№ 111
гр. Дупница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102416 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, чрез пълномощника юрисконсулт П.В., е
предявило срещу Д. СТ. ИВ. , ЕГН: **********, с адрес: ***, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца сума в размер на 554.80 лв. за използвана и незаплатена „ВиК“ услуга за периода
от 10.10.2018г. до 13.03.2019г. на адрес: ***, сума в размер на 132.13 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху дължимата главница за периода от 16.12.2018г. до
19.09.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда-23.09.2021г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2056/2021г. по описа на РС-Дупница. Претендира
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че в качеството си на „ВиК“ оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), предоставя
„ВиК“ услуги в имот, собственост на ответника, находящ се в ***, поради което ответникът
има качеството на потребител, титуляр на партида № 1604738. Ответникът е потребил, но не
е заплатил услуги за периода от 10.10.2018г. до 13.03.2019г. на стойност обща стойност
554.80 лв., за които ищецът е издал шест броя фактури, описани в исковата молба. Поради
неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е
1
образувано ч.гр.д. 2056/2021г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е възразил.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че е
собственик по наследство на идеална част от водоснабдения имот, но оспорва да е
потребител на „ВиК“ услуга през процесния период, тъй като от 35 години не живее на този
адрес. Сочи, че на посочения адрес живее лицето ИВ. Д. ИВ.-съпруга на починалия му брат
И. С. И., която всъщност е потребител на „ВиК“ услугата и съсобственик на имота.
Въпреки, че ответникът е уведомил дружеството-ищец за действителното положение, то
отказва да закрие партидата му и да я разкрие на името на посоченото лице. Отделно от това
ответникът оспорва да е налице валидно възникнало правоотношение между него и ищеца
по повод предоставяне на „ВиК“ услуга. Прави и възражение за погасителна давност. На
основание чл. 119, ал. 1 от ГПК прави искане съдът да привлече като трето лице-помагач на
негова страна ИВ. Д. ИВ., ЕГН: **********, която е реалният потребител на „ВиК“ услуга
на адрес: ***.
С определение, постановено в закрито съд. заседание на 27.01.2022г. съдът е
конституирал ИВ. Д. ИВ. като трето лице-помагач на страна на ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.03.2022г. третото лице-
помагач се явява лично и заявява, че действително е съсобственик с ответника на процесния
водоснабден имот, като „ВиК“ услугите, предоставяни от ищеца в процесния период са
потребени от нея. Не оспорва количествата на доставяната вода, както и размера на
претенцията. Твърди, че е подала заявление пред дружеството-ищец за разкриване на
партида на нейно име, както и молба за разсрочено плащане на задълженията.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата
на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 2056/2021г. по описа на ДРС се установява, че
по подадено от „ВиК Варна“ ООД заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 798 от
22.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в законоустановения срок.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените с отговора на
исковата молба Удостоверение за наследници изх. № 239/01.11.2021г. и Удостоверение за
наследници изх. № 271/25.11.2021г., съставени в гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна,
че ответникът Д. СТ. ИВ. и третото лице-помагач ИВ. Д. ИВ., са съсобственици на
процесния водоснабден имот, като първият е син на бившият му собственик С. И. Г.,
починал на 25.12.2007г., а втората-съпруга на починалия му син И. С. И.. Следователно,
ответникът и третото лице помагач са съсобственици на процесния водоснабден имот при
равни квоти (по ½ ид.част за всеки).
По делото са представени и Общите условия на дружеството, действащи в процесния
2
период, както и решения на регулационния орган - Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране.
По делото е представена и справка по недобора на частен абонат за периода от
10.11.2018г. до 19.09.2021г. по отношение на абонат Д. СТ. ИВ. с клиентски номер 1604738,
съдържаща всички издадени в процесния период фактури, на които се основава
претенцията.
Представени са и страници от карнети от партидата на Д. СТ. ИВ., видно от които в
периода от 14.09.2017 год. до 13.03.2019 год., е извършвано ежемесечно отчитане на
консумираната вода, като карнетите съдържат подпис за потребител срещу показанията на
водомера само за месеците юни и септември 2018г.
С исковата молба е представен и Констативен протокол № 1-20НП от 13.03.2019г.,
съставен на основание чл. 38 от ОУ, видно от който е преустановено предоставянето на
„ВиК“ услуги на абонат с № 1604738, поради неплащане на задължения. В протокола е
отразено показанието на водомера от 2481 куб. метра. Протокола е съставен в присъствието
на свидетеля Г. Т..
Не се оспорва от ответника и от третото лице-помагач фактурирането на процесните
суми в счетоводството на дружеството-ищец, цената на предоставените услуги, както и
размера на начислената законна лихва.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени
доказателства и обосновава следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК. Вземането, предмет
на заповедта за изпълнение, е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Исковете са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2056/2021 г. на ДРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване
на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на
облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало
задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените „ВиК“ услуги, както и
изпълнение на задълженията си по договора, т.е. че е предоставил дължимата услуга и
нейната стойност. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или
физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят
В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото
легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична е и разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на „В и К“ оператора. Отношенията между
3
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните
се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази
разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при
действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено,
че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се
определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите
за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират
приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия
от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното
следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа
преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие,
самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения
между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящия случай не се спори, а и събраните по делото доказателства (справка за
недобора на частен абонат, карнетни листи, Констативен протокол, удостоверения за
наследници) установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество
партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната
мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между
страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба № 4/
14.09.2004г. Безспорно е, че процесният обект е присъединен към водопреносната и
канализационна системи, стопанисвани от ищеца, като за обекта е определен абонатен №
1604738, чийто титуляр е ответникът. Ето защо следва да се приеме, че същият е потребител
на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат
заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в тежест на ответното
дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В
тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата
за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По
този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.
Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист – той
представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена
4
сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала. В конкретния случай,
представеният по делото карнетен лист не е подписан от лицето, посочено като абонат или
от негов представител относно отчитанията показанията на водомера относно релевирания
период.
Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера – общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Ищецът не установи, че е спазил задълженията си,
произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „В и К Варна“ ООД, тъй като не се
изясни начинът, по който е отчитан водомера на ответника. Не се представиха
доказателства, същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено
съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане.
Не се доказа и водомерът да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището.
Същевременно не са изпълнени и изискванията на чл.23, ал.4 от ОУ при неосигуряване на
представител на абоната отчетът да е подписван от свидетел. Единственото изключение от
този ред е да се извършва дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет, какъвто
не е настоящия случай. В чл.24, ал.4 от ОУ на ищеца, се сочи, че при неосигуряване на
достъп повече от година поради отсъствие на потребителя (каквото твърдение въвежда
ищеца), то следва да се състави протокол, като след това се изчислява изразходваното
количество питейна вода по начин указан отново в ОУ. В случая няма представен по делото
такъв протокол.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от
една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и
К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна
собственост, и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно
отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление)
съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Доказателства, че потребеното количество питейна вода, начислена с процесните фактури, е
отчетено по горния детайлно разписан ред, ищецът не е ангажирал. Липсват и доказателства
за заявен от потребителя отказ за осигуряване на достъп до монтирания в жилището
5
водомер, което да е обусловило отчитането на количеството питейна вода по реда на чл. 49
от ОУ.
В представеният Констативен протокол № 1-20НП от 13.03.2019г. е посочено, че е
съставен на основание чл. 38 от ОУ, но цитираната разпоредба предвижда хипотези, при
които подаването и отвеждането на вода може да бъде преустановено от ВиК оператора
напълно или частично, без предварително уведомяване на потребителите: при отстраняване
на аварии, при прекъсване на електрозахранването в помпени станции и/или пречиствателни
станции, при стихийни бедствия при необходимост от увеличаване на притока на вода към
места на пожари, при незаконно присъединяване, т.е. касае се за случаи на форсмажорни
обстоятелства, каквито не се установиха да са били налице в случая.
На следващо място, услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите
правила за договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена
и потребена вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла
да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото
количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния период, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги
страна данни.
На следващо място, следва да се има предвид, че по делото безспорно се установи, че
съсобственици на процесния водоснабден имот са ответникът и третото лице-помагач.
Партидата за вода е била открита първоначално на името на бащата на ответника С. Г., като
след смъртта му, съвсем произволно ВиК операторът е вписал като титуляр в партидата
ответникът, без да се осведоми относно действителният собственик на имота, както относно
обстоятелството кой е негов ползвател. Установи се от изявлението на третото лице-
помагач, че тя е ползвател на ВиК услуги в процесния имот, както и че е подала заявление за
откриване на партида на нейно име. Това е още едно основание за отхвърляне на предявения
иск срещу ответника Д. СТ. ИВ..
Ето защо, след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и
главно доказване че твърдените от него задължения на ответника са такива, представляващи
стойност на реално доставени В и К услуги в претендираните размери и качество, то
предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане
на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
сторените по делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, срещу Д. СТ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: ***, общ. Дупница,
обл. Кюстендил, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сума в размер на 554.80 лв. (петстотин петдесет и четири лева и осемдесет
стотинки) за използвана и незаплатена „ВиК“ услуга за периода от 10.10.2018г. до
13.03.2019г. на адрес: ***, сума в размер на 132.13 лв. (сто тридесет и два лева и
тринадесет стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава върху дължимата
главница за периода от 16.12.2018г. до 19.09.2021г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-23.09.2021г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
2056/2021г. по описа на РС-Дупница.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ИВ. Д. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, да заплати на Д. СТ. ИВ.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, общ. Дупница, обл. Кюстендил, сторените разноски по
делото в размер на 300.00 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7