Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
14.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при
секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 489 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.
чл. 108 от ЗС и чл.45,ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с пр.осн. чл.45,ал.1 от ЗДД.
Постъпила е искова молба от Б.М.С.,
действаща като селекционер на Развъдник „Стела Касиопея"
гр. София , в която твърди, че като собственик на развъдник за кучета Stella Cassiopeia 93/2019 Accorde FCI, лицензиран от БРФК за порода Ваймаранер, имала договорка с ответника, след раждане на
кученца с родители Vihra ot
Yanina Villa и Exclusive Elliot Silvespoir , същата да вземе кученце за изпитателен срок и
при справяне с грижите за него, да сключат договор по силата, на който на същата
ще бъде прехвърлена собствеността на кученцето, както и всичките необходими
документи, удостоверяващи произхода му, срещу заплащане на уговорена цена в
размер на 800лв. Твърди, че кученцата се родили със секцио
в Централна ветеринарна клиника- София на 12.02.2020г., около 05:00ч. сутринта-
две мъжки и две женски, изродени от Д-р И.Д., като след един месец ответникът
настоял развъдникът да запази за нея най-силното мъжко кученце, подходящо за екстериорни изложби и превел със закъснение от уговорения
срок сумата в размер на 100лв - капаро
по банков път, за да може „Стела Касиопея" да
преустанови предлагането на кученцето на други осиновители, проявяващи интерес
към него. Твърди, че междувременно развъдникът е взел решение да предаде
кученцето на потенциалния осиновител М., за да види дали тя ще може да се
справи със спецификите по отглеждането му , поради което на 16.04.2020г. ищецът
се срещнал с ответницата в гр. Пловдив и ѝ предал кученцето, заедно с
пакет кучешка храна и отново я уведомил за изпитателния срок на гледането.
Твърди, че бъдещият осиновител дала на ръка още 200лв и била инструктирана, че
окончателното прехвърляне ще бъде извършено, посредством подписване на договор,
поради спецификите по регистрационния режим на животното. Твърди се в исковата
молба, че ищецът изисквал ежедневна информация за адаптирането на кученцето в
дома на ответницата, но обратната информация , която получавал, била
незадоволителна и анализирайки данните от същата, а именно, че кученцето не се развивало добре физически,
започнало да показва деструктивно и нервно поведение, което не било обичайно за
тази порода на този етап от развитието, ищецът дал насоки на ответника да
направи консултация с опитен треньор, но ответникът отказал, като заявил, че няма
финансова възможност. За ищеца станало ясно, че потенциалният осиновител няма
капацитет да се грижи за тяхното клубно куче от съответната порода. Твърди, че
съмненията ѝ окончателно се затвърдили, когато в телефонен разговор
ответницата заявила, че не храни кучето със специализирана храна и добавки,
необходими за интензивния му растеж, а с ябълки и супи, тъй като няма възможност да ги закупи, поради което
ищецът изпратил кучешка храна по куриер, богата на необходимите нутриенти. Твърди, че по тази начин за затвърдила мнението,
че бъдещият осиновител не може да полага важните в периода на растежа грижи за
кученце и за да се предотвратят бъдещи по-сериозни проблеми в развитието му,
ищецът взел решение да прекрати изпитателния срок за гледане и полагане на грижа
за кученце и за отказ да сключи окончателен договор с ответника, в качеството му на бъдещ
осиновител, като на последния било съобщено, че даденото от нея капаро в размер
на 300,00лв. ще й бъде върнато при насрочена среща за предаване на кученцето
обратно на развъдника. Сочи се, че ответникът превел сума в размер на 500,00лв. по банкова сметка ***,
без да предупреди развъдника и въпреки, че била уведомена за окончателното
решение за прекратяване на изпитателния срок от страна на „Стела Касиопея". Последвали няколко връщания на превода в
едната и в другата посока. Ищецът твърди, че е сезирал и Районна прокуратура
–Кърджали за престъпление по чл. 206 от НК, като твърди, че ответницата е чипирала , издала паспорт като собственик на кучето, за
което ищцата депозирала жалба пред ОДБХ Кърджали. Твърди, че за представянето
на кучетата, регистрирани пред БРФК (Българска републиканска
федерация по кинология) се издава сертификат, в който
се записва името на развъдника, както е по родословие и че развъдникът, чиито
кучета са с киноложки постижения, оценявани високо с
множество отличия и титли, награди и сертификати са изключително търсени и
ценени от кинолози и получават заявки от желаещи да
отглеждат кучетата му, а стойността на кучетата, които са постигнали високи
постижения на ловни и спортни състезания и
екстериорни изложби се завишава многократно.
Твърди , че за да имат шанс кучетата да постигнат въпросните постижения, следва
да бъдат добре селектирани и развъдени, внимателно хранени и проследявани, както
и непрестанно обучавани за целта. Твърди , че ответницата отнела и държи без
правно основание, кучето на „ Стела Касиопея“ , което
било с изключително високи екстериорни дадености и
било отредено от развъдчика като най-подходящо за
занимания в тази насока, чрез обучение за показване в изложбен ринг и посещения
на киноложки изложби. Сочи, че не разполага с правата
си на собственик по отношение на процесната вещ , а
именно да заяви дейността си на организираните от БРФК киноложки
събития. Твърди, че от поведението на ответника са настъпили имуществени и
неимуществени вреди , от които имуществените вреди оценя на обща стойност 1029.50 лева, от които 800 лева-продажна цена
за неправомерно задържаната собственост, транспортни разходи в размер на 188
лева, които конкретизира по дати и стойност, както и сторен
разход за закупуване на 12 кг. кучешка
храна на стойност 41.50 лева , както и неимуществени вреди, възлизащи на 1000 лева, които заявява,
че са настъпили от отказа на ответника да върне кученцето, което довело до
негативни емоции, силни притеснения у ищеца,
безсъние, започнала да пуши много и да не е във възможност да
изпълнява служебните си ангажименти,
подсилено от факта, че интелектуалната развъдна дейност на ищеца е известна на широк кръг хора, интересуващи
се от породата и не само, като
притесненията се засилили и от подадената жалба в Районна прокуратура , по
която районният прокурор не взел мерки , а също и от поведението на ответника,
чрез чипиране на кученцето, което не е нейна
собственост и вписването й в паспорта му като собственик. Сочи, че
всичко това довело до първоначална диагноза, поставена от ендокринолог и гинеколог „ Вторична аменорея“. Моли да бъде признато за установено, че ищецът, действащ като развъдчик на „ Стела Касиопея“
има правен интерес от водене на настоящото дело и да бъде признато за
установено, че е собственик на процесното кученце с продажна цена 800 лева ; да
бъде осъдена ответницата да върне кученцето и да бъде присъдено обезщетение в
размер на 2000 лева за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихва за
забава , считано от 14.05.2020г. – датата,
на която на ответника е връчена обратната разписка за официална покана да върне кученцето. Претендира
разноски. В съдебно заседание лично и чрзе процесуален представител поддържа иска и моли съда
да го уважи,като
развива съображения и в писмени бележки. Ищецът пояснява,че с договора за прокупко-продажба прехвърля права, но запазва права и за себе си до края на живота
на кучето и че в случая се касае за осиновяване
на животното и плащане на осиновителска
такса за извършените разходи,а не като
цена на вещта,
като твърди,че ответницата била наясно с договорката за изпитателен срок от две седмици,
в който развъдчикът следвало да прецени
дали потенциалният осиновител е подходящ за селектираното животно.Заявява,че не е предала родословието,тъй
като не е преценила,че ответницата е подходяща за осиновител.
Ответникът М.Г.М. в отговора на
исковата молба намира иска за
неоснователен, като оспорва сключването на договор по договорка с изпитателен
срок. Оспорва всякакви твърдения за
уговорки, условия и изпитателен срок,
като сочи, че собствеността е прехвърлена без всякакви условия и тежести и че след първоначалното връщане на сумата ответницата
превела отново същата по сметката, първоначално посочена от собственика, а след
като банковата сметка била закрита, сумата била преведена на срочен депозит и на разположение на продавача. Моли искът
да бъде отхвърлен . Претендира разноски. В съдебно заседание
ответницата лично и чрез упълномощен адвокат поддържа отговора.Представя съображения и
в писмени бележки. Твърди, че е собственик на кучето и че го е закупила в резултат на Договор за покупко-продажба без клаузи
за изпитване или други обременителни условия, вещта е предадена и е приета, както и че цената й е платена.
В настоящото производство е предявен и насрещен
иск от първоначалния ответник срещу първоначалния ищец Б.М.С., в който твърди,
че страните имали делови отношения за
закупуване куче порода „Ваймаранер", като сочи,
че сделката била осъществена без никакви предварителни или последващи
условия и тежести. Платила поисканата цена по начин, поискан и посочен от
продавача , а кучето ѝ било предадено на 16.04.2020г. в град Пловдив на Гребната база, заедно с
паспорта и прикрепен чип към него в найлонов плик, без родословие, което не била получила и до момента.
Твърди се в НИМ, че се върнала в град Кърджали с кучето и
започнала да се грижи за него, като смятала, че отношенията ѝ с ответника
по насрещния иск приключили, но последният продължил да ѝ
звъни, което тя приела като вмешателство , тъй като било по различно време на
деня , вкл. и вечер, както и рано сутрин. Ищцата отдавала това поведение на
любопитство, но притесненията от страна
на ответницата С. продължили, като тя се опитала да върне на ищеца по насрещния
иск заплатената от нея сума и в края на
м.май 2020г. ответникът по насрещния иск дошла в дома ѝ с трима непознати
мъже, двама от които влезли без предупреждение, покана и разрешение, в двора на
къщата ѝ и когато синът ѝ ги видял и попитал какво търсят, те му
казали, че търсят куче, за да го вземат. Освен това твърди, че ответницата С.
ѝ заявила, че има решение на прокурор Белев и трябва да върне кучето,
което решение не носела в себе си. Всичко това уплашило и възмутило ищцата по
насрещния иск. Твърди, че била подложена на изключителна психическа атака и
тормоз от ответника в продължение на няколко месеца и тези неимуществен вреди,
причинени ѝ от ответника С. - болки, страдания, стрес и дискомфорт, оценя на сумата
от 2 500 лева, която моли, съда да
присъди в тежест на ответника по
насрещния иск. Претендира разноски. В съдебно заседание
насрещният иск се поддържа.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника по насрещния иск, в който оспорва същия , като неоснователен и сочи, че ищецът М.
се е свързала с Б.С. и свидетеля С.М. чрез страницата на селекционера във Фейсбук, по препоръка на председателя на Национален Клуб Ваймаранер България (НКВБ) през клубната страница и след
проведен телефонен разговор за целите и дейността на клуба и сертифицираните
селекционери към него председателят инж. П.П. насочил
ищцата по насрещния иск към няколко
развъдника и същата му заявила, че желае да стане член на Националния Клуб Ваймаранер България и да участва в киноложки
събития, след което се запознала чрез Фейсбук
страницата с ответницата Б.С. и осъществила контакт с нея , като помолила да
ѝ бъде запазен ред за отглеждане на мъжко кученце „Стела Касиопея", което все още не било родено и не можело да
се даде гаранция какъв пол и колко на
брой кученца ще се появят живи и здрави на бял свят. Твърди , че отделно от
подробната информация, предоставена на страницата, ищецът по насрещния иск настоятелно се обаждал по телефона и търсел
ответницата С. по Вайбър, денонощно и ежедневно,
както и , че след установения между страните контакт, представител на клубен
развъдник и селекционер „Доростол" се свързал с М.,
за да я уведоми, че има свободно кученце
ваймаранер , но същата заявила, че иска куче изложбен
клас от селекционер „Стела Касиопея" , което
споделила в телефонен разговор с председателя на НКВБ - инж. П.П.. Оспорва твърдението, че ищцата М. не е знаела защо се
изисква подробна информация за развитието и състоянието на куче „Стела Касиопея" . Твърди, че информацията по време на
изпитателния срок се изисква с цел развъдчикът и
селекционер да се увери в правилните грижи на бъдещия осиновител и едва след
това да прехвърли документално кучето и да финализира
покупко-продажбата, поради което от ищеца по насрещния иск се изисквало да връща информация под формата на
снимки и клипове, а сумата от 500лв. страните уговорили като дължима , едва
след подписване на договора. Твърди се, че ответникът С. насочила ищеца по
насрещния иск към различни
ветеринарни лекари, от които М.
потърсила само един от тях - Д-р В., практикуващ в София. Твърди, че Д-р Д.,
клубен ветеринарен лекар, следил на ехограф
бременността на кучето-майка, а д-р К. , практикуващ в гр. Асеновград , е
другият ветеринар, който се грижил за здравето на кученцето. Твърди, че в
случай, че кучето бъде прехвърлено след изпитателния срок, именно д-р К.
следвало да издаде паспорта, попълвайки съответната страница, наименувана
„Издаване на паспорт" и да постави чип, като нанесе данните на новия
стопанин в системата „ВетИс". Твърди се още, че
ищцата по насрещния иск , съвместно с ветеринарен лекар д-р М.К.-С.,
практикуваща в град Кърджали, предприела различна ваксинационна
схема от одобрената от г-жа С., д-р В. и д-р К., с която се забавяло развитието
на кучето . Счита, че тези действия били във вреда на кученцето, като д-р С. не
се свързала с ветеринарите , запознати с
медицинската история на кученцето и в случай, че се бе свързала с тях, щеше да
разбере причината ищцата по насрещния иск да не притежава издаден
ветеринарно-медицински паспорт (здравна книжка) и документ за собственост и
Родословие. Сочи още, че на ищцата по
насрещния иск било обяснено, че има специфики, с които следва да се запознае и
да отговори на изискванията, с което тя първоначално се съгласила, но в
последствие не изпълнила като изисквания и невръщането на кученцето довело до
образуване на производство за престъпление по чл. 206 от НК. Оспорва
твърдението, че бъдещ осиновител на клубно куче няма ангажимент към развъдчика си, за което излага съображения , че кучето е за
лов, спортни състезания и екстериорни изложби, както
и че през цялото време, докато упражнява контролираната си киноложката
развъдна дейност, Б.С. споделя постигнатите резултати с клубните членове, развъдчици и председателя на породния
клуб, а чрез него - пред БРФК и FCI, като липсата на информация за едно от
кученцата счита за удар по репутацията на „Стела Касиопея".
Сочи, че ангажиментът към клубно куче е двустранен, а именно селекционерът да
дава указания , а осиновителят да дава съответната информация. Оспорва
предаването на кучето без условия и тежести, като заявява, че на 16.04.2020г. е
предала същото за изпитателен срок , като не е било прехвърлено документално на
ищеца по насрещния иск, нито договорената сума била заплатена в цялост, нито били предадени документите, с които се прехвърля
собствеността, а паспортът-здравна книжка бил с непопълнена страница за
издаване от ветеринар. Оспорва, че поисканата цена и начина на нейното
заплащане били направени така, както са
уговорени от селекционера С., като сочи, че цялото кучило „Стела Касиопея" било предадено с изпитателен срок от 2
седмици, в който всяка от страните можела да откаже прехвърлянето на
кучето, без да има никакъв ангажимент към другата страна, капарираната сума се връщала, както и кученцето, без
неустойки, като за същото се търсел
по-подходящ дом. Счита, че липсата на капацитет у ищцата по насрещния иск, било установено от различни лица, вкл. от
треньора А.Г., поради което на 26.04.2020г., 4 дни преди да изтече изпитателния
срок, ищцата по насрещния иск била информирана, че животното следва да се
върне, с което тя се съгласила, но на следващия ден самоволно и без съгласието
на селекционера изпратила пари по
нейната сметката и в телефонен разговор заявила, че кучето е само нейно и не я
интересува, че документите му няма да са при нея. Сочи, че достъп до
изпращаните съобщения от М. до НКВБ имат всички „Редактори", клубни
членове и селекционери, като всички те били шокирани от поведението на М., при което тя чрез
съобщения се обявява за собственик преди кучетата да са преминали изпитателен
срок за отглеждане. Оспорва се обстоятелството, че Б.С. , С.М. или други
влизали в дома на М. и заплашвали нея и сина й. Оспорва твърдението, че имала
агресивно поведение към ищцата по насрещния иск , което причинило дискомфорт и претърпяване на неимуществени вреди, като
заявява, че кученцето не се отглеждало правилно и бил застрашен животът,
здравето му и развитието му. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен,
като бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен
адвокат поддържа отговора на НИМ.
С доклада по делото са признати за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства:
- че ответникът по първоначалния иск е заплатил капаро в размер на 100 лв., че на 16.04.2020г. е заплатил допълнително 200,00лв. от уговорената цена от общо 800,00лв., както и че на
16.04.2020г. на ответника по първоначалния иск е предадено куче Ваймаранер от ищеца, заедно с паспорт и чип. Признато е
безспорно, че сумата от 800,00лв., представляваща продажна цена на процесното
куче, е изцяло заплатена по банкова сметка *** Б.С. и същата сума е връщана на
ответника по първоначалния иск М. М., като понастоящем сумата е оставена на
влог на името на продавача-ищец.
Установява се по делото, че през м.февруари 2020г. ответницата в желанието си да закупи породисто
куче се свързала със св.П.П. – председател на Национален клуб „Ваймаранер“
- България /НКВБ/, който я насочил към трима
селекционери от клуба с новородени кученца,между и ищцата Б.С., очакваща
раждане на кученцата от нейното първо кучило.
Ответницата се свързала чрез Фейсбук профил с ищеца Б.С., осъществяваща дейност на
интелектуална собственост в киноложката област по
селекция и развъждане на кучета порода Ваймаранер,
попадащ под регистрационен режим под
името „Развъдник Стела Касиопея“, регистрирана и в
Международната киноложка федерация /FCI/ и заявила желанието си да придобие
мъжко кученце от същия развъдник срещу заплащане на посочена цена от 800лв. По
телефона ответницата била уведомена за необходимостта да полага специални грижи
за кучето и да дава информация за развитието му – наддаване на килограми,
състоянието на изпражненията, осигуряваната храна. Било й заявено и че
кученцето ще й бъде предадено с родословие, пспорта,
начални ваксини, чипове и ще бъде клубен член.
На
30.03.2020г. ответникът М. М. превела по банков път сумата от 100,00лв. по
сметка на ищеца, представляваща капаро и страните договорили предаване на
кученцето на 16.04.2020г. в гр.Пловдив.
На
16.04.2020г. е извършено предаване на куче Арчибалд, с паспорт и чип на
ответницата, която заплатила сумата от 200,00лв. при предаването от остатъка от
цената в размер на 700,00лв., като било договорено допълнително плащане от
500,00лв. Страните е воден по вайбър непрекъснат
диалог в следващите дни относно правилните грижи,хранене,изпражнения и ваксини,
като на 24.04.2020г. ищцата предложила да изпрати останала храна за кучето. В
периода 25.04.2020г.-29.04.2020г. страните активно и многократно водят
разговори, когато ищцата заявила, че има проблеми с чипа и че БРФК/Българската
републиканска федерация по кинология/ още не работи и
не са подпечатали родословието.
На 27.04.2020г. ответницата наредила в
полза на ищцата сумата от 500,00лв. по банков път с посочено основание :
“куче“.
На 30.04.2020г. селекционерът Б.С.
изпратила съобщение,че не получава информация за кучето и че последната такава
показвала физическо изоставане и поведенчески отклонения, което я притеснявало,
на 04.05.2020г. настоявала за видеоклипове и снимки, каквито ѝ били
изпратени и на 05.05.2020г. заявила, че ще изпрати
парите обратно на ответницата и иска тя да върне кучето, за което изпратила и
писмена покана.
Установява се,че НКВБ е член на
национална киноложка структура – БРФК, представляваща
България пред Международната киноложка федерация със
седалище в Кралство Белгия. Съгласно Правилника за развъждане на БРФК – раздел VII, т.3 клубовете с задължени да отчитат проявилите се
наследствени дефекти при представяната от тях порода, за да водят борба срещу
тях и постоянно да отразяват развитието им, а съгласно раздел Х родословията,
издавани от Клубовете по порода или БРФК и заверено от БРФК до една година от
раждане на кучилото, като в р същото не се вписва собствеността на кучето, а се
издава и карта на собственика , уреждаща собствеността му и при смяна на
собствеността картата за собственост се преиздава от БРФК с данните на новия
собственик с първи вписан в нея собственик развъдчика
на кучето.
От изслушаната пред настоящия състав съдебно-киноложка експертиза,в т.ч. и от разпита на вещото
лице в съдебно заседание се установява,че кинологията
изучава темите, свързани с кучетата, включително изучаването, класификацията и
стандартизирането на кучешките породи; регистрация на развъдник се получава
след заплащане на такса и попълване и подаване на бланка към БРФК, която е представя
пред Международната федерация по кинология, а
документът, удостоверяващ регистрацията на развъдник е удостоверение , издадено
от Международната федерация по кинология, заверено с
подпис и печат от БРФК с наименование „Kennel Affixe
Application“, какъвно
е представено по делото от дата 05.12.2019г.; документът, доказващ произход, чистопородност и развъдчик на
дадено куче е родословие, издадено от клуба по порода /или БРФК/ и заверен от
БРФК с поставяне на печат на „Служба Племенна книга“и РК номер /индивидуален
родословен номер/; в родословието се съдържа пълна информация за кучето,
микрочип, клубен номер, собсвеник, развъдчик, номер в племенната книга на БРФК, родители и
родословно дърво поне три поколения назад и същото удостоверява чистопородното развъждане и произход на кучето, което е
издадено, членство на развъдчика в легитимна киноложка организация и с представените по делото
родословия на байката и бащата на процесното куче се
удостоверяват всички реквизити на родословието, както и че родителите са
надлежно развъдени по регламентите на световната федерация по кинология; селекционерът се явява собстнвеник
на своята селекция от интелектуална гледна точка, което се изявява чрез името
на развъдника му, като собствеността на кученцата е извън компетентността на
експерта.Ветеринарно-медицинският паспорт се използва за удостоверяване
здравният статус на животните и е неделима част от 15-цифрен уникален код,
отговарящ на транспондер, инжектиран в домашния
любимец, като баркодът и неговият номер се нанасят в
паспорта за удостоверяване принадлежността на документа към съответното животно;
в системата на БАБХ за всяко животно се регистрира номер на издадения паспорт и
номер на инжектирания транспондер; в случая
поставянето на транспондера е със сериозно закъснение,
което следва да бъде направено с краен срок 12-тата седмица; в представения от
ответника паспорт не се вижда ветеринарната заверка в частта с поставения му транспондер и има липса на подпис и печат на ветеринарния
лекар , поставил ваксините, както и разминаване с общоприетите схеми на
прилагане на ваксините. Изяснява се,че микрокрочипът
е подкожен имплант, обвит в биологично поносимо
стъкло с размери 12/2мм. и се поставя със спринцовка, с което се чипират всички видове домашни любимци и се използва за идентифкация на животното, както и принадлежността на
неговите документи и сертификати. В случая номерът ,записан в родословието на
процесното куче е идентичен с представения ветеринарно-медицински паспорт с
номер BG 01АР 033033. В съдебно заседание вещото лице
изяснява,че развъдник под формата на интелектуален развъдник , субект в Световната
федерация по кинология , се регистрира по упоменатия
начин, а всичко останало е животновъдна ферма на база количество животни.
Развъдната дейност в България на кучетата над опреден брой се развива по Закона за ветеринаро-медицинската
дейност и Закон за защита на животните. Чипът удостоверява, че паспортът и
родословието принадлежат на даденото животно, което е упоменато в него.
Наименованието на кучетата става по следния: всяко поредно кучило започва с
поредната буква от азбуката, развъдчикът избира тези
имена, т.е. първото кучило е Аксел, Амира и т.н.,
второто е Борис, Борислав и т.н., което дава информация кое поред кучило е,
както и друга информация. Паспорт винаги може да бъде сменен. Родословието е проверено и потвърдено. Единственият задължителен реквизит
в паспорта и родословието е микрочипът, установяващ кое е това куче,а името е
по решение на собствениците. В родословието се отразява собствеността на
кучето. В паспорта също се посочва кой е собственик, но водещото за нас кинолозите е това, което е посочено в родословието , тъй
като при смяна на собственик и името на собственика трябва да бъде сменено от
новия собственик в БРФК или вписано на гърба на родословието. Предоставеният от
ответницата паспорт отговаря на чипа на кучето, като е възможно ваксините да са
отбелязани в първоначалния паспорт, който задължително трябва да се прилага към
новия. На експерта направило впечатление към датата на огледа, че кучето има
нужда от повече движение, тъй като не му достигала мускулна маса и широчина на
гърдите, но всичко останало било наред.
В настоящото производство са изслушани свидетелски показания. Свидетелят С.Р. М. – близък приятел на ищцата, притежаващ
администраторски права на профила на „Стела Касиопея“
във Фейсбук, свидетелства, че е участвал процеса на
развъждане и се грижил и за майката на първото поколение на „Стела Касиопея“ - Вихра от Янина Вила, порода ваймаранер,
като познанията му са от личен интерес и като хоби. Разговорите с ответницата
били чрез Фейсбук, където тя заявила желанието си да
се добие с мъжко кученце от развъдника на ищцата и свидетелят присъствал на
разговори между ищцата и всеки, пожелал кученце, при които тя ги уведомявала, че следва да
изпълнят следното условие - всеки един от кандидат-собствениците трябва да
измине двуседмичен тестови период, през който той и кученцето да се адаптират,
като ако нещо се обърка кученцето да се върне обратно в развъдника. Ответникът бил
уведомен по телефона за грижите, които следва да се полагат, както и да изисква
информация от развъдника, а също и да подава информация, в случай,че такава му
бъде поискана за адаптацията на кученцето. Според свидетеля информация,
получавана от ответницата била незадоволителна за наддаването, храненето и
изпражненията, което накарало ищцата и свидетелят да смятат, че
кандидат-собственикът - ответницата няма
способност да се грижи за кученце на „Стела Касиопея“.
Падането на зъб на кученцето в период, в който малко преди това са израснали
зъбите,също говорело, че кучето имало досег до неща, които могат да навредят на
захапката му. За другите три кученца от кучилото била заплатена пълната цена от
800,00лв., представляваща цена за всяка дейност на развъдника, изискваща средства - за изложби,
състезания, оценка на кучето. Сумата от 500 лв. била преведена веднага след
разговора между свидетеля, ищеца и ответницата на 10-ия ден от предаване на
кученцето и преди изтичане на изпитателния срок, в който я уведомили по
телефона на високоговорител, че тя, според тях, не се справя с грижите и не
изпълнява всички изисквания за грижите към куче на „Стела Касиопея“
и че имат желание кученцето да се завърне в развъдника, като останалата сума
500 лв. е недължима след връщането му. Поради това, че комуникацията между
страните била прекратена по телефона и социалните мрежи, единственият начин да
разберат в какво състояние е кученцето, било да посетят адреса на ответницата,
заедно с двама познати на ищцата от Кърджали. В двора на дома ѝ заварили
едно момче, което попитали за ответницата и при разговора с нея свидетелят и
ищцата заявили,че си искат кучето, което се намирало в нейно владение, поради
несправяне с грижите за кучето в изпитателния срок, като щели да й върнат
обратно капарото, на което ответницата отговорила,че няма желание и намерение
да върне кученцето обратно в развъдника.
Според св.В.Н.Д. - купувач на куче от
развъдника на ищцата в началото на 2020г., двамата с нея се разбрали за
изпитателен срок от две седмици, за да разбере как се справя свидетеля с отглеждането
и се договорили да върне кученцето, ако не се справя с отглеждането. Свидетелят
не бил заплащал капаро и платил сумата след изпитателния срок,като получил
документите за родословието след изпитателния срок. Свидетелят заявява,че постоянно
търсел ищцата за начина на отглеждане, храната, ветеринаря, изследванията,
пращал снимки и клипове. В началото на месец май 2020г. кученцето му било
предадено беше предадено с приемо-предавателен
протокол. Изискванията били по отношение
на храната. Договорът бил подписан преди плащането. В паспорта на кучето
понастоящем бил вписан като собственик.
Св.С.Г. В. – присъствал на срещата на
страните в гр.Кърджали, свидетелства, че негов познат от София го помолил да
заведе ищцата до адреса на ответницата,в който квартал живеел и той, за да си
вземе кученцето, ако може,влязъл в двора, позвънил на вратата на къщата, излезнали едно момче и ответницата от къщата, не искали да
изкарат кучето, след което си тръгнали. Ищцата се притеснявала за кучето – как
се гледало и че не го видяла. По време на срещата нямало конфликт и агресия.
Според Т.В.С. – син на ищцата, К.Т.Т. – семейна приятелка на ищцата и И.К.Т. – колежка и
приятелка на ищцата, се установява,че ответницата харесала куче в интернет,
цената била обявена – 800,00лв. и други уговорки, вкл. за изпитателен срок, нямало. Договорено било капаро - 100
лева, по време на приемането на кучето – 200 лева и след това останалите 500
лева. На 16.04.2020г. преди Великден кучето било предадено с паспорт, чип и две
поставени ваксини, тъй като поради пандемията се очаквало градовете да бъдат
затворени. Ищцата искала постоянно да ѝ се изпращат снимки и клипове,
което се превърнало в тормоз за ответницата и тя станала неспокойна. При
предаването на кучето свидетелят С., който искал да подари кучето на
ответницата, дал 200,00лв., която тя платила като второ капаро при предаването
на кучето. Последната част от сумата – 500,00лв. следвало да се плати след празниците
и до края на м.април- началото на м.май ищцата не е искала да й бъде върнато кучето,
а го поискала писмено на 16.05.2020г. Кученцето било добре гледано. В края на
м.май 2020г. двама човека влезли в двора на ответницата и търсели кучето, а
ищцата и друг човек обикаляли пред
къщата, казали,че търсят куче и че имали разрешение от прокурор. Ответницата
след този случай не можела да спи нормално, бил нервна, уплашена, искала да я
придружават и не била спокойна, когато е сама. Ищцата изпратила храна, която й
останала и нямала какво да я прави. Кучето било гледане по най-добрия начин и хранено
с разнообразна храна, всеки ден извеждано на разходка в продължение на два
часа.
Свидетелката К.Т.Т.
установява и че всеки ден ищцата госпожа звъняла и искала М. да ѝ изпраща
клипчета на кучето, като си обяснявали това с
факта,че все още имало сума за плащане, но това продължило и след превеждането
на банков път на останалите 500,00лв. и ответницата при звън на телефона получавала
стрес. Започнала да взема лекарства – успокоителни и за сън.
Св.И.К.Т. изяснява и че в началото на
м.май ответницата започнала да се държи нервно и раздразнително, поради това,
че независимо дали била на работа или вкъщи, ищцата искала клипчета
на кучето, което налагало да прекъсва работата си и да не е във възможност да я
върши, но най-притеснена била и треперела в двора ѝ влезли двама човека и
искали да вземат кучето и че ищцата също била там и ѝ казала,че двете са обвързани
до живот.
От показанията на св.П.С.П. - председател на клуб Ваймаранер
от 2004г., се установява, че през м.февруари 2020г. ответницата по позвънила по
телефона със сериозен интерес да закупи родословно куче, с документи от клуба с
гарантиран произход и здравословно състояние и тя му се сторила много надежден
собственик, добре информиран и подготвен,повече от година чела и се
интересувала от породата, задавала въпроси и търсела сериозен селекционер и той
я насочил към трима от селекционерите, между които и ищцата Б.С., която
очаквала раждане на кученца. Провели и друг разговор с нея - на 05.05.2020г. -
след като тя станала горд собственик на ваймаранер,
когато попитала свидетеля общи въпроси по отглеждането и възпитанието.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Безспорно по делото е,че бе
установено,че между страните е възникнала облигационна връзка по
покупко-продажба на чистопородно куче ваймаранер, като ищцата в качеството си селекционер на тази
порода кучета се съгласила да продаде на ответницата новородено куче ваймаранер срещу сумата от 800,00лв., от които 100,00лв. са
заплатени като капаро и допълнително 200,00лв. също като капаро при предаване
на кучето, заедно с паспорт и транспондер и две
поставени ваксини. Остатъка от продажната стойност от 500,00лв. е изплатена по
банков път на ищцата. Основният спорен по делото въпрос е за характера на
договорките между страните и по-специално уговорено ли е отлагателно условие на
сделката по смисъла на чл.25,ал.1 от ЗЗД, в случая изпитателен срок, в който
ответникът да докаже, че е способен да се грижи за процесното куче,т.е., е
подходящ е за негов стопанин, чието осъществяване да е свързано с прекратяването,
респ. запазване на правата и задълженията по сделката и ако такъв е договорен,
установено ли е и по какъв начин, че по време на течението му ответницата е
доказала ,че не може да се грижи адекватно за животното. В тази връзка, от една
страна в показанията на св.Р.М. се установява договарянето на двуседмичен
изпитателен срок, а от друга страна, в показанията на св.Т.С., К.Т. и И.Т. като
свидетели на разговорите между страните се установява липса на подобна
договорка за изпитване. Така, установено е, че процесното куче е от първото
кучило ваймаранер, селектирано от ищцата и че заедно
с него са родени други три кученца, за които ищцата твърди,че е сключен писмен договор
за покупко-продажба с изпитателен срок и е съставен приемо-предавателен
протокол. В тази връзка, доводът на ищцата,че в случая не е налице типичната
продажба, а по-скоро осиновяване на куче, не се потвърждава от доказателствата
по делото, тъй като нито един от разпитаните по делото свидетели не установяват
това обстоятелство, напротив, св.В.Д. свидетелства,че е собственик на неговото
куче и е вписан като такъв в паспорта на кучето. По делото не се твърди,а и не
се установява, договорките между страните да са скрепени с писмен договор,
съдържащ изрично клаузата за изпитване и на следващо място, се установяват
разлики в договорната обвързаност между ищцата и св.В.Д., а именно, със същия е
сключен писмен договор за продажба, не е заплащал капаро, въпреки предвижданото
такова, нито второ такова капаро при предаване на кученцето, каквото е заплатено
от ответницата при предаване на нейното куче, а цялата сума е заплатена от
свидетеля след изтеклия и договорен за него изпитателен срок. Поради това,
съдът намира, че в случая не следва да се правят заключения за договорните
специфики при страните по делото, изводими от същите от договора със св.В.Д.. Ето
защо, съдът намира клаузата за изпитателен
срок за недоказана. В случая,обаче, дори да се приеме, че страните са
договорили двуседмичен срок за изпитване на ответница като бъдещ стопанин на
кучето, по делото не се установява именно по време на изпитателния срок ищцата
да е взела решението, че ответницата не е подходяща да отглежда куче ваймаранер от нейния развъдник, тъй като от водената
помежду им кореспонденция бе установено, че не е предала родословието, само
поради това ,че БРФК не работи, заради пандемията, както и че в последния ден
от изпитателния срок - 30.04.2020г., същата е съобщила свое притеснение, че не
получава информация за кучето и че последната такава показвала физическо
изоставане и поведенчески отклонения, след което на 04.05.2020г. настояла за
видеоклипове и снимки и едва на 05.05.2020г. /след
изтичане на срока за изпитване/, заявила, че ще изпрати парите обратно на
ответницата и иска тя да върне кучето, както и направила на 07.05.2020г. Неполагането на необходимите грижи за
процесното куче също не надлежно установено по делото, тъй като отново от
водената във вайбър кореспонденция не се установява
през изпитателния срок ищцата да е заявявала неодобрение по отношение на
полаганите от ответницата грижи, напротив, давала е съвети за правилно
отглеждане и е одобрявала грижите, поради което показанията на св.М. в тази
връзка дори да индицират известно несправяне, не са
достатъчни да обосноват категоричен извод в обсъжданата насока. Още повече, че
и според изслушаното вещо лице при огледа на кучето същият е констатирал единствено,
че на животното му трябва повече движение. Или, съдът намира,че в случая е
налице договор да продажба, който е проявил своето действието, като за страните
са породени правата и задълженията по сделката и същият не е прекратен,
респективно правомощията на страните са запазени. С оглед на който извод се
установява, че ищцата не е собственик на процесното куче, а собственик е
ответницата, същата владее на правно основание вещта, при което искът по чл.108
от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По делото не бяха установени
предпоставките за търсене на отговорност за вреди от ответницата, заявени от
ищцата в размер на 1029,50лв. за
имуществените вреди, включващи 800,00лв. - продажна цена за неправомерно
задържаната собственост, 188,00лв. - транспортни разходи и 41,50лв. - разход
за закупуване на 12 кг. кучешка храна и неимуществени вреди в размер на 1000лв. – преживени
негативни емоции, силни притеснения и безсъние, заради отказа на ответника да
върне кученцето, започнала да пуши много и да не е във възможност да
изпълнява служебните си ангажименти, както
и заради репутацията си и поради невземането на мерки от Районна прокуратура в
производство по чл.206 от НК, чипиране на кученцето и
вписването в паспорта на ответника като собственик, като ѝ била поставена
първоначална диагноза „ Вторична аменорея“. До този извод съдът стига, съобразявайки,че не бе установено
ответницата неправомерно да е задържала процесната
вещ, поради което да са направени транспортните разходи от ищеца, а по
отношение на закупената кучешка храна, бе установено, че същата е предложила на
ответницата да ѝ я предостави, тъй като е останала от храната на
новородените кученца, при което разходът не е заради неправомерно поведение на
ответницата, а по желание на ищцата, в каквато връзка е представената по делото
кореспонденция между двете. На същото основание, а именно липса на противоправно виновно поведение от страна на ответницата, на
ищцата не се дължи обезщетение за обезвреда на
причинените в резултат на него негативни емоции и притеснения, като такива не
се дължат и поради факта на недоказването им в производството. В тази връзка,
известното на ищеца обстоятелство,че за поддържане на изискванията на
селекционер на клубна порода, в т.ч. за изграждане и запазване на репутацията
като такъв, е необходимо постоянно снабдяване с информация за състоянието и
поведението на кучето от собственика му, не обосновава извод, че това
задължение изначално е съобщено на ответника при водените между страните
преговори по сключване на сделката в обема, в който е изискван от регулиращите дейността специални
законови и подзаконови актове, при което недаването на такава подробна
информация с необходимата честота, не следва да се вменява в тежест на
ответника.Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По насрещния иск с цена на иска 2500,00лв.,
предявен от първоначалната ответница , бе установено,че във връзка с
изискваната от нея от ищцата ежедневно, многократно, включително вечер и по
време на работа, информация за кучето, които обстоятелства бяха установени от
писмените и гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.С., К.Т. и И.Т.,
както и поради навлизане в личното ѝ пространство – в двора на къщата
ѝ, от непознати хора, които търсят да вземат кучето, същата е станала
нервна, тревожна, получила нарушения в съня, започнала да се страхува и не
излизала сама без придружител, не можела спокойно да изпълнява служебните си
задължения. Посочено бе,че по делото не е установено ищцата по насрещния иск М.
отначало да е била запозната за честотата,при която ще се изисква информация,
напротив, бе установено, че тя е подавала такава постоянно по телефона и чрез
съобщения, при което настояването на продавача на кучето за допълнително и
по-често подаване на информация, М. е възприела за действия извън нормата и
причиняващи психически дискомфорт. Предвид
обстоятелството, че по делото не е опровергано твърдението за противоправно действие и наличие на клауза за изпитателен
срок на договора за продажба, следва да се приеме, че ищцата е получила психическо
увреждане, с което е въздействано върху психическото
ѝ здраве и по този начин е претърпяла неимуществени вреди – психически страдания,
които са в пряка и непосредствена връзка с поведението на ответника по
насрещния иск, при която последното е предпоставка за настъпването на вредата,
а тя, съответно, е следствие от него. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия, а
преценката във всеки случай следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. С оглед обсъдените доказателства съдът
намира, че наложените вследствие на увреждането отклонения от нормалния ритъм
на живот, с което е засегнато психичното здраве на насрещния ищец, следва да
определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в
обществото, при отчитане на обществено - икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и бъде присъдено обезщетение в размер на 500,00 лв.,
а искът в останалата му част и за
разликата до пълния предявен размер от 2500,00лв. бъде отхвърлен като
неоснователен.
Страните претендират разноски и всяка
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът прави възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение.
По първоначалните искове: По аргумент от
чл.78,ал.1 от ГПК с оглед изхода ищецът няма право на разноски, направени за
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и призоваване на свидетел.
Ответникът има право на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00лв., които съдът с оглед фактическата правна сложност на делото и обективно
съединените два иска с различен предмет и извършения значителен обем процесуални
действия по делото, намира, че следва да възложи в пълен размер в тежест на
ищеца при неоснователност на възражението му по чл.78, ал.5 от ГПК.
По насрещния иск: На осн.чл.78,ал.1
от ГПК ищецът по насрещния иск има право на направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно, от внесената държавна такса –
100,00лв. и депозит за свидетел – 15,00лв., следва да се присъдят разноски в
размер на 23,00лв. Адвокатско възнаграждение по НИ не следва да се присъжда,
доколкото липсват доказателства за договарянето му и заплащането му.
Ответникът
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК има право от
заплатените в брой разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв.,
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или, 400,00лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца по НИ. Не следва на ответника по НИ
да се присъждат включените в списъка на разноските пътни разходи в размер на
366,01лв. по аргумент от чл. 78, ал. 1
от ГПК, съгласно който съдебните разноски включват държавните такси,
разноските по самото производството и тези за възнаграждение на процесуалните
представители, като разноските по производството обхващат направените по
воденето на конкретното дело разходи – напр. възнаграждение за вещи лица и за
свидетели, но заплатените суми за транспорт без значение от вида му не се
включват в понятието за "съдебни разноските" по производството, макар
и да са разход.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.М.С., с ЕГН **********,
действаща като селекционер на Развъдник „Стела Касиопея"
от гр. София,ул. „Луи Леже“ № 10, против М.Г. М.,с
ЕГН **********,***, иск за собственост с пр.осн. чл.108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на М.Г.
М., че Б.М.С., действаща като селекционер на Развъдник „Стела
Касиопея", е собственик на куче порода ваймаранер от родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot Silvespoir, с продажна
цена 800,00лв. и за осъждане на М.Г.
М. да предаде
на Б.М.С. владението на кучето, както и предявения иск по чл.45,ал.1 от ЗЗД за
присъждане в тежест на М.Г. М. на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1029,50лв., включващи 800,00лв. - продажна цена за неправомерно
задържаната собственост, 188,00лв. - транспортни разходи и 41,50лв. - разход
за закупуване на 12 кг. кучешка храна и неимуществени вреди в размер на
1000,00лв. – преживени негативни емоции, силни притеснения и безсъние, заради
отказ да се върне кучето, ведно със законната лихва от 14.05.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б.М.С., с ЕГН **********,действаща като селекционер на
Развъдник „Стела Касиопея" от гр. София,ул. „Луи
Леже“ № 10, да заплати на М.Г.
М.,с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 500,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - психически дискомфорт, от действия на Б.М.С.
във връзка с връщане на куче ваймаранер, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за
разликата над 500,00лв. до пълния предявен размер от 2500,00лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1 от ГПК Б.М.С.,
с ЕГН **********, действаща като селекционер на Развъдник „Стела Касиопея" от гр. София, ул. „Луи Леже“
№ 10, да заплати на М.Г. М., с ЕГН **********,***, разноски в размер на 623,00лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.3 от ГПК М.Г. М.,
с ЕГН **********,*** да заплати на Б.М.С.,
с ЕГН **********, действаща като селекционер на Развъдник „Стела Касиопея" от гр. София, ул. „Луи Леже“
№ 10, разноски в размер на 400,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: