопищялна кост на височина 15 см от петата с масивно
тъмночервено кръвонасядане около счупванията. Вещото лице дава заключение, че
счупването на двете кости се дължи на усукване на тялото в подбедрицата при
фиксирано върху терена ляво стъпало. Като се свърже това увреждане с
кръвонасяданията по двете стъпала при фиксиране на стъпалата /преминаване в
този момент на гума от автомобил върху тях/ и извеждане на тялото от
равновесие, ще се получат тези счупвания. При разпита си в съдебно заседание
вещото лице потвърждава описания механизъм на уврежданията, като пояснява, че
контакта на пострадалото лице е с гумата и стъпалата и фактически няма как по
автомобила да остане следа.
Между страните не е било спорно, че
по отношение на л.а.м. «Крайслер 300С» с
ДК № *******, е била налице застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, а и
това обстоятелство се установява от приетата по делото застрахователна полица
«Гражданска отговорност» на автомобилистите № 22112000275090 със срок на
валидност от 05.01.2012 г. до 04.01.2013г.
Пред настоящата И.танция е прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Г., което сочи три варианта на
настъпване на процесното ПТП, предвид липсата на обективни данни по делото.
Вещото лице сочи, че едИ.твени обективни данни се получават от трасологичната
експертиза, съобразно която лявата обувка на падналата е била прегазена от
задна дясна гума на автомобил «Крайслер 300С». Няма никакви данни при какви
обстоятелства е станало прегазването.
Това заключение е оспорено от
ищцовата страна и във връзка с оспорването е допуснато изслушването на
комплексна САТЕ и СМЕ от която се установява, че последователността на
настъпване на травматичните увреждания по тялото на пострадалата е следната:
описаното мораво синкаво кръвонасядане по гърбовете и сводовете на двете ходила,
повече на лявото, е първото увреждане от притискане на стъпалото с гумата на
автомобила /прегазване/, при това притискане е получено кръвонасядане по
подбедриците, при последващо залитане и падане на тялото /при
фиксирано-затиснато стъпало/ и счупването на костите на долните крейници, при
падане на тялото върху терена е получено кръвонасядането на таза отдясно и
дясната ръка. Експертизата сочи, че първоначалният контакт с пешеходката е
осъществен от зоната при задна дясна гума на л.а. «Крайслер 300» с рег. № *******
с едноактно застъпване-прегазване от задно дясно колело на лявото ходило
/лявата обувка/ на пострадалата, за което говори наличието на отпечатъци от
грайфера върху нея и механизма на получаване на уврежданията. Вещите лица
сочат, че при наличието на доказан отпечатък от задна дясна гума на л.а.
«Крайслер» върху лявата обувка, се изключва възможността за друго МПС. Сочат
като причина за настъпване на ПТП действието на водача П., предприел движение
на заден ход без да подсигури маневрата си при конкретната пътна обстановка.
Съдът не кредитира заключението
на приетата по делото комплексна САТЕ, като намира, че същото не кореспондира
със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Както сочи вещото лице Г. едИ.твени
обективни данни се получават от трасологичната експертиза, съобразно която
лявата обувка на падналата е била прегазена от задна дясна гума на автомобил „Крайслер 300 С“. Липсват обаче каквито и
да било други доказателства-писмени или гласни, при анализа на които да се
стигне до един едИ.твен и еднозначен извод, че този отпечатък е оставен, докато
пострадалата е била обута. Напротив налице са и други варианти на получаване на
отпечатъка. Свидетелката К. установява, че пътувала в л.а. «Крайслер» и видяла
жената паднала на тротоара и спрели колата наравно с жената, за да може да я
качат в колата. Т.е. напълно възможно е след настъпилия вече удар и при
изравняване на колата с падналата на тротоара жена, да е оставена следата върху
обувката, която обаче вече не се е намирала на крака на жената, в какъвто смисъл
е втори вариант на настъпване на ПТП, посочен от вещото лице Г.. На следващо
място по делото няма никакви доказателства, които да сочат, на предприемане на
маневра на заден ход от водача на лекия автомобил «Крайслер». Напротив
свидетелката К. установява, че заедно с водача и сина си пътували за гр. Павел
баня и на един светофар видяли паднала на тротоара жена, т.е. автомобилът се е
движел направо и не е предприемал маневри.
Съдът не възприема изводът на
комплексната експертиза, че при наличието на доказан отпечатък от задна дясна
гума на л.а. «Крайслер» върху лявата обувка, се изключва възможността за друго
МПС. Следва да се има предвид, че при изследване на следи от гуми като правило
се отъждествява гумата, а не моторното превозно средство /например гумите на
участвалото в ПТП МПС могат да бъдат подменени/. Посредством следи от гуми може
да се докаже, че л.а.м.
„Крайслер 300 С“ с рег. № ******* е участвал в процесното ПТП, но по опосредствен начин. В
настоящото производство не са събрани косвени, индиректни доказателства при
съвкупната преценка, на които да се стигне до едИ.твения възможен и логичен
извод, че именно л.а.м. «Крайслер 300» с рег. № *******, управляван от М.П.П. е
причинил телесните увреждания на пешеходката С. С. по начина посочен от вещите
лица в комплексната СМЕ и САТЕ.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Д.С. М. и А.К.Н..
Разпитана свидетелката М.
установява, че познава Д. и С.. Познавала и тяхната майка. Знае за пътния
инцидент, при който починала майката на двете ищци. Свидетелката установява, че
срещнала двете сестри като се прибирали от болницата и казали, че майка им е
починала. Били разтревожени, плачели, очите им били червени. Свидетелката
установява, че ищците и тяхната майка живеели в един град, били в добри
отношения. Помагали си - кой с пари, кой с труд. Разбирали се. С. се движела
сама и сама се обслужвала. Била в добро здраве за годините си. Двете ищци
приели загубата на майка си с много мъка.
Разпитана свидетелката Н.
установява, че познава Д. и С.. Познавала и майка им С.. Видяла ищците на
погребението. Били разстроени. Свидетелката установява, че ищците и майка им
имали близки отношения. Търсели се, помагали си. Често се виждали. Майка им
същи ги търсела - ходела и при едната, и при другата. И след работа ги търсела.
Лично свидетелката ги е срещала, когато са се връщали заедно от местоработата
им. С. била самостоятелна жена. Била адекватна. Живеела самостоятелно. Излизала
сама. Ищците работели и ходели при майка си. Живеели разделно, но имали чести
контакти и по телефона й се обаждали често. Ищците тежко приемат загубата на
своята майка, защото е неочаквана. И двете дъщери били, когато станала
злополуката, били и на погребението.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа
обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е главен иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът
квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване е
безспорно установен. Със заключението на вещото лице Г. се установява, че
същите са резултат от противоправно поведение и вина на неизвестния водач на МПС.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на починалата и процесното ПТП се
установяват с приетата по делото СМЕ.
Съдът намира,
че в настоящото производство бе оборена презумпцията за вина на водача М.П..
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи обоснован извод
за виновно, противоправно поведение на водача на лекия автомобил «Крайслер»,
може да се направи само предполагаем извод за такова поведение, който обаче не
се подкрепя от доказателствата по делото. Съображения в тази посока са изложени
от съда по-горе при объсъждане на заключението на комплексната САТЕ и СМЕ.
При това
положение главният иск срещу ответника ЗК «Л.И.» АД подлежи на отхвърляне като
недоказан, с оглед на което съдът дължи произнасяне по предявените евентуални
искове срещу втория ответник Г.Ф..
Предявени са
евентуални искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С
оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени
елементите от фактическия
състав на чл. 288, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./, а именно: наличие
на увреждане настъпило
на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство,
противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка
между деянието и причинената смърт на пешеходката С.Х. С..
Съдът
намира възражението на ответника, че е налице идентифицирано МПС, а именно л.а.м. «Крайслер 300» с
рег. № ******* за неоснователно по съображения изложени подробно по-горе.
Фактът, че лявата обувка на падналата е била прегазена от задна дясна гума на
автомобил „Крайслер
300 С“ не идентифицира еднозначно процесното МПС като причинител на процесното
ПТП, с оглед установеното със заключението на вещото лице Г., че това може да е
станало по начин изключващ съприкосновението между автомобила и пострадалото
лице.
Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ,
изготвено от вещото лице Г.. Обстоятелството, че уврежданията са в пряка
причинна връзка с настъпило на 19.07.2012 г. пътно-транспортно произшествие
също се установява безспорно със заключението на приетата по делото СМЕ.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези лимити са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Последните са приложими с
оглед датата на настъпване на произшествието-19.07.2012 г. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците след
смъртта на майка им болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката
връзка, привързаността между дъщерите и майката. Болките и страданията,
които ищците ще продължат
да изпитват от загубата на майка си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на
по 80 000
лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент,
то тези обезщетения се явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед на горното определеното
застрахователно обезщетение предявените искове ще следва да бъдат отхвърлени за
разликата над 80 000 лв. до пълния претендиран размер от по 90 000
лв. за всяка ищца.
По възражение на ответника Г.Ф.
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, поради
комплексно нарушение на правилата за движение-движение по пътното платно и
неправилно пресичане. Същото е неоснователно. Не се установява от данните по
делото поведение на пешеходката в разрез с правилата установени в ЗДвП, а
възражението за съпричиняване следва да бъде доказано главно и пълно и да не
почива на никакви предположения.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Доколкото и с ангажираните по
делото доказателства не се установи конкретното поведение на пострадалата и
начина, по който е предприела пресичане на пътното платно, съдът намира, че не
се доказва нарушение на чл.чл.113 и 114 от ЗДвП от нейна страна.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи,
съгласно императивната норма в чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от завеждането на щетата. Последната е заведена на
08.05.2013 г. и определения от закона 3-месечен срок е изтекъл съответно на
08.08.2013 г.-присъствен ден, следователно ответникът е изпаднал в забава,
считано от 09.08.2013 г. и от тази дата следва да се присъди законната лихва,
като искането за периода от 25.07.2013 г. до 08.08.2013 г. следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
По разноските в настоящия процес:
С оглед отхвърляне на главния иск
срещу ответника ЗК „Л.И.“ АД и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва
да бъдат осъдени да заплатят на този ответник разноските направени от него в
процеса в размер на сумата от 5 130 лв.-юрисконсултско възнаграждение
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, 60 лв.-депозит за свидетел и 5 лв.-такса съдебно удостоверение, или общо
сума в размер на 5 195 лв.
Ищцата С.С.Т. е направила разноски
в размер на сумата от 200 лв.-платена държавна такса и 200 лв.-половината от
депозита на комплексната експертиза, или общо сума в размер на 400 лв. От тази
сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Г.Ф. ще следва да заплати
сума в размер на 355,20 лв. съответна на уважената част от иска /80 000 лв./
Ищцата Д.С.Б. е направила
разноски в размер на сумата от 1020 лв.-платена държавна такса и 200
лв.-половината от депозита на комплексната експертиза, или общо сума в размер
на 1220 лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Г.Ф. ще
следва да заплати сума в размер на 1084 лв. съответна на уважената част от иска
/80 000 лв./
Видно от представените два броя
договори за правна помощ от 25.07.2012 г. и от 29.07.2012 г., адвокат К. е
сключила два отделни договора за правна защита и съдействие, по силата на които
е приела да представлява всяка една от ищците в процеса безплатно на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което й се дължи
възнаграждение по всеки един от двата договора, ведно с начислено ДДС, предвид
представените доказателства, че адвокат К. е регистрирано по ЗДДС лице от 26.07.2010 г.
При материален интерес от
90 000 лв., адвокатското възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3 230 лв. От
тази сума на адвокат К. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
2 870,40 лв., което е съответно на уважената част от иска /80 000 лв./ без
ДДС или 3 444,48 лв. с начислено ДДС по всеки един от двата договора, или
общо по двата договора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът Г.Ф. ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско
възнаграждение в размер на 6 888,96 лв. с начислено ДДС.
Ответникът Г.Ф. е направил
разноски в размер на 5 130 лв.-юрисконсултско възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 300 лв.-депозит вещи лица, или
общо сума в размер на 5 430 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сума в размер на 603,20 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от
исковете /20 000 лв./
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 3000 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на иска, предявен от С.Т. и разликата над вече заплатената от ищцата С.Т.
в размер на 200 лв. до пълния дължим размер от 3200 лв., и съответно 2 180
лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения размер на иска,
предявен от Д.Б. и разликата над вече заплатената от ищцата Д.Б. в размер на
1020 лв. до пълния дължим размер от 3200 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
недоказани активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Д.С.Б., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********,
и двете със съдебен адрес:*** против ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** за заплащане на сумата от по 90 000 лв. /деветдесет хиляди лв./ за всяка
една ищца, обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от
загубата на майка им С.Х. С. и причинената й смърт, вследствие на ПТП, настъпило на 19.07.2012 г. след обяд в гр. К., на участъка северно от кръстовището на ул. „Македония“
и ул. „Алеко Константинов“,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Крайслер 300 С“ с рег. № *******, М.П.П.,
чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с №
22112000275090/04.01.2012 г. валидна от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането-19.07.2012 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Д.С.Б., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********, и двете със съдебен
адрес:*** да заплатят на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 5 195 лв. /пет хиляди сто деветдесет и пет лв./ направени от ответника
разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.1,
т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ Г.Ф., *** да заплати на Д.С.Б., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********,
и двете със съдебен адрес:*** сумата от
по 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди, от загубата на майка им С.Х. С. и причинената
й смърт, вследствие на ПТП,
настъпило на 19.07.2012 г. след обяд в гр. К., на участъка северно от кръстовището на ул. „Македония“
и ул. „Алеко Константинов“, виновно причинено от водач на неидентифицирано
моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.08.2013 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за главница за разликата над сумите от по 80 000 лв. до
пълния им предявен размер от по 90 000 лв., както и исковете за заплащане
на законна лихва за периода от 25.07.2013 г. до 08.08.2013 г., да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата Д.С.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес:*** сумата от 1084 лв. /хиляда осемдесет и четири
лв./ и на ищцата С.С.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** сумата от 355,20 лв. /триста петдесет и пет и
0,20 лв./ разноски направени от тях пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата Г.Ф., *** да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 6 888,96 лв.
с начислено ДДС /шест хиляди осемстотин осемдесет и осем и 0,96 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Ф., *** да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 5 180 лв. /пет хиляди сто и
осемдесет лв./ върху уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на М.П.П., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ЗК „Л.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: