Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 114
гр. ВРАЦА, 15.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 28.03.2019г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
в присъствието на:
прокурора ЦВ.РАДОЙНОВ секретар М.КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
гр. дело
N` 704 по
описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по искова молба на Р.А.В. *** чрез ад.Д.М.,САК,против Прокуратурата
на Република България София за сумата 100000 лв.- обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по водено
против нея наказателно дело,продължило повече от пет години,което в крайна
сметка спрямо нея е било прекратено.Претендира се и законната лихва върху
исковата претенция,считано от 05.07.2017г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника-Прокуратурата на РБ,представлявана от прокурор в
ОП-Враца.
Р.А.В. *** чрез
адв.Д.М., САК е предявила иск против Прокуратурата на Република България София
за сумата 100000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по водено против нея наказателно
дело,продължило повече от пет го-дини,което спрямо нея е било
прекратено.Претендира се и за-конната лихва върху исковата претенция,считано от
05.07.2017г. до окончателното й изплащане.
Твърди,че с
постановление на разследващ полицай е била привлечена като обвиняема за
извършено престъпление по чл.116, ал.1,т.3,вр. чл.115,ал.1,вр. с чл.20,ал.2,вр.
с ал.1 НК, затова,че на 08.08.2012г. в гр.Враца,кв.***, ул.***в съучастие с В.П.Т.
,като съизвършител, умишлено е умъртвила баща си А.Г.В..
В досъдебното
производство е била задържана в условията на следствения арест от 01.05.2013г.
до 11.02.2014г.,а впоследствение й е била взета мярка за
неотклонение"Домашен арест", считано от 12.02.2014г. до окончателното
й освобождаване.
Твърди,че
спрямо нея е бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-Враца за
извършено престъпление по чл.116, ал.1,т.3 вр. с чл.115,ал.1,вр. с
чл.20,ал.2,вр. с ал.1 НК,по който с присъда от 04.02.2015г. по НОХД №
322/2014г. по опис на ВрОС е била призната за виновна по повдигнатото
обвинение,като й е наложено наказание "Лишаване от свобода" 17
години,при първоначален строг режим изтърпяване.След подадена от нейна страна
въззивна жалба,САС,с решение от 03.11.2015г.е отменил постановената присъда
като върнал делото на ОП-ВРаца.
Твърди,че след
това ОП-Враца е повдигнала ново обвинение по чл.138 НК,за което е било
образувано НОХД № 30/2016г. по опис на ВрОС,по което е била постановена
присъда от 08.11.2016г.,като по това
обвинение била призната за виновна от състав на окръжния съд,а на основание
чл.78а НК е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено
административно наказание-глоба от 3000 лв. в полза на държавата.
Срещу това
наказание,ищцата подала въззивна жалба, като САС с решението си от
05.07.2017г.по ВНОХд № 504/2017г. го е отменил и на основание чл.81,ал.3,вр. с
чл.80,ал.1,т.5 НК е прекратил наказателното производство спрямо нея.
В тази връзка
твърди, че в резултат на близо 5 години продължилата срещу нея наказателна
репресия от страна на ответната прокуратура,за периода на престоя й в
следствения арест и под взетата впоследствие мярка "домашен арест",в
двете фази наказателното производство-досъдебна и съдебна, са й причинени значителни
неимуществени вреди,изразяващи се в чувство на срам,
унижение,дискомфорт,психически срив,постоянен стрес,страх от изтърпяване на
наложеното й наказание "лишаване от свобода" от 17 години;разбито е
било семейството й,бъдещето й,желанието за живот и всички ценности,които е
имала като човек;уронено е доброто й име пред близки и приятели,както и пред
цялата общественост,лишена е била от реализация през годините на водене на
наказателното производство,като всички тези негативни състояния с в
причинно-следствена връзка с поведението на ответника при повдигане и
поддържане на предявените й обвинения.
Преценява,че за
причинените й неимуществени вреди и тяхното обезвъзмездяване, ответникът следва
да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000 лв.,ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.07.2017г. до окончателното й изплащане.
Изложените в
исковата молба обстоятелства и претендираните от ищцата права,дават основание
на съда да квалифицира предявения осъдителен иск по чл.2,ал.1,т.3,пр.2-ро и пр.
последно от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратура на Република
България,подаден чрез прокурор от ОП-Враца,в който предявения иск се
оспорва.Оспорва се основателността на твърденията на ищцата за претърпени от
нея неимуществени вреди като последица от развилото се против нея наказателно
преследване,като се поддържа,че независимо от обективния характер на
отговорността по ЗОДОВ,в нейна тежест е ангажира съответни доказателства,чрез
които да докаже твърденията си за преживяни негативни емоции и последици,както
и това,че те са в пряка причинна връзка с повдигнатите й обвинения.Навежда
се,че в резултат на установеното по време на предприетото спрямо нея
разследване за настъпилата смърт на нейния баща поведение,тя сама е дала
основание да се приеме от разследващите органи,че е налице нейна
съпричастност,което е дало и основание за повдигане и търсене на нейната
наказателна отговорност.Поддържа се основание за прилагане на чл.5,ал.2 от
ЗОДОВПГ.Позовава се на т.8 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на
ОСГК. Оспорва се размера на исковата претенция,като се поддържа,че е силно
завишена и несъответстваща на критериите,които се прилагат при преценката
досежно размера на претендираните обезщетения, възприети при приложение на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се,както се посочи,както основателността на
исковата претенция,така и дължимостта на законова лихва върху нея, относимо към
посочената в исковата молба дата.
Между страните
не се спори относно изложените в исковата молба твърдения за образувано
наказателно производство, привличането на ищцата като обвиняема,внасянето на
съответни обвинителни актове,постановяване на две присъди,по два последователно
внесени обвинителни акта,за което са били образувани две общ характер
дела,както и по наличието на въззивно решение на контролната въззивна инстанция
за прекратяване на производството срещу ищцата на основание чл.81,ал.3,вр. с
чл.80,ал.1, т.5 НК.
Спори относно
настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди,относно техния
размер,както и наличието на причинна връзка между евентуалните вреди и
действията на органите на ответника.
По
делото са приложени освен писмените доказателства представени от ищцата ведно с
исковата молба,така и воденото срещу нея НОХ д № 30/2016г.
на ВрОС,както
и всички материали и томове приложени към прокурорска преписка № 164/2012г. на
ВрОП, със съответното образувано досъдебно производство.Изслушан е разпита на ангажираните от ищцата и допуснати от съда свидетели.Приета е Епикриза с № 213/25.03.2019г. на МБАЛ по Неврология
и психиатрия "Св.Наум" гр.София.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства,съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
От
приложеното НОХД №30/2016г. по описа на ВрОС и съдържащите се към него
приложения се установява, че прокурорската преписка №164/2012г. по описа на ОП
- Враца е била образувана на 18.12.2012г. със съответно постановление на
окръжна прокуратура гр.Враца за образуване на ДП срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.115 от НК затова, че за времето от 05 до 09.08.2012г., в
гр.Враца, кв.*** умишлено е бил умъртвен А.Г.В.. С Постановление за привличане
от 01.05.2013г. ищцата Р.В. е привлечена като обвиняема - л.13 том 3-ти от ДП,
като от същата дата спрямо нея е била взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража". С Постановление на ОП-Враца от 12.02.2014г.
взетата мярка за неотклонение спрямо ищцата е била изменена в "Домашен
арест" л.37, том 3-ти от ДП. Било й е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК.Привлечена е
била и в качеството на съизвършител на престъплението ведно с друго лице К.В..Впоследствие
с Постановление от 17.04.2014г. е била привлечена по повдигнатото обвинение
като съучастник и съизвършител ведно с повдигнатото срещу подс.К.В. обвинение.След
приключване на разследва-нето, по това обвинение е бил изготвен и внесен от ОП
- Враца обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №
322/2014г. по описа на ВрОС.Това съдебно производство е приключило с Присъда
№5/04.02.2015г., с която подс.Р.В. и другият подс.К.В. са признати за виновни
по повдигнатите им обвинения по чл.116, вр.чл.20, ал.2 от НК и съответно
осъдени на по 17 години лишаване от свобода при ПСР.
По въззивна
жалба на Р.В., както и на другите подсъдими по това производство е било
образувано ВНОХД №304/ 2015г. по описа на САС, с решението по което дело на
осн. чл.344,т.1,вр.чл.335,ал.1,т.1 от НПК първоинстанционната при-съда е била
отменена,а делото върнато на досъдебна фаза, поради констатирани пороци в
съдържанието на обвинителният акт. В отменителното решение на САС са били
дадени задължителни указания, във връзка с приложението на процесуалните норми
по чл. 279, ал.2, вр.чл.287, ал.4 от НПК.
След
извършени действия на разследващите органи е последвало ново привличане на
ищцата Р.В., като обвиняема за престъпление по чл.138 от НК с Постановление на
ОП - Враца от 27.11.2015г. /л.9, том ІV от ДП/, като същевременно влязло в сила
постановление на Прокурор от ОП - Враца 04.12.2015г. /л.20, том ІV от ДП/ воденото
до този момент наказателно производство срещу нея по чл.116, вр.чл.20, ал.2 от НК е било изцяло прекратено.
По
повдигнатото й ново обвинение за престъпление по чл.138 от НК спрямо ищцата е
бил внесен обвинителен акт на ОП - Враца по който е образувано НОХД №30/2016г.
на ВрОС, по което с Присъда №34/08.11.2016г. /л.215/ тя е била призната за
виновна в това, че за времето от 23.00ч. на 07.08.2012г. до 13.30ч. на
08.08.2012г. в гр.Враца, в кв.***, ул."***" №***,съзнателно не е оказала помощ на баща си - А.Г.В.,
за когото съгласно чл.124, ал.5 от СК е била длъжна да се грижи, и който се е
намирал в опасност за живота си и не е имал възможност да се самозапази поради
своята безпомощност след причинена гръдна травма, въпреки, че е могла да окаже
помощ - престъпление по чл.138, поради което и на осн.чл.78а от НК е била
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
- "Глоба" в полза на Държавата в размер на 3 000 лв. /л.215 от ДП/.
По нейна
жалба по производството е упражнен инстанционен контрол и с Решение №316/05.07.2017г.
по ВНОХД №504/2017г.по опис на САС, наказателното производството спрямо ищцата В.
на осн.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК е било прекратено поради изтичане
на абсолютната погасителна давност за преследване на престъплението за което е
била привлечена към наказателна отговорност.
При
последвало касационно обжалване на този съдебен акт, с Решение
№238/01.02.2018г. на ВКС по к.д. №961/2017г., І НО решението на възиззаваната
инстанция, в частта относима към ищцата В. е било потвърдено.
От
показанията на св.В.Д., нейна първа братовчедка се установява, че след
повдигане на обвинението спрямо ищцата тя не е повярвала, че последната е
способна да извърши такова деяние, а именно убийство на родния си баща.
Свидетелката сочи, че ищцата и баща й са били в добри взаимоотношения, като тя
се е грижила за него, водила го е по болници при необходимост, не го е
тормозила и биела. Свидетелката сочи, че взетите мерки за неотклонение
"Задържане под стража", а след това " Домашен арест", са се
отразили зле на здравословното състояние на ищцата. Тя се е чувствала
притеснена, страхувала се е, била е стресирана и уплашена, не е допускала никой
до себе си, взимала е лекарства, каквито преди това не е вземала. Наложило се
свидетелката поради чувството за страх, който изпитвала ищцата да пътува от
Мадан където живее, за да стои при ищцата в нейния апартамент, където тя е
изтърпявала мярката за неотклонение "Домашен арест". Свидетелката
сочи, че и престъплението по което е била обвинена ищцата е било разгласено и в
медиите - по телевизия и във вестници. Свидетелката установява също така и че
преди да и бъде повдиганото обвинението за убийство на баща й Р. е била съвсем
различен човек, работила е като шофьор, докато след развилото се спрямо нея
наказателно преследване тя е била стресирана, променена, изнервена, като е
имало случай да изхвърляла чинии и чаши през терасата, хората гледали към нея с
пренебрежение,като след приключване на наказателното производство не е била в
състояние да работи, не е могла да си намери работа. Посочва, че нейният мъж В.
бил теглил заеми за да може да ходи по арестите при Р., като семейството все
още изплаща тези пари.
Свидетелката
В.М., без родствени връзки с ищцата, но в приятелски отношения с нея повече от
15 години посочва, че е разбрала за повдигнатото срещу нея обвинение, когато
ищцата била арестувана и задържана в ареста. Казва, че е колежка на съпруга на
ищцата и работят заедно във "В и К" - Враца,разбрала е за повдигнатото срещу Р.
обвинение, но никога не е вярвала, че тя може да
извърши такова престъпление, защото я познава, като сърдечен, всеотдаен на
семейството човек,а също и към деца и всичко, включително и към баща си. Посочва,че
отношенията между ищцата и баща й са били много добри, а когато В. е работила в
чужбина му е изпращала пари за да може той да се лекува, включително и да
посещава санаториуми. Свидетелката не е чувала за скандали между баща й и
ищцата, като тя се е грижила за него, посещавала го е, носела му е храна. Посочва
случай при който я е посетила в ареста при едно от свижданията им, когато
ищцата е припаднала и е загубила съзнание.Съобщава,че преди да започне наказателното
преследване спрямо нея,ищцата не е имала никакви сериозни здравословни
проблеми.Уточнява,че ищцата е била в страхотен шок от повдигнатото обвинение, а
както в ареста, така и под взетия спрямо нея "Домашен арест" тя е
била психически много нестабилна. Била на лечение в психиатрична болница в
Ловеч. Свидетелката я посещавала там и установява, че психичното й състояние е
било много тежко.Казва,че по време на мярката за неотклонение " Домашен
арест" тя е приспивала при ищцата, защото съпругът й В. е работил на нощни
смени и се е страхувал, че тя ще посегне на живота си. Изтъква случай при който
докато е била на работа са се обадили съседи на ищцата, че тя прави опит за
самоубийство като иска да се хвърли от прозореца на петия етаж. Тогава са
извикали съпругът й В., който се е прибрал в дома им за да я успокои. Казва, че
при нея по време на домашния арест са стояли други близки и роднини. Също
съобщава, че за повдигнатото наказателно обвинение за убийството на баща й се е
съобщавало по медиите и се коментирало в обществото, като се е говорило, че за
смъртта на баща й е виновна тя, както и съпругът й. Казва, че преди да започне
наказателното преследване спрямо ищцата, тя е била лъчезарен и всеотдаен човек,
работила е на различни места включително и в чужбина. След като е била
променена мярката й за неотклонение и тя е могла свободно да се движи, не е
успяла да си намери работа поради това, че не е била одобрявана. Казва,че пред
нея ищцата е споделяла, че тежко понася повдигнатото обвинение за нещо,което не
е извършила. Установява, че към момента ищцата кара такси, но рядко, за разлика
от времето преди повдигане на обвинението. Не е останала, с впечатление, че
семейството е материално затруднено.
В съдебно
заседание,бе представена Епикриза изх. № 213/ 25.03.2019г. на МБАЛ по Неврология
и психиатрия "Свети Наум" гр.София, от която се установява, че за
периода от 22.03.2019г. до 25.03.2019г., ищцата е била на лечение в тази
болница във връзка със съобщени от нея анамнестични данни за припадъци със
загуба на съзнание получени за първи път през октомври 2012г. /на фона на
емоционален стрес/, без данни за гърчови прояви, понякога с инконтиненция. Според
поставената й диагноза се приема, че получените припадъци са с епилептичен
характер на пристъпите.Препоръчано й е медикаментозно лечение. Предвидени са
два контролни прегледа.
Ищцата не
представя други документи с медицинско съдържание относимо към здравословното й
състояние с по-голяма давност назад във времето.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи.
Правното
основание на предявеният иск е чл.2, ал.1 , т.3, предл.2-ро и пр.последно от
ЗОДОВ.
Фактическите
състави на посочените разпоредби предвиждат отговорност на държавата за вреди,
причинени на гражданите от органите на прокуратурата в резултат на обвинение за
извършване на престъпления,когато образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или когато
наказателното производство е образувано,след като наказателното преследване е
погасено по давност.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата при първата посочената по-горе хипотеза е обективният факт, че спрямо
лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем,като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предадено е на съд,а впоследствие по отношение на него то е
било прекратено.Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението
като незаконно, независимо, дали отделните процесуално-следствени действия са
били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен
орган.По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното
производство.
Отговорността на държавата е обективна и
безвиновна./вж. чл.4 ЗОДОВ/ Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.2,ал.1, т.3,предл.2-ро ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия,като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други
следствени действия, впоследствие - съдебната фаза на производството пред
различните съдебни инстанции и най-накрая ,в случая, прекратяване на това
производство от страна на прокуратурата по отношение на първото повдигнато
спрямо ищцата обвинение.
От тези
факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала е указания
по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт
срещу ищцата, като първоначалното повдигнатото й обвинение е поддържано до
приключване на съдебната фаза на процеса.
В контекста на
гореизложеното,няма основание,в случая да намери приложение разпоредбата на
чл.5 от ЗОДОВ и ответната прокуратура да бъде освободена от отговорност,в
каквато насока има наведени доводи от страна на прокуратурата,тъй като не се
установи,нито увреждането да е причинено по изключителна вина на
пострадалия,нито пък пострадалият виновно да е причинил увреждането.
Колкото до факта на
причинените на ищцата неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия
състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно, че висящото и безрезултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати. В този смисъл,свидетелските показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка
между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните
преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права като напр. чест и достойнство
на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищцата е изживяла негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото й първоначално обвинение.
Между страните се спори относно настъпването
на описаните в исковата молба неимуществени вреди, относно техния размер,както
и наличието на причинна връзка между претендираните вреди и действията на
органите на ответника.
В конкретния случай спрямо ищцата В. е повдигнато обвинение
за тежко умишлено престъпление по чл.116 НК, приложена й е най-тежката мярка за
неотклонение - "Задържане под стража", а след това и следващата по
тежест - "Домашен арест". Наказателното преследване по предявеното
обвинение за извършено престъпление по чл.116 вр. чл.115 НК по отношение на нея
е продължило от 18.12.2012г. до 04.12.2015г.,когато е прекратено с Постановление на прокурор на
ОП-Враца или около три години.
Неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за ищеца, но в степен, която
следва да бъде подложена на конкретна преценка /в този смисъл Решение № 532 от
24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г., III г. о., ГК/. В настоящия
случай досъдебната фаза на наказателното производство е приключила в разумен
срок. От образуването на досъдебното производство/18.12.2012/, внася-нето на
обвинителен акт по първоначалното обвинение спрямо ищцата и приключване на
съдебната фаза,респективно прекратява-нето му по отношение на нея за
изминали,както посочи, около три години, което е един разумен срок,предвид
степента на тежест на престъплението по което се е движило обвинението.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
преди започване на наказателното производство ищцата е била весел и общителен
човек, не имала никакви оплаквания в
здравословно отношение. След повдигане обаче на наказателното обвинение тя е
изпаднала в стресово /шоково/ състояние, което е довело до нежелани емоционални
прояви на страх, вътрешно напрежение, затваряне в себе си, несигурност,
отчаяние.Съдът не кредитира в тази връзка съобщеното от свидетелката В.М. за
направен опит за самоубийство,тъй като,както сочи и защитата на ответната
прокуратура,такъв довод не е изтъкван в исковата молба.Зачита обаче съобщеното
от тази свидетелка,че ищцата се е нуждаела от присъствието на други близки
хора.Св.М. установява и случай на припадък на ищцата ,придружен със загуба на
съзнание в следствения арест, които състояния дават основание да се направи
извод за отразяване на предприетите спрямо действия по разследване за извършено
от нейна страна на тежко престъпление върху здравословното й състояние.В такава
насока е и представената в това производство епикриза от месец март 2019г.,отразяваща
нейн престой в специализирана клиника в гр. София,с която отчасти се
потвърждават данните изнесени от разпитаните свидетели, за предизвикано от
повдигнатото спрямо нея наказателно обвинение негативно отражение върху
психичното й здраве.Следва обаче да се държи сметка и затова,че данните се
съобщават на медицинските органи едва сега, в хода на това производството,като
не се представят никакви доказателства за извършени медицински прегледи на
ищцата относимо към момента на предприетите действия по разследване на
престъплението,за което е била привлечена като обвиняем,включително и по време
на престоя й в следствения арест,нито пък за периода,когато й е била взета
мярка за неотклонение "домашен арест".
От показанията на двете разпитани свидетелки В.Л. и В.М. се
установява и, че предприетото спрямо ищцата наказателното преследване за
извършено тежко престъпление - убийството на нейния баща, е било разгласено в
медиите, а от тук и в обществото, при което хората се отдръпнали от нея, а тя е
преживяла това тежко.
След анализ
на събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема, че
като пряка и непосредствена последица от посочените действия на органите на
прокуратурата ищцата Р.В. е претърпяла неимуществени вреди, при което
фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3, предл. 2-ро от ЗОДОВ е налице и тези
вреди подлежат на репариране.
Изискването на чл.52 ЗЗД за справедливо определяне на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е свързано с преценка на
конкретните и обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането,
съпоставени със състоянието на ищеца преди него. В трайната съдебна практика на
ВКС,в т.ч. и формирана такава по реда на чл.290 ГПК - например Решение №
317/09.12.2010 год. по гр. д. № 4620/08 г., Решение № 532/24.06.2010 год. по
гр. д. № 1650/09 г. и др., са конкретизирани
някои от релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението при
исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно -
тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното
производство, включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на
обвинение в съдебната; вида на взетата мярка за неотклонение и други наложени
на ищеца ограничения във връзка с наказателното производство; личността на
увредения,включително притежавания служебен и обществен авторитет;настъпили
промени в отношенията в семейството; допълнително настъпили обстоятелства, които
са се отразили на репутацията на лицето;всички негативни отражения в резултат
на воденото наказателно производство, включително върху душевното и здравословното
състояние на лицето,извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство.
Отчитайки
горното,съдът приема,че на обезвреда с оглед на приетото подлежат само
неимуществените вреди по коментираното по-горе първоначално внесено спрямо нея
обвинение за престъпление по чл.116 от НК,продължило около три години.
В
съответствие с приетото по-горе и дадените задължителни указания на съдилищата
в ППВС № 4/1968г. и ППВС №4/1961г. на Върховния съд - неизгубили значението си
по отношение прилагане на критериите, по които следва да се определят
обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане,определени в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД с понятието "справедливост", съдът в решаващия си
състав, намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищцата
неимуществени вреди е сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв., която следва да
се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 05.07.2017г.,т.е. така,както е била поискана/вж. исковата молба,последен
лист/,до окончателното й изплащане. Съобразно приетото в съдебната практика,отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи се приема,че
възниква от момента на влизане в сила на
прекратяване на наказателното производство.В случая спрямо ищцата по първоначално
внесеното й обвинение,за което съдът приема,че й следва обезщетение, това е
станало на 04.12.2015г.- датата на Постановлението на ОП-Враца за прекратяване
на наказателното производството за внесеното й обвинение по чл.116,ал.1 вр. с чл.115 НК,вр. с чл.20,ал.2 НК,без данни че е обжалвано,т.е. лихвата й следва от
тогава,но тъй като се претендира от друга, по-късна дата,съдът я присъжда в
съответствие с исковата претенция. Ис-кът
до пълния размер на претендираната като обезщетение сума от 100 000 лв., съдът
счита прекомерен и несъобразен със събраните по делото доказателства,при което
ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура-Враца,освен повдигнатото срещу
ищцата коментирано по-горе обвинение по чл.116 НК,след прекратяването му,е
повдигнала срещу нея ново обвинение на 27.11.2015г./л.9-ти т.4 от ДП №
63/2013г./,внесено в съда с обвинителен акт от 22.01.2016г. за престъпление по
чл.138 от НК,за което е било образувано НОХД № 30/2016г.по описа на ВрОС, приключило
с Присъда от 08.11.2016г.,с която ищцата е била призната за виновна,а на
основание чл.78а НК й е наложено административно наказание - "Глоба".
По отношение на това наказателно преследване,съдът счита,че ще следва да
намери приложение т.8 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на
ОСГК, която приема,че органите на следствието и прокуратурата не отговарят по реда на ЗОДВПГ, сега
ЗОДОВ,ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност, освен ако
наказателното производство е продължено по реда на чл.21, ал.2 от НПК и лицето
е оправдано.
В настоящия случай абсолютната давност за наказателното
преследване по повдиганото обвинение по чл.138 от НК е четири години и 6
месеца. Започнала е да тече от момента извършване на деянието-08.08.2012г. и съобразно приетото в
чл.80,ал.1,т.5 вр. с чл.81,ал.3 НК е изтекла на 08.02.2017г.,към която дата са изтекли посочените четири и половина
години,а наложеното й административно наказание по чл.78а НК е с присъдата от
08.11.2016г., т.е. преди да изтече посочената давност. Едва при разглеждане на
делото пред въззивната инстанция, с решението си от 05.07.2017г. по ВНОХД
№504/2017г.,САС, вече приема, че към датата на постановяването му,
съобразявайки чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, по отношение на ищцата е
изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на престъплението за
което е била привлечена под наказателна отговорност,при което то е било
прекратено спрямо нея.
Отчитайки посоченото,съдът приема,че от данните по приложеното
наказателно производство се установява,че всички действия на ОП-Враца по
повдигане и внасяне на обвинение против ищцата за престъпление по чл.138 НК са
извършени в рамките на посочения по-горе давностен срок и преди той
да изтече.Това е така,защото привличането на ищцата като обвиняем за това
престъпление е извършено Постановление на ОП-Враца от 27.11.2015г. /л.9-ти,т.4
ДП № 63/2013г.,Пр.пр.№ 164/2012г./,а внасянето на обвинителния акт в окръжния
съд е извършено към дата 27.01.2016г. /л.3-ти НОХд № 30/2016г. на ВрОС/,т.е на
общо основание приложение следва да намери приетото в т.8 от ТР № 3/ 2005г. на
ВКС, и всички действия на прокуратурата да се зачетат като законни,тъй като
ищцата не е била оправдана по това обвинение,завършило с осъдителна за нея
присъда.
Или съобразно горното и посоченото във връзка с приетото в
цитираното тълкувателно решение, всички действия на органите на досъдебното
производство и прокуратурата, до изтичане на тази абсолютна погасителна давност
следва да се приемат, че са били законно
извършени,още повече,че с решението на САС, посочено по-горе се приема,че
обжалваната присъда от 08.11.2016г. е законосъобразна и правилна,но предвид разпоредбите
на чл.81, ал.3 вр. с чл.80,т.5 НК подлежи на отмяна, респективно производството
срещу ищцата на прекратяване.
При това положение не могат да се приемат за основателни
твърденията на ищцата,че тя е понесла вреди и от това й повдигнато обвинение.Такива
могат да бъдат търсени, респективно обезщетявани по реда на ЗОДОВ само в
хипотеза ако наказателното производство спрямо ищцата бе образувано, след като наказателното преследване е
било погасено по давност,или спрямо нея е била постановена оправдателна присъда в
хипотеза на чл.21,ал.2 във вр. с чл.21,т.2 и 3 НПК и чл.288,ал.2 НПК.
В контекста на посоченото,в заключение ,съдът,не приема
действията на разследващите органи и прокуратура по повдигна-тото против ищцата
обвинение за престъпление по чл.138 НК за незаконни,като при определяне размера
на обезщението, отчита, наличието на посочените по-горе фактически
обстоятелства.
На ищцата не се следват разноски, тъй като не е
представила доказателства за направени реално такива. /вж. приложените
пълномощни/.
В тежест на ответната прокуратура,с оглед приетата
частична основателност на исковата претенция, ще следва да остане изплащането
на следващата държавна такса по отношение на частта от предявения иск,за която
съдът приема,че е основателен,както и д.т. от 10.00 лв. дължима производството,която
в случая следва да се събере от ответната страна,съобразно приетото в чл.77 ГПК.
Водим от горното, Врачанския окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. ***, да заплати на Р.А.В., с ЕГН **********,
адрес: *** сумата 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство с обвинение за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.3,6 и 7,вр.
с чл.115, вр.чл. 20,ал.2 от НК, прекратено с влязло в сила постановление на ОП
- Враца от 04.12.2015г., ведно със законната лихва върху присъдената главница
считано от 05.07.2017г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата
му част над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България по
сметка на Окръжен съд-Враца заплати сумата 320.00 лв. държавна такса върху уважената
част на иска плюс 10.00 лв.- първоначална държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: